strah

Здравейте. Имам следния проблем. Като малък съм заеквал. Това се случваше само, когато се изправех пред много хора. Смущавах се и получавах речев блокаж. Сега съм на 20 и този проблем почти е изчезнал. Появява се рядко, но мисълта, че той е в мен и , че мога да се изложа е постоянно с мен. Студент съм и говорих пред много хора, взех устните изпити без нито един път да заекна. Но това нещо постоянно ме глозка и ме кара да мисля за него. Мисля си, че все още заеквам, притеснявам се, когато се запознавам, когато трябва да потърся някой по телефона... Още ме мъчи този проблем. Ходих при психолог мисълта изчезна за около година.. Но сега пак се появи. Как да прогоня тази мисъл, която ме кара да се страхувам от речев контакт, кара ме да не приказвам спокойно, а да се напъвам от притеснение, че нещо ще се случи.. Мисъл, която постоянно е с мен и разваля щастието ми. Благодаря ви!

След като веднъж е помогнало, не е ли най-разумно пак да отидеш на психолог? Не че тук няма такива, напротив - но едно е да четеш препоръки, съвсем друго е реален жив контакт с реален жив психолог. Мисля, че второто при всички случаи ще е по-ефективно, още повече ти самият вече имаш опит.
Успех

Щом няма Бог, кой тогава ръководи живота человечески и изобщо целия ред на тази земя?

Като си бил малечок сигорно си се бил стреснал нещо та си почнал да пелтечиш. Накарай некой дате оплаши яко сега като голем и мое и дати мине ебаси.
У Добролево имаше ено момче Слав и оно тека запецваше кога да каже нещо. Разправаха ората чесе бил оплашил от куче. Ама един ден сестраму си играла нещо и земе та потпали къщата ебаси. И он бая се стреснал ама не загубва дух и зел та е иснесал навънка даже се сетил и изнесал телевизоро и радьоточката.
И повече спре да запецва.

Кой копа зло не мисли, оти нема време!

Здрасти, аз съм ясновидеца на клуба...отивам да видя за теб....просто ми изглежда това което видях....от цялата тази история, за теб е важно притеснението ти. То те държи в готовност, напрежение и ти дава сили, ти постоянно работиш с него все едно си правиш гимностически упражнения за тялото...но това е за психиката ти...ако успееш някак си да отстраниш напълно "проблема" си, то той ще се премести на друго място в психиката ти и може да е доста по- сериозен от сегашния . Така, че приспособявай се към проблема си и не прави опита да го отстраняваш, докато сам не си отиде. Нали трябва да не забравяш, че не си вечен, а си само човек...та това е за да ти напомня.....и още неща видях за теб, ама друг път

Какво ти направи психолога?
Колко време трябваше за да изчезне проблема?
Отиди пак на психолог. Но при друг. Този не си е свършил работата.
Малко странно ми звучи да се появи пак след като е изчезнала мисълта.

Какво ти е странно...мисъл....идва и си отива...памет...има я и я няма...всички питаме защо и как и работим по въпроса всеки с каквото разполага...и всеки е убеден в правотата си , без ясна преценка с какво разполага.....и започват едни логични анализи...всеки набляга на уменията си за анализ, някои с опита, други с наученото... рядко някой си дава ясна самопреценка и анализ с какво разполага и какво може да обхване с него-така е и с лудите...но те не са ми интересни-интересни са ми здравите, тези за които сега говоря-за нас де, в този клуб
Цуууункккк...
Имам въпрос...има ли друга причина да са ни толкова различни мненията за истината и нито едно /прадполагам/ да не е абсолютната истина, какво казва психологията по този въпрос?
Тео ще излезе прав, май човек може да мисли истински и реално само при електрошок....аз пък си мисля, че вие психолозите/само не ми казвай че не си/ трябва да ползвате електропринципа на Тео, като доказано ефективен, НО като по- хуманни доктори да го замените с друг...все ще измислите нещо, което да травмира човека и така ще му дадете реална база за сравнение кое е лошо и кое добро за него, ще промените мисленето му психологически

Хм. Труден въпрос ми поставяш. Даже въпроси.
Ами опитваме се да достигнем до абсолютната истина, всеки по своя си път, ПЪТник. За това сме различни в мненията си за нея. Не, това не е отговор. Не знам защо сме толкова различни в мненията си когато сме толкова еднакви всъщност...
И на тебе цуууунк.

Здравейте.. Аз не пелтеча. По-скоро става нещо като "глътвам си езика" и не мога да обеля една дума. Никакъв звук не мога да издам.Това става само при голямо напрежение. Като дете се опитвах да го преодолея като исках на всяка цена да кажа това, което мисля и се получаваше по-голямо напрежение.. Напъвах се да се изкажа и ставаше нещо подобно на заекване.. Сега просто, млъквам, поемам дъх успокоявам се и продължавам. Единственото, по което се познава, че се притеснявам е леко насеченета реч, но дори запъване липсва. На няколко пъти се изправих пред аудитория от по 20-30 човека и приказвах съвсем нормално.
Пътник е прав. Може би търся нещо, с което да си правя гимнастика на ума. Когато имам други проблеми.. това нещо изчезва, спирам да мисля за него и то не се появява в говора ми. Но когато всичко е спокойно започвам да чопля в себе си. Ако не това.. може би ще намеря друго.
Мисля, че проблемите ми ме правят щастлив. И най-големият проблем за мен ще бъде да нямам проблеми и да се отпусна. Дали това е нормално?
Благодаря за отговорите на всички, които отговориха на поставения от мен въпрос.

Пътник много искам да разбера какво друго виждаш за мен. Ще съм ти много благодарен.

Виждам в теб добра душа и силен дух.
На силните тежък товар.
На слабите- лек!

Мнението е изтрито от MarinaB

б