така, като чета постингите...
6 отговора
489 прегледа
така, като чета постингите...
направо се чудя, аз ли съм голям скептик или вие сте твърде големи оптимисти. не искам в никакъв случай да обиждам никого. и мен ме вълнуват същите въпроси, които вълнуват и вас, но аз не мога да говоря с такава сигурност за неща като съществуването на душата например. дали е въпрос на вяра, дали е въпрос на нагласа или пък на недсостатъчно познаване на нещата, аз не мога 100% да съм сигурен, че душа, като нещо отделно от тялото съществува. и нещо повече, напоследък все повече се убеждавам, че просто по всички закони, описващи природата, съществуването на душа и на пространство след смъртта, в което тази душа да пребивава, не може да е възможоно. според мен метафизиката е едно пространство, което е обречено на изчезване с развитието на физиката и другите занимаващи се с описването на заобикалящия ни свят науки, просто защото тя обхваща всички въпроси, на които към дадения момент, физически отговор не може да съществува.
трябва да си призная най-искрено, че беше време, в което и аз не се съмнявах в съществуването на душа, като нещо отделно от тялото, което продължава съществуването си след физическата смърт, но това лека полека, започна да м и се струва супер невъзможно. ще си кажа веднага защо, пък вие ако можете ме разубедете, ще се радвам, защото и на мен идеята за някакъв вид съществуване вечно съществуване много ме блазни, просто защото това по някакъв начин може да даде смисъл на живота ми тук, на земята.
значи ако приемем за вярна еволюционната теория, излиза, че човека по нищо не се отличава, от което и да е животно, ходещо, пъплещо, лазещо и фъркащо по тази земя. всички имаме общо начало, някъде далеч в миналото в първичната супа, където според теорията се е зародил живота. доказателства за еволюционната теория съществуват страшно много и най-разнообразни, но най-силното според мен е генетичното сходство между човека и всяко друго животно. значи с доста голяма сигурност можем да кажем, че теорията е читава и не може да бъде оспорена. дори тезата за божествения произход на човека не противоречи сериозно на еволюцията, ако се замисли човек.
значи за движещата сила в еволюцията е естествения подбор, т.е. оцелява най-силното, най-интелигентното, най-бързото, и т.н. всичко най. в този ред на мисли човекът се отличава от другите животни с това, че притежава интелект, т.е. много развит мозък, който да му компенсира всички останали недостатътци (недостатъци наричам качествата, които у другите животни за застъпени доста по-силно, отколкото при човека). по този начин, с помощта на мозъка, съществуването на човека е осигурена за известно време, т.е. основната цел в природата, запазването на живота на вида е изпълнена. с това общо взето физическия въпрос се приключва, така да се каже и остава метафизичния въпрос. тук идват въпроси от рода на:
с какво право ние смятаме, че човекът, който в целите си по нищо де факто не се отличава от което и да е друго животно, трябва да притежава душа или нещо, което да продължава да съществува след смъртта, а всяко друго животно по земята не трябва да притежава душа.
и ако приемем, че душата по някакъв начин се съхранява, в това, което при човека го има, а при животните, не, демек мозъка, то тогава следва логичния въпрос, какво става с душата, когато мозъка остарее и склерозира, и тя ли остарява и склерозира. каква ми е ползата на мен от една остаряла душа, там където тя отива след смъртта.
не е ли логично да се приеме, че размислите върху нещото наречено душа и вярата в него не са просто един страничен ефект от високоразвития мозък, с който по силата на природните закони за запазване на живота сме се сдобили, само и само да може запазването на живота да е по-сигурно. не може ли просто това да е плод на въображението, което мозъкът подклажда по някакъв биологичен начин, защото по този начин неговото съществуване, а от там и съществуването на индивида, а на по-късен етап и съществуването на вида, е осигурено. защото нека си го кажем направо, човекът просто няма за какво иначе да съществува. човек още от невръстна възраст започва да е надява, че като умре, няма да умре завинаги. това нещо се затвърждава и от наличието на религии, вярвания, учения и др. неща, които според мен са измислени само за благото и оцеляването на обществото и на човечеството като цяло, но не и на индивида, като отделна единица в кюпа. ако тази вяра не съществува, т.е. ако човек поне мъничко не вярва в съществуването на душа и съществуване след смъртта, то той като индивид, като човек няма полза (за себе си) от своето собствено съществуване, като изключим някои физически и духовни, в смисъл на интелектуални, удоволствия, които животът му предлага. полза от неговото съществуване има единствено групата, обществото, вида, живота, като цяло.
може да ви се стори малко грубо, като заключение, но от всичкото това според мен следва въпроса: защо да съществувам, да живея, да се развивам, като за мен, като индивид, това нещо няма никакъв смисъл, ако един ден ще умра и няма да мога повече да използвам наученото през живота си... може да е супер егоистично, като поглед върху нещата, но като се замисли човек е супер егоистично от страна на живота да използва мен, като индивид, за да се запази...
естествено, остават и метафизични въпроси от сорта на:
кой е създал вслената, някой създал ли я е изобощо или тя сама се е пръкнала, къде е началото и краят на вселената, какво има зад края на пространството и на времето. но това, което е общото между тези въпроси, пак е това, че те нямат никакво отношение към човека, като към индивид, т.е. лично за мен и нама причина, според мен, да се смята, че те имат някаква връзка с душата и ъществуването и след смъртта....
е, залях ви с бая голяма кофа скептицизъм, надявам се да не ви се отрази зле и с нетърпение ще чакам да има контра убеждение....
поздрави!
"...казват, че съдбата закриля смелите и тези, които могат да се поучат от грешките си..."
трябва да си призная най-искрено, че беше време, в което и аз не се съмнявах в съществуването на душа, като нещо отделно от тялото, което продължава съществуването си след физическата смърт, но това лека полека, започна да м и се струва супер невъзможно. ще си кажа веднага защо, пък вие ако можете ме разубедете, ще се радвам, защото и на мен идеята за някакъв вид съществуване вечно съществуване много ме блазни, просто защото това по някакъв начин може да даде смисъл на живота ми тук, на земята.
значи ако приемем за вярна еволюционната теория, излиза, че човека по нищо не се отличава, от което и да е животно, ходещо, пъплещо, лазещо и фъркащо по тази земя. всички имаме общо начало, някъде далеч в миналото в първичната супа, където според теорията се е зародил живота. доказателства за еволюционната теория съществуват страшно много и най-разнообразни, но най-силното според мен е генетичното сходство между човека и всяко друго животно. значи с доста голяма сигурност можем да кажем, че теорията е читава и не може да бъде оспорена. дори тезата за божествения произход на човека не противоречи сериозно на еволюцията, ако се замисли човек.
значи за движещата сила в еволюцията е естествения подбор, т.е. оцелява най-силното, най-интелигентното, най-бързото, и т.н. всичко най. в този ред на мисли човекът се отличава от другите животни с това, че притежава интелект, т.е. много развит мозък, който да му компенсира всички останали недостатътци (недостатъци наричам качествата, които у другите животни за застъпени доста по-силно, отколкото при човека). по този начин, с помощта на мозъка, съществуването на човека е осигурена за известно време, т.е. основната цел в природата, запазването на живота на вида е изпълнена. с това общо взето физическия въпрос се приключва, така да се каже и остава метафизичния въпрос. тук идват въпроси от рода на:
с какво право ние смятаме, че човекът, който в целите си по нищо де факто не се отличава от което и да е друго животно, трябва да притежава душа или нещо, което да продължава да съществува след смъртта, а всяко друго животно по земята не трябва да притежава душа.
и ако приемем, че душата по някакъв начин се съхранява, в това, което при човека го има, а при животните, не, демек мозъка, то тогава следва логичния въпрос, какво става с душата, когато мозъка остарее и склерозира, и тя ли остарява и склерозира. каква ми е ползата на мен от една остаряла душа, там където тя отива след смъртта.
не е ли логично да се приеме, че размислите върху нещото наречено душа и вярата в него не са просто един страничен ефект от високоразвития мозък, с който по силата на природните закони за запазване на живота сме се сдобили, само и само да може запазването на живота да е по-сигурно. не може ли просто това да е плод на въображението, което мозъкът подклажда по някакъв биологичен начин, защото по този начин неговото съществуване, а от там и съществуването на индивида, а на по-късен етап и съществуването на вида, е осигурено. защото нека си го кажем направо, човекът просто няма за какво иначе да съществува. човек още от невръстна възраст започва да е надява, че като умре, няма да умре завинаги. това нещо се затвърждава и от наличието на религии, вярвания, учения и др. неща, които според мен са измислени само за благото и оцеляването на обществото и на човечеството като цяло, но не и на индивида, като отделна единица в кюпа. ако тази вяра не съществува, т.е. ако човек поне мъничко не вярва в съществуването на душа и съществуване след смъртта, то той като индивид, като човек няма полза (за себе си) от своето собствено съществуване, като изключим някои физически и духовни, в смисъл на интелектуални, удоволствия, които животът му предлага. полза от неговото съществуване има единствено групата, обществото, вида, живота, като цяло.
може да ви се стори малко грубо, като заключение, но от всичкото това според мен следва въпроса: защо да съществувам, да живея, да се развивам, като за мен, като индивид, това нещо няма никакъв смисъл, ако един ден ще умра и няма да мога повече да използвам наученото през живота си... може да е супер егоистично, като поглед върху нещата, но като се замисли човек е супер егоистично от страна на живота да използва мен, като индивид, за да се запази...
естествено, остават и метафизични въпроси от сорта на:
кой е създал вслената, някой създал ли я е изобощо или тя сама се е пръкнала, къде е началото и краят на вселената, какво има зад края на пространството и на времето. но това, което е общото между тези въпроси, пак е това, че те нямат никакво отношение към човека, като към индивид, т.е. лично за мен и нама причина, според мен, да се смята, че те имат някаква връзка с душата и ъществуването и след смъртта....
е, залях ви с бая голяма кофа скептицизъм, надявам се да не ви се отрази зле и с нетърпение ще чакам да има контра убеждение....
поздрави!
"...казват, че съдбата закриля смелите и тези, които могат да се поучат от грешките си..."
Re: така, като чета постингите...
Има хора, които със сигурност знаят че има душа, която продължава да живее след смъртта на физическото тяло. Малко са, но ги има. Медиуми, екстрасенси, хора преживели близки до смъртта състояния.
А останалите - не знаем отговора на този въпрос. И не може да се приеме нито живота след смъртта със сигурност, нито смъртта на тялото като окончателен край на живота.
Не знам със сигурност дали има душа, но знам че живота си струва да се живее в сегашния момент и от него да се взима всичко, което се смята за хубаво и носи щастие.
А останалите - не знаем отговора на този въпрос. И не може да се приеме нито живота след смъртта със сигурност, нито смъртта на тялото като окончателен край на живота.
Не знам със сигурност дали има душа, но знам че живота си струва да се живее в сегашния момент и от него да се взима всичко, което се смята за хубаво и носи щастие.
Re: така, като чета постингите...
Еее накрая да не намери един прагматичен ум. Мога да ти дам някой линкове в които ще намериш интересни работи потвърдени с научни факти които излизат извън многословните теории на които трябва да се вярва на доверие постнати тука.
А за децата привърженици на прераждането имам един прост въпрос. Ако след смъртта си всеки се преражда в човек как сме го добутали от 2 ма души до 6 милиарда, нещо ми се губи математиката, или просто душа няма ?
А за децата привърженици на прераждането имам един прост въпрос. Ако след смъртта си всеки се преражда в човек как сме го добутали от 2 ма души до 6 милиарда, нещо ми се губи математиката, или просто душа няма ?
Re: така, като чета постингите...
здравей,
разглеждането на съзнанието като нещо 100 % тъждествено с мозъка не е неоспоримо.
факт е, че мозъкът предава информация и командва усещанията и реакциите на цялото тяло и с помощта на умствени упражнения човек може да се научи да овладява телесните си усещания в по-голяма или по-малка степен. най-простият пример е, че, когато си мислиш за лимони, устата ти се пълнят със слюнка и, мислейки си съзнателно за лимони, може да увеличаваш интензитета на този физиологичен процес.
от друга страна, в мозъка има огромни дялове, които не се занимават със съзнанието, а с вегетативната нермна система, тоест командват само единствено тялото, но не и мисълта и съзнателните усещания. когато човек е под анестезия, сърцето продължава да бие, мозъкът и органите работят, има дишане и т.н., но това, което липсва, е именно съзнанието и усещанията, породени от съзнанието (напр. болката, когато виждаш, че режещ предмет се впива в тялото ти).
така че, когато говорим за съзнание, то не е изцяло в мозъка, и не е само в мозъка, и не е целият мозък, ами е нещо неуловимо, което малко или много е из цялото тяло. при това то няма постоянна локализация: ако в даден участък има обмяна на електрически импулси между невроните и освобождаване на веществата, известни като невротрансмитери, то съзнанието може да "забележи" това място, тоест там в момента е "налице" съзнателна активност. но ако няма нищо, това място в тялото си остава да води незабелязано съществуване, също както незабелязано и неконтролирано от нас бие сърцето ни, расте косата ни и т.н.
пък има и един друг въпрос: дали мозъкът ни помага да мислим, или ни пречи в това? според някои съвременни когнитивни теории, мозъкът е нещо като задържащ клапан, който ни помага да оцелеем. ако възприемахме цялата смазваща тоталност на битието, ние бихме спирали на път за тоалетната да разглеждаме шарките по килима, след което ще забравим накъде изобщо сме тръгнали. мозъкът ни подрежда приоритетите по начин, който не ни позволява да се загубим в съзерцание или размишление. но това ни коства незабелязването на много неща и "избирателната пропускливост" на погледа ни. от една страна, някои неща без практическо значение просто не се виждат, а, от друга, понякога само един поглед към купчина линии ни е достатъчен, за да си "допълним" мислено в някакви познати очертания и да ги възприемем като определена фигура, а не просто като несвързан сбор от линии.
липсата на това организиращо начало на мозъка се наблюдава в някои моменти при поетите, пророците, влюбените, децата, сънуващите или изпадналите под влиянието на определени халюциногенни вещества. изследването на такива състояния обаче, в които физическото оцеляване, физиологичната база, поне за момента не играят роля, винаги е било смятано от традиционната наука, опираща се на постиженията си от трезвия ХІХ век, за излишно занимаване с глупости. а именно то може да даде отговор на въпроса дали мозъкът разширява или задържа съзнанието.
от трета страна, еволюционната теория обяснява много неща, но оставя много без обяснение. вярно е, че тази теория е издържана (само че е по-добре да кажеш, че тя не влиза в противоречие със Сътворението, а не обратното, най-малкото от учтивост към идеята, което се е пръкнала в мисълта на хората първа
). но за какво ни е въображение? за какво ни е самосъзнание и рефлексия? защо сме развили толкова сложни и префърцунени кодове на общуване, когато оцеляването на вида се гарантира от знанието на едно-две изречения, а не на поезията на Шекспир? за какво ни е било да създаваме изкуство? защо в несъзнаваното ни се крият толкова мощни разрушителни импулси, напълно противоречащи на стремежа за оцеляване, както доказа Фройд? ако се опитаме да обясним всичко това с някаква целесъобразност, ще изпаднем във вулгарно опростяване на нещата.
така че пред стройно изградената ти теория има поне три проблема - всичко това, което си приел за дадено при разсъжденията си, а то ошще предстои да се докаже:
какво именно е съзнанието (щом не е = мозък)?
каква точно е функцията на мозъка (да съдържа едно съзнание по-малко от себе си или да ограничава едно съзнание, което е много по-голямо от него)?
за какво са се появили онези неща у човека, които не служат на еволюцията?
куче влачи рейс
разглеждането на съзнанието като нещо 100 % тъждествено с мозъка не е неоспоримо.
факт е, че мозъкът предава информация и командва усещанията и реакциите на цялото тяло и с помощта на умствени упражнения човек може да се научи да овладява телесните си усещания в по-голяма или по-малка степен. най-простият пример е, че, когато си мислиш за лимони, устата ти се пълнят със слюнка и, мислейки си съзнателно за лимони, може да увеличаваш интензитета на този физиологичен процес.
от друга страна, в мозъка има огромни дялове, които не се занимават със съзнанието, а с вегетативната нермна система, тоест командват само единствено тялото, но не и мисълта и съзнателните усещания. когато човек е под анестезия, сърцето продължава да бие, мозъкът и органите работят, има дишане и т.н., но това, което липсва, е именно съзнанието и усещанията, породени от съзнанието (напр. болката, когато виждаш, че режещ предмет се впива в тялото ти).
така че, когато говорим за съзнание, то не е изцяло в мозъка, и не е само в мозъка, и не е целият мозък, ами е нещо неуловимо, което малко или много е из цялото тяло. при това то няма постоянна локализация: ако в даден участък има обмяна на електрически импулси между невроните и освобождаване на веществата, известни като невротрансмитери, то съзнанието може да "забележи" това място, тоест там в момента е "налице" съзнателна активност. но ако няма нищо, това място в тялото си остава да води незабелязано съществуване, също както незабелязано и неконтролирано от нас бие сърцето ни, расте косата ни и т.н.
пък има и един друг въпрос: дали мозъкът ни помага да мислим, или ни пречи в това? според някои съвременни когнитивни теории, мозъкът е нещо като задържащ клапан, който ни помага да оцелеем. ако възприемахме цялата смазваща тоталност на битието, ние бихме спирали на път за тоалетната да разглеждаме шарките по килима, след което ще забравим накъде изобщо сме тръгнали. мозъкът ни подрежда приоритетите по начин, който не ни позволява да се загубим в съзерцание или размишление. но това ни коства незабелязването на много неща и "избирателната пропускливост" на погледа ни. от една страна, някои неща без практическо значение просто не се виждат, а, от друга, понякога само един поглед към купчина линии ни е достатъчен, за да си "допълним" мислено в някакви познати очертания и да ги възприемем като определена фигура, а не просто като несвързан сбор от линии.
липсата на това организиращо начало на мозъка се наблюдава в някои моменти при поетите, пророците, влюбените, децата, сънуващите или изпадналите под влиянието на определени халюциногенни вещества. изследването на такива състояния обаче, в които физическото оцеляване, физиологичната база, поне за момента не играят роля, винаги е било смятано от традиционната наука, опираща се на постиженията си от трезвия ХІХ век, за излишно занимаване с глупости. а именно то може да даде отговор на въпроса дали мозъкът разширява или задържа съзнанието.
от трета страна, еволюционната теория обяснява много неща, но оставя много без обяснение. вярно е, че тази теория е издържана (само че е по-добре да кажеш, че тя не влиза в противоречие със Сътворението, а не обратното, най-малкото от учтивост към идеята, което се е пръкнала в мисълта на хората първа
). но за какво ни е въображение? за какво ни е самосъзнание и рефлексия? защо сме развили толкова сложни и префърцунени кодове на общуване, когато оцеляването на вида се гарантира от знанието на едно-две изречения, а не на поезията на Шекспир? за какво ни е било да създаваме изкуство? защо в несъзнаваното ни се крият толкова мощни разрушителни импулси, напълно противоречащи на стремежа за оцеляване, както доказа Фройд? ако се опитаме да обясним всичко това с някаква целесъобразност, ще изпаднем във вулгарно опростяване на нещата.
така че пред стройно изградената ти теория има поне три проблема - всичко това, което си приел за дадено при разсъжденията си, а то ошще предстои да се докаже:
какво именно е съзнанието (щом не е = мозък)?
каква точно е функцията на мозъка (да съдържа едно съзнание по-малко от себе си или да ограничава едно съзнание, което е много по-голямо от него)?
за какво са се появили онези неща у човека, които не служат на еволюцията?
куче влачи рейс
Re: така, като чета постингите...
"защо да съществувам, да живея, да се развивам, като за мен, като индивид, това нещо няма никакъв смисъл, ако един ден ще умра и няма да мога повече да използвам наученото през живота си... може да е супер егоистично, като поглед върху нещата, но като се замисли човек е супер егоистично от страна на живота да използва мен, като индивид, за да се запази... "
Kak da nqma smisyl da se jivee? nali celta na vsqko edno sy6testvo na planetata bilo to ku4e,mravka ili 4ovek e da ostavi sled sebe si pokalenie ,da prodylji roda si.Tova e smisyla na jivotaa vseki 4ove6ki individ o6te s razdaneto si e preopredelen da prodylji svoq rod,vseki znae 4e 6te umre nqkoi den,no tova ne ozna4ava 4e jivota nqma smisyl.Tvoqta cel na biologi4na cel na tazi zemq e da podylji6 svoq rod,ni6to 4e nqkoi den 6te umre6.Nali razdaiki se i umiraiiki jivota si te4e izatova i ima evoliuciq kakto pri jivotnite kata i pri horata,i kakva e evoliuciqta koqta proti4a pri horata makar i mnogo bavna i nezabelezima?Ami horata stavat po-umni ,mozyka im vse pove4e i pove4e se razviva i to4no zatova da ni zakyrneli mnogo setiva (setiva ,koito pri jivotnite sa mnogo pove4e zasileni)i na6iq mozyk prodyljava da se razviva i da stava po mo6ten i to4no zatova spored men i horata kato gi gledam stavam mnoogo po iznejeni na vyn6en vid bilo to po muskulatura,zdravina na nokti,okosmenie i t.n.,za6toto na nas ne ni trqbvat tezi preumu6testva, nie si nabavqme hranata i ne samo hranata um i razum,dokato pri jivotnite trqbvat zdravi nokti ,dobra muskulatura,zdravi zybi,gysta kojina za da mogat da oceleqt i da si nabavqt hrana:)) i tova e moito mnenie:)))
Kak da nqma smisyl da se jivee? nali celta na vsqko edno sy6testvo na planetata bilo to ku4e,mravka ili 4ovek e da ostavi sled sebe si pokalenie ,da prodylji roda si.Tova e smisyla na jivotaa vseki 4ove6ki individ o6te s razdaneto si e preopredelen da prodylji svoq rod,vseki znae 4e 6te umre nqkoi den,no tova ne ozna4ava 4e jivota nqma smisyl.Tvoqta cel na biologi4na cel na tazi zemq e da podylji6 svoq rod,ni6to 4e nqkoi den 6te umre6.Nali razdaiki se i umiraiiki jivota si te4e izatova i ima evoliuciq kakto pri jivotnite kata i pri horata,i kakva e evoliuciqta koqta proti4a pri horata makar i mnogo bavna i nezabelezima?Ami horata stavat po-umni ,mozyka im vse pove4e i pove4e se razviva i to4no zatova da ni zakyrneli mnogo setiva (setiva ,koito pri jivotnite sa mnogo pove4e zasileni)i na6iq mozyk prodyljava da se razviva i da stava po mo6ten i to4no zatova spored men i horata kato gi gledam stavam mnoogo po iznejeni na vyn6en vid bilo to po muskulatura,zdravina na nokti,okosmenie i t.n.,za6toto na nas ne ni trqbvat tezi preumu6testva, nie si nabavqme hranata i ne samo hranata um i razum,dokato pri jivotnite trqbvat zdravi nokti ,dobra muskulatura,zdravi zybi,gysta kojina za da mogat da oceleqt i da si nabavqt hrana:)) i tova e moito mnenie:)))
Re: така, като чета постингите...
значи ако приемем за вярна еволюционната теория, излиза, че човека по нищо не се отличава, от което и да е животно, ходещо, пъплещо, лазещо и фъркащо по тази земя. всички имаме общо начало, някъде далеч в миналото в първичната супа, където според теорията се е зародил живота
с какво право ние смятаме, че човекът, който в целите си по нищо де факто не се отличава от което и да е друго животно, трябва да притежава душа или нещо, което да продължава да съществува след смъртта, а всяко друго животно по земята не трябва да притежава душа. и ако приемем, че душата по някакъв начин се съхранява, в това, което при човека го има, а при животните, не, демек мозъка, то тогава следва логичния въпрос, какво става с душата, когато мозъка остарее и склерозира, и тя ли остарява и склерозира. каква ми е ползата на мен от една остаряла душа, там където тя отива след смъртта
Ако разгелдаме света около нас можем да забележим, че той е комплекс от усещания базирани на взамимодействието ни с околната среда. В зависимост от взаимодействието ни с нея ние ставаме част от различни ситуации. Тези ситуации могат да бъдат определени като добри или лоши.
За да вникнем в дълбочината на еяолюционния процес, пръвя въпрос който трябва да си зададем е кое е нещото което еволюира:
енергията (духа) или материята (тялото)
Самата материя може да я разделим образно на груба материя и фина материя
В грубата материя е всичко онова което виждаме на пръв поглед
а фината материя е комплекс от ум, интелегентност.
Разглеждайки въпроса за еволюцията на пръв поглед изглежда, че еволюира само грубата материя и благодарение на нея евулира и фината материя. И тук дарвиновата теория за маймуната просто пасва.
А дали наистина е така.?
Ако расъждаваме само така то това означава, че не се опитваме да вникнем в дълбочината на въпроса.
Да вземем една проста ситуация:
Племенен човек попада на шосе по което се движи кола с затъмнени стъкла. Пдради неразибирането си той би определил колата като голям звяр който се движи и е страшен. Всеки образован човек обаче знае, че причината за движението е щофьора управляващ автомобила, а самия автомобил не е нищо друго освен една купчина железария сглобена по красив и функционален начин.
По същия начин ние сме енергията (духа), а не ламарината. Ламарината ( тялото ) просто бива управлявана от тази енергиина искра. Както знаем енергията никога не се губи, а само сменя състоянието си. Така че тази енергия е вечна. Извън обхвата на понятието време, а самото време е просто част от тази материя. Така еволюцията в този свят се базира единствено и само на еволюция на съзнанието. И в зависимост от нивото на съзнание, духа кара различни транспортни средства. Така в преносния смисъл на думата едни ходят пеша, други с колела, коли ( трабанти или мерцедеси), и т.н. Духа приема най-различни форми (растителни, животински, човешки ) и това е един постоянен природен цикъл. С най развито ниво на съзнанието са тези с човешката форма на живот, поради наличието на разум. Това позволява на тази форма да започне да разсъждава и да търси истината за себе си. Така тя може да достигне до разбирането за вечност, знание и блаженство, скрита зад собствената и идентичност.
Пожелавам, искрено да намерите тази истина за себе си.
с какво право ние смятаме, че човекът, който в целите си по нищо де факто не се отличава от което и да е друго животно, трябва да притежава душа или нещо, което да продължава да съществува след смъртта, а всяко друго животно по земята не трябва да притежава душа. и ако приемем, че душата по някакъв начин се съхранява, в това, което при човека го има, а при животните, не, демек мозъка, то тогава следва логичния въпрос, какво става с душата, когато мозъка остарее и склерозира, и тя ли остарява и склерозира. каква ми е ползата на мен от една остаряла душа, там където тя отива след смъртта
Ако разгелдаме света около нас можем да забележим, че той е комплекс от усещания базирани на взамимодействието ни с околната среда. В зависимост от взаимодействието ни с нея ние ставаме част от различни ситуации. Тези ситуации могат да бъдат определени като добри или лоши.
За да вникнем в дълбочината на еяолюционния процес, пръвя въпрос който трябва да си зададем е кое е нещото което еволюира:
енергията (духа) или материята (тялото)
Самата материя може да я разделим образно на груба материя и фина материя
В грубата материя е всичко онова което виждаме на пръв поглед
а фината материя е комплекс от ум, интелегентност.
Разглеждайки въпроса за еволюцията на пръв поглед изглежда, че еволюира само грубата материя и благодарение на нея евулира и фината материя. И тук дарвиновата теория за маймуната просто пасва.
А дали наистина е така.?
Ако расъждаваме само така то това означава, че не се опитваме да вникнем в дълбочината на въпроса.
Да вземем една проста ситуация:
Племенен човек попада на шосе по което се движи кола с затъмнени стъкла. Пдради неразибирането си той би определил колата като голям звяр който се движи и е страшен. Всеки образован човек обаче знае, че причината за движението е щофьора управляващ автомобила, а самия автомобил не е нищо друго освен една купчина железария сглобена по красив и функционален начин.
По същия начин ние сме енергията (духа), а не ламарината. Ламарината ( тялото ) просто бива управлявана от тази енергиина искра. Както знаем енергията никога не се губи, а само сменя състоянието си. Така че тази енергия е вечна. Извън обхвата на понятието време, а самото време е просто част от тази материя. Така еволюцията в този свят се базира единствено и само на еволюция на съзнанието. И в зависимост от нивото на съзнание, духа кара различни транспортни средства. Така в преносния смисъл на думата едни ходят пеша, други с колела, коли ( трабанти или мерцедеси), и т.н. Духа приема най-различни форми (растителни, животински, човешки ) и това е един постоянен природен цикъл. С най развито ниво на съзнанието са тези с човешката форма на живот, поради наличието на разум. Това позволява на тази форма да започне да разсъждава и да търси истината за себе си. Така тя може да достигне до разбирането за вечност, знание и блаженство, скрита зад собствената и идентичност.
Пожелавам, искрено да намерите тази истина за себе си.