Аз!

Аз съм!...
бързаща всяка сутрин изгрева да посрещна,
ведри лица на улицата да срещна,
гладна за нови неща и приключения,
дебнеща зад ъгъла забавления,
единствена по рода си,
желаеща на хората доброто,
знаеща,че не всичко мога и всичко разбирам,
искаща да бъде обичана постоянно,
копнееща за лятото непрестанно,
любеща истински и всеотдайно,
мечтателка непоправима
(и прекалено лесно ранима),
носеща не само тъга,но и надежда в очите,
опасяваще се от бедите,
пръскаща енергия лъчиста,
родена с душа-неопетнена и чиста
(като всяко дете),
сълзи гонеща горчиви
(и сиви)
търсеща щастието навсякъде,
(току виж изкочи от някъде),
умееща да привлича бедите като магнит
(доброто и злото,за да бъдат квит),
хвърчаща в облаците често
(и падаща от там с гръм и трясък нерядко,
но така изкачването обратно е по-сладко),
често колебаеща се по някои въпроси
(чудеща се на хорките подлости),
ценитела на искреността,
широко скроена душа,
щедра към околните,колкото е възможно,
(понякога същество прекалено тревожно),
южно дете на Светлината,
(и Тъмата)...

Това съм аз,но не изцяло...
едва ли бих могла,
някога сама,
напълно да се опиша,
отдолу с чиста съвест да се подпиша,
да заявя ясно,че повече няма какво да се каже
и за мен да се разкаже.
Имам много недостатъци явни,и не толкова открити,
някои са дори добре прикрити,
а може някъде там между лошите черти
и нещо добро да заблести.:))
Аз съм!...
една странна смесица
от жена...дете...и дявол.
Я сега ми кажете
(и не лъжете!:)
вие какви сте?

*Към пропуснатите по-горе букви.
Моля...извинение,
за моето поведение,
следващия път обещавам
и вас да не забравям!

Аз пак се прераждам...
Бодро отварям очи
В жадната утрин
Гледам нечии лица;
Другаде сочат очите им, в тази
Единствена посока, еднаква на моята,
Жадувано различна от моята.

Земята ме прегръща
Искам пак в прегръдките й да спя, ала
Когато птиците запеят и чиста
Любов сипят, аз ще бъда будна.......

Мечти окрилени пак ме следват,
Нищото се гали в косата ми,
Оглежда мислите ми отдалеч,а аз
Просто се усмихвам-
Радостта се отразява в очите ми. В думите ми. В.......в....
Сърцето ми.

Търся пак живота в ъгълчетата на душата си...и когато ги намеря,
Усмихвам му се-нали го заслужава...и пак отказкам да
Хвърлям одеждите си, изтъкани от планински дъх и толкова
Чисто бели.
____
Само до тук стигнах

Водното конче съвсем не бе простота, нито пък сложност.
То бе поезия.

Е,ти си го написала почти цялото.
Не е лесно човек да се опише.Виж,че и при мен има пропуски,но когато ги открия ще ги запълня...

Ангелски бели мечти,
Боязливо преплетени
В заскрежени сърца.
Гледам ги с поглед щастлива-
Духове крехки на призраци живи.
Едва ли съм имала някога
Живот тъй красив, пълен с мир.
Зрак безпредала огрява-
Иглики разцъфват във него...
Колко мечти там умряха-
Летният дъжд ги отнесе
Някога, много отдавна.
Обич изгрява с зората,
Пъстри дъги тя рисува-
Ражда роса сред тревата.
Тъата в мъглите остава-
Увяхнала тиха беда.
Хаосът светъл тъдява
Цвутни звезди сътворява.
Чекай! Поспри, мой живот-
Шума в забравена есен,
Щях да те помня така,
Щях но възкръсна сред пепел
Ясният изгрев червен, толкоз надежди донесъл.

Тал: Роханският балрог се използва за ездитен добитък.

Абе, чета и си викам, това не съм ли Аз!?,

а не помня да съм го писала

чудесно Аз

Сутрин да се става
безрасъдство е голямо.
Ставайте след 5
за да сте във ред.

Благодаря за съвета,но ако спиш губиш толкова много!Понякога...:))