Безименно...

Искам да крещя,да плача!
Да спра да се влача!
Да мога спокойно да спя,
а не постоянно да се въртя,
кошмари да ме преследват,
тишината и мрака по петите да ме следват.

Чувствам се толкова сама,
някаква болка и ужасна тъга
са обзели сърцето ми...
и не искат да се махнат,
намира да ме оставят,
а само ме изморяват,
силите ми попиват,
със страданието ми се опиват,
без да разберат,
че трябва да спрат!!!

..."И не забравяйте, че от кладенеца, от който блика смегът ви, е същият, който пълни очите ви със сълзи"...

Цитирам по памет
....

Водното конче съвсем не бе простота, нито пък сложност.
То бе поезия.

Така е...ако и моята памет не лъже.
За щастие или нещастие е вярно,но както винаги съм твърдяла в живота няма само черно...нито пък само бяло..има ги и двете.
Ден,нощ,
черно-бяло,
Ин,Ян-едно цяло.:)

Да!...

Наистина, едното не би могло без другото.......

А детаилите са част от цялото

Водното конче съвсем не бе простота, нито пък сложност.
То бе поезия.

Важно е да не затваряш очи
когато ти се иска да умреш,
когато страшно много ти горчи,
когато на път си да се предадеш.

Не го прави!Не спирай да мечтаеш,
не пирай да градиш въздушни кули,
невъзможното дори и да желаеш,
може пък да се окаже,че точните уши са чули.

Ако спреш да вярваш,да се бориш,
да дишаш ден след ден,
какво остава ти да сториш,
освен на страховете да останеш в плен?

Страховете,които сковават сърцето,
и не позволяват да мечтаеш,
гъделичкат те под небцето,
спират те нещо по-добро да желаеш.

Да се измъкнеш от проклетата тиня,
...да намериш оазис в пустиня.

Да.Да.