Спешно!PLS!

Здравейте! Въпросите ми са няколко. ..
Да започна с това, че вече съм взела окончателно решение за развод. Аз и съпругът ми сме с постоянни адреси от различни градове. временният ни адрес е в София. Говорих с адвокат и той ми каза, че ако заведа иск за развод, ответника може да иска да прехвърли делото по неговия постоянен адрес. По съвет на адвоката трябва да изчакам тои да подаде молба, в следствие на гнева, който ще предизвикам у него, след като напусна семейното ни жилище без негово знание, до момента в който се прибере и види, че в апартамента няма нищо. Правилно ли е това според вас? Каза ми още, че до окончателното произнасяне на съда за родителските права и двамата имаме право да ги упражняваме, т.е. можем да си "крадем" детето непрекъснато. Това би било някакъв страхотен ужас за детето!!! Имало някакви привременни мерки с които ми се давало право аз да упражнявам правата си до последното произнасяне, но адвоката ми каза, че не ми вършат работа Каза ми следното: "Ще пледираме физически и психически тормоз и си готова". Мислите ли, че трябва да си потърся друг адвокат? Препоръчайте ми някой, който се занимава изключително и само с бракоразводни дела, на когото мога да имам доверие.
Благодаря много! Поздрави!

Здравей,

Не знам причините, които ви разделят. Не знам съветът ми дали въобще е приложим, но за мен единствено честният и директен подход е най-добър. А именно - да уведомиш съпруга си за взетото решение и да го отстояваш. Независимо от всякоя причина за развода - номерата на този етап, кражбите на детето и всяко допълнително обтягане - ще са само в минус - за вас и за детето.

Разгледай темите в клуба - едно от най-често срещаните неща са проблемите с бившият партньор - емоционални и реални - в областта на отношенията с децата и издръжката. Единствено честността и откритостта ще ви помогнат да запазите отношенията си, защото независимо от раздялата - родители оставате и дълг имате към детето си.

Адвокатите имат навика да "решават" проблемите. Те гледат на тези неща в краткосрочен план - като им станеш клиент и изявиш желанието си пред тях за развод - те правят това, което ти искаш. Като сервоусилвателите на колите са. Ти искаш раздяла в тази ситуация - те просто правят тъй, че тя да се случи. Но ако ти си подала грешен подход - адвоката ще го засили и колата ще излезе от пътя с повече щети... Ти си предала на адвоката своите страхове - той ти дава решение, което ще гарантира развода. Но грешно е това... Остават мини, които ще избухват в бъдеще и ще хвърчат осколки и невинни ще пострадат.

По принцип си говоря, със сигурност има аргументи и примери за обратното... Но смятам, че дори при раздялата с партньора, независимо от причините - дължим си уважението.

Не знам дали да си смениш адвоката - едва ли се налага ако е свестен и като човек. Но можеш по-добре да му обясниш какво ти искаш и какви са обстоятелствата. Кажи му, че не искаш да причиняваш на детето си това, което те страхува.

Ако решиш и тръгнеш по начина, който те съветвам - дано срещу теб има човек, който да оцени това.

Ако тръгнеш по друг път - дано постигнеш исканото и си щастлива.

При всички случаи късмет желая и мислете за детето си.

Това ли искаш със съпруга си? ВОЙНА??? Ако това искаш това наистина е най-добрият начин, но не забравяй, че и той може да ти върти мръсни номера. Преди време мой познат извъртя страхотен номер, който не е за вярване на бившата си съпруга. Без да броим това, че и изпращаше от цяла България миши опашки, обгорени гълъбови пера, сърце от плъх и какви ли не гадории, присъщи за практикуващите черна магия.
Помисли си добре какво точно искаш и се постарай да го постигнеш с минимален брой конфликти, защото заради твоя кеф ще страда детето ти. Това ли искаш?
Не зная какво точно ти е направил съпругът ти, но ако жена ми ми беше извъртяла подобен номер някога, аз просто щях да сменя бравата и край. Във всеки случай аз съм едно от малкото изключения в този склуб, защото се разведохме с жена ми без да има адвокат от ничия страна. Дори един общ нямахме.
Помисли си какво точно искаш и не е зле да споделиш с какво толкова те е предизвикал съпругът ти, че си готова на толкова мръснишки номер. А ако получи удар от това? Ще бъдеш ли щастлива? И тогава какво ще направиш? Ще се грижиш ли за него или ще го захвърлиш в някоя болница да умира?
Чакам допълнителна информация за да ти дам по-сериозно мнение.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

Първо, не мисля че трябва да тръгвате на развод по вина, а да опитате по взаимно съгласие, културно със споразумение, разбира се ако не съществуват законовите пречки – т.е да не са изминали още 3 год. от сключване на брака. Колегата вместо да ви кара да чакате по добре да организира ваша обща среща и да прецените, до колко желанието за развод е сериозно или може да се окаже (т.е самите вие да стигнете до извода), че се дължи на някаква моментна криза. Прав е за подсъдността, ако съпругът ви направи възражение в първото съдебно заседание делото ще бъде преместено по подсъдност на съдът по постоянен адрес на съпругът ви.
Не съм съгласна и за привременните мерки, определено имат огромно значение, защото ще уредят при кого ще живеят деца и какъв ще бъде режимът на личен контакт с тях на другият родител. Освен това може ако се сети и да поиска присъждане на издръжка, за всяко от децата и това няма да е никак зле! Мислите ли че тези неща са нищо? Защото категорично заставам на становище, че не само може, но е безусловно необходимо да се направят постъпки за определяне на привременни мерки.
Какво значи физически и психически тормоз, как ще го докажете? Надявам се имате свидетели, защото ще са ви нужни. Ако тръгнете на развод по вина, съпругът ви може да предяви и насрещен иск (ако вие сте инициатор за започване на бракоразводният процес, защото той може никога да не стане такъв) в който да твърди какво ли не.
Моят съвет е да опитате с добро, ако разбира се е възможно. Мирно, тихо и културно и само ако наистина вярвате, че бракът ви е изчерпан.


[линк]

А не би ли се замислила в по-спокойно състояние, дори в присъствие на много близък приятел или приятелка, дали основанията ти да поискаш развод са наистина толкова категорични.
Дали това твое решение не е плод на моментна, макар и силна обида от някоя негова постъпка. Дали неговата вина е толкова голяма, че да не можеш да преглътнеш в името на семейството.
И най-важното - дали твоята вина или каприз не са по силния аргумент да искаш този развод?
От опита, който имам мога с основание да твърдя, че няма развод, в който само единия да е виновен.
Съотношенията на вините може да е най-различно, от 50:50, до 10:90 или 90:10, но след като мине достатъчно дълго време след развода и се обърнеш в мислите си назад, винаги се оказва, че вината не е само у единия.

"Неназованите неща не променят смисъла си"

Не споменаваш причините, поради които си взела окончателното решение за развод и поради които си получила тези адвокатски съвети. Възможно е те са твърде емоционални или екстриймни, според дадените съвети, но адвокатите знаят, че често в хода на делото страните променят решенията си и това ги кара да се подготвят за най-тежките варианти. Не знам, не съм адвокат и не ги оправдавам, но все пак ако пред мен застане една жена и ми разкаже страхотии за семейния си живот и ръси примери какво животно е съпругът й, алкохолик, побойник и луд и колко тя се страхува за живота си и живота на детето си (давам само пример, не се засягай), аз също бих взела всички мерки, за да защитя правата на клиента си.
И въпреки това, както казаха всички до тук, ако си решила окончателно да се разведеш, направи го с достойнство и честно.
Ако силни емоции те заслепяват и(или) все още не си готова за развод, иди за 2-3 дни някъде в планината - сама, успокой се, размишлявай и ще видиш как ще почустваш някакъв вид 'просветление'(май не е точната дума) за живота си.
Успех!

Абе... този "Адвокат" по този ужасен начин ли се е развел? Я седнете със съпруга си и си кажете всичко и решете заедно по кой начин да стане. Изберете общ адвокат.

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Ами първо да кажа, че аз също имам доста прегрешения...Да започна от начало...като бях бременна, разбрах, че мъжа ми ми е изневерил. Бях в страхотен шок! Винаги съм живеела с мисълта, че моят брак ще е прекрасен , ама чак после разбрах, че това го има само по филмите...Резултатът от неговата изневяра беше, че едва не загубих детето и то няколко часа след като разбрах какво е направил. Даже той си призна! Бях на инжекции, камара изследвания и т.н, но слава Богу детето се роди нормално и без усложнения. След това, когато детето беше едва на няколко дни, разбрах че си имал друга, вече постоянна. Представяте ли си срама, който изживявах, когато идваха камара мои колеги и ми казваха, че са ги виждали под ръка, тя да му седи ж краката, да са се прегърнали..и т.н. Говорих с него, но той каза, че му била прителка и няма да я разкара, не бил видял нищо лошо от нея....Бях откачила! И тя с цялото си нахалство дожде един ден в къщи да ми каже, че му била втората жена! Идваше ми да я метна през терасата! Говорих с майка му..думите и бяха: "Ми явно той още не може да сжикне със семейния живот."
Представяте ли си! ами защо като не е бил готов изобщо е тръгнал да се жени (като имате предвид, че детето си беше съвсем преднамерено, а не случайно)?
Стигнахме до страхотни скандали. Неможех да преживея, че аз седя у нас с детето, а тя му се обаждаше и той изчезваше на секундата. После реших, че няма смисъл от скандали. Казах му да прави каквото иска, само да не ме излага, поне да се крие...Минаха няколко месеца и на мен ми писна. Реших и аз да си намеря някой, но не за да му натрия носа, а защото имах нужда от някой до мен, ако щете някой на когото да споделя, да поплача, даже и за секс...Е, намерих си. Бях с него камара време. Никой не знаеше, само най-близките, които ме прикриваха, когато станеше нужда..май бян хамерила идеалния вариант. Мъжа ми си ходи, аз си ходя, нямаше вече скандали, той излизаше едната вечер, аз другата. Абе семейство нямам думи. Да ама моя любовник каза, че му е писнало да играе втора цигулка и ако не се разделя с мъжа ми ще ме напусне, неможел да търпи повече, че аз кудето и да ходя с него, жсе някога се прибирам в къщи при мъжа си, без значение, че сме в лоши отношения. Разделихме се. Неможех да си представя, че някой би могъл да се грижи по-добре за едно дете от собствения му баща! Междувременно съпруга ми прекратил връзката с неговата. Но после имаше друга..не знам вече за колко време, ама говореше с нея по телефона пред мен. Даже с цялата си наглост, когато една сутрин се прибра, след като беше спал при нея, ми донесе цветя! И това ако не е наглост.... После си хванах още един, ама не се получи, бяхме прекалено различни. Да ама мъжа ми разбра и за двамата и месеци наред не ме оставя на мира. Било нормално муйа да ходи, но не и жената. Стана нервен, започна да се държи зле и с детето...Спим в отделни стаи, не си говорим, не ядем заедно, разминаваме на вратата и по улицата все едно не се познаваме. Това живот ли е? Не мога повече така! За мен това не е нормално. Нямаше да е нормално и аз да си седя и да го чакам да си дойде, обляна в сълзи. И аз съм човек и имам нужда от обич и нежност!
Имайте предвид и друго..той не работеше 2 години. Кой мислите, че го е издържал и е покривал всички сметки? започна съвсем на скоро няква работа, за някжи никви пари, колкото да не си е у нас.
Кажете за какво ми е такъб мъж?Не мислите, че би ми било по-добре ако съм сама? Само дето в съда ще вземат предвид и мойте връзки , за съжаление..
А колкото до това да седнем да се разберем цивилизовано...опитвах, не става. Предлагах му по взаимно съгласие- не иска и да чуе, започва да ме заплашва, че ще плати на свидетели да ме изкарат морално пропаднала и ще ми вземе детето.
Никак не ми се искаше да се стигне до тук! Но нямам избор. Немога да търпя" в името на децата", както се казва. Тия деца в такава среда ли да растат? .
Може да ме вините за постъпките ми, но тогава така съм мислила. Съжалявам само ,че никога не успях да накарам съпруга си да разбере как се чувствам.
Ако има някой адвокат, който би желал да поеме случая нека пише...
Благодаря на всички, че отделихте време да научите за още една злощастна съдба...

започва да ме заплашва, че ще плати на свидетели да ме изкарат морално пропаднала и ще ми вземе детето

Мдам.
И след половин година ще ти го тръсне обратно. Ако работата му е за малко пари, как според теб ще го издържа това дете и всъщност кой ще го гледа, ако е малко? И ако все още му е трудно да свиква със семейния живот, то живота на самотен родител съвсем няма да го очарова.
Споко, само те заплашва... щото се връзваш.

И за твое успокоение - ако ще и като светица в манастир да си живяла през тези години, пак щеше да те изкара морално пропаднала и незнамсикакво там... нали трябва да има някаква вътрешно си оправдание, че да скъса по-бързо и лесно.


Ти имаш ли?

Каквото и да се е случвало, то е в миналото и не може да се върне обратно. не се обвинявай за нищо, това е бил твоят избор в твоят си живот. Очевидно е, че мъжът ти не осъзнава постъпките си и не само това, ами счита, че е нормално той да 'ходи', но не и жената...уффф, направо ми се повдига от егоизма и безотговорността на подобни същества.

Права е Hell - той се опитва да те манипулира, защото знае, че му се връзваш.
Това беше и моят проблем - бившият ми ме нападаше с обвинения, които ме караха да рева денонощно, макар аз не съм имала любовник, а той беше този с любовницата...и след развода звънеше в къщи и се интересуваше дали съм там, за да се грижа за детето (което беше 16г!), а ако ме нямаше, заплашваше че ако не се прибера до 9, ще подаде жалба да ми вземе правата над детето. Ей такива дивотии, на които аз се връзвах и вместо да се взема в ръце и да се опитам да подредя живота си отново, аз две години не излязох с мъж, от страх.

По-добре се успокой и сложи в ред мислите си. Разбери се със себе си дали наистина искаш да се развеждаш. Ако да - смело напред! Толкова много хора са разведени и така добре се справят с живота! Понякога даже по-добре отколкото когато са били женени.
За жалост не мога да ти помогна конкретно с адвокат(ти това търсиш). Мисля, че имаше адвокати в клуба, които биха могли да те насочат.
Горе главата!