Назад във времето

Бихте ли променили и ако да, какво, във връзката си, ако имахте въможност да се върнете назад във времето? Има ли нещо, за което съжалявате, че сте направили , или пък , че не сте направили?

Обикновено след като скъсам с някое момиче (щото обикновено аз късам), си казвам, че е могло да бъда по-телерантен към нея и в по-голяма степен да я приемам такава, каквато е ...

---

It's nice to be important, but it's more important to be nice.

Аз не съжалявам за нищо, което съм направила.
Съжалявам обаче за страшно много неща, които не съм направила.
Ако можех да променя нещо, бих променила себе си.

Тъкмо оцелявам след една връзка и темата е много актуална за мен.
Ако можех - щях по-малко да спестявам егоизма си, защото колкото по-малко костващ на един човек, толково по-лесно му е да те напусне.

А колкото повече жертви прави заради теб, заради вас, толкова повече цени капиталовложението си.

Но може и просто да съм ранена и пристрастна.

Какво мога да добавя след това, което си написала... може би съжалявам само за едно нещо, което не направих, но то промени живота ми... не за добро...

В коя точно връзка? Единственото нещо което може би бих направил в някой от връзките, бих намалил интензитета на секса за да ги манипулирам сексуално....


В един момент съжалявах, че не съм направил дете - но ми мина....

Понеже съм мъж с бъдеще, харесвам жени с опит.....

човека който съм харесал. По скоро, не бих се занимавал с нея, отколкото да я променям!

INTERMISSION

назад във времето-но с кой акъл-тогавашния към всеки момент , или сегашния , а само часовникът да е превъртян...
При всяко положение ще хвърчи пушилката на промяната- някои врати не бих отворила с шут, други бих затворила без затръшване, някои стени бих си спестила биенето с глава, щях да знам че водопадите можеш да ги спреш за малко, но не и да им обърнеш посоката нагоре..... бих променила май първо себе си.
Съжалявам повече за пропуснатото , не за стореното.

Предпочитам да гледам в бъдещето и да си останем приятели

За връзки незнам, но ако можех да се връщам назав в времето, щях да съм най малкото билионер-Хващам един вестник от бъдещето връщам се в миналото отивам на борсовия пазар иииии кеффффф. И за връзките нямаше да ми пука много много.


ШампиоН

Зависи за коя връзка става въпрос. Аз ще кажа за преди, защото нещата ги виждаш по-ясно като мине време.
Бих си спестила почти всички усилия, изразходвани в борбата за надмощие в това "кой да води бащина дружина". Толкова нерви изхабява човек в началото за неща, които лека-полека си се регулират естествено.
И бих наблегнала повече на секса. Не че ми е липсвал, защото тогава май нямах и нужда от много секс, но ако бях със сегашния акъл (макар че в случая май думата "акъл" е клише, лишено от смисъл, щото става дума за друг орган) бих се позабавлявала повече.

Няма значение, дали е настояща или бивша, за която и да е връзка. Но с времето наистина виждаш по-ясно нещата и можеш да прецениш къде си бил прекалено напорист или пък къде не е стигнала смелост да направиш нещо, а то всъщност е било важно и нужно. Къде е трябвало просто да си затвориш устата и да изчакаш по-подходящ момент и къде е трябвало да викаш силно, за да будеш чут.
Аз самата бих променила доста неща у себе си, както казаха и други тук.
Като цяло, обаче по-скоро съжалявам за нещата, които не съм посмяла да направя, макар да ми се е искало (не че са много , де)

Не.
За нищо.

Мина тук една злодейка,..
надращи бързо и...офейка

Тази постановка с връщането назад е интересна, но не бих казал, че ще променя каквото и да е, ако го променя нали ще променя и себе си по начин изключващ варарианта да съм на този акъл сега - следователно няма да мога да взема същото решение и няма да има промяна... хубава въртележка се получава, една купчина философи и фантасти са си счупили главите с нея.

Welcome to the real world

Е, ама си и ти. остави сега фантастиката, знаем за нея.
Удари го на фантазия. Абстрахирай се от промените, които биха настъпили в настоящето, ако променим нещо в миналото.
Аз, например, имам едно две нещица, към които сега бих се хвърлила с главата надолу, без да му мисля. Имам и някои, за които не , че съжалявам, но не е било нужно да правя. Слава богу никое не ми се е отразило катастрфално.
Единственото, което не ми се иска е да променям е човека до мен, защото със сигурност тогава няма да го харесвам, даже понякога да ми се струва, че прекалява.
Всъщност тази мисъл ме споходи не заради връзките и секса, а по повод тъжно събитие, което вече цяла година ме мъчи и на няколко пъти ми се е искало да можех да се върна и да го предотвратя.

Е де, оставих я... ама пак на там ми бият мислите, ако нещо беше станало така - дали сга щях да пиша това?

Welcome to the real world

На теб трябва да ти се спре за известно време фанастиката, така да знаеш.

Не бих развалила любовта с брак!

Само ако има по добро занимание, иначе не

Welcome to the real world

...от водовъртежа на мислите си "къде сгреших", когато не се получи... знам, че трябва да се концентрирам върху положителните емоции, но нали, мамка му, трябва да е имало някакъв урок в грешката?

мисля, че трябва да се осмисля и анализира преживяното (разочарование, в случая), защото така разбираш най-вече самия себе си по-добре, опознаваш се, постигаш някаква хармония с емоциите си.

обаче самоанализът не предпазва от следващи грешки: всеки случай се оказва сам за себе си, индивидуален и пренасянето на стари темплейти на връзка, пази боже- очаквания, върху нов субект тотално ос*ра пейзажа


значи се получава- хем да мислиш, хем да не мислиш за стари грешки.....


това, за което се моля напоследък, е да попадна на човек, който не само ще разбира защо допускам грешки, но и ЩЕ МИ ПРОЩАВА и ще ми дава възможност да се реванширам. "...божествено е да се прощава", нали така? да, ама малките богове са на изчерпване

what's for you will not pass you by...