макс фриш

Какво смятате за "Хомо Фабер"? Какво остави у вас?

Противоречиви чувства.

Хареса ми, но Щилер е недостижим.

А Гантенбайн?

Whenever you find yourslef on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain

За мен Щилер е великото произведение на Фриш. Наскоро го препрочетох отново и се уверих, че е върхът: има и дълбочина, и мисъл, и сюжет, и език. Другото, което съм чела от Фриш, а то не е много (Фабер и Гантенбайн, както и дневниците му) дишат прахта на Щилер, поне според мен. А от Дневниците му останах направо разочарована, такова дребнотемие. Чух, че наскоро излезли нови негови преводи

При Фриш по принцип ми харесва това, че можеш да си ровиш по пластовете
и да си правиш аналогии.
Специално за Хомо Фабер ми казваха че е посветен на Валтер Бениамин и Хана Арент (като е разменил принципно философските позиции на двамата в книгата). Все се каня да прочета нещо от тях, ама все не стигам до там.

Ха, това наистина ме изненадва! Сериозно?!? Не знаех, че избощо са имали връзка, въпреки че съм фен на Хана Арент и горе-долу познавам биографията й.

Какво ще кажеш за "Мъчни хора"

Дневниците - да, пълен ексхибиционизъм и нищо, което да те грабне. "Хомо Фабер" е нужният opus vitae на Фриш - затова и не е толкова интересен - задълбава в лаконичния, затворен и студен стил на писане, който има и така може да впечатли само в определен момент на настроение, не вярвам да го погледнат след 20-30 години. Затова пък разказите му са примесени с една насоченост, спокойствие - явно за безпристрастния читател талантът му е в по-кратките форми: като "Щрихи от един живот" примерно.

Мъдрата музика не достига на нашите желания.

Безсмисленост. И някаква носталгия. И усещането, че колкото по-свободен ставаш, толкова по-илюзорна ти се струва представата за свобода. Несвободата е вътрешна и всичко има предел....

Ей такива, по-скоро усещания, защото я четох отдавна.

Ами аз нищо не съм чела нито от Хана Арент, нито от бениамин. Това ми го каза една дана, дето преподава Европейска литература.
Не става дума, че двамата са имали интимна връзка, а че моделите им на философия са част от образите не героите.

не съм го чела

Хана Арент е отдавала предпочитанията си на Хайдегер. А Валтер Бенямин почти не е припарвал до любимите на Арент теми - винаги социалното, историческото в учението му е било част от универсално-естетическото, в което се е справил превъзходно. Може би просто Фриш е бил увлечен както от Арент, така и от Бенямин и ги е откроил като типажи в романа.

Мъдрата музика не достига на нашите желания.

Всъщност май ми се сглобява пъзелът. В Хомо Фабер най-вероятно са описани Хайдегер и Хана Арент: Хайдегер е разсъждавал за техниката и предметите в духа на главния герой (как му беше името?), а Хана Арент прилича много на майката на главната героиня, която също се казва Хана и е еврейка, действието също така се развива преди войната. Двамата скъсват по подобен на Хайдегер и Хана Арент начин.
По този повод препоръчвам на всички писмата на двамата (М.Х. и Х.А.), публикувани миналата година, невероятно красиво и дълбоко нещо.
Валтер Бенямин тук май няма място.