Биволите

От детски викове подгонени,
пръхтят през вирове дълбоки,
разравят глината от спомени
към къщи, биволите чернооки.
До портата набръчкана от старост
ги чака незавързаното куче.
Те близват с поглед неговата ярост
забързани – малачето да суче…
и в неизменна вечност котката и бабата
тъй както си предат поредното елече,
угрижено поемат двамата
едната да дои, а другата да пречи.