още

въпроси - разбирайте не че пак съм яхнала метлата, ами правя глупости и не мога да се събера в кожата си; както казват някои хора - или е пред-, или е след-
та, по същество: кой жест бихте оценили повече - когато някой направи нещо за вас пряко своите сили и възможности или когато някой ви помогне, без това да му струва кой знае какво; изобщо това да даваш нещо, от което имаш много, жест ли е или издигане в собствените очи; или все пак е начинът, по който някой показва, че държи на теб.
или когато даваш, ти просто го правиш, без да го тълкуваш. но тогава откъде знаеш, че онова, което даваш, е подходящото...
любима питанка на Есме Вихронрав - дали трябва да дадеш на хората онова, от което имат нужда, или онова, което искат...

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

ами сигурно няма връзка , но - как е при актьорите -

това което правят с максимум усилия е прикрито зад усмивка и се създава впечатлението че се прави с лекота и с най-малкото помръдване на пръста...

Белое на белом...

Колкото повече даваш - повече глупости правиш
баба ми, бааааааааааааабббаа ммммиииииииииииии, не бях аз
Взимай.
И колкото повече взимаш, толкова по-трудно ще намерят причина да се измъкнат. Помни го от мен



поздрав!

независимо какво ти коства - много или малко, ако приятелят ти получи помощ - удовлетворението ще дойде от неговата реакция, а не от твоите усилия.
Защо така спинка клубчето?

не спи, ами прави хубавите неща бавно - много по-гот ?

Белое на белом...

... да е така!
Някога голямо оживление беше тук!
Аз наистина не съм влизала от почти две години, беше лудница при мен, не е за разправяне...
Но съм учудена!? Къде са хората? Под други никчета или...

не е... за разправяне :)

но миналия път май те подведох да разправиш... нещо такова помня

хората май са на море, иначе шило в торба стоИ ли?

Белое на белом...

Беше ми приятно и уютно тук!!!
Докато не почнаха некакви разпри модераторски...
Понякога го обръщахме на чат *и ни търпяха*, друг път се правехме на по-умни, отколкото сме!
Ейййй, тази държава ни разтакова таковата... Колко по-безгрижна бях тогава...
На клуба Здравейте и Лека нощ!!!

си че цялата игра на "ама това какво трябва да значи" е доста тъпа.
Какво значение има кое колко усилия изисква? Ако ти харесва и ти е необходимо приемаш го ако не - не.

Като онази драма със колегата и секса на мацката - ако нещата не бяха натоварени с толкова условности досега да бяха омачкали чаршафите, да бяха разбрали че не кой знае какво и да бяха мирясали. Ако го искат и двамата де. Нали никои не им е опрял пистолет го главите и да ги кара насила. Обаче като се почне че това не било онова а нешо по-така щото видите ли и тн.

Free your mind and the rest will follow

Arbeit macht frei

оф топик - с последните си думи описа мн точно ситуацията, в която съм понастоящем. действително - от мн обяснения полза няма, но аз лично, а може би и повечето от познатите ми жени, предпочитат да се обясняват и да им се обяснява. нейсе.
иначе ...по повод конкретен жест ...зачудих се кое го мотивира - аз или егото на даващия; и както сте забелязали четящите ме - склонна съм да задавам мн въпроси, излишно. но това си ми е присъщо. ако има човек, чийто любим въпрос е защо, това съм аз.
от друга страна, понякога приемаме жеста и изобщо не показваме, че сме го оценили. после изпитваме угризения. често е твърде късно.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Ей такива "разсъждения" като твоите могат да съсипят и най-искреното желание за помощ!
Лошото е, че ти се губят части от пъзела. Ти обаче, с присъщото ти чувство за непогрешимост намираш други и се опитваш да ги наместиш с големия чук. И когато накрая видиш, че картинката не изглежда добре, започваш да ревеш: "Ама то това не е като онова!" Не знам, опиянява ли те самочувствието на човек с характер, или просто обичаш да имаш готова под ръка лъжица с катран за всяко буре мед... Накрая твърдиш, че не винаги другите ти били виновни и криви. Може. Може и да е така, но обикновено виновни са ти невинните. Вървиш, "гордо" наперила глава, бълвайки въпросчето "защо", забравяйки да се огледаш, да "защотнеш" себе си. А защо всеки жест трябва да бъде претеглян на аптекарски везни? Защо винаги трябва да има задна мисъл? Защо пък даването да не е... получаване? Защо да не пречупя проклетия си характер и да приема жеста? Защо пък даващият да не разбере какъв жест съм направила самата аз, излизайки от ролята, която съм си избрала (защото той не забелязва сигурно)? Защо да не стисна зъби и да преглътна поредната безсмислена забележка? Защо да не му благодаря за онова, което намерих под възглавницата? А защо да му благодаря, той е безчувствен пън и няма да оцени... Защо да не го подкрепя, когато виждам, че преживява тежък период... така, както той се опитва да подкрепя мен, по някакъв негов си начин? Защо да не помисля над думите му? Защо не се поставя на негово място?
Защо пък да не извадя още една лъжица катран? Нали е най-лесно...

Права си, от много обяснения няма полза. Има полза от малко по-задълбочени разсъждения, когато все пак сме решили да задълбаваме.

Всичко, което има цена, подлежи на обезценяване. (devaluator)

мда...навежда засрамено глава.
има известна доза истина в твоите *защо*
понякога моите непрекъснати защо-та водят до прекъсване на отношения по по-безболезнен начин; когато държиш на човека, направил и правещ жестове, но когато ти не си сигурен, че имате нещо общо и че си заслужава да сте приятели.
веднъж я преглъщаш гордостта, но далеч не всеки път. и винаги има някой пострадал, за когото не си се сетил.
над чуждите думи се замислям - отделен въпрос е дали ги приемам всички и се съгласявам с тях. и то не от инат.
ролята, която съм си избрала ли...де да беше роля...
и къде го човекът, който ще ме застави да спра да я играя...

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Дали си заслужава да сте приятели.

Алтернативите на това "да сте приятели" са две - "да не сте приятели" и "да сте неприятели". Ако в крайна сметка стигнеш до извода, че не си заслужава да сте приятели, на кой от двата варианта ще се спреш? Какво ще рече "дали си заслужава да сте приятели"? За инвестиция ли си говорим? Лихвен процент, печалба, вземане, даване...? Все повече се усилва убеждението ми, че работата в банка прави хората различни от това, което са били преди това.
Моето скромно обезценителско мнение е, че всяко искрено приятелство си заслужава. И ако не му е слагана цена - няма да се обезцени.

А човекът, който ще те застави да не играеш ролята, която си избрала, в момента седи на твоя стол, върши твоята работа и носи твоите дрехи.

Много ми е странно... борим се, търсим начин да спечелим нечие приятелство, когато го получим, пускаме булдозерите да разринат с думите: "Не си заслужава, инвестицията се оказа неизгодна".

Радвай се на живота и той ще ти се радва на теб, миличка!

Всичко, което има цена, подлежи на обезценяване. (devaluator)

не е точно така.
не си заслужава да сме приятели, не защото инвестицията е била неизгодна. а защото когато се видим, само се караме. аз на това не му викам приятелство или поне не го разбирам приятелството така ...
за човека, който в момента стои на моя стол, това не е роля.
това, че работя в банка, няма нищо общо.
за искреност в момента не говори - има неща, които трябваше да чуя от теб, но ми ги казаха други - още повече вместо да говорим очи в очи, пишеш под някакъв ник в клуба...
нека не опорочаваме темата с лични разговори.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got