Проблем с тъщата

Тъща ми ме ненавижда от момента, в който станах част от живота на дъщеря й. Нямаше да търся помощ, ако в последно време не се опитваше целенасочено да ме раздели със съпругата ми.
В началото жена ми не вярваше, че има проблем, но вече и тя се е хванала за главата и не знаем какво да правим. Мисля си, че всичко тръгна от факта, че с половинката ми се оженихме сравнително скоротечно... има-няма два месеца след като почнахме да ходим. Родителите на жена ми са заможни и мога да си представя какво им е минавало през ума - че искам да докопам парите им. Но вече сме женени от две години, имаме детенце, издържам семейството си съвсем сам и им осигурявам приличен живот. Образован съм, а и колкото и нескромно да звучи, изглеждам най-малкото добре.
Конфликти с тъста и тъщата не съм имал, затова бях потресен, когато случайно подочух какви ги плещеше "мама" пред приятелки. Според нея съм провалил живота на дъщеря й, защото съм я накарал да ме обича, което попречило на реализацията й в чужбина. Мина време преди да разбера, че този монолог е повтарян пред най-различни хора.
Жена ми не повярва, че майка й е казала такова нещо, защото никога не е имала сериозни намерения да емигрира. Било някаква стара родителска амбиция, която била отхвърлена далеч преди моята поява. Беше ми много гадно и реших, че ще е най-добре да попитам жена ми какво мисли. Тя ме увери, че е щастлива с мен, а аз й вярвам. Тези неща се усещат - наистина се обичаме много и никога не сме се карали сериозно. Най-шумната ни караница е била за това колко да е облечено детето през лятото.
После дойде моментът, в който трябваше да подочуя, че детето ми е бащичко и "за съжаление" имало много малко от рода на съпругата ми. Заболя ме и ми се сви сърцето, че синът ми също стана обект на неоправдано презрение от баба си, само защото има моите (сини) очи и светлокестенява коса. След тази странна форма на расизъм поставих въпроса ребром, но тъщата отричаше да има каквито и да било лоши мисли към мен. Гледах я как лицемерничеше пред жена ми и тогава наистина ми идваше да я убия като във вицовете.
Жена ми пак не вярваше и смяташе, че си въобразявам, но скоро осъзна проблема, защото майка й случайно подметнала, че някакво старо гаджеоще се интересувало от нея. Съпругата ми отвърнала, че не се интересува и просветлението дошло, когато "мама" се изцепила, че с всичките си недостатъци онзи пак е по-подходящ от мен. Доколкото знам, тъщата винаги е харесвала въпросния тип, но някак си не мога да повярвам, че още не се е примирила с положението. Жена ми попитала какви са моите недостатъци. Отговорът: "Ти си знаеш, да не живея аз с тоя"
Чудим се и се маем какво да правим. С тъста се разбираме, но не става за помощ, защото е от хората, които не могат да задържат вниманието си върху един проблем за повече от пет секунди. Обсъждахме да забраним на тъщата да идва у нас, но ни се стори твърде крайно и като подарен аргумент за омразата й. Положението е пълна пошлост. Още повече, че другият й зет не работи, пие и редовно бие жена си, но там не се намесва по никакъв начин. Сякаш дъщеря й, която действително има проблемен мъж, не съществува. Захванала се е да трови нас.
Сигурно има и други двойки с подобен проблем, едва ли сме уникални с нещо, затова молим за какъвто и да е съвет. Вече започвам да се чувствам истински неуверен, защото имунитетът ми срещу отровата ще свърши и може да си изпусна нервите... да кажа или направя нещо, от което вече успешно да се пръкне проблем в семейството ми.

Друже, ти май, искаш да живееш в стерилна среда, където около теб и жена ти пърхат птички, чуруликащи песни за прекрасната ви любов. А ако случайно се появите пред нечии роднини, да ви посрещат с ръкопляскания и спорадични викове "Браво!". Няма такова нещо, братче! Колкото и да ти се струва невероятно, има хора, които не те харесват. За майката на жена ти, най- естественото чувство на света е, че дъщеря и е недооценена. Ако случайно си принц Уилям (научил български), то гаранция, че старата чума сън не я хваща, че дъщеря и не е женена за бъдещия(прогнозен) хамерикански президент.
Съвета ми е да не бързаш да осъждаш жената. Може да е тъпа, ограничена и несправедлива, но е родна майка на съпругата ти. Ти и дължиш уважение и любезно държание. Не и дължиш топли прегръдки, нито обич. Дръж се дистанцирано. Не търси срещи, но и не ги избягвай. Щом си се държал мъжкарски досега, не виждам никаква причина да не продължиш и в бъдеще. Никога не влизай в диалог от сорта "Аз съм добър избор за жена си." За такива "проблеми" решението се казва Изправен Гръб и Вирната Брадичка

П.П. "проблеми" не случайно е в кавички. Проблема е в твоята глава. Това не го прави малък. Просто значи, че не идва отвън

Съвсем не държа на аплодисменти или възторжени възгласи. Нито пък самочувствието ми изисква непременно да бъда издиган на пиедестал. Бих се задаволил и с много по-малко... на спазване на едно благоприличие. Както аз стискам зъби, защото е майка на жена ми, така и тя би могла да удави омразата си към мъжа на дъщеря си. За да работят такива отношения, трябва да има някаква взаимна търпимост, а не едностранна.
Тук говорим за един продължил твърде дълго период, в който непрекъснато трябва да отблъсквам удари под кръста, като същевременно трябва да внимавам да не нараня атакуващата, а в същото време и да запазя достойнството си. Мога да продължавам да го правя, но категорично не безкрайно. Изтощително е и се опасявам, че обстрелът, на който съм подложен, рано или късно ще почне да се отразява на работатата. И още по-лошо... на отношенията в семейството ми.
Не мисля, че проблемът (без кавички) е само в моята глава. Жена ми, която също вярваше, че си въобразявам, сега също вижда проблем. Не съм я заразил с параноя, защото не бяхме говорили по темата от три месеца, когато сама дойде да ми каже за разговора за бившето гадже и за други неща, които се въртят в главата на майка й. Не ми се навлиза в подробности за другото, защото ми се гади само като си го помисля, но в общи линии се е опитала да представи един инцидент като опит да я прелъстя.
Според жена ми тъщата винаги е опитвала да се налага и е толкова упорита, че за отрицателно време е оплела с конци тъста и другата си дъщеря. Разиграва ги като марионетки. Жена ми от дете се е научила да парира ударите и е имало дълъг период, в който не е била закачана. Сега обаче тъщата всячески опитва да докаже, че е била права за мен от самото начало, че не съм достоен за дъщеря й, но не е пределно късно грешката да бъде поправена.
Искам да ни остави на спокойствие. Да си ме презира колкото си иска, но да не налага теориите си с абсурдни твърдения и действия. Да не приказва, че не работя, само защото работя на компютър у дома. Да не твърди, че детето страда от недохранване, когато синът ми всъщност е повече от здраво и жизнено момче. В общи линии да си гледа собственото семейство, а не да трови моето. Последният хит от преди два часа е, че влошеното здравословно състояние на тъста ми се дължало на мен. Човекът се бил поболял, защото вместо да му помагам в бизнеса съм отказал, за да си "щракам на компютъра". За протокола - журналист съм, тъст ми има два инфаркта преди изобщо да чуе за мен, а и при най-добро желание не бих могъл да съм му полезен. Друг е въпросът, че идеята да съм финансово зависим от тях ме ужасява.
Вярвай ми, само с изправен гръб и вирната брадичка няма да се измъкнем от ситуацията. Периодът, който отпуснах на тъщата да се адаптира, изтече и настъпи момент за някакви действия. Ако допусна капките отрова да напълнят чашата, ще стане лошо. Ако допусна периодично подгряваните лъжи да придобият статут на истина, също.
Не знам какво да правя. Искам и вълкът да е сит, и агнето цяло, обаче вълкът се оказа върколак без насищане и не знам дали безкръвната операция е възможна при такова заболяване. След изцепката от тази сутрин жена ми не е на себе си, а и аз наистина започвам да се чувствам недостоен, защото не мога да й помогна. Реално бих могъл, но не ми се иска да се стига до дилемата "съпруг или майка, двете са невъзможни".

Оставам на старото си мнение! Това, че краските са по- сгъстени, не променя картинката. В крайна сметка ситуацията е следната: Ти си възпитан и образован човек със свой доход. Подмолно те атакува човек с лошо възпитание и вълчи морал. Аз виждам нещата така.
1. Падаш до нейното равнище и се опитваш да я победиш на неин терен, където възпитанието нищо не значи. Скандалите са истинските битки. И квалификациите са истинските оръжия. Тя е цар на истериите, демагогията и чистата лъжа. Пич, дали имаш шанс за това?
2. Живееш живота си така, като най- добре знаеш и според собственият си морал. Това го виждам, като възможно най- големият шамар по тъщата и като, най- добрата демонстрация за жена ти. "Никой не може да ме накара да стана простак" е трудно изпълнимо кредо, но все пак е изпълнимо


Поздравявам те с любимото си стихотворение на Киплинг. На мен ми го напомниха зимата в клуб 30-40
AKO

Ако владееш се, когато всички треперят,
а наричат теб страхлив;
Ако на твоето сърце едничко се довериш ,
но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но...ни премъдър ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха-зъл предател-
еднакво със Триумфа-стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв-и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак ,и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря:”Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своят прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки,но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно,сине мой-ще бъдеш МЪЖ!!!

и не се сдържам да поспоря. Наистина нещата за мен са само отвлечена теория. Но все пак и аз имам тъща и не предлагам нищо, което аз самият да не правя. Или бих правил. Казваш, че тя също ти дължи уважение. Момче старо, ти гледай само от собствената си позиция. Само нея имаш, не претендирай, че можеш да гледаш през чужди очи. Всеки дължи това, което му диктува неговият, собствен морал. Например, аз смятам, че трябва да уважавам възрастните. Ерго дължа им уважение. Не мога да изисквам от Петров същото. Така, че "такива отношения" ще работят и при едностранна търпимост. Подчертавам: уважението, за което говоря да не се бърка с обич. По- правилната дума е любезност. Даже, направо се поправям - Дължиш любезност. Толкова. Уважението е по- топло чувство. При него има нужда и от старание
Другото, което пишеш е че отбиваш удари. Ами, защо си правиш труда? Така не, правиш ли ударите значими? Като чуеш, че си причинил следващата магнитна буря и заради това е спаднал бизнеса на шурея на втората жена на президента, от който тъста ти купува чорапи, просто се ухили. Няма какво да обясняваш!

А теб по какъв точно начин те засяга какво си мисли тя за теб?
Зависите ли от тях по някакъв начин? До колкото останах с впечатление, финансово се оправяте без тях, предполагам, че живеете отделно....
От написаното ми се стори, че жена ти е наясно със ситуацията и е по-склонна да заеме твоята страна отколкото тази на майка си.
Е, какъв е проблемът тогава? Живейте си живота, гледайте си детето и хич да не ви пука за бабичката.

Чудех се дали да пиша изобщо, защото не знам как ще прозвучи, но все пак и аз съм омъжена от две години, и моят мъж имаше проблеми с моите родители, та затова реших да си споделя опита.
По мое мнение тази работа с тъщата трябва да я оправи жена ти. В никакъв случай не бива да се намесваш, в смисъл да бъдеш груб, да се караш, или пък да се обясняваш. Както виждам, нещата не са никак цветущи, но ако вземеш ти да се справяш, неминуемо ще стигнеш до там, жена ти да избира теб или майка си. Това е.
При мен беше същото, с тази разлика, че баща ми не харесва мъжа ми, ставаха скандали непрекъснато и то още преди да се оженим. Чудех се даже този мъж дали ще се ожени за мен някога като знае какво го чака. С баща си се справих аз. Обясних му някои неща, казах му какво мисля и какво настоявам да се промени в отношението му към мъжа ми. Забраних да се говори каквото и да било в присъствие на роднини и познати и в мое присъствие също. Ако иска да се виждаме, ще се държи нормално, няма да се заяжда, да намира кусури и да се мъчи да ми покаже какъв е точно мъжът ми. Обясних му, че нито му тежа финансово, нито ще го карам да живеем заедно, така че не виждам какво би могло да му пречи. Сега, истината е, че аз този разговор с баща ми го водих само веднъж и досега не се е налагало да говоря пак или да изпълнявам онова, което му обещах тогава. Баща ми доста се промени и се помъчи да види и качествата у мъжа ми, така че за сега нямам проблеми, като гледам няма индикация да имам и за напред.
Според мен, трябва да обсъдите този проблем с жена ти и тя да се оправи с тъщата ти, защото, пак се повтарям, ти няма да се справиш. Те двете по- могат да си кажат някои неща, даже и да си викнат и да се поскарат, няма да е фатално за отношенията им, но ти ако се намесиш, просто...ще настроиш всички срещу себе си.
Успех!

Мисля да се вслушам в съвета ти. Ако правилно съм те разбрал, това което предлагаш, казано по-кратко, е да убия глупака с мълчание. Засега не дава резултати, но може би трябва да не му давам повод да се храни още по-дълго и рано или късно ще умре от глад. Благодаря ти.

Засяга ме толкова, колкото глупостите достигат и до ушите на хора, които не са ми особено близки, но с които предпочитам да не губя контакти. Те не са запознати с реалната ситуация и само мога да предполагам какво желание имат да общуват с демон, който толкова е увлечен по щракане на компютъра, че дори е оставил детето си на фотосинтеза.
Иначе сме независими финансово и живеем самостоятелно, което можеше и да не бъде така, ако наивно се бях подвел по едни предложения в началото на брака ми. Тогава вече щеше да е пълен кошмар.

Теди, благодаря и за твоя съвет! Точно за това си говорихме с жената сутринта. Стигнахме до извода, че проблемът е общ и макар да съм поводът за нейната агресия, не е много разумно да оправям аз кашата, защото само ще се превърна официално и документирано в злодей.
Реално жена ми трябва да защити избора си преди две години. Единственото, което мога да направя аз, е да се докажа като правилен избор. Ако и това не мине, мисля си, че въпросът "мама или съпруга" ще възникне сам и без аз да го повдигам.

в такива ситуации...
Забелязала съм от личен опит, че когато човек е прекалено толерантен и колкото повече се старае да угоди, толкова повече нахалниците и манипулаторите му се качват на главата.
Ти звучиш като прекалено разумен, толерантен и ДЕЛИКАТЕН мъж, но съм сигурна, че и твоята чаша има предел на преливане. Проблемът ти е там, че си прекалено ДЕЛИКАТЕН и ТАКТИчЕН.
По принцип животът ме е научил да се доближавам до нивото на даден човек в такива моменти, да му дам да разбере, че "ще го бия с неговите камъни по неговата глава", и после го оставям да се развива.
Според мен не трябва да търпиш. Ако аз бях на твое място, бих реагирала така: бих събрала цялото семейство в една стая (жена ти, майка й и баща й) и бих си казала какво ми е на душата. Как точно се чувствам, какво мисля по въпроса. Бих започнала с думите, че уважението ми към тези хора няма да бъде подронено от действията им, просто защото фактът, че те са родителите на жена ти няма да се промени а ти я обичаш и не желаеш да я нараняваш. Но... проблемът е такъв и такъв. Кратко, точно и ясно. Без обвинения и нападки (сигурна съм, че ти можеш). Просто изтъкни фактите. Нека и жена ти да изтъкне какво нея я е подразнило. Сигурно и тъстовете ще си кажат тяхната болка. Ти, след като се изкажеш, само им гледай сеира. Не заплашвай, дръж се със страхотно себеуважение и уважение към всички присъстващи. Моят подход към всички хора винаги е бил уважение. И, няма да повярваш, но при хора като твоята тъща, това винаги работи 100%. Те се чувстват поласкани и на момента забравят лошите чувства. Все пак, всички сме хора и всички искаме да ни харесват и одобряват. Знам, че ти звучи като подмазване, но не е, при поведение, което твърдо ще покаже, че не се отказваш от себеуважението.
Мога трактат да напиша за човешките отношения. Само ще добавя, обаче, че съм забелязала, че "с рогата напред" е най-погрешната тактика (преди да е пробван другия, мек вариант). "С рогата напред" работи най-добре ако опитите "мирно и тихо" са били прекалено мирни и тихи, или човекът насреща има недостатъчен умствен капацитет да оцени ситуацията. Тогава си позволявам да се принизя за момент на неговото ниво, за да дам ТВЪРДО да се разбере, че с мен "шега не бива".

Пак ще ти кажа, сто процента съм сигурна, че проблемът ти е от прекалена деликатност. Пробвай моя открит подход, обикновено работи. Тъщата не изглежда ПРЕКАЛЕНО нагла, след като пред теб се държи мазно, значи все пак е склонна да спазва някакво приличие и е страхлива. Казвам, че е страхлива поради два факта: че няма смелост да ти каже неща в очите, а говори зад гърба ти, и фактът, че не иска да се разправя с другия зет. Може би усеща, че при него номерата й няма да минат! Страхливите хора се манипулират със смесено поведение: покажи й, че мразиш да сте врагове и имаш желание да се държите човешки (заради общата ви любов към дъщеря й) и същевременно пусни няколо много тънки намека какво ще се случи, ако нещата не се подобрят. В никакъв случай открити заплахи (те работят само при неизлечими с други средства ситуации), представи нещата деликатно, все едно, че ако нещата не се изгладят, ти ще си ПРИНУДЕН да направиш нещо, ПРИНУДЕН, не че го искаш. Изтъкни колко предпочиташ да не се стига дотам, но и че не си склонен да компромиси, които те правят нещастен.

Сигурна съм, че ще се справиш със ситуацията!
Успех!

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго...

струва ми се. Какъв проблем е това, че тъщата те мрази? С нея ли спиш, тя ли ти ражда децата? Още повече, че самата тя - както разбирам от темичката ти - отрича да храни омраза към теб. Какво си говори тя на приятелките - това си е нейна грижа (и тяхна) - може да се прави на интересна. Може да си избива комплексите. Може да вижда в теб мъжът-мечта и да завижда тайно на дъщеря си. Всичко може да е... Жени - не можем да търсим логика в поведението им. Или по-скоро логиката е единствена - липса на логика...

Теди Джи е права, че ти тук си външен фактор и ако някой трябва да бърше цапаницата - това е съпругата ти. Те са си майка и дъщеря и нека се оправят. Те винаги ще се обичат и ще намерят начин да се разберат, твоята намеса може само да ти навлече негативи на главата, дори от страна на жена ти. Твоята грижа е, ако майка ти почне да се бърка в домакинството ви и с това да тормози жена ти.
Иначе - според моя опит - винаги все някой от родителите на жената се изцепва - я тъщата, я тъста. Мен отдавна са ме оставили на мира, защото съм много проклет (зодия Дева) и си постигам всичко, което си наумя. Но май и мен в началото се опитваха да ме моделират, както те си разбират. Приеми, че е част от човешката природа. Все пак дали са ти нещо, което много обичат - и не просто вещ, а цял един човек. Искат да й е добре според техните си стандарти. Приеми, че тази жена просто ти е хванала цаката - по-чувствителен си - и те цеди. Всички жени го правят - защо не тормози дружия зет, мислиш (както пишеш)? Защото едва ли ще му пука колкото на теб. Не се давай, момче! - покажи й кой си!
Какво казала тъщата си е за нейна сметка - тя е такава и към другите хора и ако го заслужава - ще си им носи презрението. но ти я приеми просто като жена и си кажи с древноримския поет Катул (І в. пр.Хр.): Това, което жената казва - запиши го по вятъра и водата, които бързат...

P.S. Една тъща трудно може да ти развали брака, друже. Ако ви е писано да се разделите с булката - бъди сигурен, че няма да е заради тъщата.


Love should be everything or not at all...

Ако имате възможност се изнесете на квартира и забрани на тъщата посещения от всякакъв род!

Снощи се проведе Разговорът. Само с тъщата и добре че стана така, защото третият инфаркт на тъста щеше да е гарантиран. След края на данданията с жена ми имаме съмнения за психиатричен проблем и отново сме в задънена улица, но по друг повод.
Тъща ми изплю камъчето и останах с впечатлението, че омразата е насочена към майка ми, но атаките са срещу мен, защото съм наоколо, а и нося "половината от нейните гени". Още преди да се оженим със съпругата ми тъщата ходила при някаква ясновидка. Тя й казала, че майка ми се занимава с черна магия и "виждала" как животът на жена ми ще рухне преди да е изтекла и година от сватбата. Моята майка, чиято единствена магия е да разрешава сложни счетоводни сметки, се опитвала да я отрови/поболее/разори.
Аз самият съм бил наследствено "кармично обременен", каквото и да значи това. Тъщата питала дали дъщеря й щяла да замине в чужбина, ако не съм бил аз, и получила чакания отговор.
Останалото го разбирам и тълкувам като следствие от посещението при шарлатанката.
С жена ми останахме потресени! Все очаквахме да чуем глупости, но чак такива... не знам, не ми се струва нормално, а и няма начин да разберем коя е тази измамница, за да я дадем на съд. Заслужава си го. По-лошото беше на тръгване, когато тъщата ни забрани да имаме второ дете и заплаши да се самоубие, ако не я послушаме. "Второ малко изчадие" в рода си не искала.
Десет минути сме я уговаряли да остави ножа, който размахваше и с който на няколко пъти посегна да си реже вените на ръцете и шията. В един момент просто си тръгнахме и я оставихме да прави каквото си иска.
Убедени сме, че няма да се самоубие. По обед тъстът се обади нищо не подозиращ и го питахме. Разбира се, "мама" не само не се е порязала, ами пак е с приятелки и гледа сериали. Добре за нея, но лошо за нас, защото нормален човек не може да вярва на такива простотии. Най-малкото пък да мрази внучето си заради думи на някаква непозната. Може ли е едно дете малко над годинка, което едва прохожда и което повече гука, отколкото говори, да е изчадие? Щях донякъде да я разбера, ако беше по-голямо и й досаждаше или правеше бели. Но такова нещо няма.
Твърдо сме решили у нас да не я каним и да не й се обаждаме. Ако тя ни търси за нещо, добре. Ако не ни харесва обаждането, затваряме и толкоз. Ще пазим тъста от скандали и планирам да обясня на майка ми за положението, за да не й се обажда, когато не е крайно наложително.

Искрено благодаря за съветите ви - действително помогнаха снощи, въпреки че май никой не би се досетил за такава развръзка. Някои от идеите ви май ще намерят приложение и за в бъдеще, така че отново ви благодаря. За съжаление проблемът не решен, но поне е ясна причината, което все е някакъв напредък.

Като отговор на сегашният ти постнг ми иде да пиша само глупости от сорта "що не и купите един пистолет, да не се мъчи жената с тоя нож" Или "Почни да носиш дълги шалове и се интересувай от астрология. И по някое време, като ти попадне погледа на тъщата се просълзявай и я потупвай успокоително по ръката със скръбна физиономия - Мамо, мамо! Ох! Дано се размине!"
Сори, пич! Наистина не мисля, че ти е до смях, ама се скъсах от хилеж, като прочетох за проблема. Кураж! Хич не ти е лесно!
Пак се хиля!!!!

Хайде и аз да налея малко масло в огъня .
Изчетох значи всичко, което беше написал по проблема и през цялото време имах чувството за някакво дежа вю, ама не съвсем. През цялото време се сещах за проблемите с моя свекър, но все си повтарях, че неговия случай е много тежък и няма начин да се повтори.
Та няколко месеца СЛЕД сватбата той започна да се държи адски странно. Гледа ме подозрително, говори нелюбезно, нарече ме "животно", "киликандзер" (чак ме досмеша). И моя мъж всеки път провеждаше доста разгорещени разговори. Докато един път свеки не изплюл камъчето. Бил отишъл на врачка да я пита дали синът му (вече женен) е срещнал истинската си съпруга (каквото и да означава това) и женицата му казала, че не е. (Интересно тогава дали акта за брак и църковното свидетелство са нещо фалшиви, изфабрикувани и аз не знам, но това е друга тема.) Казала му още, че някой го трови (аз, разбира се, кой друг), че синът му няма да има никакво бъдеще с мен (заедно сме вече 10 години...), абе изобщо един куп глупости. Свеки си признал още, че докато сме подготвяли сватбата, той интуитивно бил разбрал всичко това и е направил всичко възможно да не се оженим. Не знам какво е правил, с какви "магии" се е занимавал, но е факт, че наистина трябваше да отложим църковния брак заради траур... Та накрая аз излязох измамница (защото съм се оженила за съкровището без да съм the one), отровителка (в аптечката имам само капки за нос и аналгин), киликандзер (не ме питай какво значи, и аз не знам). А синът му излезе неблагодарник, защото не може да види очевидната истина - щом врачката казва, че не съм за него, значи не съм!
Твоята тъща ряпа да яде!
Но истината е, че никога не можахме да се сдобрим с него...

Каквото и да направите ще е незначително, но въпреки това е важно да го направите.

След твоята изповед няма как да не се зачудя дали всички тези шарлатанки не завършват една и съща школа. Една от друга ли се учат, що ли? Или просто надушват ситуацията и казват това, което "пациентите" им искат да чуят, за да се отплатят доволно и щедро за услугата. Последното като че ли звучи най-правдоподобно.
Така ми ври отвътре, че след последните две години нямам никакви задръжки да захвърля принципите си и да й метна един качествен пердах. За мен това е първо паразит, а после жена.
Не искам да подценявам твоя проблем, но не виждам с какво моята тъща е по-добра от свекър ти. Вярно, още не е заявила, че дъщеря й е неблагодарна, но времето за това тепърва предстои. Жена ми чак сега започва да претегля ситуацията и най-реалистичната прогноза е да има някакво охлаждане (ако не и по-лошо) в отношенията помежду им. Откакто сме се прибрали снощи, редува плач с истеричен смях, защото трудно се преглъща, че някой толкова близък може да мрази детето ти. Цял ден съм в размисли и след излизането на истината хич не ми е по-добре. Сега трябва да гледам и жена ми да не направи или каже нещо недообмислено и прибързано.
Като я карах на работа рече, че иска да направим второ дете на инат. От известно време си имаме планове, но идеята за ново бебе, създадено напук, хич не ми се нрави. Остава да му татуираме "анти-баба" на челото.
Проблемите продължават, но поне е някаква утеха, че и други са минали през същото и по-важното... оцелели са.

Ама ти не знаеш ли, то си има специална школа за врачки . Това в кръга на майтапа, разбира се.
Сега като се замисля, вашето положение е много по-сериозно от моето. Най-вече заради детето. Него трябва да го предпазите от всякакви изказвания и подмятания за "изчадие адово". Направо не ми се мисли. И хич не ви завиждам . Радвай се поне, че имаш жена на място, която знае как да си подреди приоритетите и да не робува на зле разбрания "синовен дълг". При тези ви проблеми мога само да се радвам за вас, че сте такова сплотено семейство!
Щом си имате планове за още бебчовци, си ги следвайте. Ние с мъжа ми поне така бихме постъпили - щяхме да си следваме начертаните планове, без да ускоряваме или забавяме нещата само заради нечии опити за манипулация. Да ти кажа, това най-много вбесява всякакви зложелатели. Ако направите нещо напук, само ще подхраните злобата - "видяхте ли, направиха го само за да ме уморят по-бързо, ах, нещастната аз!". Ако пък се откажете напълно - само ще злорадстват за ваша сметка. Така де, ясно ти е, няма какво да обяснявам.
И не се притеснявай за жена си. Тя е голяма и разсъдлива и знае как да постъпи. Повярвай, за нея е много по-важен фактът, че си до нея, че я обичаш и подкрепяш, каквото и да направи! ТОВА и дечко ще я пазят от необмислени постъпки, а не пъдарско отношение .
А най-голямото наказание за тъща ти ще бъде не някоя татуировка "антибаба"... А едни пораснали жизнерадостни умни внучета с щастливо детство и успехи в училище... А, и не на последно място - ако се съди по моя свекър, най-добре е децата да носят името на някои други дядо или баба . Той специално направо се вбесява от това, че "царственото" му име няма да бъде продължено . Пак се майтапя, разбира се .

Ами то не остана какво друго да ти кажа. Освен...
Кураж! И успех!

Каквото и да направите ще е незначително, но въпреки това е важно да го направите.

Не искам да съм лош пророк, но като чета и си мисля, че наистина проблемите няма да свършат. И ти може да се чувставаш притеснен и нещастен сега, но всъщност всичко се пише на сметката на жена ти. Единствения светъл лъч е, че може би тя ще приеме мисълта, ще свикне с положението и ще се научи да балансира, ако изобщо се примири или ще отпише майка си тотално. А докато се тормози и страда женати ще се тормозиш и ти.

Аз имам големи проблеми с майка ми. При нас положението е още по-тежко, защото след смъртта на баща ми майка живее с нас. Тя просто не може да живее сама. Съпругът ми е най-толерантния, отстъпчив и разбран човек, когото познавам, но на майка ми никога нищо не й е достатъчно. Тя е разглезена, егоистична, превзета и претенциозна персона,която за съжаление обаче аз много обичам. Той естествено не е достатъчно добър за мен ( и при нас моите родители са много заможни, мъжът ми е от по-бедно семейство), аз съм направила компромис, и аз не заминах навремето в чужбина. Много сходна история. Но поне майка ми е относително нормална и не ходи по врачки. Майка ми е доста добре финансово осигурена и въпреки това живее с нас без никакъв финасов ангажимент. Успяваме в общи линии да поддържаме стандарта, на който е свикнала, но и при най-малкото отклонение следват дълбокомъдрени умозаключения в посока "Мъжът ти е ...., баща ти никога не би..." Един единствен път си го позволи пред него. Повече не си е позволила, защото АЗ не съм позволила. А на нея много неща са й позволени. Но и на него категорично съм заявила, че ако има претенции към нея ще ги споделя с мен и аз ще уреждам нещата помежду им. Той няма право да й се репчи, ако ще и света да се срути отгоре му. Защото едва ли ще му е драго, ако аз се развикамна майка му. Верно, че съпругът ми много понася, но с времето е свикнал да игнорира нейните забележки и успява да съжителства с нея относително спокойно, защото знае, че всеки скандал ме убива. Аз се стремя да балансирам и ясно показвам, че съм на негова страна, но нейните фасони ме тероризират направо, спирам да се храня, става ми лошо, разболявам се дори. Просто не издържам, когато тя се цупи и прави фасони. Отделно имам и угризения, че заставам срещу нея. Дни преди татако да почине ми каза след една разправия между нея и мен "Научи се да я разбираш и помни, че винаги ти ще си тази, която ще отстъпва." Тогава ми се стори толкова несправедливо и си казах "Да, да. Ще отстъпвам! Не и когато съм права." Е, минаха няколко години и разбрах колко прав е бил той, познавайки нея, мен и мъжът ми.

Идеята ми е, че жена ти всъшност е тази, която ще понесе всички негативи на така създалата се ситуация, а ти по-добре да спреш да страдаш и да приемеш нещата по-философски. Още повече, че тази дама направо не е с всичкия си като се има предвид къде се корени проблема й с вас. Тук разговори и убеждаване няма да помогне. Поне при мен не помага. И до вдругиден да си говоря с майка ми колко прекрасен е мъжът ми, който я храни и търпи - полза никава. Или жена ти ще намери начин да се спогаждате някак си, което е по-добрият вариант за нея самата (а дали?) или просто жена ти ще я игнорира напълно, което не знам как ще се получи, но от това по-леко няма да й стане.

При нас поне децата не са потърпевши. Майка ми има хиляда забелжки и претенции към възпитанието им, но поне ги обича безприколсовно. Е, те целите са на мен, де .



С нищо май не помогнах. То аз на себе си не мога да помогна, ама... Брат ми непрекъснато ми повтаря, че прекалявам в опитите си да угаждам на майка ми и колкото повече й отпускам края, толкова повече тя ми се качва на главата, но тя ми е майка и аз просто не мога да махна с ръка и да я "отбия". А и брат ми също винаги е на страната на мъжа ми. И при всеки удобен повод го казва на майка, но познай има ли и каква е ползата. Ефекта е обратен. Тя още повече се нахъсва. Трудна работа...

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

О, не! Помогнала си си! И то много! Това, че си поставила правила е свършило работа. преди време бях писал по тема за мамините синчета. Аз съм такова синче. Силно обичам майка си и мисълта да присъствам на сцена при която жена ми се държи предизвикателно и неучтиво с майка ми, ме изпълва с ужас. Преди сватбата и няколко пъти след това съм споделял с жена ми за това. Съзнавам, че може би е недостатък, но единственият начин за добри отношения между нас тримата е любезно отношение на жена ми към майка ми. За огромно мое облекчение двете си допаднаха. Но мисля, че голяма полза са това сегашно приятелство е твъдото ми настояване за любезно държание. Не обич. Такова нещо не иска. И не мога да искам. Дори не и уважение. Но изисквам любезност. Независимо, колко греши майка ми, аз не искам да чувам за това, нито да виждам как и се показва, че е стара досадница.

П.П. Имам навика да преувеличавам своите заслуги! Най- голям принос в приятелството между двете грации, разбира се има това, че живеем разделени. И никой не ни се меси в домакинство, ремонти и възпитание на лапетата. Никога не ни отказват и помощ,нито майка ми, нито родителите на Бейби