Вярата

Полудял е светът, нещо става:
Истини от лъжи сам твори,
и на себе пак ги продава,
повече от доволен дори.

И добре, че запазих в мен храма,
та спасих Боже твоя живот,
че за теб място в черквата няма -
тя е само църковен имот.

В моя храм си, затуй нямам нужда
от посредници с черни раса,
на които таз мисъл е чужда
и които светци хич не са.

Всичко написано от мен - тук.
Приятни минути!

Hit-ър П@ър

bravo na teb!to mai dnes posegnaha na vsi4ko..ala vqrata ne 6te si dam:)

Скъпи Дядо Боже,

Казвам се Оскар, на десет години съм, драснах клечката на котката, кучето и къщата (мисля даже, че опекох златните рибки) и това е първото писмо, което ти изпращам, защото от учене досега нямах време.
Предупреждавам те отсега: смърт ми е да пиша. Трябва наистина да ме натиснат. Защото писането е нещо като гирлянда, като помпон, като усмивчица, панделка и прочие. Писането е само лъжа, която разкрасява нещата. Работа за възрастни.
Доказателство ли? Ами ето, вземи началото на писмото ми: “Казвам се Оскар, на десет години съм, драснах клечката на котката, кучето и къщата (мисля даже, че опекох златните рибки) и това е първото писмо, което ти изпращам, защото от учене досега нямах време“, а бих могъл да сложа и: “Наричат ме Яйцеглавия, изглеждам на седем години, живея в болницата заради рака и никога не съм се обръщал към теб, защото дори не вярвам, че съществуваш.”
Само че ако го напиша така е кофти и няма да ме вземеш толкова присърце. А пък на мен ми трябва да ме вземеш присърце.
Даже ме устройва ако имаш малко време и ми свършиш две-три услуги.
Обяснявам.
Болницата е много сладко място, пълно с възрастни в добро настроение, които говорят високо, пълно е с играчки и розови дами, които искат да си поиграят с децата и с много приятели, които винаги са тук като Бекон, Айнщайн или Попкорн, с две думи, болницата е върхът ако си болен, който доставя удоволствие.
Обаче аз не доставям удоволствие. Откакто ми присадиха костен мозък, усещам, че вече не доставям удоволствие. Когато сутрин доктор Дюселдорф ме преглежда, го прави без мерак, а аз го разочаровам. Гледа ме мълчаливо сякаш съм допуснал грешка. А пък аз много се старах за операцията – бях послушен, оставих се да ме приспят, болеше ме, но не виках и си пих всичките лекарства. В някои дни ми идва да му се разкрещя и да му кажа, че може би той самият, доктор Дюсердорф с неговите черни вежди, е изпортил операцията. Но той изглежда толкова нещастен, че обидите ми засядат в гърлото. Колкото повече доктор Дюселдорф мълчи с натъжените си очи, толкова по-виновен се чувствам аз. Разбрах, че съм се превърнал в лош болен, болен, който пречи на вярата, че медицината е нещо прекрасно.
........
- Оскар, ами ако вземеш да пишеш на Дядо Боже?
- О не, не и вие, Маминке Роза!
- Какво не и аз?
- Не и вие! Мислех си, че вие не сте лъжкиня.
- Но аз не те лъжа.
- Тогава защо ми говорите за Бог? Вече са ми спретвали номера с Дядо Коледа. Веднъж ми стига!
- Оскаре, няма никаква връзка между Дядо Боже и Дядо Коледа.
- Ами. Същото е. Промиване на мозъка и дъра-бъра!
- Представяш ли си аз, бившата кечистка със сто и шейсет спечелени битки от общо сто шейсет и пет и четиридесет и три от тях с нокаут, аз, Лангдокската удушвачка, представяш ли си аз да повярвам дори за секунда в Дядо Коледа?
- Не.
- Е, не вярвам в Дядо Коледа, но Вярвам в Дядо Боже. Това е.
Като бял ден е ясно, че казано по този начин, това променя всичко.
- И за какво да пиша на Дядо Боже?
- Ще се почувстваш по-малко сам.
- По-малко сам с някой, който не съществува?
- Накарай го да съществува.
Тя се наведе към мен.
- Всеки път, когато провярваш в него, той ще съществува малко повече. А ако си упорит, ще засъществува напълно. И тогава ще ти помогне.
- Какво ли пък мога да му напиша?
- Сподели с него мислите си. Мислите, които не казваш, са мисли, които тежат, вдълбават се, от тях натежаваш, вцепеняваш се, те задръствам мястото за нови мисли и те омърсяват. Ако не споделяш, ще се превърнеш в бунище за стари, смрадливи мисли.
- ОК.
- Пък и можеш да искаш от Дядо Боже по едно нещо на ден. Внимавай! Само по едно.
- Вашият Бог за нищо не става, Маминке Роза. С духа от лампата Аладин е имал право на три желания.
- Едно желание на ден е по-добре, отколкото три за цял живот, нали?
- ОК. Значи мога всичко да му поискам, така ли? Играчки, бонбони, количка...
- Не, Оскаре. Дядо Боже не е Дядо Коледа. Можеш да искаш само духовни неща.
- Например?
- Например: смелост, търпение, просветление.
- Ок. Ясно.
- Освен това, Оскаре, можеш да му подсказваш и добрини за другите.
- А, с едно желание на ден, Маминке Роза, няма да се прецаквам, първо ще си го запазя за мен!
Това е. Тъй че, Дядо Боже, с това първо писмо ти разкрих до някъде начина на живот, който водя тук, в болницата, където сега ме възприемат като препятствие пред медицината и бих искал да те помоля за едно просветление: дали ще се излекувам? Отговори ми с “да” или “не”. Не е много сложно. “Да” или “не”. Задраскай грешния отговор.

Целувки, до утре
Оскар.

ПП. Нямам ти адреса, как да направим?

Души милиарди страдат
Любов небесна не познали.
Копнеж небесен ги спохожда,
страхливо, бързо го отпращат.
От себе си защо се плашат?
Защо във тях доброто спи?
Не искат ли да го събудят?
От егоизма им горчи.
И лутат се, все нещо търсят,
но няма го и вежди въсят.
На ближния си помогни,
не бой се, не боли!
Понякога пък се отпуснат,
помогнат, радват се сами
и мислят – всичко са успели,
нататък сам да си върви!
Ръка протегнеш ли, хвани
подадената ти ръка.
Кой казал ти е да оставиш
възлюбилата те душа? -
Страхът, че може да сгрешиш,
от любовта се ти боиш,
за свойто още се държиш.
Нима не проумяваш вече –
Едно сме всички ний, човече!

... ако има още.


Или по-добре в Литература, а?

Дано да има и да не те мързи.

Всичко написано от мен - тук.
Приятни минути!

Hit-ър П@ър

се пече. Продължението няма да е скоро. Когато излезе, ще свирна.

Просто съвпаднаха нещата и ме провокира с темата за Бога и неговия храм, та не смогнах дасе въздържа.

Всичко написано от мен - тук.
Приятни минути!

Hit-ър П@ър

началото много ми хареса! ще чакам продължението...

Много точно и поетично си го казал
позволявам си да добавя
Мърмори попа в расото протрито,
припява с органа прелата,
друг проповядва със лице изпито
или крещи безумно пред тълпата...
Нима това е вяра в Любовта?
Тя ражда, Тя безспирно съзидава,
и не издига в култ смъртта
Тя своя син на кръста не поставя,
душите не потапя във скръбта!
А двете и сестри- Надежда, Вяра
с телата си ни топлят във ноща.
В тях няма и прашинка от поквара
поделяйки със нас самотните легла,
очаквайки да дойде ТЯ!
Единствената и за други невидима,
наричана с най-светли имена...
и нека е за мен Любима,
за теб Любим, за другиго Жена…
Защо ли преповтарям и обсъждам
такива простички неща
Любов, Надежда , Вяра не осъждам
възпитани от свойта Майка- Мъдростта!

На този текст му се полага да бъде харесван. От световен драматург е. Пък ако знаеш продължението какво е.... Ще излезе около октомври-ноември по книжарниците.

сериозно? точно преди Коледа! кажи заглавието и автора, за да потърся книгата за коледен подарък