Помощ, крещи!!!

Майчета Ивета от около 1 месец крещи непрекъснато не че реве, а просто си крещи без видима причина
при това доста силно и с едни такива ултра звуци дето ми се забиват в главата
Знам че това е някакъв период ама ако може да ми кажете колко продължава, защото направо полудявам вече

Искренно ти съчуствам!Макс е така вече 2-3 месеца-при него това е един вид тръщакане...Ако не му минат номерата,почва да крещи,като постепенно увеличава "тоналността" ...Аз лично почнах да му свиквам,ама на моменти не се издържа
Нямам идея до кога ще е така

И при нас е долу-горе същата лудница от около 2 месеца, нищо че Леа е на половина по-малка от Ивета. Крещи си ей така за кеф, когато се радва и когато се ядосва, абе по всеки повод и едно силно и пискливо направо ми писват ушите след един такъв вик. Как да обясня на едно 6-месечно, че не се вика така??? Баща й тази сутрин се бъзика, че така си тренирала гласните струни и кой знае можело да стане певица, пък аз веднага си се представих как ние двамата седим и слушаме нашата певица със слуховите апарати- те тези тъпанчета да не са от желязо, че да издържат

Не искам да ви отчайвам, обаче Детелина е почти на 2 г и продължава да си пищи, когато нещо не става на нейната, а понякога и само така за кеф.
А съпругът ми ме пита - и сега защо пищи. На което просто не знам какво да отговоря. Как можело да бъдела толкова невъзпитана, че да пищи за щяло и нещяло. Най-весело е като писне по улиците и минувачите се обръщат и какво ли си мислят тая садистка мъчи детето

Анна също започна да пищи пронизително преди годинката, доста преди това. Явно това е начин да експериментират с гласовите си способности. При нея е много вискоко и пронизително. Веднъж така уплаши една баба в супермаркета, че горката подскочи на полвин метър от земята.
Но аз съм забелязала че най-важното е да не й обръщам внимание в такива случаи. Казвам веднъж - 'Анна, по-тихо моля те!' Питам я какво иска и ако не спре, не продължавам да й се моля просто я оставям сама да спре, за да не си помисли че съм много впечатлена от тези й изпълнения. Е, ако сме някъде където това ще пречи, гледам да я отведа настрани.Важното е да не й се 'давам', но тя обикновено крещи не когато се тръшка, а просто от радост. При нас тръшкането е съпроводено с мрънкане,а писъците са запазени за изразяване на бурна радост от нещо. Трудно е да се обясни това на околните, но има периоди в които забравя с дни и седмици да крещи, предполагам че и при вас ще стане така когато премине момента на началния интерес към писъците и вече не са нещо ново.

Лелеееее ти ме уплаши
Още цяла година!!!!
Ужас!
И мойта като кресне на улицата и хората гледат какво става, днеска на площатката една майка си тръгна защото беше с по-малко бебче което спеше, а пък Ивета се разкрещя и май го събуди

А тя не го прави като се тръшка, а просто така. И като сме навън и тя е в количката и като е вкъщи както си седи почва да пищи, иначе при нас "тръшкането" е едно мятане и извиване на цялото тяло назад, което също ме побърква де

Ми аз гледам да не и обръщам внимание ама като сме навън и ми става неудобно и започвам да и викам "по-тихо" или гледам да и запуша устата с някоя солета ама не винаги действа

Споко! Детето се запознава с гласа си! И моята така крещи. Баща й каза, че ще я правим глашатай.

и ние сме така - крещи от кеф, като нещо много я впечатли, включително малки спящи в количка бебета.... И тъй като ефектът винаги е налице, продължава. Забелязала съм, че на мен не ми крещи, защото обикновено предугаждам какво иска. Крещи обаче сутрин, докато не ни вдигне и двамата с татко и. Не че е много сърдита, но така и е по-кеф. Почти никога не плаче обаче, така че съм склонна да търпя. Предполагам, че този етап минава, когато изобрети и други начини за привличане на внимание или когато стане по-самостоятелна. Пък и гласчето и е новичко, рада му се. Да не кажете на някой, обаче и аз обичам да си крещя с нея, наистина е весело, гледа ме толкова разбиращо и одобрително, че сме на една вълна.
Ама ще трябва да се овладея

А защо ти е неудобно? Питам, защото мен в интерес на истината изобщо не ми е неудобно когато Анна крещи от радост навън. Подчертавам, че става въпрос за 'щастливия' тип крещене, а не когато се тръшка (но както вече писах, тях обикновено не крещи при тръшкане а мрънка). На повечето обществени места и без това е шумно, а ако сме някъде където трябва да се пази тишина, тогава гледам да й дам нещо с което да се занимава предварително. При нас поне не действат още молбите за по-тихо, но понякога действа ако аз й говоря шепнешком в моментите в които крещи. Явно и действа и тя самата започва да говори по-тихо.
Когато се тръшне и крещи вече е друга работа. Тогава й казвам веднъж или два пъти че по-добре спокойно да ми обясни какво иска, или ако знам какво иска но не мога да й го дам по разни причини й казвам защо и кога ще може и т.н. Но само един два пъти. Ако не й мине, тогава я отвеждам на друго място, настрани за да се успокои. Ако тъкмо сме започнали да пазаруваме, се връщаме обратно в колата и вкъщи и това за нея е един вид наказание защото иначе обича да ходи в супермаркета. Вече забелязвам признаци на това че почва да разбира от уговорки, от изчакване и т.н. Но вие сте по-малки и просто ще отнеме известно време. Но според мен ако се притесняваш когато крещи на обществени места, ще те разбере и ще го прави с още по-голям кеф. Затова да не ти пука (е освен ако не сте в театъра или на кино например, но ние на такива места още не сме я водили). Дори и в библиотеката има отделна детска част в която ако иска може да крещи, но там й е прекалено интересно за да се сети за това. Най-трудно е ако сме в ресторант или кафене и тъкмо сме поръчали например и тя повиши глас, но досега не се е стигало до проблеми. Обикновено се намира някой готин сервитьор или мениджъра които идват и я заговарят и тя се успокоява и започва да гледа срамежливо от обърнатото й внимание.

Ами явно наистина е малка още и за сега не действа да и кажа по-тихо или да и обяснявам, но силно се надявам да започне да разбира скоро. Иначе тя не вика от радост ами подозирам че всичко тръгна от там, че като беше при свекича и там като викаше и те се правеха че се плашат от нея. Нея това я забавляваше есетествено и продължаваше да вика е да де ама аз си мислех че ще премине това. Вместо това тя започна да вика по-силно и по-често вече дори и никой да не и обръща внимание!

Да и аз винаги съм се опитвала да не реагирам по много различен начин когато крещи - защото за тях това се превръща в игра - тя вика и другите се радват/ядосват/запушват си ушите и какви ли не други 'интересни' и необичайни реакции. И съответно малчовците си правят извода че викането е страхотно забавление и продължават с все по-високи децибели.

Но неминуемо ако сме навън ми се е случвало да забелязвам как се кефи от реакциите на хората - дали ще е усмивка, повдигнати вежди или подскок от уплах, я забавлява ужасно. Та затова и отвеждането на спокойно място където няма други хора е май единствения изход, ама понякога трудно постижим на момента.
Но си мисля че ако никой не й обръща внимание може в началото да почне да вика още по-силно за да го привлече, но в даден момент ще осъзнае и ще измисли друг номер. Анна сега е на етап 'крокодилски сълзи'. Ако си науми нещо и аз кажа че не може сега или че е опасно, започва едно 'правене' че плаче, но само с глас и без сълзи. В такъв случай й казвам да не лее крокодилски сълзи и в зависимост от това дали е уморена може и да се разсмее, но може и да продължи да мрънка още известно време. Колкото и да е трудно понякога да говоря със спокоен глас в такива случаи, това засега е единствения начин и много по-добър от обясняване или команди от сорта на 'по-тихо'- повлиява й, и постепенно се успокоява и започва и тя да общува по по-спокоен начин. Но ние сме по-големи и вече с месеци наред тече този процес на учене да се общува спокойно. И въпреки че има известен напредък, сме все още в самото начало.

И моята крещи така. От един, два месеца го прави, направо ми пронизва мозъка с този звук. Не знам колко ще продължи, но дано не е много. А играчките докога ги хвърлят по земята, защото това е вече наистина много дразнително?

А пък баба ми сега я учи вместо да вика да пее.
Ивета като викне и баба ми вика "Пей" и тя започва да пее много е смешна ама бързо забравя и пак почва да вика

Даааа това с хвърлянето на всичко е доста дразнещо. Ивета така се забавлява, хваща някоя играчка и я хвърля назад, после се обръща и тя пак е пред нея, пак я хваща и хвърля назад и така до безкрай

Моята хвърля яко... в признак на яд, че съм я оставила в леглото й във време когато не трябва да спи . Обаче по-тревожно за мен е, че е започнала да ни бие шамари . Днес я наблюдавах... като се ядоса на нещо и го удря... случва се да удря и себе си... ужас... Майка ми предположи, че гледа в яслата и повтаря. Обаче въпроса е дали нея шамаркат или някое друго дете или това е само празно предположение. Май трябва да пусна тема да видя какво ще ми кажат другите мами.

Kati syshto imashe podobna fasa, mislja che beshe predi godinkata. Prodylji njakolko sedmizi, no i az mnogo se bjah uplashila i bjah pitala vyv foruma. Vajno e, da ne i obryshtash vnimanie, za da i ne i stane nachin da si iska neshta, koito po drug nachin ne postiga. Kathi go praveshe, predimno, kato iska da i obyrna vnimanie, skuchno i e ili se radva ne neshto.
Vyoryji se s tyrpenie i ne i obryshtaj vnimanie. Vsjaka faza rano ili kysno minava :).

И аз на това се надявам, защото е доста дразнещо де.
Абе да е живо и здраво детенце пък ще го изтърпя какво да го правя