Не е възможно да е истина...

Момичета, не знам колко от вас четат в клуб родители и деца...
Ние тук си говорим за радост от бременността, за сладки малки ангелчета, за хубави наакани дупенца, за ВЪЗПИТАНИЕ...
Каква тема прочетох снощи там-настръхна ми косата

Не знам как да дам линк към нея. Темата е "имам проблем със сина си"...
no comments

[image][/image]

Не знам, какво да мисля. Но във всички случаи родителите е трябвало да се заемат с проблема, преди да придобие такива мащаби.
Лично аз съм привърженик на по-строгото възпитание. Приятелство, нежност и разбиране - да. Но да позволя на детето си да си въобрази, че може да ми се налага или да ме командва- никога!

Тук дори не става дума за невинното да се налага и да командва
Тук мащабите са ужасяващи!
Боже господи!

[image][/image]

Чета я, следя я откакто излезе. Не мога да напиша нищо там...просто не мога да вляза в ситуацията, толкова ми е абсурдна!
Не знам истина ли е и няма значение, такива неща се случват.
Абсурдно е да мислим, че сме застраховани от подобни проблеми, колкото и да вярваме на интуицията си, на доброто начало в децата, на добрите си намерения.
Пътя към ада ... знаете.

извинявай, ама точно от тая тема вее такъв псевдодраматизъм, че според мене е опит на скучаеща тийнейджърка... особено това с мръсницата, сори за стилистичното задълбаване, но да си чувала някой да го употребява? от осемгодишните? не от 80-годишните...

менте е, така мисля, и слава Богу

Знам ли, ако например /само например, казвам - не мога да отправя необосновано обвинение/ така се обръща таткото към майката?!?
Уф, и на мен при първия прочит ми се стори, че е някаква грозна шегичка, ама като се позадълбочих малко, ми прилича повече на истина

[image][/image]

Лелеее, къде го даде това и го видях, направо подивях!!!

Според мен е истина. Жената е отчаяна.

Бях на море преди месец и една вечер в ресторанта дойде едно семейство с момченце на 3-4 год. Детето започна да обикаля насам натам и да удря хората по масите и сервитъорките!!! Майка му му каза няколко пъти "Стига бе мамеееее", бащата по едно време го напляска, а детето се хилеше.....след това престанаха да му обръщат внимание То удря, а хората му се усмихват сконфузено защото явно им е неудобно да кажат или да направят нещо

[url=[линк]][/url]

Не, не, това е абсолютно недопустимо поведение у едно дете. Ще му треперят всички, че да не го хванат нервите. Малииии, ми мен ако ме хванат??!? Ти как ще постъпиш, ако твоето дете се държи така? Аз въобще няма да й викам: Стига бе маме...

Ами аз никога не бих толерирала такова държание!
Това дете и мен ме удари, но аз бях гръб и не го видях, но се бях заканила, че ако пак ми посегне ще го згащя и ще му изсъскам. мъжа ми пък се притесни и вика "стига остави го" ама от това сига остави го е такова лайно!
И аз съм на мнение че трябва дисциплина и твърдост.

[url=[линк]][/url]

на Родопите, в Ковачевица миналата година. СЕдим си и си папаме в едно частно малко местенце, в къщата на собствениците, които също папат на съседната маса с техни си гости. Синчето им, на около 4 по едно време взе на баща си запалката и почна да я щрака. Разиграва се следната сценка: баща му:
Тошо, стига щрака таа запалка ва!
Щрак, щрак!
Остаи запалката ва!
Нема па! Щрак!
Чуиш ли ко ти казвам ва, ш'ти прасна два шамара!
Щрак! (ни шамар, ни дявол!)
Майка му: Тоше, остаи мама запалката, ша са подпалиш ба чедо!
Щрак! Щрак!
и в тоя дух цели 15 минути, накрая и майката и бащата се отказаха да му дават акъл, Тошето пощрака, пощрака още малко, пък му мина мерака и се зае с някаква друга дивотия.
Предната година пък в Арбанаси сме седнали в небезисвестния ресторант Извор. който имаше някакво циганско кръщрне, ама циганите мангизлии, излизат им мангизите през ушите! И из ресторанта се разхождат две малки бездомни кученца, на по 3-4 месеца, едни белички, сладички....По едно време едно цигане с ейййй такъв ланец на врата, чак не моеше да се изправи, почна да гони едното кученце и да го рита зверски. То избяга, след десетина минути пак се мерне, оня веднага щом го види изтича и...един шут! Тва пред цялата му наконтена циганска рода и никой не помръдва! Накрая ми падна пердето, застанах между кученцето и хлапето и му казах, че повече няма да разреша това! Оня нахалник ме погледна като че идвам от Марс! Засили се, все едно нищо не бях казала, аз обаче му преградих категорично пътя с ръка и невъзмутимо повторих, че той повече няма да рита кучето! Баща му, дебел мазен, окичен като коледна елха, гледА, гледА, па накрая дойде и тихомълком си прибра келеша! Не мога пък изобщо да си представя, че някво вчерашно лайно ще дойде да ме удари и аз ще си мълча!

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

Да четох тематата няколко пъти даже.Ами изпаднах в шок това е.Всички сме родители и всички обичаме до безкрайност децата си но понякога се налага да бъдем строги със тях в смисъл да не позволяваме да прекрачат допустимата граница.Вярно е също така че никой не е застрахован от това но явно възпитанието на това дете е довело до тук нещата.Ще разкажа една случка която ме потресе наскоро подобна на тази.Седим със Боби пред блока събрали са се и други майки с деца кой по големи от нас кой по малки, децата си играят кротичко а ние клюкарстваме.Изведнъж на съседката детето което е на 9години направи някаква беля и аз не разбрах каква при което майка му му се скара строго детето само я погледна и нахално и каза"Какво пищиш я си гледай работата"Боже щях да падна жената се сконфузи и дума не обели но ме учуди реакцията на бащата който също присъстваше там при думите на детето бащата вместо да му се скара че така е обидило майка си той само му се засмя геройски потупа го по рамото и каза"На тати момчето то вече почнало да говори като мъж" Е ми мили мами това не го разбирам според мен когато детето обиди някого от родителите си другият родител автоматично трябва да му се скара или нещо от сорта а не да го защитава защото детето си има едно на ум за следващият път.
Потресена съм от такова възпитание.Не казвам че аз възпитавам беизупречно сина си но се старая да не минаваме границата и да знае какво му е позволено и какво не.

Аз също смятам, че е истина. Ако все не е това би било чудесно. Истината е, че не знаем какви деца отглеждаме. Познавам хора, които са дали възможно най - доброто възпитание на децата си, но те попаднали в лоша компания се провалят. За себе си мога да кажа, че съм прекалено строга и често се замислям дали не прекалявам.

Аз също видях темата отдавна и не съм писала там, защото и аз не знам какво да кажа. Не мога отникъде да си представя 8 годишно да млати и малтретира майка си, при това гарнирано с подходящия речник. Не ми се връзва изобщо. За мен това е направо извънземна ситуация. Като говорим за 8 годишно, де. Струва ми се невъзможно и се надявам да не е истина.

А ако е истина... Ами всичко е плод на възпитание според мен. У нас например, думата "мръсница" не си спомням някога да се е употребявала. Оттам да започнем. Така че... Да не говорим детето ми да се пробва дори да ме удари. Света ще се стовари върху него. Та не виждам там нещата как ще се оправят, при положение, че се е стигнало дотам. И хайде, майката не може да се справи, но и бащата??? Странна работа. Коскоджами ти мъж да не може да овладее и озапти едно 8 годишно?


Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Не знам.. толкова ми е непонятно, че допускам, да не е истина, но пък хора всякакви ...

Аз се чудя къде са спали тези родители цели четири години?! Как не са видели какво се случва с детето - или пък е било по-лесно да се правят че не виждат, знам ли...

Да, историята е страшна.

Но по-страшното за мен е твоето изказване по темата, както и изказванията на new! Това е възможно най-неподходящата реакция на искреността на отчаян човек. Ако нямаш какво полезно да му кажеш, по-добре си замълчи. Да не говорим за обидите към автора и към детето му! Тя самата никъде не е обидила детето си, с какво право вие го правите?

Има известна етика, която трябва да се спазва. Поставете се за миг на мястото на авторката и после пишете по темата, ако има какво да кажете изобщо!

Къде са спали тези ОСЕМ години, а не четири. Това е резултата от линия на поведение и възпитание от страна на родителите, а не на склонност към отстъпки само от даден момент нататък.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Андреа, за каква етика говориш? Провала си е провал, без значение в какви думи ще го облечеш, те така виждат истината и ако нещата в онзи дом са такива, може би трябва да се чуят и такъв тип мнения. То е като да ти ударят два шамара да се свестиш, да погледнеш нещата и под друг ъгъл, отвън. Действа отрезвяващо, нима мислиш, че ако детето ти те наранява по този начин, ще бъдеш чувствителна и ще ти пука от критиките на някакви си анонимни хора?
Докога ще се пишат теми ' имам проблем с детето...' и етичните отговори ще са ' ти си прекрасна майка...', помага ли това?

Да, така е - от самото начало някъде нещо е пропуснато, но понеже нещата изведнъж са се влошили и ескалирали поне тогава е трябвало да им светне червено.