Пътуване

Фаровете осветяват пътя. На прозореца се вижда само моето отражение и тук-таме пробляскваща светлинка. Призрачно е. Боботенето на двигателя е равномерно и ме унася. С ръката си чертая малки кръгчета по бедрото ми – леки и гальовни, приспиващи.
В просъница усещам как седалката до мен се заема. Разнася се опианяващата миризма на мъж. Боже, мирише на мъж! Това е от ония омагьосващи аромати, които блокират всякакъв мисловен процес и те теглят към излъчвателя като карфица към магнит. Съзнанието ми е полуприспано и не контролира завъртането на главата и насочването на нослето.
Мирише на мъж. Толкова е приятно.
Не разбирам как ръката ми се измества на съседното бедро. Аз ли я преместих или беше притеглена? Няма значение май. Чертаенето на кръгчета продължава бавно и омагьосващо.
Мирише на мъж. Толкова е приятно. И е толкова естествено да положиш глава на съседното рамо, да завреш носле зад ухото и да вдишаш бааавно – да усетиш как аромата изпълва дробовете ти и от там се разлива по тялото.
Пръстите бавно пълзят нагоре по бедрото и сякаш под напора на тежестта съвсем естествено започват да слизат по вътрешната му страна.
Устните сами намират туптящата веничка на врата и мързеливо се допират до нея без да бързат да се отдръпнат. Ммммм как мирише на мъж!
Ръката ми се спира - предала се като цялото ми тяло на аромата. Не за дълго обаче – гальовни пръсти я подканят да продължи пътя си нагоре и навътре – там където се намира ръбчето на панталона. Натискат я, движат я – показват пътя.
Устните – и те не помръдват. А трябва да бъдат овлажнени за да не залепнат. Почти с нежелание се откъсват. Леко са набъбнали и искат успокоение. Търсят изворче на сладост и магия. Болезнено сухи са. На помощ идва езичето – то знае как да помогне. Облизва ги леко, но немирно остава навън и докосва ръбчето на лицето. Усеща боцканията на прокарващата брада и веднага извиква спомена за нежното й пристъргване по вътрешната страна на бедрата.
Ръката ми се е спряла - предала се като цялото ми тяло на търсенето на влагата. Пръстите я подканват настоятелно.
Езичето среща друго езиче. Като две палави деца се заиграват едно с друго.
Съзнанието ми е полуприспано. Разнасящата се топлина го приспива допълнително и същевременно го дърпа закачливо да се събуди.
Ръката ми не спира. Пълзи. Увеличава натиска. Плътта отдолу поддава. Не се събира вече във дланта.
Топли ръце ме притеглят. Ммммммммирише на мъж.
Рязко раздрусване ме стряска. Пътниците мърморят един през друг на вечната тема за дупките по пътищата. Поглеждам съседната седалка. Празна е.
Беше ли? Ще бъде ли?
Притварям очи усмихната.

6+

Welcome to the real world

в някои сънища усещането за реалност е несравнимо със самата реалност...

Усмивчице, виждам, че хубаво говориш за секса, но защо ми става едно такова, ммм, как да го определя, като усещане за неудовлетвореност някаква твоя???
Няма ли мъжеее, беее????
Само миризмата им ли броди наоколо тука???

Бравос!!!!
Бравос!!!
Много, много красиво!!!!
Ще ти стана фен....Не спирай да пишеш.Ей това е едно от нещата, които ме карат да благославям американците, че са измислили нета....Как иначе щях да прочета това късче.....което извиква в мен гъдел отвътре!
Не спирай!

stranger in the night

Издай книжка , темите ти са затрогващи...А и добре изпипани. Вече не ми се вярва , че си мълчалива

Ти ли беше.
Ти ли ми се натискаше 6 часа?
А аз исках да спя.
Добре, че се преместих назад, за да се наспя

АЗ МИСЛЯ ТАКА. А ТИ?
[линк]

реалността понякога ни изненадва много неприятно, а сънищата...май никога.

от друга страна ...
Представи си ... тъмния автобус, сама на двойната седалка и все пак като затворя очи ми мирише на мъж.... Дали моите дрехи не са попили от аромата?

съм се чудела как може да спи човек при това удоволствие да пътува през нощта

се иска смелост и подкрепа. Подкрепата я имам. Другото обаче....

but sweet?
Тенкс