Ужас :(

Мале, хора....от много много време не съм писала в този клуб...но такова нещо не ми се беше случвало скоро....
....срещнах един човек.
То дотук добре....всички срещаме много хора по всяко време...
....хубаво, ама....аз хлътнах много здраво....
....то и това добре, всички хлътваме от време на време.....ама аз май този път тотално много съм хлътнала.....а най-лошото е, че имам връзка от две години и половина.....тя вече доста измъчена връзка стана напоследък....ама знам ли.....щяхме да се разделяме, но и на двамата не ни достигна смелост....
А това момче сега.....аз съм от Варна, той от Русе, учим заедно в София...до преди два дни беше във Варна....и аз направо полудях.....най-странното е, че дори не го харесвам....в смисъл....като външност.....тоест....
Ох ужасно съм объркана.....по-скоро знам, че няма нищо особено красиво в него, но за мен е просто невероятен....от момента в който се запознахме (преди около 2-3 месеца покрай колеги) аз вече имах усещането, че това момче просто ме разбира, че дори и без никакви думи той знае как се чувствам аз и аз знам как се чувства той.....че състоянията, в които изпадаме в някои моменти са абсолютно сходни....и.....май не мога да го обясня много добре, ама толкова здраво съм затънала.....че не знам какви ги върша.....сега като беше във Варна....малко попреминахме границата на доброто приятелство.....само че той......той се пази.....усещам го, не иска да се влюбва в мен.....знае, че си имам приятел (което не знам колко още ще продължи) и......всъщност не знам защо.....май се е поопарил малко някога и сега е много много предпазлив.....а аз колкото и да съм се поопарвала.....никога не съм можела да съм предпазлива.....и сега толкова много много много мисля за него......и толкова много много съм обсебена, че не знам какво да правя.......искам да отида до Русе, да го видя, но не знам той как ще реагира на идеята....дали няма да го постресна малко....или....кой знае.....
Ох........аз май много съм хлътнала
Простете ми за тази тема....тя май дори няма идеята да й бъде отговаряно......просто трябваше да си го излея някъде.....

Tomorrow's rain will wash the stains away
But something in our minds will always stay...

... не разбрах в какво се състои ужаса??

Прости ме за невежеството...

Не съм от тук и съм за малко

Знаеш ли кое е най-тъпото в такива случаи... да се чудиш какво да направиш! Да отидеш ли при него и всичко да му кажеш или да не отидеш, да си мълчиш... Две неща искам да ти кажа понеже и аз така съм се колебал в дадени моменти от живота ми. Първо - не изчаквай прекалено дълго! Второ - не слушай никого, само сърцето си! Действай! А каквото има да става ще стане!

Ами в това, че......не знам докъде може да се простре неговата предпазливост.......и доколко всъщност са еднакви чувствата ни......и дали изобщо има чувства от негова страна, или всичко е плод на болната ми фантазия.....в такива моменти.....не мога да гледам реално....нито да мисля трезво......просто.....съм УЖАСно объркана!!!

Tomorrow's rain will wash the stains away
But something in our minds will always stay...

... е приятна обърканост. В смисъл от онези, дето е ясно, че скоро ще се изяснят. Аз на твое място ще се наслаждавам на това, което изпитвам, то няма да е за дълго.

Ако всичко е подредено и ясно, няма никаква интересия...

Не съм от тук и съм за малко

Послушвам го сърцето си от време на време....но....не знам....Преди малко му писах едни такива казващи-си-всичко-по-заобиколен-начин sms-и.....такива неща се случват в моментите, в които слушам сърцето си.....и после.....онова объркано нещо в главата ми започва да премигва с червената си лампичка и големия надпис "ВЪРШИШ ГЛУПОСТИ".........................................


....просто не знам......не знам нищо за неговите чувства.....и.....има ли ги озбщо.....


....може би наистина просто трябва да се оставя сърцето да ме води.....винаги, когато съм се оставяла на разума съм съжалявала......
....може сега да съжалявам много пъти повече.....но....ако не опитам никога няма да разбера.....не знам

Tomorrow's rain will wash the stains away
But something in our minds will always stay...

Ами да ама.....то май не просто "не всичко е подредено и ясно", ами......нищо не е подредено и нищо не е ясно....глупава работа......откакто бях на 16 не съм си губила главицата така........
......то май си и личи по глупостите, които пиша......за което още веднъж моля за извинение.....

Tomorrow's rain will wash the stains away
But something in our minds will always stay...

И аз не знам... май не съм най-подходящия човек да ти казвам тези неща... аз съм "изключил" сърцето! Та какво ли давам акъл...

... глупостите са за това - да се пишат! Как иначе ще увековечим глупостта си?

Не съм от тук и съм за малко

Глупостта по много начини се увековечава всеки ден! Това е най-лесното!

Ето аз пиша в момента в клуб "Любов"! Е-глупостта!

Сега да не ме разберете погрешно. Не казвам, че клубът е глупав или че любовта е глупост! Аз пиша глупости!

И аз де... и аз - глупости имах предвид, че писаното остава, другото може и да се забрави!

А да се наслаждаваш на глупостта е гот в дадения случай!

Не съм от тук и съм за малко

Сред всичката тази обърканост....поне ме усмихнахте....

...благодаря за което...

Tomorrow's rain will wash the stains away
But something in our minds will always stay...

Е.....аз не съм го "изключила".......но и не съм го "пуснала" на най-високите възможни обороти.....нито като го слушам го чувам обикновено...
.....абе.....за психиатър е работата, ама да видим....

Tomorrow's rain will wash the stains away
But something in our minds will always stay...

ААААА само не психиатър! Не давам! По-добре скачай в колата (влака, автобуса) и грабвай момчето!

Съглас! Бива ли, чак пък!?! Психиатър?!?

Е, в Русе е малко по-горещо, и има повечко комари, ама се изтърпява... то какво ли не изтърпява човек от любов... и от глупост

Не съм от тук и съм за малко

Ох...ще видим....тази семица нямам почивен ден, така че може да стане това най-рано другата събота.....а дотогава.....кой знае колко и какви акъли ще ми дойдат.....но май по-скоро ще "хвана влака и ще грабвам момчето"......ако психиатъра не ме докопа преди това
...не мога, не издържам без него......две седмици бяхме постоянно заедно.....а пък тия случки с "преминаването на границите на приятелството" се случиха чак последните дни.......а аз.....не съм го виждала два дена и ПОЛУДЯВАМ
...наистина, наистина не помня откога не ми се е случвало.................

Tomorrow's rain will wash the stains away
But something in our minds will always stay...

Ох, горещо, комари......майната им......само той да не ми се изплаши.....мен от това ме е страх.....не знам.....

Tomorrow's rain will wash the stains away
But something in our minds will always stay...

Пак добре, че са се случили! Винаги е по-добре така, защото дори после нищо да не се получи ще ти остане хубав спомен

Е, ти се среши преди да отидеш, изрежи си ноктите... и си скрий вампирските зъбки

Не му разказвай от начало за скоропостижната смърт на бившите ти... и той няма да се уплаши... поне не веднага!

Не съм от тук и съм за малко