правилно ли постъпвам

Имам куче на 15 г. , което не почти не вижда, не чува. Освен това има шипове и едвам се държи на краката си. Миналия месец получи едно кървене, за което лекаря каза, че най-вероятно е цистит. Пихме антибиотици, но кървенето продължава. Мисля да заведа кучето да го приспят, защото само се мъчи. Знам, че много от вас ще ме нападнат, но мисля че не е необходимо да се тормози животното. Още повече на такава възраст. Вие как бихте постъпили?

Не вярвах, че мога да го направя. Направих го. С котката - на 16 г. Още чувствам вина. Минаха 2 години, а още не знам дали постъпих правилно.
Дано никога не ми се наложи аз да решавам.

Помисли си добре! На кучето ли помагаш или си спестяваш неудобството да се грижиш за стар и болен ...?

Opredeleno!Spesti my makite!Koito te obvini e glupak!

Има само Един-там-горе, който дава живот и който може да го отнеме ... Поне това е моето разбиране.

Как мислиш - ако можеше да говори, какво би ти отговорило кучето на въпроса ти дали иска да поживее още въпреки всичките болести ?

Май искаш да отървеш себе си от неприятностите по него и си търсиш морално алиби ?

Представям си какво би се случило на дядо ти или баба ти ако имат шипове, цистит, проблеми със зрението и слуха ...

В интерес на истината точно в това е проблема. Ако аз съм постоянно вкъщи да наблюдам кучето и да се грижа за него няма да има проблем. Не мога да си позволя да му се отдам и това , поне според мен, засилва още повече мъките му. От съседите разбирам, че тя по цял ден плаче (буквално). Когато сме вкъщи е по - спокойна. Случва се да не може да си намери място понякога. Предполагам, че е от шиповете. Мислих за варианта да я пратя на село, но това е сигурна и мъчителна смърт.

Извинявай много, но баба ми и дядо ми не са кучета. Колкото до цистита май не си прочел точно. Лечението за цистит не помогна, а кучето продължав да кърви и да го преследват уличните помяри, мислейки я за разгонена. Освен това пропуснах да обясня, че кучето едвам ходи до тоалетна. Когато трябва да клекне направо сяда. В съня си се изпуска. Това според теб добър живот ли е, било и то на куче?!

не ги слушай тези,които ти говорят,че си жестока и искаш да си спестиш грижи-жестокост е да гледаш как животното се мъчи и да не можеш да му помогнеш.според мен колкото и да е трудно това решение в подобни ситуации да го спасиш от мъките е единствената помощ,която можеш да му окажеш

Извинявай, но сравненията ти са напълно неуместни. Онзи-горе или може би е по-добре да го наречем 'Природния закон' важи когато живото същество е способно да осигурява съществуването си само. В случая това е изкуствено поддържана вегетация, а не пълноценен живот. Може да звучи жестоко, но аз съм поддръжник на евтаназията.

Женска ли е? Както описваш нещата, май прилича на тумор/рак на яйчниците, или нещо от този род . Това може да се оперира, стига да издържи упойката. Може да има разсейки, може да няма. Кой знае? Аз не съм лекар.
Защо не я заведеш поне още при двама други ветеринари. Само за консултация. От собствен опит ти казвам, че е доста опасно да се довериш само на един лекар, било то хуманен или ветеринарен.
Сигурно плаче от болка. И аз наскоро си поизпатих. В момента нещата се успокоиха. Може да се помогне. Ако желаеш, изчети пак тук, но по-надолу "Помощ ..." Да не се повтарям де.
Аз съм от тези, които с цената на всичко, въпреки всички и в мой ущърб - НЕ СЕ ОТКАЗВАМ!
За теб само едно е сигурно. Каквото и да решиш, каквото и да ти казват, никога няма да разбереш дали си постъпил правилно.

Тя си има тумори на гърдите, но това е отделен въпрос. Едва ли би издържала упойка, тъй като последните 2 години много отслабна. Станала е като мишка. Ветеринарния ни доктор наистина е много добър. Помогнал на много животни и го търсят много хора. Той самия не ми препоръчва евтаназията аз реших, че това е по - добрият вариант имайки в предвид възрастта на кучето.

Благодаря на тези, които ме подкрепят! Това ще ме улесни поне мъничко . Жалко, че мненията са толкова малко, но маже би са достатъчни. За тези, които не са съгласни с мен искам да кажа, че това решение не е от днес. Обмислям го вече от около 2 години и смятам, че стигат толкова мъки. И все пак не се сърдя на никого - всеки има право на мнение.
Благодаря ви!

Az sum s teb. Ne dej da mu4i6 pove4e gorkoto jivotin4e i bez tova ne mu e leko.
Spesti mu mukite.

Според мен, постъпваш напълно правилно.
Аз в най-скоро време ще бъда в подобна ситуация, но решението вече съм го взел. Кучето ми има епилепсия, шипове на гръбнака и съмнение за тумор в коремната област. Решил съм, че когато припадъците станат тежки и чести, т.е. животът му бъде между два припадъка, по-добре да му бия инжекцията, отколкото да го мъча.
Г-н Хлебаров, оня отгоре предполагам е създал естетвения подбори хищниците точно с тази цел. Когато в природата едно животно е старо, слабо и не може да се грижи само за себе си, бива убито от някой хищник и с това се прекратяват мъките му. Криво разбрана хуманност е това да тъпчиш най-верния си приятел с лекарства и да поддържаш мозъка и сърцето му живи, когато цялото му тяло не функционира. Как ли се чуства куче, което е свикнало да тича свободно, да играе, да се изхожда на полянка, когато се събуди омазано в собствените си изпражнения и урина и знае че не може даже да се стигне до вратата защото всичко го боли или не може да си контролира краката? Или умира от глад, защото не може да гълта от болки в стомаха. И т.н и т.н да не изреждам всички варианти в които евтаназията е много по-добро решение от това да си "хуманен" да поддържаш един жив труп.
Ако знам че може да бъде излекуван, бих направил всичко за да му помогна, но когато единствения вариант е да поддържам живота в него с лекарства, предпочитам да му помогна да умре.

Защото го обичам като мое дете и уважавам като най-близък приятел.

Това е твоето мнение. Моето е различно.

И не ми привеждай като довод естествения подбор и хищниците. При някои първобитни племена (идианците в Южна Америка, ескимосите в крайния Север, аборигените в Австралия, бушмените в Африка и т.н.) възрастните хора, които не могат да се грижат за себе си, също се оставят сами на волята на "естествения" подбор и хищниците.

Предполагам, че ти не искаш така да се отнесат с теб като остарееш, а да се грижат за теб с всички средства на цивилизацията и медицината в това число. Защо тогава отказваш това право на съществото, което иначе наричаш "най-добрия ми приятел" ???

Нпълно съм съгласна с теб!!!Кучетата не засложават по-малко уважение от нас хората,та даже и повече!!!

наистина ли не разбирате,че поддържането на мъките на животното не е "грижа с всички средства на цивилизацията и медицината",а измъчване с всички средства?
колко време ще помогне на това същество да продължи да живее с всекидневната болка?1 месец?1 година?а после?кучетата са издръжливи животни-как ще познаеш дали болката не е непоносима за него и има ли изобщо миг покой?
всеки има право на мнение,но аз си мисля,че именно най-добрият ти приятел не заслужава да бъде оставен да се мъчи.
а сравнението с възрастния дядо и прочее е съвсем неуместно-защото кучетата не са хора най-малкото.надявам се никога да не разбера как се чувстват тези хора,чийто живот представлява болка без начало и край,поддържана от медицината и нашето чувство за справедливост.и съвсем не съм сигурна,че ако животът ми е това аз ще искам той да продължава ...

temata e mnogo tejka za obsajdane i razni hora razni mnenia...
no az prepora4vam da se zavede v klinikata v zoologi4eskata gradina dobri spezialisti s dalag opit tova ne e reshenie koeto niakoi triabva da vzeme sam...oste pove4e 4e negovia sobstven lekar koito po neinite dumi e mnogo dobar NE PREPORA4VA EFTANAZIA ZNA4I IMA SHANS ...
v kraina smetka jivotin4eto moje i da se opravi samo 4e ne moga da razbera kak niakoi misli za evtanazia v poslednite 2 godini a ne e izrovil zemiata za da go izlekuva tezi tejki posledizi pri jivotnoto sa v rezoltat na otlagane i na mislene 4e ste se opravi ot samosebe si...
ne moje da mislish za eftanazia ot 2 godini i predi 1 godina i 364 dena kato si zabeliazal 4e ima smushtenia da ne si ia grabnal i obikolil vsi4ki lekari...
ne obviniavam ne prepora4vam ne davam savet no i ne razbiram...
na edno jivotin4e da e staslivo mu triabva pani4ka voda vkusno pilenze i mnogo laski i lubov....

LI4NO MNENIE...

I NAI KRASIVATA JENA VE4E E OMRAZNALA NA NIAKOGO....

Кой е казал, че кучето не е ходило по лекари? Нашият доктор не препоръчва на никого евтаназия, защото е доста тежко преживяване за собствениците на животното. Ако бях жена, която може да си позволи да отдели цялото си внимание на кучето щеше да е друго. По никакъв начин не мога да съм постоянно до кучето, за да облекчавам болките му. Другият вариант беше болкоуспокоителни. До края на живота?!
Така или иначе евтаназията мина и колкото и жестоко да звучи малко ми олекна.
Благодаря отново за всички мнения и дано на никого не се налага да прави такова нещо.
Едва ли скоро ще се появя тук, тъй като трябва да преживея случилото се. Освен това съветвам всички, които поемат отговорност да гледат домашно животно преди да си вземат такова добре да помислят могат ли да му се отдадат изцяло.
Ще помоля модератора да изтрие темата, защото за моето куче всичко свърши. То вече не се мъчи.

Какво значение има дали си мъж или жена? Лошото е, че близки /в случая кучето/ си патят от разбиранията ти /на мъж от южно погранично село/. Жените днес са много по-натоварени от мъжете. Дори на работното си мясно са с много повече задължения и се справят по-добре. Мъжете все се оплакват и все са щадени. Горките!
Знам, че няма да го проумееш, но всичко опира до възпитанието и способността да се отдаваш на съществото до теб - човек или животно.
Наскоро покрай кучетата се запознах с млад мъж - висок, атлетичен тип. Кучето му си беше отвсякъде "помиярче", но на три крака. Четвъртият беше ампутиран до гърдите. Дори чуканче си нямаше.
МЪЖЪТ видял катастрофата, взел кучето и се погрижил за него. Ако ти беше там и се беше спрял /да не закъснееш за работа/, най-много да го беше приспал. Мислиш ли, че този човек, защото всичко опира до това - да си ЧОВЕК, не е имал безсънни нощи, не е пропилял пари, не е губил ценно време, но не се е оправдавал, че не е жена.
Съжалявам за кучето ти! Никому да не се налага такъв избор.
Исках да ти кажа, че всеки си знае най-добре какъв му е хала, но не пиши глупости!

Чакай, чакай! Тук не става въпрос за това дали съм мъж или жена. Нещо май не си разбрала. Ставаше въпрос, че съм човек, който е ангажиран и не може да отдели цялото си внимание на животното. А това, че съм жена е факт, който няма нищо общо сас случая. Така че не съм написала никакви глупости, ами ти не си ме разбрала, за което съжалявам.