НАВИКЪТ !!!

Мое наблюдение: след няколко месеца, понякога година - две /периода зависи от конкретната ситуация/ двойката изпада в 'синдрома на продължителната връзка'...

Вече не е необходимо ухажване [/за какво, той/тя е вече мой/я/?,
не са нужни жестове, цветя, излизане заедно, разходки /та ние се виждаме вкъщи, за какво да излизаме/?,
не се споменава 'обичам те', 'липсваш ми', 'харесвам те' /та той/тя си го знае/?
и т. н. и т.н. ...

Признавам, пиша предимно от позицията на жена, може би мъжете страдат от липсата на други жестове.

Какви според вас са 'мъките' и оплакванията на единия и на другия пол? Има ли начин за преодоляване на въпросния синдром? Какво го предизвиква, има ли противоотрова срещу навика и омръзването?
Защото аз още не съм открила топлата вода явно... ако някой знае лек за тая болест...

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

че след десетата година - двойките, които правят секс - дори не се и целуват. Толкова е рутинно всичко при тях. Всичко останало от младостта - е само жест на внимание - понякога поражда дори снизходителна усмивка от страна на партньора отсреща.
Но си е само аксесоар - и двете страни знаят какво искат и какво търсят един от друг. Това е най-важното - това е което липсва на младите, те затова и имат своите сложни ритуали в търсене на любовта.

че пиша нерегнат, ама днес нещо ДИР-ът е нещо сърдит на IP-тата откъм Бургас и все не мога да пусна постване като регистриран. Принуден съм да правя моите сложни лупинги, за да пусна нещо като постване. Но дори и нерегнат, знам, че всички лесно ме разпознават. Advantage!

аре да ти отговоря след 6 месеца?
Че съм на поправителен сега :)))

бтв на мен не ми липсва излизането, цветята и думичките, но виж разговорите... Не знам защо мъжете си мислят, че няколкомесечното изясняване кой какво обича, мисли, какъв е бил, какво е правил преди първата среща... мислят си, че това е достатъчно за цял живот. Е да, ама на мен не ми стига.
Винаги има какво ново да научиш за един човек, а и старите истории да погледнеш от друг ъгъл след някоя друга годинка.

Недейте да мълчите, бре! :)
Има и по-интересни теми за разговор от това какво ще ядем за вечеря :)


Ти имаш ли?

Диалектиката причинява синдрома, диалектиката
Стремим се към ексклузивност на контакта, сигурност, планиране. Същите неща "после" трябва да ги борим.
Според мен, противоотровата е в създаването на псевдо-интрига, динамизъм на историята на двамата, пътувания, търсене на поводи за думичките. Има и малко техника. Нищо не пречи поне един-два пъти в годината единият да ходи някъде без другия. Отличен повод да се каже, колко са си липсвали. И десетки други приятни трикчета, като основното е да не си приличат на тези от миналата година.
Лошата новина е, че от един момент се разбирате без думи, т.е. отсреща не просто подозират, а усещат и знаят, че си намислил нещо. Ако и темпераментите са близки и нехолерични, трудността нараства. Може да се пробва сприятеляване с нови хора, смяна на компаниите. Това е голяма част от рутината, т.е. част от борбата срещу омръзването.

Което не означава, че трябва да подценяваме въпроса какво ще ядем за вечеря. От позицията на мъжете, какво да кажа ... Според мен, повечето жени се водят по мъжете. Ако те са пасивни, и жените стават такива. Ако са изобретателни, има някакво взаимно стимулиране и жените стават водещи. Някакви наблюдения по компании, не мога да кажа убедено.

Agent of Change

От моя гледна точка, де!

Ми, сега живея при майка си и баща си. Ще се изнасям в най-скоро време. Писна ми. Писна ми от майка ми! Досажда ми. Уж за добро. Пък то - какво излиза??? Ей те т'ва излиза:

Пътят към ада е постлан с добри намерения!

Ми, не й ща помощта! Сто пъти й казах, да не ми слугува, като искам помощ - сам ще я потърся. Че, на колко години съм???

Принудих се да заключвам вратата на стаята си. Ми, какво е това???

Където и каквото да оставя, никога не го намирам там.

Хиляда пъти й рекох, че като няма какво да си прави ръцете - да вземе една метла и да помете улицата, а ве да ми мести вещите! Пфууу! Нищичко не мота да си открия. Най-невинно ми приказва, че нищо не била пипала.

- На мен ли ще ми ги дърдориш тия приказки, ма?
- Защо ми говориш така грубо, бе?
- Къде ми са документите, ма?
- Де да ги знам!
- Ми, ей те тука бяха!
- Не знам!
- Как да не знаеш? Туй в секцията к'во е? Що ще там?
- Не знам!
- Аз знам! В несвяст си мърдаш ръцете и не знаеш какво вършиш!

---------------

И бившата ми половинка беше същата.

- Дай, кай, да преместим мебелите ей-тъй, че да видим как ще изглеждат.
- Представи си ги, ма! Секциите съм ги заковал за стената, как да ги преместя?
- Де да знам. Ама, какво толкоз има?
- Има. Много толкоз има. И от какъв зор да ги местя???
- Разнообразие, бе.
- Пикам ти на разнообразието!

Скандал, естествено...

Хе-хе, ти май говориш по-скоро за омръзването, не за навика... щото има и приятни навици, които си обичаш и от които хич не ти се отказва... и всеки път като си повториш ритуала, ти става добре и уютно... дава ти някакво чувство на сигурност и доволство, което е неописуемо...
Амчи да не повтарям стари и всеизвестни работи - за да се поддържа свежестта във връзката, трябват двама... при това двама, които търсят в еднаква степен разнообразие, или новости, или се нагаждат към промените, или нямат намерение да се закотвят в едно положение... И може би трябва да си изяснят какво за всеки един от двамата означава Свежест във връзката... Давам пример на собствен гръб - ние определено успяхме да запазим свежестта в секса До края, че и малко след това - т.е. - 16 години, без да си омръзнем и без да си изневеряваме. Но за мен свежест на връзката само в секса не беше достатъчна - това, което се случваше нощем, рязко контрастираше с липсата на свежест денем... така да го кажем. А пък на него очевидно му беше достатъчна тая свежест...
И да ви поплача малко на рамото - отказвам цигарите. Мамка му! И хич не ми е мъчно за пушенето като такова (определих си последна кутия цигари, и сега насила я допушвам, след като реших да се отказвам) - ами ми е мъчно за навика... ох, толкова си го обичам тоя навик, ритуала на запалването, ритуала на общуването между пушачите, които са като тайно общество наказани непослушни деца, известния бунт, който влагам, неосъзнатия реверанс към баща ми, тайното заявление, че съм мъжко момиче, което отлично се справя само... е те за такива работи ми е мъчно
Весел ден! Без цигарен дим...за мен....без любими навици...

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Здравейте,

привлече ме темата ,която обсъждате ,а и си дадох кураж да попитам - на срещите в събота допускат ли се "неомъжени ,живели на семейни начела,от които нищо не се е получило"?
ще се радвам да се запозная с хора от клуба - тук витае една шегувита атмосфера,усещане за съпричастност и приятелство.
желая ви приятен ден и много светлина в душите

То, в пушенето 90% си е навик.
И психологическа патерица.
Значи явно си пораснала, радвай се.

Мъдрецът се ражда, за да се самоусъвършенства, глупакът - само , за да умре...

Моля да ме извинят много хора за този постинг!
Изкуство е да живееш.
Изкуство е да живееш с друг човек.
Изкуство е да обичаш.
Изкуство е да отгледаш и особено да възпиташ дете.
Изкуство е да си човек.
Изкуство е винаги да бъдеш човек.
А, за да овладееш това изкуство е необходимо да се потрудиш доста много.
Колко от вас са си направили този труд?
По принцип, то си личи веднага кой се е потрудил и кой е живял по линията на най-малкото съпротивление, т.е. първосигнално, че е по-лесно.
Не ни върви в живота - веднага търсим вината в заобикалящата ни действителност, само не и в себе си...
Не можеш да живееш с друг човек, развод. Той/тя е виновен!!! А къде е твоята вина?
Не те обичат, раздяла. А ти можеш ли да обичаш, да даваш от себе си? Или просто винаги си бил егоист?
Детето ти е презадоволено, обаче се оказва, уви, твърде късно, че не е добре възпитано. А какво направи ти за това дете? Даде ли голямата част от свободното си време, за да контактуваш с него, да го моделираш като личност?
Или изморен от работа, капнал, решаваш, че е по-приятно да погледаш телевизия, да почетеш вестник, да изпиеш една бира. Пък то, детето, абе, нали е нахранено и облечено... "Да си играе, там...".
Ама сбило се било в училище. "Ами, ще се сбие,я, няма да чака да го бият..."
И много т.н.
А ти даде ли всичко от себе си, за да го направиш човек?
Инвестира ли в него от своето свободно време?
Оставяме децата си да ги възпитава улицата или училището, което е почти същото, да не кажа по-лошо.
За да имаме и ние малко свободно време. "Нали и аз съм човек...".
И си консумираме полагаемото ни се свободно време, за да се чувстваме "хора".
Добре, ама след 15 години започваме да си скубем косите - "Защо моето дете така...", нали е облечено, нахранено, всичко си има, даже и компютър...
Защото не си овладял някое изкуство, защото си живял първосигнално, защото си вземал , а не давал. И защото си давал прекалено много на тялото му, а на душата - нищо.
Моан е абсолютно права и много проницателна.
След обикновено около две години почти всяка двойка изпада в т.н. " Синдром на продължителната връзка ", т.е. няма вече цветя, няма ухажване, няма мили жестове или са твърде, твърде редки, не се казва вече "Обичам те!", "Колко си хубава днес...", "Харесвам те!" "Непрекъснато имам нужда от тебе...".
Моан, и жените и мъжете имат нужда еднакво от тези малки, но крайно необходими жестове.
Изкуството е, да не забравяш, че обичаш този човек, че трябва да му обръщаш внимание с мили думи всеки ден, независимо от умората, от ядовете в работата, от невървежа на бизнеса...
Изкуство е , въпреки всичко изброено по-горе да вземеш детето си в коленете и да му разкажеш някоя приказка, да му разкажеш нещо от необятния свят на науката или изкуството. То е човече, което тепърва се учи, не знае нищо за света и само родителите му могат да попълнят правилно тази празнота.

Пак се извинявам на хората, които веднага ще кажат, "Ама аз не съм от тях..."

Все пак, помислете си...

Помислете си и върху това, че понякога за секунди любимият ви човек си отива от света...
След това и да искате, вече е невъзможно да му кажете недоизказаните мили и топли думи, да го целунете с любов, да го погалите по косата, да вдъхнете аромата на косите му, да погледнете в очите му, да...

Бъдете хора СЕГА, бъдете родители СЕГА, бъдете деца СЕГА, бъдете приятели СЕГА, защото понякога става твърде късно да бъдете такива...

Мъдрецът се ражда, за да се самоусъвършенства, глупакът - само , за да умре...

Ще те скапем от смях!

Който иска да се разведе - развеждаме го.
Който иска да не се разведе - акъл му даваме.
Па, може и да те оженим, грешка, омъжим.

Ако няма кой да те вземе - ей ме мен. Търся си жена, ама май вече съм дърт.

Бе, кво като съм дърт??? Все още мога да правя деца.

В събота паля влака и тю-тюууууууууу... Трака-трак-трака-трак.

Вече обяснявах защо трака влака. И на теб ще обясня, ама в интимна обстановка. Трака-трак-трака-трак...

------------

Хе-хееееееееее! Клубно бебе ще си имаме. Хе-хе-хееееееееее! Чудно нещо е живота. Хм, двама уважавани участници в клуба изчезнаха. Знаеш ли къде?

Хееееееее, на палатка в планината. Пратиха снимка оттам. Ухилени до ушите. Мдааа, май са влюбени. Па, може и да са се загубили. Брееей, никакви не се обаждат вече...

Идвааааааай! Събота 17:30 на перилата срещу централния вход на НДК.

Тю-тюуууууууууууууууу! Пуф-паф-пуф-паф-пуф-паф...

убива всичко.Мой кофти навик е да му казвам ,че го обичам след секс.Ами ей така ми се изплъзва от устата.И ми става кофти,че съм го казала ама...
Навик ми е като се изкъпя да избърша плочките в банята.
Той:е що ги бършеш пак си за къпане сега?!
Аз:защото след това по лесно си чистя банята!
Навик ми е като ям да не си прибирам масата.
Той:много си мързелива прибери!
Аз:няма да прибера,духовете се хранят нощем от нашата маса
и т.н. обаче това е братче.
Сетих се за разказа на Чудомир?/ей да не се изложа да не беше от Йовков?/за коня ,който свикнал да прибира стопанина си от кръчмата само пиян и човека като отказал алкохола се налагало пак да ходи в кръчмата,че кончето не желаело да се прибира

О, благодаря ви много.
Наистина сте готини-и-и-и
Срещата е пред главния вход на НДК ,нали?

Няма да те питам мъж ли си или жена. Думите ти говорят достатъчно. На срещите приемаме дори и девствени, които никога не са се целували с мъж. Ако не ми вярваш, питай Хей Живот.
А най-добре не питай ами просто идвай. Само ако решиш да забърсваш нещо подпитай съседа или съседката дали въпросното нещо е свободно
пп. Това последното не го вземай насериозно. Пиши го на сметката на голямата ми уста.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

Аз пък приемам навика като хубаво нещо.Какво лошо има всяка събота да се ходи на излет?Или всяка сутрин да правя две кафета?Или всеки ден да......каквото и да е там? Като ни бактиса от режими и навици палим колата и....накъдето ни отвее вятъра
Навикът да сме заедно,да се предвиждаме,е ритуал,който ни прави двойка.Индивидуалните навици са ритуали,които ни дават сигурност.
Аз си имам приятели,с които се виждам.Той си има приятели,с които излиза.Имаме и общи приятели.Но ми е страшно хубаво ,че като се прибера у дома ще ме попита как съм изкарала,какво сме си говорили....Аз ще задам същите въпроси.Заедно ще направим салатата,ще седнем пред телевизора,ще обсъждаме новините......и на следващата сутрин пак ще направя кафе за двама ни

Нямах предвид ежедневните навици :)

Ставаше дума за това, че след известно време прекарано заедно забравяме да си отделяме нужното внимание, да си казваме мили неща, да правим жестове един за друг. Започваме да смятаме връзката си и всичко, свързано с нея за даденост... такива неща...

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Затова казах,че навикът да сме заедно е ритуал(или поне трябва да е такъв).Ние позволяваме на партньорите си да ни забравят.Точно затова са много полезни ритуалите в двойката(за да не забравяме за другия).Ние (жените) обичаме да ни ласкаят и да ни ухажват.Мъжете не са по-различни в това отношение.Ако им казваме колко са супер, дори когато просто са закачили пердетата,трудно после ще откажат една разходка.За това ставаше дума в предния ми постинг.Една нищо неструваща инициатива от наша страна и животът се променя.
Ако не приемаш партньора си за даденост ,и той няма да те приема като такава.
Не знам доколко теорията ми е вярна,но на този етап при мен работи безотказно

Лоши навици забелязвам у себе си ,така като се позамисля! Почнал съм да ям ,да се къпя редовно ,да се подстригвам ,и даже пия безалкохолни напитки!!! УЖАС жи казвам!
Е аз и преди си ги правех тия неща ,ама гледам взело да ми става навик!!!


Аз мога!А ти?

до първите 10 години работи почти безотказно теорията ти :)
После вече става по-сложно :)


Ти имаш ли?