Приятели?

Можете ли да наречете приятел, човека, с когото споделяте радости и неволи в нета? Мисля, че в реалния си живот човек не среща толкова приятели, колкото в клубовете и дори да ги среща, едва ли може да сподели толкова съкровени тайни, както на човек, който никога не е виждал...... Реалността поставя някакъв параван, който след определена възраст не ти се иска да премахнеш.. и запазваш много тайни за себе си. Понякога това тежи.....
Липсата на човек, с когото да споделяш, започва да те мъчи и задушава и тогава търсиш ЧОВЕКА някъде тук..... И дори и да останеш разочарован можеш да го изтриеш или замениш със друг. И това няма да те нарани толкова, колкото в реалния живот.
Защо хората не вярват в приятелството? Питам ВИ?

"Човек най-напред се влюбва в идеала си"

да търсиш "приятели" във виртуалното пространство, говоря за приятели истински, които ще те обичат не само заради хубавите ти страни, а ще обичат и твоите недостатъци, вярвай ми

И аз мога да ти наговоря куп мъдри слова, когато имаш проблем и викаш хелп и много още ще го направят, но това са просто думи, а само думите не стигат.
Аз не мога да ти държа ръката, да избърша сълзите или да се напия с теб, споделяйки щастливи поводи...
Обичам си невиртуалните приятели.

Това са паралелни, непротиворечащи си неща.

Agent of Change

Между които обаче няма фиксирана граница... съществува ли чисто виртуално приятелство?

Нищо човешко не ми е чуждо :)

ЗДРАВЕЙ
Е какво е това нещо което мойеш да кажеш тук а на живо не?
и кое те кара с възрастта да можеш да казваш по - малко ?
не разбирам !
Аз лично нямам проблем да казвам каквото и да било на живо или във форум !
При мен нещата стоят така дали е с хора или чрез компютър и пак хора просто няма разлика . Не мислиш ли ? оТ какво се стархуваш то4но не знам на всякаде хората са си едни и същи .... тука са малко по обезвредени ;) нищо пове4е

Хо-хо, това може да е тема за дисертация. Даже мисля, че се правят подобнви проучвания.
Аз лично съм от тези, които правят ясна, фиксирана граница - както и да се интерпретира тя. Това ми дава възможност да разсъждавам, де факто, сам със себе си.

Agent of Change

Някои неща не могат да бъдат казани на живо по същия начин.
Напр., на живо не бих похвалил или огорчил колега по същия начин. Има ... комуникационни и др. ефекти, казано тежко.

Примерно, може спокойно да се направи пряка връзка между присъствали на реални сбирки (запознаване чрез форума) и последващия рязък спад на постингите. Плюс промененото им съдържание: основно честитки за рождени дни, например. Твърдо доказателство в този смисъл.

Agent of Change

Две гледни точки в едно? :)
Прав си.

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Реалността не поставя параван, ти си тази която решава колко открита да бъдеш... И ако наистина за теб хората в клубовете се доближават повече до идеята ти за приятелство, то би следвало да ги "триеш" по-трудно от реалните ти приятели...
Ако в реалността ти пречи да си открита, то тук си мисля, че ти помага само анонимността.

"Защо хората не вярват в приятелството?"
Още едно мнение ....
понеже, очакват да получат твърде много от нещото наречено "приятел" - а очакванията им не се оправдават
защото биха искали, да има близки хора - в чиито очи да се огледат и да се харесат, сами себе си да харесат - но често тези очи са неподходящите...
защото натоварват (неволно дори) с твърде много надежди и изисквания тези "приятели".

И аз лично не мога да разбера, 'що се смята че приятелството е нещо безрезервно, в смисъл трябва да приемаш всичко от приятелите?!? при положение че опита показва, колко обвързващо може да бъде...

~~~

Благодаря за разбирането.
Това, което всъщност не казах, е че в едни момент приятелите ми се разпръснаха и останах сама, но опитите ми да намеря свестни хора в нета не са съвсем безрезултатни. Въпреки това хората усещат тази дума като обвързване и се страхуват да я използват. Не казвам, че точно това е най-подходящото място да намериш искрени чувства, но все пак е начин да установиш някаква близост с хора на твоята възраст, с подобни на Твоите проблеми.... Или пък също толкова самоизолирали се самотни души. Това не значи - Самотници... В никакъв начин не се чувствам самотна, защото имам семейство, хубава работа........ и въпреки това нещо все не достига. Има неща, които не можеш да кажеш на съпруга си или да споделиш с колегите. Ако го запазиш за себе си, то започва да те мъчи...... затова избираш виртуалния начин на общуване. Като споделиш нещо с човек, когото дори не познаваш, дори да не те разбере не се чувстваш самотна. и тн. .......ако следиш мисълта ми значи можеш да продължиш да ме тълкуваш - правилно
А аз ще продължа да ви чета и да НЕ се огорчавам от реакциите Ви, защото това е предимството на виртуалния свят. Намираш всичко, от което имаш нужда...

"Човек най-напред се влюбва в идеала си"

Ето и ти несъзнателно си сложила думата приятел в кавички.. Това не пречи да имаш собствена позиция за този проблем - както ти го наричаш.
Аз не търся, хора , които да обичам или да ме обичат. Търся хора, с които да споделя нещо, което ми се е случило през деня, нещо което ме е смутило или наранило. Или дори да поспоря с накого относно неговата позиция по еди-кой си проблем...... Не мисля, че нещо ми пречи да кажа "Хелп" и в клубовете. Дори си мисля, че този зов ще привлече много повече хора тук отколкото в реалния живот и техните съвети ще ми бъдат по-ценни дори и от съвета на най-добрата ми приятелка. Защото , ако тя е моя приятелка ще се опита да ме предпази или да не ме нарани, или пък ще разбие илюзиите ми на пух и прах....
В нета не можеш да усетиш лицемерието, което те заобикаля в реалността.
Така мисля аз. Можем да спорим колкото си искаме. Но не това беше важно.
Човек трудно открива истинския приятел. Този на когото да се довери изцяло.

"Човек най-напред се влюбва в идеала си"

Дори и само заради последният израз в твоя постинг, си заслужава да контактуваш с хора чрез интернет.
Но темата ми беше за смисъла, който влагаме в думата "Приятел". Защо толкова трудно казваме на някого - ти си ми приятел...........?

"Човек най-напред се влюбва в идеала си"

Благодаря ти, че каза това, което аз не успях!

"Човек най-напред се влюбва в идеала си"

Аз съм открит човек. Не мисля, че анонимността ми пречи или помага да казвам това, което мисля. Винаги изразявам личното си становище и не се притеснявам от факта, че то ще е в противоречие с някой любимец, с твърде висок рейтинг... Не понасям лицемерието . Старая се да бъда себе си.

"Човек най-напред се влюбва в идеала си"

Иска ми се да кажа - това е суетааааааа!
Но може и да си права. Въпреки, че ако очите , в които се оглеждаш са слепи за теб, ти ще останеш най-малко излъгана, ако не - разочарована......
Обвързващо е. Но ако държиш на този човек, значи не би трябвало да ти тежи да бъдеш негов приятел, нали?!

"Човек най-напред се влюбва в идеала си"

Често се преплитат понятията 'приятел' с 'познат'....човек има много познати, но малко са тези който може да нарече приятели.... един човек било то мъж или жена / въпреки че съм се убедила че приятелство между мъж и жена не може да има / за да ти е приятел трябва да може да разбере какво те тревожи , а не да се прави че разбира ... да те накара да говориш за болката си, дори и да не искаш .... трябва да е съпричастен с болката или радостта ти .... да те изтърпи като мрънкаш и то без да недоволства и говори зад гърба ти / а това често се случва - чувала съм думи от рода ' ами търпя я, нали ми е приятелка' / .... независимо дали тук или в така наречения реален свят... и изобщо да е насреща когато имаш проблеми, а не като види че не си в настроение да реши че е по-добре да се дръпне и да не се натоварва, защото и той/тя си имат проблеми достатъчно за да се натоварват с чуждите ... да ти помогне когато трябва без да се налага да се молиш за това... , да не иска само ,но и да дава от себе си и да го прави без да изпада в разни сметки .... това е трудно в сегашно време... особено в реалния свят
да си приятел на някого е да споделяш с него и радостни и трудни моменти без да завиждаш..... завистта е човешко чувство и често се случва човек да завижда на някой свой приятел, заради негов успех...

трудна тема.... трудни са и отговорите.... времето е объркано, а това влияе на хората, на тяхните емоции и мислене...

защо си слагаш ограничения, а ти си ги слагаш за да можеш да споделиш нещо тук -виртуално , а 'очи в очи' да не можеш..не е трудно . Друг е въпроса че на живо не намираш човек който наистина да може да те разбере , не винаги да ти даде съвет, а просто да те изслуша....

Често чувам думи от рода, че в мрежата се 'разхождат' комплексари...а не е така.... интернет се ползва от доста разумни, интелигентни и умни хора, който предпочитат тук да писателстват отколкото да висят в кръчмите с часове.... на който им е омръзнала външната суета, лицемерие и простотия.... и тук се спасяват...защото тук лесно можеш да се 'отървеш' от навлеци, а реално е трудно.... от личен опит го знам.... Затова тук намираш събеседници.... не само заради анонимността....
След като намираш тук приятели .... е хубаво.... по добре тук, отколкото никъде.... навън и да търсиш....в този свят на интриги и пари - е трудно...

Друго погрешно според мен е мнението че интернет-комуникацията е нереална...но сега няма да изпадам в подробности.... трябва човек да е надживял доста неща в живота / реалния/ за да оцени комуникацията тук.


Има една песен на Георги Христов " Нямам нужда от много приятели, стигат ми двама, трима. Но такива който в сърцата си рани от моите болки да имат "

Да бъдеш човек е много.... но жена - още повече

Не би трябвало да тежи... може би
Ако искаш да намериш отговор на въпросите си, ще трябва да намериш причините, които те карат да постъпваш или да се чувстваш по един или друг начин. Няма друг начин да спреш да се луташ в разни изяснени-недоизяснени свои и чужди понятия

"Суета" - празна дума ... нещо което не обяснява нищо!
Ако искаш може да използваш егоизъм - егоистично ли е или не, правилно или не...

~~~

за нета не знам
знам за периметър около 250 метра обачеееее

Можеш да си позволиш да споделиш повече,

а това не ти дава право да си позволяваш после повече - и по отношение на "изтриване", и по отношение на изискване човек-а да е нещо повече от мнение с което се съгласяваш - и можеш да наречен приятел, дори да не го познаваш? Можеш да наречеш всеки приятел, все пак приятел ти е целия свят. Ти самата не си си враг, че да трябва да криеш нещо от света, наистина само друг скрит "тук" би могъл да разбере твоя страх, и да осъществите разминаване на вашите разбирания, докато се обедините в усещането за общо спокойствие...

Белое на белом...