Понеже?

няма форум за старите ергени и моми, може ли тук да се дискутира за тях?

Аз имам въпрос.

След един развод мислех, че съм травмирана от събитията около раздялата и всичко останало. Но вече доста години стоя сама, без партньор, в началото мислех, че е от страхове, или недоизживени каквото е там. Но след доста години вече се питам, какво наистина ме спира. Какво спира толкова много хора да не допускат никой до себе си, кое е общото между самотниците със или без брак? Защо наоколо не се завърта никой уж подходящ?

Литват летвите и критериите след неуспешна връзка, или са само страхове и фантазии.....или е от перфекционизъм...както се коментира в една съседна тема. Каквото и да е, но много хора страдат сами, дори без да знаят каква е причината.

как я виждате вие?

Не зная какво си мислила около развода, но ми се струва, че си направила неверни изводи от тези мисли.
Ако нагласата на мисълта ти е на една самотна жена - наистина и мъжко коте не би се доближило до теб. Повечето хора смятат това за суеверна форма на окултизъм, но аз лично вярвам в силата на мисълта. Ако наистина желаеш нещо много силно - то непременно ще те споходи. Дотолкова да го желаеш, че трябва и на сън да го виждаш като тържествена действителност, като изгрев, пристигащ на бял кон в живота ти. Иначе си обречена.

Може и да звучи малко налудничаво, но сега ще ти кажа нещо конкретно. Анализирай себе си и своя живот до днес - съпостави го с мечтите, които си хранила през тези години. И в тяхното разминаване ще откриеш ключа към загадката, която си поставила толкова тъжно в темата си. Късмет!

Това да го желаеш не значи да се хвърлиш на врата на първия срещнат. Все пак трябва да го има това, което ще спои една връзка. Вглеждайки се в живота си, за мен е очевидно, че съзнателно избягвам нова връзка. Но защо? При това изпадам в ужас да си представя някой наоколо за повече време. Защо?
Страх от обвързване ми звучеше доскоро приемливо обяснение. Но от около седмица си мисля нещо съвсем друго.
Докато страдаш след една неуспешна връзка, се засяга егото ти. Започваш да мечтаеш за онова, което не си имал. За мен важат всичките тези причини в различна степен. Първите години след развода бях ужасена изобщо от какъвто и да е контакт с някой. Лека полека се отърсих. После дойде момента, в който почнах да флиртувам, да се заглеждам. Не можах да харесам никой, въпреки за мен имаше много кандидати. Реших, че просто съм болезнено чувствителна, опитах да си снижа критериите. Резултатът беше плачевен. Никога повече няма да повторя грешката си, защото подведох един влюбен мъж. Още ми пише писма......тежи ми на съвестта до ден днешен.

После реших, че може би не разбирам правилно любовта....или междувременно съм свикнала да живея сама, и сега не мога да приема нечия близост. Да, и това е вярно. Да не се уточнявам защо....станах по-придирчива от девственица.

Къде да търся причината? Какво не направих като хората? Защо не намирам някой (толкова много мъже минаха пред погледа ми, как пък в един не можах да се влюбя!), аз да не би да се превърнах в ледената кралица? Обикновено се чувствам толкова безчувствена, сякаш около мен няма мъже, а безполови същества. Какво ми става?

Или си намирам извинения? Но от какво точно се спасявам?

Става това, че просто не е дошъл този, който трябва.
Когато дойде /и според мен, тук Стефан е съвсем прав в разсъжденията си, колкото и странно да звучат, защото човек трябва да е подготвен да приеме другия, което означава да иска това да се случи/ сама ще се учудиш на себе си - и помен няма да остане от всичките тези неща, за които приказваш сега. Наистина е така, знам го от собствен опит.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

понякога като се разхождам - не мога да харесам нито едно женско лице по улицата. Друг пък - във всяка намирам по нещо хубаво и желано. Имаш страх от харесване, защото при теб то неизбежно води до обвързване. А вече си опарила пръстчетата си от неудачна връзка. Ама двете неща нямат връзка. Като се разхождам по неизменния си маршрут всяка вечер виждам няколко дамски лица, които много харесвам, но нищо като връзка не ми е минало през ума. От това само повече ги харесвам и правят разходката ми по-приятна и по-желана. (Само на маниаците веднага им хрумва интимност с всяка жена, която им хареса. Това е вид заболяване на ума - имаше май един известен боксьор, на който му падаше пердето пред всяка хубава жена и постоянно водеше дела за изнасилване.)
Между другото, изживявайки се като "леденото момиче" знай, че много скоро ще се стопиш пред някой, който няма да ти даде шанс дори да си вземеш въздух. Така ненадейно и мимолетно ще нахлуе в живота ти, че докато се огледаш - и важните неща ще са се случили вече. Разбирай ме...както искаш! И не прави концесии с любовта, защото всичко се връща като бумеранг.

Мислех, че покрай развода и след това съм убила нещо много важно у себе си. Имаше един период, в който изпитвах отчаяна празнота, и с усилие се удържах да не се върна при бившия, или да се затичам към друг, но разбирах с ума си, че това е навика да имаш до себе си топлината и близостта на другия във връзката.

Не намирам сега това желание у себе си, нуждата от подобна близост. Студена съм....студена и безразлична. Какво убих у себе си? Какво съсипах? Какво се случи?

Кога ще се появи човека, за който ще се преодолея? Един ден вече няма да има значение, толкова е дълго чакането, че вече ми е все едно. Убивам още нещо у себе си, стоейки така, без никой до мен. После ще е още по-трудно ако не и невъзможно. Не знам какво да направя. Опитах всичко, което знаех, за което се сетих, което ме посъветваха. Нищо не ми остана. Продължавам да съм безразлична. какво може да разклати безразличието ми? Кажете, хора, които се влюбвате, как го правите? Бях влюбена някога....забравих отдавна какво е това.......а така искам пак да се случи!

Вече нямам извинения. Не мога да измисля нова причина да стоя сама.

Какво убих у себе си? Какво съсипах? Какво се случи?

Не си го убила ти. Не е мъртво. Ето ти една строфа която показва моето отношение към тия неща:

Не е мъртва моята душа
въглен жив под пепелта се крие
интернет е, нощ, звезди, луна
но без обич закъде сме ние...


какво може да разклати безразличието ми? Кажете, хора, които се влюбвате, как го правите? Бях влюбена някога....забравих отдавна какво е това.......а така искам пак да се случи!

Няма отговор. То просто се случва. Вместо отговор ето ти началото на стихотворението, чийто край ти написах по-горе:

Нощ, компютър, интернет, луна
странна комбинация от думи
в интернета срещнах аз жена
пламнаха искрици помежду ни.


И ОЩЕ НЕЩО: Ако си от София и си свободна в събота вземи си дигни Д-то и ела пред НДК на срещата. Когато идва Асасин настроението винаги е добро. Не че и без него не е добро, ама не е същото.



.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

и никой не знае как става. Това е едно от необяснимите поне за мен неща. Знам, че става най-неочаквано, въпреки че го чакаш отдавна, знам, че не става по поръчка и знам, че разумът там не служи за нищо. Въпреки че ти се струва, че е невъзможно някога това да ти се случи, почти сигурно е, че ще ти се случи и с всеки изминал ден този момент наближава. Сега си студена и безразлична защото не се е появил този, за когото ще ти трепне нещо отвътре. То, трепването де, не е нещо, което се забравя...
Можеш и да не стоиш сама, но какъв е смисълът да се насилваш щом не ти е по сърце? Просто не мисли в тази посока непрекъснато, колкото и трудно да ти е. Колкото по-малко мислиш и се задълбочаваш в този проблем, толкова по-бързо ще дойде това, което чакаш.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Щеше да е много по-лесно с вълшебна пръчка, нали?

Познато ми е това чувство . То има и удивителната способност да изскача изневиделица и да напада в гръб - точно когато смяташ, че си го победил окончателно..



When dream turns to a nightmare the only way is to wake up…

Четох някъде преди няколко години ,че са се оженили двама на по 80 и повече години! Срещнали се в старчески дом и се влюбили от пръв поглед! Така че спокойно ,няма за къде да бързаме....



Аз мога!А ти?

Но аз искам дом, семейство, съпруг, баща на децата ми! Искам ги сега, жадувам за това! И когато някой се доближи до мен, аз бягам ....сякаш искат да ме нарежат на парчета!

Имам нормални чувства и усещания....никога не съм била толкова нормална и премерена и разумна. Искам да мога да върша глупостите на влюбените. Искам да има за кого да ги върша. Искам да живея в еуфория. Искам да ме топли съществото, което е най-важно за мен. Искам много неща.....и не ги получавам, защото у мен има една бариера, която не позволява на мен самата да почувствам толкова жадуваните неща.

Срещнах чудесни хора. Възхищавам се на повечето от тях. Независимо от недостатъците им, аз ги харесвам, ценя и обичам. Но не с тази любов.......за бога, искам човека, който отново ще ме накара да се почувствам обичаща и обичана ..........

Какво да направя?
Знае ли някой какво ми е, и как да се излекувам????

Така няма да стане! Не е нужно нищо да правиш! Забавлявай се! Отпусни му края! Останалото само ще си стане!


Аз мога!А ти?

На кого го казваш. За тебе зная... но ти направи ли си труда да чуеш АЗ какво говорих на онази среща

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

Има един руски сайт дето са дадени 10 стъпки за успешната стратегия. Но се регистрирай за да ти го пратя на бележки- няма защо да отваряме очите на мъжете по въпроса.

НЕ ЗНАМ

И аз като теб ревях, търсих обяснения на необяснимото. Хм, чудна работа.

когато някой се доближи до мен, аз бягам ....сякаш искат да ме нарежат на парчета!

Така е! Веднъж-дваж като те нарежат, като ти нарежат душата и върви да гониш дивото.

Ама, Надеждата умира последна!

Аз тогава дойдох по-късно. Явно съм изпуснала доста основни моменти .



When dream turns to a nightmare the only way is to wake up…

Ще се излекуваш като не мислиш за това и не анализираш миналото си.
Разтвори сърцето си и приемай всичко ,което ти се случва СЕГА.Все някой ден ще се появи човека,когото търсиш.

Мисля, че не става дума за стратегии. Не става дума как да сваля някой, това го мога. Другаде е проблема. Не мога да се влюбя. Студена съм, безразлична. Имам много контакти, отдавна не живея изолирано. Социалният ми живот може да се нарече разточително богат. Срещам много мъже, които са всичко, за което може да мечтае една жена. На мен обаче нищо не ми трепва.

Искам да се чувствам нормална, да го има вълнението, тръпката при общуване с някой, влюбването....усещането, че трябва да имаш този човек, да бъдеш с него. Тук стратегия едва ли ще помогне. Опитах всичко, което знаех и за което чух. Аз не живея скучно, имам си много забавления и вкусове. Не става дума за вманиачаване, че някой трябва да влезе в живота ми. Но вече шеста година не съм допуснала никой близо до себе си, не съм имала пълноценна връзка...имам предвид да живееш с някой, да споделяш всичко, да го желаеш....
Не мога да пожелая никой от мъжете, които познавам досега. Да те парне онова усещане....


Каква стратегия, проблема е в мен, студена съм.....как ще ми помогне стратегия? Мислех, че ако разбера от къде идва тази бариера, ако вникна в себе си.......но това да си го мислиш не е като да го направиш.....

Да, необходимо е да надникнеш в себе си. Да попромениш малко мирогледа си по отношение на темата, да възприемеш/самовнушиш си, че прекъсването на една връзка/брак не е провал и не е необходимо това да води непременно до разочарование. Направила си само 2 крачки назад при раздялата (при всяка такава), за да стъпиш 1 напред, запознала си се с още един човешки свят с добрите и лошите му страни, това те е обогатило душевно, открила си още нещо за себе си и това ти дава възможност, вече по-богата, да откриеш нов такъв. Раздялата не е загуба, а нова възможност. Не ти ли е интересно вече да направиш крачка първа? Дали след това ще се върнеш отново 2 назад или ще продължиш напред с малките стъпки сега не мисли...

Не на мъжете, на жените отвори очите.

На мъжете са им отворени по рождение.