Паяче

Паяче хареса си мотива:
Гоблен за слънчевите дни.
Избра губерката красива
на златните треви,
прилежно избродира:
Гоблен за слънчевите дни.
Във него хвана капките игриви,
от дъжд, роса, целувки на сърни…
Сега от цветове прелива:
Гоблен за слънчевите дни!

Тъй приятни, нежни и приветливи са паячетата с вас!


Толкова неща ми идват в главицата...
Да живеят паячетата! И ние покрай тях...

М.Д.:" Не може ли да влезем накъде вътре, на чист въздух?"

Синя надежда (на Осичката -Румяна Симова)

понеже има поверие че видиш ли паяк -чакай гости и няма да си сам

Ех,
Тъжната синя надежда!
Паяче есенно вече преде
топлата мъхеста прежда,
нежно оплита листа цветове
в тъжната своя надежда:
Там до перваза да спрат ветрове
стряха от горе дъждът да разрежда
дом да си има без врагове
дом под цветята със цвят на надежда.
А през големите светли стъкла
някой във него се вглежда…
в стаята вече не е сама
синята твоя надежда!

Пеперудата пъстроцветна
гоблена щом видя
посипа го щастлива
с пеперудена роса.

Паячето благодари на пеперудата

aбсолютно слaдурско! :)


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

Мъничкото същество преплита нишки,
ветреца през себе си пропуска,
за да може на воля
в мрака да препуска,
улавя сиянието на Луната,
свежестта на утрото,
цветовете на дъгата,
нощният въздух прохладен,
спомените...
ромона на ручея хладен,
в тънката си мрежа,но здрава
изкусно улавя ли,улавя...

Твоето паяче е по-нежен ловец :)

То паячето по-скоро принадлежи на самото себе си.Не е мое.
И е същото това,което си харесва мотиви....