един въпрос?

Как мислите, изневярата вреди на връзката или я освежава? Изслушах цяла една теория колко полезно едва ли не било да се изневерява.

Вие как мислите?

Ако никой не разбере я освежава.
Ако се разбере - вреди.

"Неназованите неща не променят смисъла си"

ми взе думите от устата..



When dream turns to a nightmare the only way is to wake up…

вие двамата да напишете едно ръководство по "Затваряне на очи, запушване на уши и други полезни техники", а аз ще ви добавя едно приложение "Списък на веществата, променящи гледната точка" и тогава с чиста съвест можем да заявим, че правим добро на човечеството...

Без майтап, как си мислите, че това нещо (изневярата де) може да се скрие?
Освен ако не живеете в различни градове с партньора си и се виждате веднъж месечно... тогава със сигурност предпазните мерки ще свършат работа :)


Ти имаш ли?

при мен я прекратява моменталически... което в много случаи е най-доброто за една връзка :)

Ми гнуслива съм, кво да правя - искам си правото на хигиена според Карбовски... т.е. това, дето го целувам, да е влизало само в до болка известни и поддържани лично от мен места :))))


Ти имаш ли?

зависи от връзката

Според мен, нито и вреди, нито я освежава.
Една връзка спокойно може да се разпадне и без наличието на изневяра.
Щом има изневяра, значи на връзката не и е нещо съвсем наред. Какво значи освежаване? Като си си купил нови обувки, към старите се връщаш само защото са ти по-удобни...

Il n'y a que les imbйciles qui ne changent...

в определени случаи бих направила изключение :)
Все пак опит е желателно да се трупа на млади години


Ти имаш ли?

Ако става дума за еднократна 'забежка' (по време на командировка или друго мероприятие), за което няма как да се разбере, освен по някаква случайност - да, това понякога би могло и да 'освежи' връзката.

Въпреки, че и то си е опасно, защото като едното нищо можеш да събудиш някакви очаквания у обекта на изневярата и тогава може да се стигне до

другото (може би класическата изневяра) - продължителна връзка, свързана с чувства и промяна на отношението към партньора - е, това наистина трябва да си с много широко затворени очи, за да не го видиш.

Друг е въпросът, че не ми е в стила нито едното, нито другото, но пък за сметка на това имам 'шавлив' партньор - по тоя повод са ми познати и двете ситуации. Това му 'качество' ми беше известно доста отпреди времето, в което сме заедно и съм с ясното съзнание, че не е от 'лечимите'. Една ситуация от първия тип се преживява лесно, дори и да разбереш впоследствие, докато за да останете заедно и след втората се искат много здрави нерви. Но пък понякога си струва.



When dream turns to a nightmare the only way is to wake up…

Зависи от партнйора ти. По тези неща трябва да имате пълно съгласие. Ако сте се разбрали да си кръшкате взаимно - тогава не виждам що за изневяра ще е това. Но ако партнйора ти по принцип не приема изневярата - със старата вразка е свършено. За хубаво.

Защото за да търсиш нови вразки значи че нещо в старата ти липсва. Не е болка за умиране - случвало се в 50% от семействата. Късмет!

точно до дефиницията опираме.
Еднократната забежка даже и аз я приемам за нещо нормално :) Не я практикувам, защото секса с непознат партньор ми доставя удоволствие само по случайност... така че не си струва, за мен :)

Проблема е, че от единия тип изневяра много лесно се преминава в другия, този с чувствата... а това е нещото, което не мога да приема. Не че не опитах варианта със здравите нерви, за който споменаваш, но при мен просто не си струваше. Няколко месеца душевни страдания и сълзи може и да действат пречистващо, но ако го практикуваш това повече от 2 години - качествено ти променя характера... в нещо, което аз лично не мога да понасям и в другите, та какво остава в себе си.

Значи много лично си е как ще реагираш. Ако изневярата на партньора те стимулира и те кара да надрастваш себе си - какво пък, това си е добър отстрелващ шут отзад, след който се отнасяш в друга орбита
Ако те подтиска и вади най-лошото от теб на повърхността - значи не си струва да приемаш положението.


Ти имаш ли?

Интересно ми е как точно се разбирате да си кръшкате взаимно. Това в предбрачният договор ли го уточнявате. Едвали хората се събират за да си изневеряват.

Зависи и от типове любовници, които ти (това не за пръв път го казвам) в една друга тема така добре си охарактеризирала. За нашата от тип 4 беше само въпрос на време да се отдръпне сама, след като види, че целите й не се реализират, но лекият уклон към тип 5 удължи времето почти до точката, в която нервите ми взеха да се изчерпват .

Издържах де - за добро или лошо. Все се надявам, че е било за първото, но то времето ще си покаже .



When dream turns to a nightmare the only way is to wake up…

това казвам и аз. Ама хора всякакви. Всеки си е щастлив по-своемо.

А иначе, когато разбереш че са ти изневерили, можеш да се оставиш да те влече течението на общите сметки и имущество, и да направиш компромис сас себе си, да махнеш с ръка и да продължиш напред, или... да приключиш със старата връзка и да търсиш човека с който може и да си по-щастлив.

нашата беше от тип 1.
Много хубава жена и готин човек... ама ми отне много време, докато успея да разбера какво искат точно и двамата с моя. Оказа се, че искали нещо друго, ама... така е, човек като вярва на чутото и прочетеното... :)))
(Мили хора, не четете бележки, които не са за вас и си запушвайте ушите, когато телефонния разговор е за някой друг. Четете мисли, ако можете, или не четете нищо, щом не можете :)))) Вашите любими хора лъжат себе си, не вас. Проблемът е, че си вярват.)

Щяха много да ме улеснят и да спестим излишно хабене на нерви, ако просто всеки не беше си казал открито какво иска от другите ъгли на триъгълника.
В крайна сметка се оказа, че само аз знам какво искам - останалите получиха нещо друго. Ама поне за това нямам вина - наистина имах доброто желание да угодя на всички, а аз да се оправям после както мога :)


Ти имаш ли?

Ако си изневеряващият - естествено е, че го правиш не за друго,
а само и само да освежиш и запазиш постоянната си връзка/брак.
Ако си този, на когото изневеряват - много боли.
Има връзки, които рухват при една-единствена изневяра, и
други, които търпят изневерите до безкрайност. Зависи...

Имам "приятелка", която си има постоянен любовник още откакто
се е омъжила (повече от 15 години), както и куп други гаджета през
тези години - самата тя е споделяла тези неща с мен. Публична
тайна е, че синът й е от постоянния любовник (но понеже той е
шефът ни, някак си коментарът по темата се потулва от уважение
към него), а детето му е "одрало кожата". В същото време тази
жена има за съпруг един много готин мъж (направо е невероятно
как е успяла да го хване - по друг начин, освен с изнудване,
не можем да си обясним връзката им) - красив, умен, преуспяващ -
изобщо ПИЧ - пълна нейна противоположност. И, което е най-
странното, този ПИЧ се грижи страхотно за детето, без изобщо
да подозира, че не е негово (а може би знае?).
Нямаше да ви разказвам тази история, ако не бях потресена от
развоя на събитията напоследък. Онзи ПИЧ се приютил при някаква
мацка (оставяйки апартамента на жена си и детето Й) и завел
дело за развод по вина на нашата приятелка (в същото време не
престава да се грижи за детето). И нашата приятелка е БЯСНА!!!!
В същото време, от 2-3 години насам тя има нов любовник (паралелно с
постоянния), с когото ходи по насам-натам, прибира се в 3-4 през нощта пияна, нищо не пипа вкъщи, а ако благоволи да се погрижи за вечерята на детето - носи му (в 3-4 ч. през нощта) някоя вдървена пържола от заведението, където е била дотогава. Наскоро я чух за първи път да се
обръща към сина си с нежна дума (щото досега не се беше случвало да
прояви нежност, ама сега е направо наложително, защото детето е
залогът в играта - представяте ли си как се чувства то! Впечатлението ми
е, че дори не обича това дете - тя не е способна да обича друг, освен
себе си, но ако мъжът й я изгони от апартамента, ще трябва да живее
по разни тавани или мазета, щото не може дори да се върне на село -
тя е научен сътрудник (голямата работа) - това вече няма да го коментирам!).
Та тази "приятелка" разправя наляво и надясно, че тя е завела делото
за развод, защото мъжът й (преди няколко години се пусна слух, че
е обратен - сега съм сигурна, че слухът е пуснат от нея) имал любовница,
с която живеел ВЕЧЕ от 1 година. Обажда му се, бълва гадости и т.н.
Попитах я: "Абе, бейби, защо го правиш? Ти се е......ш от самото начало
като невидяла, какво очакваш от него?". Сигурно ме е намразила.

Правилно!
А ако не знаеш къде е влизало, че и даже не подозираш?

"Неназованите неща не променят смисъла си"

Много силно подкрепям.
Обаче защо никой не се сети да раздели изневярата не само на скрита и явна, но и на физическа и психическа.
Психическата е многократно по-опасна от физическата.

Когато, примерно, жена, след като е попрекалила малко с алкохол, в добро настроение е и задръжките и са паднали достатъчно се поддаде на настоятелно ухажване от красив ( според нея ) мъж и преспи с него, това е много по-малка изневяра от ситуацията, когато тя е в напълно трезво състояние, гледайки красив и привлекателен ( според нея ) мъж мисловно си представя как е с него в леглото и прави луд секс.

Така,че темата има твърде много гледни точки.

"Неназованите неща не променят смисъла си"

и ти си купуваш хот-дог-а на доверие, но ако кренвирша се окаже кучешки, сиктирдосваш шумно продавача и му правиш такава антиреклама във всички възможни медии, че горкия човечец остава безработен, пропива се и жена му го изхвърля от къщи

Некъв другар беше казал, че проверката е висша форма на доверие ;))))


Ти имаш ли?

а как ще разбереш, че е кучешки, да не би да те лае от хот-дога? Или пък да има косми по него?

Лесно му е било на онзи другар - проверява се , ако има какво да проверяваш...

"Неназованите неща не променят смисъла си"