"Писмо до мама"

или за мама...би трябвало да е името на стихотворението, което се опитвам да намеря. Не му знам автора, бе почти нищо не знамЗапочва с "мъничка, мъничка моя..." и завършва с това как пощальона минава и носи писмото, накрая има нещо от сорта на: "три думички само, обичам те (или благодаря ти) мамо!" Помагайте, моля ви! Търсих в Словото, ма там търсачката нищо не прави, изплюи 1248 страници дето нямат нищо общо!

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

На мама

Задето песни си ми пяла,
край мене ден и нощ си бдяла
и ме научи да се трудя
и рано-рано да се будя,


а в нашата Родина свята
да пазя вярно свободата -
три думи ще ти кажа само:
- Благодаря, обична мамо!


Това е от Леда Милева, но не знам дали е същото, което търсиш. Трите думички ги има накрая, но "мъничка, мъничка..." няма.

Яна 21.09.2003

не е тва, ма благодаря все пак! Онова трябва да е по-дълго.

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

Дали не е песента на Мария Нейкова изпята от Росица Кирилова? Там имаше нещо за пощальон...

ма като не се сещам и за песента

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

Мъничка,мъничка моя,
весело зайченце,котенце мило
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо......това ли е,да знам да викам ли спомените ????

ПИСМО ДО МАМА

Слънце мое сяйно, мила мамо!
Моя радост, тиха моя скръб!
В тоз далечен край да знаеш само,
колко твоят образ ми е скъп!
Във деня, кога се разделих
от обятията твои топли,
аз не плаках, аз бях твърд и тих,
но в сърцето си чух глухи вопли.

Сам не знаех, че за мен си ти
въздух, слънце, сянка благодатна,
че без тебе ще ме сполети
толкоз мъка, майко моя златна!

Докато при теб и с теб живях,
не усещах добрините твои.
Аз не виждах нищо чудно в тях.
Смятах, че това права са мои.

Но сега, кога не съм при тебе,
и вей хлад от всеки чужд покров,
как ми липсваш! Как ми е потребен
пламът чист на твоята любов!

Всякога ти сетнята си хапка
даваше ми, за да бъда сит.
И софрата бе за тебе сладка,
щом ме виждаше, че съм честит.

Спомням си подробности сега, -
как над мене в болести си бдяла,
с колко вяра и с каква тъга
Богу си молитвички шептяла.

Как е гряло твоето сърце
като свещ над мене нощи цели,
как напуканите ти ръце
неуморно са за мене плели.

В кухнята, на двора, на чешмата,
с хурка, със игла, на малък стол,
аз те виждам през далечината
все в един и същи ореол.

Ти бе тъй съсухрена, привита,
но велика в своя малък ръст.
всякога изглеждаше честита,
скритом носейки огромен кръст.

О, тогаз не виждах нищо аз!
Тулеха те много дреболии
от очите ми, че всеки час
хвърляше те в нови залисии.

Аз не знаех, че и в дребни грижи
е могло човек да е велик,
че и в най-прихлупените хижи
може да сияе мъченик.

Как копнея да се върна веч,
да прегърна мойта чудна мама!
Мъничка отблизо, отдалеч
ти изглеждаш ми безкрай голяма!

Аз се моля Бог над теб да бди,
за да бъдеш здрава, майко златна,
и да бъдат светли твойте дни
като дълга, светла вечер лятна!

Приеми далечните привети,
мойта обич свежа като крин!
Приеми с това писмо сърцето
пламенно на твоя любящ син!

Март 1949 г.

... не можеш и ден да изкараш без мама!
Мама във чашката мляко налива
сресва косата ти в плитка красива
кърпи чорапи с пробити петички ...
Мама се грижи за всички!
Кой ще разкаже на доброто момиче
как тъй луната на сърпче прилича;
как се превръща водата на пара,
а самолетът, с какво ли се кара?
Ами отгоре Земята каква е?
Мама попитай и ще узнаеш
Ден не можеш без мама...
Но подир време ще станеш голяма,
Умните книги сама ще намираш,
ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка...
После ще хвръкнеш и ти като птичка
мъдра и силна ще стигнеш далече.
Можеш без майка си вече!

Мама ще бъде с коси побелели.
Мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писмо раздавача...
Друго не иска - три думи само:
"Добре съм, мамо!"



Ех, момичета, разчуствахте ме! Това стихче го рецитирах в детската градина на тържествата за 8-ми март, а мама винаги плачеше...
Тогава си мислих, че не го казвам добре и затова я разтройвам...

Бях го забравила, но то просто си е стояло в главата ми.

Адски ме развълнувахте. Страхотно въздействащи са стихчетата!

Ей и аз роних крокодилски сълзи заедно със всички майки и то поради същата причина.И се чудех защо всеки път ме карат да го рецитирам,а после реват.И до ден днешен не съм забравила и думичка от него.И вече съм наясно защо са били всички сълзи.

ох разрева ме

Първо - Честит Рожден ден и на рожбата и на мама!!! Да сте живи и здрави!
Ох, откъде ги намирате тези стихчета ... сега ще си посмърчам с часове на работното място Това ми напомня как мой приятел ми изпрати със съвсем добри намерения песента за бялото облаче и както си работех в добро настроение и тръгнаха едни потоци сълзи. А още не бях майка.
И аз се имам за паметлива, но ти ме уби

Ей и аз се разплаках и сега си подсмърчам ..................

Деница-5.12.2003г.

Страхотно стихче, направо се просълзих !


Честит рожден ден на малката принцеса

Kика, Кика, ще ти дърпам ушите не стига, че тази сутрин ме разрева като го четох това хубаво стихотворение, ами и през целият ден мине не мине време и като се сетя за някоя строфичка пак ми бликват сълзите. Добре че съм си сама в къщи с бебка, че никой не ме видя Какво е това циврене от мен незнам, уж казаха от хормоните, бременността, минавало било- аз вече седми месец не съм бременна пък се просълзявам от най-дребното умиление, направо изпитвам ужас, че ще си остана такава ревла завинаги. Наскоро някой беше дал линк към разказчето "Майчина сълза", какъв рев му дръпнах и тогава не е за разправяне
Аз не го бях чувала това стихотворение, явно в нашата детска градина са избягвали такива сърцераздирателни стихотворения, че да не разтройват мамите по време на празник

Има една песен на Мими Иванова за мама. Много е хубава! Помня че като си бяхме в София успях да си я запиша от "[линк].... (не помня точно адреса, надявам се че се сещате за кой става дума).За съжаление CD-то го забравихме в София. От тук съм се опитвала да отворя сайта, но нещо не става.
Та за песента - почваше така:

"Мила мамо, от кога ли аз не съм била до вас..." И мелодията се сещам, ама текста ми бяга.
... имаше е нещо като : "твойта лоша дъщеря..."

Ей, на! Мъча се ама не се сещам за целия текст.


Елица - Розова звездица
Елица

Ето още едно


Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Сутрин щом очи отворя,
със кого ще заговоря?
С мойта майка кротка, мила,
рано сутрин подранила
тихо татко да събуди
да отиде да се труди,
на децата да набави
дрехи и обувки здрави
и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки.

А на мен това ми е любимо:

Тиха вечер, лунна пътека,
нежна е нощта!
Глас на китара, спомен далечен
плахо изплува, спря във очите ми!
Чух как запява мама и ето
точно пред мен я видях!
Приседна до мама морският вятър.
Чайка за нея постели крило.
И кацна звезда на челото и бяло,
толкоз мило и толкоз добро!
И пееше мама майчина песен.
Още не знаех как после боли!
Но след нея остана да топли във мен
тази песен от морски върни.
Тази песен от морски върни!
Златни струни слънцето гали,
нежен е деня!
На хоризонта зрее зора, гаснат звездите,
спират сълзите ми!
Сбогом море от майчина нежност!
Чака ме мойто дете!
Приседна до мене морският вятър
и на сина ми постели крило!
И кацна звезда на челото му бяло,
толкоз мило и толкоз добро!
Запявам за него майчина песен!
Той още не знае как после боли!
Дано да остане да топли и в него
тази песен от морски вълни!
Тиха вечер, лунна пътека,
нежна е нощта!
Глас на китара, спомен далечен
плахо изплува, спря във очите ми!
Чух как запява мама и ето
Себе си в нея видях!

ТУК е и самата песен.

Знаех си аз, че тук ще го намеря! Много ти благодаря, и за останалите също, глей ква хубава тема се заформи! Много е силно пустото стихотворение, таман да споделя що го търся...ма съвсем ще ревнат сички! Ма ти по памет ли го написа
А знаеш ли от кого е?

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

приготви се за поне още толкоз