БЕЗКРАЕН ЧАС

Покоя нарушават само ту птица, ту една камбана...
Изглежда с пламналия залез еднички те се разговарят.
Мълчанието е злато. И вечерта е от кристали.
Една зареяна скиталка полюшва леко дървесата.
И по-натам, далеч от всичко, реката сребърна бленува -
тя бели бисери разсипва и към безкрайното пътува.
Самотност, о самотност! Всичко е толкова безмълвно, ясно.
Покоя нарушават само ту птица, ту една камбана.
Живее любовта далече... Успокоено, безразлично,
сърцето е свободно. Нито е тъжно, нито е щастливо.
Разсейва се от аромати, цветчета, ветрове и песни...
И сякаш плува във водата на езеро от чувства нежни...
Покоя нарушават само ту птица, ту една камбана.
Изглежда, вечността ще може с ръка спокойно да се хване.

Хуан Рамон Хименес

Днес е особен ден за мен. Ще ми се да споделя усещането с вас, доколкото е възможно, а този стих е много близо...

... с особенният за тебе ден. Ако не с личен празник, то поне със спокойствяието и безметежноста, които показваш.

Благодаря!

========================================
Живее любовта далече... Успокоено, безразлично,
сърцето е свободно. Нито е тъжно, нито е щастливо.
========================================

"- Какво правиш по цял ден сам? Не ти ли е скучно?
- Защо сам? Аз съм със себе си!"

Направо е страхотно настроение...

"... Дон Хуан бе дефинирал обхвата на този път когато ми каза, че новите ясновидци са воините на тоталната свобода.Че техният единствен стремеж е крайното освобождаване.което настъпва когато те постигнат тоталното съзнание. Докато гледах тези призрачни сенки на стената, разбрах с абсолютна яснота какво бе имала в предвид жената-нагуал когато ми каза, че да чете стихове на глас е единственото отпускане на духа .
Спомних си че предният ден тя ми бе прочела нещо там, в двора, но аз не бях разбрал съвсем нейната пламенност, нейният копнеж. Беше едно стихотворение на Хуан Рамон Хименес – “Безкраен час”, което, каза ми тя синтезирало за нея самотата на войните, които живеят за да избягат към тоталната свобода.



Само звън на камбана и глас на птица
Нарушават тишината…
Изглежда че двете говорят със залязващото слънце
Тишина окъпана в позлата,
Следобедът е от кристали.
Една странстваща чистота разлюлява
хладните дървета
а отвъд всичко това
една прозрачна река сънува, че погазвайки бисери
се освобождава
и потича към безкрайността.


-Какво правим всъщност, дон Хуан?- попитах аз. Нима е възможно просто войните да се подготвят за смъртта?
-Съвсем не – отвърна той като леко ме потупа по рамото. Войните се подготвят да съзнават. А пълното съзнание идва само когато не е останала и капка от самомнението им. Само когато са нищо те стават всичко…”


“Огънят отвътре”- Центрум Ко 1994г
стр106


Испаноговорящите поети са ми любимите Сякаш само те помнят езика на духа.

Това е невероятно! Не съм чела “Огънят отвътре”, но винаги ме намира това, което е за мене в даден момент. Така стана и с това стихотворение. За мене Хуан Рамон Хименес е едно откритие, много ми е близък. Жалко, че не намерих много негови преведени стихотворения, претърсих Гугъла и колкото открих си ги записах, но са на служебния компютър. Ти намерил ли си повече от неговата поезия?

Срещал съм го в книгите на Кастанеда. Той е един от любимите автори на дон Хуан.(за Дънов не знам) Нямам други негови стихотворения. За първи път чух негови стихове в един испански филм преди доста време.


.

Ако питаш мене ти е време да прочетеш "Огънят от вътре" - шегувам се (или поне така си мисля)

Да не си си изгубил ключето за пощата? :)))

Къде да я намеря тази книга, има ли я на книжния пазар? Ето, че те питам...

Ето ти и повод да се видим Щ е ти я донеса в Пловдив. Често пътувам на там.

Ще се радвам!