откъде идва вярата

Здравейте,

по повод на една друга дискусия, която зачетох тук, и в която дефинирате "вяра", ми се иска да попитам: откъде идва вярата?

Нека уточня: възможно ли е, според вас, човек, който не вярва, в резултат на собствените си волеви действия (опити да "повярва") в крайна сметка наистина да постигне вяра?
Не е ли вярата резултат от възпитание?
А тази, която не е резултат от възпитание, и въпреки това съществува, не е ли ... например... дар от Бога? Имам предвид, нещо, което не зависи от самия човек...

Вярата е основна за християнството - само онзи е християнин, който искрено и дълбоко в душата си вярва в определени неща.
Но ако вярата не зависи от волята на човека (а аз мисля, че не зависи), тогава не е ли сам Бог този, който избира кои да вярват в него и кои - не? Следователно - не е ли сам той, който избира колко хора да са християни и колко ще се спасят, и колко не?
Какво зависи тогава от нас?
Ние можем да живеем живота си според хубави морални повели и стойности - които между другото са доста сходни в повечето общества и религии - но без да имаме вяра в Бога.
Защо неверието непременно да ни прави недостойни?
Защо, след като не зависи от нас, след като това е даденост, която можем да променим също толкова малко, колкото цвета на очите или кожата си?

Аз съм чувала, че е възможно човек да се моли на Бога да укрепи вярата му, или да му даде вяра, да го спаси от неверието.
Но това е парадокс! Такава молитва би била лицемерна, защото не се отправя с вяра - а на кого тогава се молим??

a wee little girl with a can of gasoline

Искрено бих искала да Ви отговоря, но признавам, че ме смазахте с КОЛИЧЕСТВОТО сериозни въпроси.

Ако Ви е възможно, опитайте се да формулирате един или два въпроса: най-важните за Вас, като Ви моля да се мотивирате, ЗАЩО са важни за Вас.

Тогава, ако е по силите на някой от тук пишещите, ще получите разнообразни отговори.

Тогава ще можете да направите и избор за себе си.

Въпросът всъщност е един, а аз се опитах да го поясня, за да стане ясно объркването ми.
Търся отговора, защото не го знам :)

Въпросът е: след като аз нямам вяра, зависи ли от мен да променя това?

Тук се включва и обстоятелството, че след като не вярвам в истината на нещо, аз не бих могла и да поискам (ключов момент!) да повярвам в него. На този етап (на неверие), вашата истина за мен е не повече от една хипотеза. Всички други хипотези за света обаче остават възможни. Ако поискам да повярвам в нея, това значи да поискам да се отрека от останалите хипотези, а нямам основание да искам такова нещо. Нямам основание да предпочета една пред друга.

Мотивацията за този въпрос?
Търся път. Търся разбиране. Вие ми изглеждате странни и се опитвам да ви проумея.
Опитвам се да разбера вярващите християни. Дълбоко ги уважавам като хора, които са се отдали на една много сложна, много изискваща религия - признавам си, ако имах вяра, щях постоянно да се мъча в терзания, че не ми достига воля да живея по начина, който знам, че е правилен. Православието е много трудна религия.
Опитвам се да го разбера, доколкото мога. Да си изясня някои неща от учението и основните постулати, към които се придържате. Християнството е интересно от много гледни точки - освен като религия със своя космогония, антропогония и есхатология, то има огромно значение като културно-исторически феномен (то е религията, формирала облика на цялото наше съвременно общество) и е безкрайно интересна етическа и философска система.
Преди време влизах в този клуб и питах, отговаряха ми, и всеки отговор пораждаше множество нови въпроси.
Не мога да попитам всичко и опирам на камък.
Обмислих нещата и установих, че може би вярата е ключът - че аз никога няма да разбера докрай основата на убежденията, които хората тук демонстрират с всеки постинг, просто защото това, което е даденост за тях, за мен не е.

А вярата - от ваша гледна точка - е нещо просто и естествено, но от моя е огромно и твърде сложно нещо. Това не е простата вяра, че "има нещо по-висше от нас", нито изобщо теизмът, нито дори монотеизмът е достатъчен. Трябва да се вярва и в точно определен Бог, с точно определени характеристики и история, в крайна сметка - трябва да се вярва не толкова в един Бог, колкото в една Книга. Как може да постигне такава вяра човек?! Аок вярваме на всичко, което е казала Библията, оттам нататък нещата сами се извеждат и стигаме и до определена система от авторитети, които са се наложили през годините в Православието - вярваме в апостолите, после в светците, после в Отците на църквата, пък в самата църковна структура, пък в духовните лица... всичко това беше проблем за мен преди и не го разбирах, как се степенуват тези авторитети и откъде всъщнот идва авторитетът им - питах тук, обясниха ми, и ако правилно съм разбрала - те идват в крайна сметка от Библията, т.е. вярваш ли в нея, останалото си идва само.

За много неща съм склонна да се съглася. Това са предимно етическите страни на християнството. Според вас обаче, те са валидни, защото произлизат от авторитета, в който вярвате. Според мен същите тези неща могат да са валидни и без този авторитет, и затова аз имам възможността да съм съгласна с тях (пример: "обичай ближния си"). В един момент обаче етиката се отклонява към идеи, които (ми изглежда, че) имат валидност само ако има авторитет зад тях. Тях не мога да ги разбера. Не разбирам и вас като хора, искрено вярващи в такива неща (пример: че "Хари Потър" е книга, която може да навреди на децата, като ги тласне по лош път).

Това е. Опитвам се да разбера. Не постоянно, не съм посветила живота си на изучаване на християнството или на търсене на собствения си духовен път. Но то си стои като една постоянна загадка, към която от време навреме се връщам.

Може би въпросът ми дори не е формулиран правилно... пак се отплеснах в дълги пояснения :)
Трудно е да сведа цялото си търсене до един въпрос. Той няма да даде отговора на всичко. Но може да помогне по пътя.

a wee little girl with a can of gasoline

С тая грешна постановка лесно се стига до съдба и предопределеност. Тогава се отпускаш /щом ти било така писано.../ и ставаш лесна плячка на демоните.

Истината е, че първо трябва човек да се просвети. Това днес не е трудно. После си спомни притчата за сеяча. Бог иска доброволна вяра, а не насилствена - един приема Словото, но не дава плод, друг не го и приема, трети с радост го приема и дава стократен плод.

Освен просвещение, вярата идва на второ място и от чистотата на сърцето.

Ще попиташ откъде пък идва чистотата. Труден въпрос - вероятно от чистотата на рода!

Вярвам че Бог по специален начин призовава към Себе Си някои за по-силна вяра и за по-специални дела. Но за кои и защо - тези въпроси не си ги и задавам.

Мога да кажа за себе си. Моята вяра расте като чета житията на светиите!

Нека и София и други да ти кажат как са повярвали - може би това ще ти помогне.

Аз повярвах по един прост и логичен начин. Прочетох една книга на Тодор Мачканов -"Предсказано от Библията". Намерих там предсказания, предсказани преди хиляди години, които вчера и днес се изпълняват точно. И всичко предсказано се е изпълнило 100%. Това ме удиви - няма по света такава Книга друга.

Човек не знае какво го чака утре. Врачките познават 80% или те лъжат, а Библията и Бог и Пророците чрез Духа говорят страшно и страшно ТОЧНО! За Бог 1000 години напред са ясни като бял ден пред нас!!

ТОГАВА повярвах на Словото и вярата ми продължава да расте, а умът ми продължава да се възхищава и благоговее пред Твореца на ТАКОВА СЛОВО!

Въпросът е: след като аз нямам вяра, зависи ли от мен да променя това?

За да Ви отговоря на този въпрос, бих искала да Ви обърна внимание, че човек все в НЯКОЙ и НЕЩО вярва( т.е. доверява се без много, много да изследва логично и с ума си).

Тъй като не е ясно от постинга Ви Вие в кого/какво вярвате, а търсите пътя, то мога да Ви отговоря само като православна християнка –нашият Господ Бог Иисус Христос казва : ”Аз Съм Пътя, и Истината, и Живота”.


Докато всичко за Вас е хипотеза ( т.е. предположение) – показва, че в тези предположения Вие се съмнявате. Щом се съмнявате и не сте уверена в истинността им, следователно те за Вас съдържат лъжа. Ако за Вас съдържат лъжа и така поставяте основата, то от православна гледна точка, да градите върху лъжа, или полу-истина, е като да строите в/у пясък. Постройката ще рухне при по-силен вятър.

Това, че сме Ви странни - не се притеснявайте. Нищо лошо няма, че Вие се различавате от нас и че Вашите възгледи не съвпадат с нашите. Нима възгледите на майката винаги съвпадат с тези на децата й?! Важното е до къде ще доведат тези възгледи.
Няма нищо обезпокояващо, ако не всичко разбирате, нима когато учите чужд език изведнъж проговаряте на него?... Обаче, ако пожелаете да разберете православието, нужно е да попрочетете православна литература за начинаещи. Без четене никоя наука не се научава, а какво остава когато става въпрос не просто за наука( химия, биология, математика, психология...), а за духовен живот. Бих Ви посочила една две книги, ако пожелаете.

Правилен начин на живот – кой ще дръзне да го каже кой по-правилно живее?!! Но, православието говори не за правилен начин на живот, а за ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ – живот, чийто път има за финал БЕЗСМЪРТИЕ.

За “Хари Потър” – нищо не мога Ви кажа, все не ми остава време да я прочета и да си помисля кое в нея какво е. Ще я прочета тази книга някой ден!(шегувам се, но наистина ще я прочета.)

Това е от мен.

Това значи ли, че според теб вярата е състояние на разума? Логическо последствие от рационални операции? И че се крепи върху факти, които могат да бъдат проверени?

Доста елементарно ми се струва това схващане за вярата и точно този начин да повярваш... Все пак за начало на теб вероятно ти е послужило, а оттам нататък вече си поел по пътя; аз търся обаче да разбера ирационалната вяра, тази, за която се говори в Библията, която не се нуждае от доказателства, тази, за която се отнася цитатът, написан тук от Валентина:

“Вяра е да приемаш онова,
което по никакъв начин
и чрез никакви разсъждения
не може да бъде постигнато” (Св. Йоан Златоуст)

Още нещо - ако Бог не избере да се открие пред човеците чрез техния разум - т.е. избере да не доказва съществуването и божествеността си - тогава невъзможно ли е на човеците да вярват в него?
Ако ти не беше получил доказателства - тези, които са те убедили по логичен начин, понеже са били факти, които си можел да провериш - тогава за теб нямаше ли да има път към вярата?

Аз знам отговорите на тези въпроси - за Бог би било лесно да прави чудеса, за да убеди всички хора в съществуването си (ако това беше целта му), но това би обезсмислило понятието "вяра". А за него е съществено хората да вярват. Това значи, че истинската вяра не е тази, която е породена от доказателства и логически операции.
Ето тази вяра търся откъде произлиза - щом не е от разума.

Струва ми се, че нарочно се опитваш да ми говориш с езика на атеиста, за да те разбера. Недей, говори ми с езика на православието - него се опитвам да разбера, чрез собствените му понятия.

a wee little girl with a can of gasoline

Здравей, вярата е дар Божий наистина, но той идва по непонятен за нас път и се съобразява с нашата свободна воля.

Има много атеисти, който са станали вярващи постепенно, въпреки че са търсели вярата много преди това.

Най първо не се смущавай от маловерието и неверието си, това е слабост на целия човешки род и не се пренапъвай сама да станеш ВЕДНАГА и СЕГА вярваща.

Търси вярата, пробвай да се молиш, чети книги за нея, старай се да вършиш добро според силите си и не се смущавай. Останалото ще го направи Бог.

Сега ти се струва, че вярата е невъзможно нещо.

Но това е болест на ума, който не допуска нищо което не разбира, но лека полека Бог ще ти помогне.

За да Ви отговоря на този въпрос, бих искала да Ви обърна внимание, че човек все в НЯКОЙ и НЕЩО вярва( т.е. доверява се без много, много да изследва логично и с ума си).


Да. Точно това търся - откъде произлиза. Ражда ли се човек с тази увереност, или тя се възпитава у него постепенно от хората, околната среда и опита му?

Тъй като не е ясно от постинга Ви Вие в кого/какво вярвате, а търсите пътя, то мога да Ви отговоря само като православна християнка –нашият Господ Бог Иисус Христос казва : ”Аз Съм Пътя, и Истината, и Живота”.

Не не не. Аз не търся пътя в смисъла на собствения си духовен път и евентуално пътя към това да стана християнка. Търся просто път към разбирането, начин за разбиране. Общ език, като ми се струва, че сме толкова различни, че все едно сте от друга планета.
И не, не се притеснявам от това. Искам да ви разбера, защото сте важни за света и защото сте интересни. Специално този момент с вярата, направо е удивителен. Дали пък това, че някои хора вярват, не е само по себе си божие чудо? :)

Докато всичко за Вас е хипотеза ( т.е. предположение) – показва, че в тези предположения Вие се съмнявате. Щом се съмнявате и не сте уверена в истинността им, следователно те за Вас съдържат лъжа.
Да, съмнявам се. Не съм уверена в истинността им. Но не съм и уверена, че са лъжа - това също би била някаква увереност, нали? На агностицизъм ме избива, признавам незнанието си и ми се струва, че е невъзможно да знам. А ето, вие знаете. Откъде знаете? Кой ви е дал дара да знаете?


Обаче, ако пожелаете да разберете православието, нужно е да попрочетете православна литература за начинаещи.
Доколкото съм се опитвала, вярата там се има за благодетел, и освен това за подразбираща се. Обяснения от типа "Като повярваш, ще разбереш". Но от какво зависи дали изобщо мога да повярвам, това не съм виждала някъде обяснено.
То е не само религиозен въпрос, може би отговорът му се крие в психологията или в някоя друга наука.

---
А защо в този клуб - сега ми хрумна - където хората би трябвало да са си най-близки, формално (стилово, езиково) изглеждат най-отчуждени? Защо тази тенденция да си говорите на "Вие"?

a wee little girl with a can of gasoline

Здравей Loretta, драго ми е да те видя тук!

За мен е истинско удоволствие да те чета - начинът ти, по който се опитваш да се доближиш до нас, за да ни разбереш.

Казваш, че Православието е много трудна религия. Да, вярно е, наречено е ТЕСНИЯ ПЪТ към СЪВЪРШЕНСТВО. Доколкото смисълът на човешкия живот е израстването на духа до степен на Мъдрост, дотолкова и този път е труден.

Тук идва естествения ми въпрос - Ти вярваш ли, че има физическо тяло, душа, дух? Защото, ако не приемаш това, е много трудно да разбереш какво у нас искаме с годините да стане съвършено.

Казваш също:
Но от какво зависи дали изобщо мога да повярвам, това не съм виждала някъде обяснено.

Това изречение ме навежда на мисълта, че или не си чела Новия завет или си пропуснала момента, в който Иисус казва:

[3:3] Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие.

Како значи да се роди СВИШЕ? Аз мога да говоря от собствения си опит, защото преди въобще да се кръстя, преди много години, бях атеист. И се случи едно мистично преживяване, което е извън всякаква логика и което ме замисли, че всъщност има някаква сила и аз съм й подвластна. От там всъщност започна търсенето на духовния път. Голямо лутане беше, какво ли не изчетох, докато приех Православието в цялата му пълнота. И тогава съвсем естетствено беше да приема и кръщението. Вярата ми е непоклатима, защото е моя опитност. Идва вътрешно. И защото като православна знам, че не трябва да се хваля с нещо, което не е моя заслуга, мога само да кажа: Слава на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин!

Разбра ли ме?

здравей Loretta,

Римляни 10:17
....И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.....

когато слушаме божието слово /писано и изговорено/ нашата вяра идва и се развива.

поздрави

Здравей мила,
Доколкото разбрах, ти не търсиш вяра, а се опитваш да разбереш християните и тяхната вяра.
Не можеш обаче и да предположиш колко правилни отговора си написала на собствения си въпрос.

Да, вярата, както и всичко добро в този свят, е дар от Бога, но Бог не дава насила своите дарове. Ние не можем да “повярваме” в резултат на наши “опити” и волеви действия. Бог, чрез Святия си Дух, обръща сърцата и умовете към Себе Си. Но това не значи, че ПОЛУЧАВАНЕТО на вярата не зависи от нас.

Както Камъчето каза, вярата идва от четене и слушане на Божието Слово, Библията. Божиите думи, записани там говорят на нашия интелект, пораждат въпроси и дават отговори. Уникалността на Библията, пророчествата в нея, говорят на нашия разум, но ако ние лекомислено и съзнателно не обръщаме внимание на тези Божии “покани”, не можем да получим вяра.
Разбира се, вярата не е само интелектуално убеждение, тя е и чувство и опитност с Бога. Интересното и необяснимото е, че четенето на Божието Слово докосва не само нашия ум, но и нашето сърце. Ако сърцето се затваря и не откликва, не можем да получим вяра.

Много трудно за обяснение, но много съществено за вярата е нашата опитност, нашите преживявания, с Бога. Това е както се гради едно приятелство, с течение на времето и с все повечето общи преживявания, доверието и вярата нарастват. Това са онези малки “чудеса” в живота на всеки, които Бог прави за него. Когато си опитал, никой не може да те разубеди, защото ти знаеш от опит.

Бог в Библията отправя предизвикателство към всички хора, “вкусете и вижте че Господ е благ”.
Вярвам, че всяко сърце и всеки ум, ще се срещне един ден в живота си с Бога и ще бъде докоснат от Него. Някои ще откликнат, други не.
Може би днес е твоят ден. “Вкуси”, защото иначе, и колкото да ти обяснява някой, няма как да разбереш.
Кажи на Бога, “Боже, ако ти съществуваш, моля те, открий ми се”.

Благодаря ти за хубавия въпрос, той ми беше много полезен.

ЛИСКО: Глава... Глава имаш ли?
ЧИМИ: Глава ли?… Да проверя... Имам.
ЛИСКО: Това е добре.

Здравей, Лорета,
Много хубави въпроси задавш. Сигурно повечето от нас те разбират прекрасно, защото повечето сме повярвали в съзнателна и зряла възраст. Аз самата имам като твоето мислене. Възпитана съм и съм тренирана в рационалиъзм и съм също твърде агностична. Именно доброто трениране в рационалното ме доведе до осъзнаването на вярата ми, колкото и странно да звучи това на пръв поглед.
Аз също смятам, както и повечето вярващи, че само разказ за личния опит може да обясни. Понеже вярата е практика, тя не е теория.
Аз усетих за пръв път вярата си на 7-8 години. Бях се качила на една черница в двора на баба, седях на един клон и си клатех краката. В главата ми се появи мисълта, че ето на, като съм се качила високо на това дърво съм се приближила до Бога. За Бог знаех, че е нещо, в което вярва баба, а изразите/поведението на вярата й ми харесваха. Не ми харесваше само строгото й постене, понеже много обичам месо и сирене, и не мислех, че мога да преживея без тях .
После забравих за тази случка. Не че станах "невярваща", просто не мислех за това. Веднъж в университета ме попитаха директно вярваща ли съм, понеже бях избрала да се специализирам в ранно християнство (историк съм). Това беше в татово време. Изпотих се, помълчах дълго. Това беше един страшен момент, дошъл отникъде, и с никаква важност, но аз трябваше ясно да заявя къде съм. И аз се попитах дали съм вярваща, понеже не си бях задавала този въпрос като зрял човек. Вътре в себе си отговорих, че съм вярваща, а пред преподавателя (който беше за неслука евреин)- че не съм, макар и плахо. Страх ме беше, знаех, че ако кажа "вярваща" - край на университета, край на нормалния живот, а можеше и близките ми да пострадат.
Разбира се, след това агностичното ми съзнание се запита "А защо вярвам"? И пак агностичното ми съзнание намери отговора. Намери го в университетските семинари (напълно езически, за езически религии), където тренирахме рационалното си мислене върху изследването на древността. Моят си отговор беше много ясен, напълно рационален и напълно агностичен. Той се роди именно от съмнението.
Всички знаем разликата между рационалното и ирационалното мислене. Рационалното убеждава с рационални аргументи - "Приемам, защото разбирам", а ирационалното - с ирационални "Вярвам, защото не разбирам". Последното е мисъл на Тертулиан (раннохристиянски автор от ІІ в.), после повторена, доколкото ми е известно и от Декарт, но не знам дали последният е бил коректен и е цитирал Тертулиан, понеже повечето хора цитират Декарт, като се позовават на тази мисъл.
"Вярвам, защото не разбирам".
Аз, като човек, който дълго и упорито е развивал ума си, тренирал се е в рационалното изследване, и като агностик се усъмних във всепостигащия човешки разум. Разбрах и приех, че има неща, непостигаеми от човешкия ум. Най-лесният пример е, че човек не може да постигне собствения си ум, не може да разбере как и защо мисли, понеже умът му е САМОТО СРЕДСТВО за мислене. Не може със средството да изследваш и да постигнеш в пълнота самото средство. Трябва ти ДРУГО средство. Имаме ли друго средство? Моят отговор беше - да, вярата в Бог.
Това е малко прибързан отговор. Ето как стигнах постепенно до него.
Най-важното беше осъзнаването, че не всичко е постигаемо от човешкия ум. Аз осъзнах границите на ума си (и на човешкия ум по принцип). Разбрах, че има нещо и отвъд човешкия ум - това, което го е създало, например. Това нещо отвъд човешкия ум, непознаваемото, непостигаемото аз нарекох за себе си Бог. Осъзнаването и приемането на Това Нещо (Бог) е моята вяра. "Вярвам, защото не разбирам". Към това, което е по принцип (по определение) непознаваемо и непостигаемо ние не можем да имаме друго отношение, освен вяра, да го приемем на доверие, понеже не можем да го приемем чрез рационални аргументи, нямаме тази възможност с нашия несъвършен ум. Единствената възможност е да го приемем с чувствата си, както метафорично се изразяват "със сърцето".
Това е накратко историята на моето "повярване". Огромна роля в него играят примера на моята баба, с нейният праведен християнски живот (никога не ме е убеждавала да вярвам), както и отличното ми образование, което ме научи да размишлявам.
Четенето на християнска литература и образованието в православието дойде после (а и сего не е в пълнотата, в която бих искала). А аз и сега си оставам агностик. Аз съм един вярващ православен агностик. Колкото и идиотски да звучи това, то е истина в мен. Нещо като "дървено желязо".
Кръстих се в момент на житейска опасност, когато осъзнах, че Господ не може да ме чака безкрайно да се туткам, че няма да живея вечно, че може да умра млада и некръстена, неродена в Него. А исках да бъда с Него, вече бях тръгнала.

Да отговоря съвсем кратко на въпросите ти.

Вярата идва от нас и от Бога. Той ни е създал такива - да можем да вярваме. Ние си служим с дареното от Бога по наша собствена воля, Той така ни е направил. И ти имаш вяра, като всички нас. Вярваш ли, че родителите ти те обичат? Вярваш ли, че храната която обичаш е вкусна? Вярваш ли, че морето е синьо? Кое ти доказва, че морето е синьо? Така са ти казали, и ти вярваш. Повечето от нещата, в които си убедена са приети на вяра. Тъй е и с Бога.

Моят разказ е един пример за това как човек, който не вярва е постигнал вяра в резултат на собствените си волеви (и интелектуални) действия (като се има пред вид, че всеки има заложено в себе си това чувство, и че вярващите знаят, че е от Бога).

Вярата зависи от волята на човека. Всичко, което човек прави или не прави зависи от неговата воля. А вярата е нещо изключително лично. Никой не може да ти "направи" вярата, всеки си я прави сам.

Бог е дал възможност на всички да вярват. Това е едно от основните условия за съществуването на човешкото общество, с вяра общуваме, възпитаваме се, учим се, действаме. Говоря за вярата по принцип, като едно от човешките чувства. Всички човешки прояви включват и вяра. Вярата в Бог е една особена вяра, не се раждаме с нея. Появява се, когато я пожелаем, когато осъзнаем съществуването на Бог, който не е постигаем за ума ни. Това осъзнаване не става с ума, само може да започне от ума, от съмнението във възможностите на ума. После нещата се пренасят в сферата на чувствата - на нерационалното. Каквото е всяка вяра - нерационално убеждение в истинноста на нещо.

Неверието в Бог ни прави недостойни, понеже издига в култ собствения ни ум. Прави ни да мислим, че ние сме "върхът на сладоледа", ние сме господарите на света, ние сме господари на себе си, ние сме господари на природата, ние можем всичко, ние сме богове. А такива ли сме? Ние, които се мразим, убиваме, тровим, убиваме природата, убиваме всичко, убиваме децата си. Ние, които страдаме, боледуваме, умираме?

Това, което зависи от нас сме самите ние. Бог ни е дал свободна воля да правим със себе си каквото пожелаем. И всеки от нас прави това, което смята за добро. Някои хора осъзнават мястото си в света не като "върха" и се оптиват да водят живот, достоен за това си място. Други - не.

Вярно е, докато не вярваш не можеш да се молиш искрено на Бог. Това не само е парадокс (да се молиш без да вярваш), то е комично и трагично . Друг е въпросът, че едно е състоянието на чувствената вяра, друго е на практическата вяра, на вярата-начин на живот. Вярата без дела е мъртва вяра. Така че и първоначалното повярване още не е пълната вяра. То е само първата стъпка. След тази пълна стъпка са нужни много молитви, призоваване на Божията подкрепа за да се живее онзи живот, който Той ни е посочил като праведен. Защото този живот е МНОГО труден. Аз самата съм съвсем в началото и не мога да се похваля с много успехи. Затова постоянно се моля Господу да подкрепи слабоста ми, слабостта на вярата ми, която не се проявява прекрасно в практическия ми живот. Бих могла да кажа "Аз вярвам, но ми е много трудно да живея според вярата". Това е друга тема на вярата.

Не пиша това, за да те накарам да повярваш, а да ти дам материал "да ни разбереш", нас, православните. Дано да съм ти била в полза. Ако не, пак бих се опитала .

Да не си помислиш, че всички са като мене . Напомням ти, че аз съм едно "дървено желязо" - православен агностик. Не съм най-честото явление в групата, но има и други като мен . Ние православните сме различни помежду си. Православието не заличава личността, това му е една от ярките разлики с другите деноминации.

Сърдечни поздрави!

Вярата не е само православна, тя е вяра в Твореца. Православието само познава демоничните прояви на лукавия, които за другите деноминации минават за божествени. Без Православие винаги си излъгана с лекота от демоните. "Сам сатана се преобразява в ангел на светлината".

Не съм съгласен че може без чудеса да повярва човек. Мойсей видя къпината, която гореше и не изгаряше. Апостолите видяха и правиха чудеса. Аз видях чудеса - раково болна жена и умиращо дете след няколко дни молитви пред православна чудотворна икона на Богородица нарълно се излекуваха.

Много от нашите светии и светици /св. Петка например/ можеш да ги видиш с нетленно и чудотворно тяло 1000 или 1500 години след смъртта си. Бог ти показва че са живи и ти можеш да стигнеш тяхното безсмъртие, ако тръгнеш по техния път.

За каква вяра говориш без основание, без база, без доказана божественост?

На никого тук не съм казал вие, на теб също. Ти си ми близка като дъщеря, а не като сестра, защото съм стар пенсионер вече.

Понеже се самообъркваш, ще ти дам един два примера и ще ме разбереш.

Ако видиш как една отчаяна майка води малкото си дете на две години, отписано от лекарите като умиращо и не подаващо се на лечение към чудотворната икона и след 3 дни молитви детето напълно оздравява,

Ако видиш как един нелечимо болен три пъти се покланя и се допира до нетленното тяло на св. Петка /от 1000 години/ и веднага се излекува,

Ако видиш как св. Нектарии Егински при молитва се издига във въздуха и монахинята до него в храма остава като гръмната,

Ако видиш как медицинската сестра отмята одеалото от току що издъхналия св. епископ Нектарий и го мята върху съседното легло, на което лежащият там тежко и неподвижен болен изведнъж скача здрав и радостен и хвали Бога и светията,

Ако видиш как събличат св Спиридон, с нетленно тяло от 1500 години - без изменение като заспал!! и раздават нарязаните парченца от дрехите му на вярващите за благословение и за изцерение и му обличат нови дрехи и тържествено обикалят веднъж годишно това горещо и влажно място /о. Корфу/, носейки великия светец,

и не повярваш в Православието,

не си напрягай мислите, а иди на очен лекар...

С бащинска любов: Т.

Здравей,
ако това 6те ти помогне, 4уй и моята история. Вярата се възпитава понякога. Пред мен никога не е стоял въпроса дали вярвам в Бог, дори в най-ранните ми детски години. Помня, 4е един път когато бях на макс 4-5 години и много силно желаех едно не6то, то баба ми ми каза да изляза на терасата и да се помоля на Дядо Боже за това, което искам. Като ми обясни как да застана в молитвена поза. Това е моята първа съзнателна молитва, която завинаги 6те остане запе4атана в съзнанието ми. И не само това, но баба ми ме воде6е на църква всяка неделя. Ако не успявах да отида, то за мен бе6е ритуал да полу4а от нея нафора и да я изям, за6тото това ми носе6е едно странно 4увство на спокойствие и сигурност. Та, така. Тя възпита в мен вярата, като търпеливо ме въвежда6е в православният живот. А като поотраснах сама запо4нах голямото пъте6ествие към познанието.
Това мога да споделя с теб. Дано да ти помогне в твоето търсене.
Good Luck

Разбиарс е , но къде в библията и в светите писания пише,че трябва да има чудодейни икони и така натаък фетишизми за да повярваш, че Бог съществува ?

VITA BREVIS ARS LONGA

В Библията пише че Бог прави чудеса, които са по-големи от демоничните - даже и фетиши има - къпината - ръката на Мойсей, тоягата му - даже и обруси от снагата на ап. Павел слагали върху болни и те оздравявали - даже и сянката му гледали да падне на някой болен...

Друго да те питам.

Я ми покажи някое чудо езическо, по-голямо от православните чудеса. Готов съм да стана езичник, ако намериш такова. Иначе трябва ти да станеш православен или да станеш смешен като кажеш че езическите богове, макар че са "най-велики и най-силни", правят по-дребни чудеса от Христос...

А сега!

Продължавам да не съм съгласна - не с твоя начин да повярваш и да крепиш вярата си, а с концепцията ти за това откъде трябва да дойде вярата въобще.

Аз не съм била свидетел на чудотворни изцеления; а доколкото се случват чудеса около нас, то как да знаем кой е богът, който ни ги е пратил? А дори да приемем, че Христос е Богът, как можем да знаем дали Православието, а не някой от другите многобройни видове християнство, е Истината? Тези неща не следват автоматично едно от друго.

А ако ти мислиш, че вярата трябва за всекиго от нас да се поражда чрез някакво чудо, на което ставаме свидетели, то аз продължавам да се противя на тази идея (опитвайки се да мисля по християнски), защото на много места можем да прочетем, че вярата е ценна тъкмо когато не е предизвикана от някакво доказателство. Ето и пример:
20:27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
20:28 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
20:29 Исус му каза: Понеже Ме видя, [Тома] ти повярва, блажени ония, които без да видят са повярвали.

a wee little girl with a can of gasoline

Много благодаря за отговорите.
Изглежда, колкото хора - толкова пътища към вярата...

Мисля, че получих някакъв отговор най-вече от обяснението на Чими. Разбирам го така: Бог, един вид, протяга ръка към нас, опитвайки се да ни даде вяра (на всеки един от нас), а някои просто не приемат подадения дар. Вярата, значи, е естественото състояние на човека, но някои сами се дърпат, странят от него, сами на себе си не си позволяват да повярват. Дълбоко в себе си човек има способността да разпознае Истината, но нещо му пречи и сам се ограничава.

А оттук идва по естествен начин и идеята, изложена от Тимотей, че чистото сърце е път към вярата - чисто в смисъл на лишено от наслоения и нагнетения, които биха карали човека да отрича склонността си да вярва; друг е въпросът кои са тези и как да се борим с тях, това е по-лесно и май мога и сама да си го предположа.

Това обяснение като че ли отговаря най-пълно на въпроса ми, защото не противоречи на нищо друго, което знам за християнството. Ще помисля върху него.

Обяснението на olympias също ми е ясно, само не разбирам как от логическото (разумно) заключение, че Бог съществува, се стига до увереността, че именно Христос е този Бог и че именно Библията съдържа Истината. Трябва да има още нещо по пътя, което да те "побутне" към православието, и може би това е просто нашата култура, в която сме се родили, възпитанието и традициите ни?...

Благодаря ви отново. Чувствам се добре. В началото отговорите ви ме объркваха и невинаги виждах връзката им с въпроса ми. Разпокъсани идеи, които не можех да сглобя в някакво смислено цяло и се чудех защо ми казвате тези неща :) Сега обаче започнаха да си идват по местата и да се подреждат. Вече имам хубаво обяснение, което преди съвсем не беше толкова очевидно и саморазбиращо се...

Пак ще дойда :)