Трябва

Токова е трудно понякога да се усмихнеш,
само защото трябва така,
за да те спаси усмивката от онази тъга,
която знаеш,че със сигурност ще те сполети,
ако същата тази усмивка преди това не те спаси.

Но често усилието е непосилно,
и почти равносилно,
на сълзите в очите,
на болката в сърцето,
на мъката в душата,
... на тъгата.

Усмивката ражда усмивка,
но когато няма кой да ти я подари,
от сърце да я дари?
Тогава отново на помощ,
или за беда,
идва пак думичката една-
"трябва".

Трябва да се измъкнеш...
от болката,от тъгата,
да видиш отново дъгата,
но една думичка може ли такава мощ да има,
че да изгони проклетата зима
от лицето,
от сърцето,
от душата...?

Едва ли.
И въпреки това тя е приятел,
който никога не ще те предаде,
винаги готов да ти даде
една искрица надежда,
а тя никога не подвежда.

Ако умовиш тази искрица,
ще можеш да разсееш тъмнината,
и отново да допуснеш светлината
до лицето,
до сърцето,
до душата...

Трябва просто да се огледаш,
внимателно да се вгледаш,
тогава ще видиш в очите обичта...
ще разбереш,че не си едничък на света,
а с хора си заобиколен,
които са готови всеки ден,
усмивки да ти дават
и истински щастлив да те правят!

Думичката "трябва" предизвиква
в ума и сърцето ми малко тревога...
Някъде дълбоко в мене звучи "мога".



Харесва ми да те чета...отново благодаря!

Виждаш усмивки наоколо ти,
когато радост вътре струи.

Когато пясъчни бури
над сивите дюни
с прахоляка на мъката слънце закриват
и в душаща прегръдка надежда убиват,

тогава, щеш не щеш,
трябва да спреш
и вгърнат в своята плащеница богата,
да превъзмогнеш страха нелеп и суетата...

Ще станеш и ще тръгнеш ти!
Защото те очакват мечти!
Които ТРЯБВА да се превърнат във дело!
Кой, ако не ти!
Кой, ако не ТИ!!!




ПП Виж "Да станеш"

Ако не "мога",
то поне "трябва" да кажеш,
или пък едно от тях да съставиш-
"трябва да мога"!
защото иначе тази пуста тревога,
която така ме преследва
и по петите неотлъчно ме следва,
не бих могла да надвия
и след време от паметта си да изтрия.

Да!Ти имаш достатъчно от Силата
на живота,Светлината!
Ти можеш да излезеш от мрачната сянка,
от ръба на пропастта да се дръпнеш,
без окото ти да мигне,
Духът ти сам,възроден да се повдигне
от земята,по която се е влачил
с последни сили
толкова мили...
да стане и да продължи изправен
походът към нещо по-добро,
в търсене на още едно същество,
което заедно с теб ръка за ръка,
да има смелостта,
този така объркан живот да живее
и въпреки всичко да може да преодолее
скалите,върховете,планините,
че дори и равнините,
които изникват пред тях,
предлагайки грях след грях..
и ги подлагат на какви ли не страдания,
нечовешки изпитания,
но това именно прави победата-ПОБЕДА,
дава на човека достойнство да се огледа
и спойно да каже-
Дойдох!
Видях!
И Живях!

"Човек, дори и добре да живее - умира..."

И пак се ражда!
И нека знае, че е бил,
и не се срамува от делата си!



Дори

Дори отлъчен,
неразлъчен с Господа ще бъда -
Негов син, събрат, баща!

Дори отлъчен,
неразлъчен с хората ще бъда -
тяхно чедо, бъдеще, съдба!

Дори отлъчен,
неразлъчен и със себе си ще бъда -
свое минало, съвест, свобода!

Дали разбра?...
Дори и да ме няма - пак ще съм тук!



Бъди!

"Човек, дори и добре да живее, умира. И друг се ражда...."

така е надписа Омуртагов

Да бъдеш себе си днес
е признак за прогрес.
Обикновено повечето хора
слагат маски на лицата,
вкаменяват сами сърцата,
правят постъпки недостойни
и почти равностойни
на криминално престъпление,
без да се стремят към изкупление.

Да бъдеш себе си е похвално,
да можеш един ден да станеш,
да се обърнеш назад,
да погледнеш пътя си нерад
и с чиста съвест да кажеш-
живях по своите правила,
върших добри дела,
не искам похвала,
нито възхвала,
доволен от себе си останах,
принципите си спазвах,
и ако не друго-то поне спокоен-в мир,
ще напусна земната шир.
Колко хора сега,
могат да се похвалят с това?

Така е!



Преди време приключих своя Панаир така:

....камъкът на пясък се стапя след време,
той пък - на хумус,
тя пък - на хляб...

Това е познатата драма -
едното идва, друго го сменя подир
и няма край, и няма начало -
пъстър и чуден всеобщ панаир.



А наскоро в диалог с една Котка, родих следното:

Бъди Звезда - Небе ще имаш,
Бъди Небе - Живот ще имаш,
Бъди Живот - Дете ще имаш!!!

Бъди Дете с очи - Вселени!!!!

...сега успях да погледна "Да станеш",страшно много ми хареса.:)
И малко странно...но още преди да го видя се появи една асоцияция..незнам защо и как,но факта си е факт.:))И...реших в краина сметка да ти я покажа...

Кой в XXI век
може да се нарече успешен човек?
Този,който само за да забогатее
времето от живота си пилее?

А то изтича песъчинка по песъчинка,
не бърза прекалено,
но миналото вече
остава непроменено.

Човекът междувременно си продължава,
без да се съобразява,
той едно си знае,
за друго не ще и да хае.

За него е важно само едно-
БОГАТСТВО!
Колкото по-долямо,
толкова по-добре.

Не иска с друго да се заеме,
отговорността за нещо да поеме.
За какво изобщо са му тези пари,
ако докато е жив не им се наслади?

Накрая се оказва,
че ценностната му система е спряла да показва,
кое е добро,
кое-зло.

А парите са изместили и заменили
предметите и тяхната стойност-парична
и сами са се превърнали в сила тиранична.

Управляваща света,
замъгляваща ума,
определяща съдбата,
опорочаваща душата.

Мощта им до там е пораснала,
че вече е прерастнала,
в нещо толкова огромно,непоправимо...
и напълно непреодолимо.

Нима е правилно това,
имаш ли пари,
пред теб всяка врата,
отворена да стои?!

Знаеш ли, това може да се нарече Скъперникът...

С което ме предизвикваш да преровя старите си бумаги (къде ли не са се скрили десетки мои чеда...) и да те контрирам с Просякът - спомням си само напевът на ритъма и частично някои строфи, но определено беше антитеза на това, което си сътворила.

Първи бегъл анализ на изложеното - определено си една октава над емоционалното предизвикателство, подтикнало те към конкретния рефлекс.
Душевна поезия.

Нейно предизвикателство е тази на духа...

Както разсъдъкът е различен от емоцията...

Дух и Душа в спирала се вплитат,
Кадуцеят свещен в прегръдка оплитат,
отлитат...
за да се върнат отново

Уви точно тази дума е капан..а всъщност ..нищо не трябва
нещата се случват

"Когато срещнете тъжен човек, усмихвайте му се. Той има най-голяма нужда от това."

Водното конче съвсем не бе простота, нито пък сложност.
То бе поезия.

Да..."Скъперникът" е подходящо.
Понеже аз нямам архив....измислям отговорите на момента и не винаги отговарят точно на това,което си написал...понеже докато чета може някоя отделна дума да предизвика асоциация...както стана и сега с думичката ..душа...:)

Две души,превърнати в една,
по пътя неравен вървят,
двама влюбени ръка за ръка,
въпреки,че сърцата им понякога кървят.

Но не може Щастието пълно да бъде
без рани и кървави белези,
без малко болка,
горчиви сълзи...

По-важното е,че след страданието
и покаянието...
идва усмивката искрена,
лошото остава в миналото,
забравено погребано завинаги.

И въпреки пътя,които непрестанно нанякъде завива,
нито единният от двамата в страни не свива,
защото сълзите засъхват,
но смеховете в ушите никога не ще заглъхнат.

Сляпа е понякога Любовта,
...понякога граничи с гпупостта...
важното е на грешките броят да се намали,
възможно повече да се смали.

*
Щастието не е невъзможно,
може да бъде достигнато,
докоснато с ръка,
реално погледнато съществува,
вярвам в това.

То на две думи е равно,
две думи-
ТУК И СЕГА!


Имаше и още една асоцияция...но нея следващия път ще ти покажа.:)

Капан,от който много трудно се излиза.
А това изречение..."Нещата се случват" все едно аз съм го казала...всъщност наистина често го казвам,но и често го забравям...

Можем да го довършим така...
"Когато срещнете тъжен човек,усмихвайте му се.Той има най-голяма нужда от това...защото усмивката е едно от най-ценните неща...не само най-прекият път межди двама души,но и шанс за нещо по-добто...надежда...и когато тъжният човек ви се е усмихнал насреща,надеждата изгрява на лицето му..и ...докосва душата му...и той пак вярва...."
Благодаря ти!

Ето и обещаното...:)
Като прочетох "Както разсъдъкът е различен от емоцията" се сетих за един от сонетите на Шекспир,но ми трябваше малко време да го открия.:)Мисля,че има 2 превода,а вероятно и повече,аз избрах този:

Очите и сърцето водят спор
кой повече над тебе има право-
очите те държат във своя взор,
към себе си сърцето тегли здраво.
То казва,че във моите гърди
те пази,недостъпно за очите,
противната страна със жар твърди,
че в техния кристал ликът ти скрит е.
Достига се до съд,а той в състав
от мисли,все живеещи в сърцето,
отсъжда кой е крив и кой е прав,
издавайки решение с което:
очите взимат зримия покров,
сърцето-съкровената любов.

Дано по-скоро разбера -
не трябва аз да искам,
изисква любовта.
Търпението иска
смирено да мълча,
на малко да се радвам,
получа ли, да давам.