Чл. 224 КТ

Нещо се смутих:

Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск
Чл. 224. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят ИМА ПРАВО на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

т.е. работникът има правото да поиска обезщетение
за работодателя не възниква автоматично задължение
А дали е така?

ами ако не е така - все пак съдебните спорове по неизплатени трудови възнаграждения и обещетения са БЕЗПЛАТНИ ЗА РАБОТНИКА

Работникът има право да поиска, но работодателят няма право да откаже В някои случаи Работникът е като шеф - има право.

А ако работникът не се сети, не пожелае или го е страх да поиска, а работодателят хич и не си помисля да плаща, тъй като не е задължен, означава, че автоматично "натриса" следващата фирма, в която ще постъпи работника.
Имам постъпил служител от м. май. Иска да излезне в полагаем отпуск 20 дни.Носи ми бележка от предишната си работа, че не е ползвала отпуск от януари до април и че не й е изплащано обезщетение за неползван отпуск.

Хм...много странно. Какво значи работника да го е страх да си поиска обезщетението. Работодателят е длъжен да осигури ползването на платения отпуск, а ако работникът не е упражнил това право в рамките преди прекратяване на трудовия договор, работодателят е длъжен да му го компенсира с парично обезщетение по цитирания член. А според мен това, че не е направено в твоя случай е може би пропуск на работодателя и работника има пълно право да заведе съдебен спор, за да предяви претенции за получаването на това обезщетение от предишния си работодател.

Чл.8 от КТ
(4) Трудовите права и задължения са лични. Отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни.

Пак се връщам на израза "има право", вдигам си главата към по-преден чл. например 221. Там изразът е ......"работодателят дължи обзещетение ...", няма туй-онуй. Дължи и толкова. Аз от сто години насам си знам, че обезщетение за неизп.отпуск се плаща от старото предприятие ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Пък сега се питам дали леко не съм се била пообъркала.

Аз пък си пиша, че съм платила всички дължими
обезщетения в заповедта за напускане,друг е
въпроса дали работникът си ги е получил !?!

Само в заповедта ли пишеш, а във ведомостта?

Don't Imitate, Innovate!

Не,защото не се облага с данъци и осигуровки.
Посочвам като плащане само заради разхода /609/.

С осигуровки не, но с ДОД - да. Отделно лицето все пак трябва да се подпише, че си е взело парите, било на ордер, било на ведомост.
Но питането ми бе друго.

Незнам защо се захващате с израза" Има право" ? Имането на право е императивна разпоредба за работодателя да изплати дължимото обезщетение за неизползван отпуск и то по реда на чл.177 от същия този Кодекс! неспазването на който води до глоби за работодателя от 250 до... и т.н. лева!

Ако все още не сте убедени в императивността на този постулат искрено Ви пожелавам да не стигате до съд ,защото няма съдия който да го изтъркува в полза на неизплатилия обезщетението работодател,освен ако не ви е Вуйчо де и то пред пенсия!

Във в-к Експерт счетоводител имаше оплакване - запитване от фирма, че Инспекцията по труда им наложили глоба, къй като не били изготвили правилник за вътрешния трудов ред. Отговорът на юриста бе категоричен:Чл. 181 - Всеки работодател ИМА ПРАВО да издаде правилник за вътрешния трудов ред, който .............., обяснението бе: има право, не е задължен, ако пожелае и прецени задава правилник, т.е. неоснователно били глобени.
Броят е от миналата година, но ме мързи да го търся.

Ами в този смисъл работникът има право да получи обезщетение но не е длъжен да го получи

Мисля да я приключвам темата. Притеснявам се все още дали имам павото да отрежа служителката с 20 дни и да кажа, че имам законното прово да дам указания за по-малко/дни/.

Да, така е, всеки работодател има право да създаде правилник за вътрешния ред...но в в същатата тази Наредба има изредени купища неща, които са задължителни за вписване и прилагане в пожелателния Правилник за вътрешния ред - е признавам, и мен в момента ме мързи да цитирам конкретно, но никога не чети като Дявола Евангелието - всяко нещо се разглежда в духа на закона

Its now or never Ain' gonna live forever

Как така не възниква! Възниква и още как.
Ако не си ги поиска и ако и работодателят се ослушва, естествено, че няма да си ги получи. Но не защото не са му се дължали.
Работникът има едно вземане към него, а всяко вземане е ПРАВО. Работодателят пък има задължение да му плати, автоматично възникнало с прекратяването на трудовото правоотношение.
Никого не натриса. И да не си ги е поискал от стария работодател, няма право на отпуск от новия.

Тук няма съвсем да се съглася с теб, че и да не си получиш обезщетението, няма как да си получиш полагащия ти се отпуск от новия работодател...
според КТ чл. 155 Раб./служ. има право на не по-малко от 20 раб.дни год. отпуск - ако при първия работодател не си ползвал отпуска си реципрчно на отработеното време и същевременно не представи на втория работодател документ за ползван отпуск или изплатено обезщетение по чл. 224 - кво правим с правото на работника за не по-малко от 20 раб. дни, мммм?

Its now or never Ain' gonna live forever

Да си е взел обезщетението.

Колеги четете между редовете говорим за годишен отпуск,т.е за коя година възниква задължението и кога го търси това зъдължение?