птицата любов

Когато си мисля за любовтта имам нужда да помълча, всичките ми съмнения избухват като ураган, помитат всичко след себе си и го стоварват незнайно къде. След затишието навсякъде е разхвърляно с листа, клони, дрехи и ламарини от никому ненужни вече тенекии. Не това не са чинии и чаши в кухнята, не съм замярал с тях прозорците, не съм си мятал gsm-a за да не мога да получавам очакваните sms-и. Кой съм аз, какво искам от теб? Нима като казвам "обичам те" не казвам- "обичай ме". Егоистичната ми натура се взира в огледалото, за жалост не вижда теб, виждам себе си всеки ден по различен. Смехът ли? Той е плод на самоирония, защото смехът срещу другия е признак на ниска култура. Неспособността на човек да се самораздава е близко до разпиляването. За какво и е на птицата самолет, не и трябват и стоманени пръти да си изгражда клетка. Тя беше тук, но отлетя, върви че я гони, ако си нямаш работа...

Защо???

Изглежда любовта наистина е егоистично чуство. Или по точно почти винаги е придружена от свръх егоизъм и разрушаващо чуство за собственост.Обичайки нещо ние го изкаме само за себе си изтръпвайки при мисълта че някой друг би могъл да се докосне дори до него, непроумявайки даже собствената му нужда от свобода.Любовта сама по себе си е красиво и възвишено чуство, но колко малко хора в действителност успяват да я разберат и разграничат от чуството за собственост.Цялата болка на този свят идва от там. Цели държави са изчезвали от лицето на земята, милиони нещастни хора по света,само защото не разбираме или по точно не изкаме да разберем че няма нищо на този свят освен самите нас което да ни принадлежи изцяло.Само защото не можем да се преборим с собствения си егоизъм.
в момента се опитвам да осмисля това и да се преборя с егоизма в мен :) имам някакъв напредък, но май още доста трябва да поработя над това оказва се сложна борба!

...село без щъркели е прокълнато, главите ни трябва да гледат към слънцето, небето или звездите, защото по пътя има само големи и малки камъни. Всяка обида ни кара да хванем камъка в ръка, но хвърляйки го забравяме, че го хвърляме срещу себе си. Дарявайки цвете, даряваме усмивка на себе си.
Дарете по едно цвете-усмивка на враговете си и очаквайте реакциите им и ще станете по мъдри с години.
Умният, ще приеме усмивката и ще забрави, че се възприемал на сериозно.
Злобният, ще стане още по-злобен, защото ще види своето нищожество.

Усмихвайте се, дори и когато ви се плаче.
Аз се усмихвам и на своята глупост и очаквам нейната реакция.

За какви обиди говориш??? Врагове???
Нали любовта е птица, нали има Любов, какви ти обиди...

И как реагира тя?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.