Паничище - Боровец

Вчера вечерта се прибрах от страхотен 4-дневен преход през Рила:)Имах 4 дневна дупка свободно време и в главата ми се зароди идеята да мина от Рилски езера до Мусала,изглеждаше много , но не и невъзможно..Петък сутринта се оказа , че първите 2 дена ще си имам компания,но пък трябваше да тръгнем следобяда ,така че напазарувах храна от Метро , стегнах раницата и потеглих като едва побрах палатката и чувала:)16 без 10 от автогара Овча Купел..и с няколко прекачвания - 18.30 3мата(аз,Биляна,Колъо) бяхме на Паничище.Първоначалния план беше да спим някъде около езерата, после обаче ни хрумна че не сме ходили никога до водопада Скакавица и поехме натам..Водопада с оказа стархотен, в подножието му бяхме по светло и остана точно време да потърсим място за палатката..Намерихме хубаво гористо хълмче с малка долчинка в средата на която имаше равна полянка - перфектното място!

Събота се събудихме с мисълта колко път ни предстои..Планът беше да спим на Страшното езеро,като от Малъовица до него трябваше да направим траверса по ръбът.Намерихме някакви пирамиди,които криво ляво ни изведоха до червената маркировка , която извеждаше до Бъбрека. На езерата - както винаги - адски много народ,няколко планинари и цял куп пафкащи цигари пичове с маратонки..стигаме до сълзата вече и срещаме едни такива,те ни викат - малко остава,вече стигнахте:))))ок,казваме ..малко почивки - снимки ,обичайните за езерата работи,наливаме вода на сълзата и продължаваме по билото,имаме среща с приятели м/у 1 и 2 на Малъовица и трябва да се бърза..По билото е ясно,има хубав изглед навсякъде,голям кеф:)Срещаме и един алпинист,тръгнал към з.Орловец,там щяли да си правят среща и да катерят, вървиме известно време заедно и после той избързва. 1.30 сме в подножиетона Малъовица, следва 1/2 час катерене, където Биляна взима 1-2 почивки , инакрая в 2 часа вече прилично изморени и доста гладни стигаме на върха..За наше разочарование групата горе не са нашите приятели и се налага да ги чакаме..Накрая пристигат ,ние вече доста смръзнати им четем конско т.к. тепърва трябва да ги чакаме да хапнат.. Потегляме от върха и продължаваме по ръба.Не е много приятен тоя ръб когато си с такава голяма раница,ама поне беше сухо :) Катерим бързичко все пак,гледката наоколо е супер и това ни дава допълнителни сили..няколко по стръмни скалички и ето го вр.Орловец:)гледката отгоре е както обикновено невероятна..следва голяма почивка горе..аз почвам да смятам времето - 18 часа ще сме на заслона,после още поне 3 часа през Ловница и Купените..май пак ще се размина с целия траверс..Слязохме на заслона,като отпред пуснахме много разумно момчето с прякора Едричкия,който рутеше по 5-6 камъка в минута..На заслона се разделяме - аз,Колъо и Биляна продължаваме към Страшното езеро, но отдолу,през портата до Камилата..Другите пък си се връщат в хижата. Знаейки че имаме време, ние не бързаме - на езерото сме по залез слънце..Там пък има цял палатков лагер - 4 палатки и на всичко отгоре- запален огън..Е,какво да се прави - опъваме си нашата,хапваме и чакаме да видим Купените на лунна светлина - вместо това пристига някаква гнусна мъгла..ОК тогава-в чувалите и заспиваме:)през нощта вали,ама не много..

Неделя се поуспахме,станахме и се оказа ,че навън има страхотно гъста мъгла..Колъо и Биляна трябва да се връщат в София и аз ще продължавам сам..Първоначално мислех да им оставя палатката,която все пак си тежи 3 кила ,и да спя някъде на чувал,но лошото време ме разубеди..Планът ми е - Грънчар..Лошото е че вече е станало 10.00,стягам на 2 на 3 багажа,взимам си чао с Колъо и Биляна и 10.30 потеглям по пътя за Рибни езера..Хуквам натам колкото мога по-бързо,все пак няма време..Часовник имам само на мобилния и го държа изключен да не му падне батерията..При въжето под Попова капа е сухо за щастие,там срещам българин с 2ма македонци,разменяме 2 приказки и продължавам надолу..Натам е ясно ,мъглата изчезва и на кобилино бранище грее слънце..там не ми е от най-любимите места и минавам транзитно.До Водни връх катеря без да спирам и горе съм като изстискан:)Малко почивка и - надолу..Страхотна гледка към Рибни езера и Смрадливото езеро:)стигам на хижа Рибни езера и включвам телефона да видя колко е часа - 14.10,май съм бързал прекалено много:)вече не се притеснявам че ще успея,до Грънчар не е много..Пече слънце и лягам да поспя 1 час,после хапвам и съм почти готов..В 15.30 съм готов за тръгване,за сметка на това на Канарата се е събрала гъста черна мъгла , а вдясно към Черна поляна вече се готви да започва да гърми..Е,какво да правя,ще тръгвам пък ще му мисля..тук му е мястото да кажа че имам прилично голям страх от гръмотевицитъкмо се качвам на билото над езерата и гръмва наблизо - гадост..какво да правя?тръгвам да обикалям по пътеката под Канарата,гръмва още 2 пъти и аз си сядам на задника,вадя си дъждобрана и почвам да чакам..Сега определено не е разумно да вървя напред в бурята по билото към Грънчар..Полежах 40 минути,бурята мина към хижа македония и продължих..Точно когато се качих на билото,в основата на Канарата ,ме заваля и хукнах напред ,виждайки че направо по билото е по -ясно..Хванах си една синя дупка в небето и я гоних през целия път до Ковач,там отново ме валя ,ама не гърмя и не брах много страх:))В резултат от цялото бързане в 7 часа бях на билото над Грънчар,там се чувствах сигурен,въпреки че то хич не е ниско(2300),ама е приятно обрасло с клек..пак гъста мъгла,срещаме се с един зайо байо,стигам до синята маркировка,от там намирам изворче,пълня вода и слизам малко под билото да търся място за палатката.. Вече съм я опънал и идва група чехи,пак с палатки,питат дали долу ще им искат пари за палатките,казвам им че може би да..разговора е труден,аз ужсъм добре с английския ама напоследък покрай голямото учене на френски.. яко мешам езиците,чехът ме гледа недоумяващо ,ама някак си се разбираме:)) накрая им казвамако искат да опънат до мойта щото съм си сам и не ми пречат изобщо,ама те искат д аотидат до езерото ,казваме си лека нощ и те потеглят..аз хапвам и лягам,вече е станало тъмничко,в палатката е студено,обувките ми мокри и т.н...за разлика от предните 2 вечери ми е доста студено в чувала,все пак палатката е големичка за сам човек..през нощта праска брутален дъжд,ама аз съм си на сухичко вътре,голям кеф:)

Понеделник станах с идеята ,че ако е кофти времето ще се прибирам през Заврачица към Боровец,вечерта трябваше да съм в София и нямаше много варианти..Хапнах в палатката и за моя изненада като излязох навън установих , че облаците са високи и поне засега няма изгледи да вали:)до 8.30 събрах набързо палатката и хукнах към Мусала:)До Овчарец-гадно катерене-по пътя подминавам семейство тръгнало към Мусала..и те се мъчат с баира..По билото натам вече става лесно,срещам 2ка планински кози около малко след Овчарец и продължавма бодро..Качвам Близнаците и вече виждам как откъм Манчо се задават някакви гадни мъгли..ОК,обаче на Мусала си е ясно,лека полека стигам в подножието и почвам катеренето..Много е ама по пътя сречам 3 групи чехи и приказвам с тях - един вид почивка..английския ми е по-добре от предния ден ,всички те отиват към Грънчар,казвам им да побързат че е само по билото и продължавам-скоро изкачвам Върха..заедо с мен пристигат група без раници с малки деца и ...мъглата,ама откъм Белмекен...Гледка има само напред към Иречек..Пия един чай и човека горе ми казва , че скоро има голяма вероятност времето да се скапе тотално..ОК,тогава ще побързам,вземам си чао с това ,което може да се види през мъглата и слизам в полу-бегом..По пътя - десетки чехи,словаци,унгарци.. предупреждавам ги за времето,особено словаците,които искаха да стигнат до рибни езера..оказа се че споделям мнението че чехкините и словачките били много красиви Българи срещнах чак на хижата-12 часа тъкмо влизам и гръмна горе..отървах се:)Хижарката беше притеснена-оказа се че в групата с децата бил и сина и..както и да е,хората лека полека почнаха да слизат отгоре,аз полафих с хижарката малко,хапнах една леща,поиграх си с котката и си поисуших краката:)хижарката каза ,че би трбвало за 3 часа да съм в Боровец и затова се разплух докато попремине дъжда..Към 1.30 си сложих дъждобрана и поех надолу..Отново много чехи,но вече и доста групи българи по пътя:)След като влязох в гората не срещнах почти никой,по някое време слънчо се показа и ме постопли малко..До Боровец почти не валя,в самия курорт ме запраска як дъжд..Спрях под едно дърво да се попреоблека за да не смърдя на хората в автобусите, сложих полседният чифт сухи чорапи и се натоварих на маршрутката в 4.20:)
С голям кеф се върнах вкъщи привечер,ударих една бира срещу мускулната треска , която се задаваше и установих ,че раницата е смъкнала половината ми морски тен,та сега изглеждам доста забавно без тенискаСтрахотно съм доволен от прехода,защото август вероятно ще имам време само за Пирин,а сега минах през почти всички места ,през които исках!!!