Лошо ли е да си единак?

Като се замислих за начина си на живот открих,че съм адски асоциална личност. Не че имам проблеми в общуването с хората, нито изпитвам някакъв страх от това. Напротив, много хора искат да си говорят с мен. може би щото им е интересно какво се крие зад моето поведение. но все пак ги има.
Просто нямам много приятели(май пръстите на едната ми ръка са достатъчни, за да ги изброя), но нямам и желание да имам повече. Хората масово са ми скучни, елементарни и т.н. Не искам да си губя времето да слушам клюки, или кой кого на*бал или как се напили. Нито пък завистливите им коментари колко взима еди кой си. Просто предпочитам да не се виждам с тях. Така лека полека ограничих всякакви контакти, дори и такива, които не бяха толкова лоши. Със съучеиниците си не се виждам въобще, имах си един приятел, но все не намираме време да се видим от една година. Отписах го и него. Със състудентите си е малко по-добре. Виждаме се на 2-3 месеца, но имам чувството, че ходя там само за да видя кой до къде стиганл(дали не ме е минал). След това си хапвам едно хубаво и се махам. Нощният живот не ме привлича. Имам си супер гадже и няма и за какво да ходя по дискотеки, барове и купони, вместо да се наспя. Работата ми е достатъчно изморителна. Като казах работа, опитах се поне с колегите си да съм гъст, но гледам че вече почнах да избягвам да ходя с тях на обяд. Предпочитам да си отида и да хапна на спокойствие. И на предишните си две работи бях така. Даже ако мога бих искал да съм сам в стая?
И в живота съм такъв. Обичам да съм сам. Не обичам масовите отговорности, не обичам колективната работа.Предпочитам да знам какво трябва аз да свърша, пък другите -майната им, да си оправят проблемите.
Всичките ми забавления са такива едни "самотни"- обичам да гледам филми, да ходя на баскетболни мачове, места на които не се говори много много. също така обичам да чета.
И си мисля. аз ли съм толкова странен или масово хората са скучни?Още по странно ми се струва, че хич не изпитвам нужда ад се срещам с хора?
Лошото е, че този ми стил личи и най-вероятно ще ми пречи все повече и повече, най-малко в професионален аспект?
Та се питам само аз ли съм така?

No matter how good you are,don't ever let them see you coming.You gotta keep yourself small.

брой ме и мен

Не, не мисля, че е лошо да си единак, единственото важно нещо е да си доволен от начина си на живот.
Няма правило за това на колко нощни заведения трябва да отидеш, кои фолмо да изгледаш или колко пъти да се напиеш....
Макар интересите ми да са "смотани", както ти се изразяваш, по друг начин, останалото - като усещане към масовите прояви - съвпада на 100 %
дори ме водиш - имаш страхотно гадже, а какво имам аз - ако имаш време прочети темата ми, дълга напоителна и идиотска история на емоционалния ми крах.
Нека само за едно нещо ти дам съвет....намери начин да общуваш с колегите...зависи и какво работиш разбира се...
Аз също не участвам в колективни забавления и по нтази линия, но съм изградила стил на общуване...и когато ме налегнаха проблемите и ходех / а то и продължава/ като сомнабул из офиса....не са ме пресирали с работата, можех да си позволя дакажа "не сега"...и ...да пусна по някоя шега за собствената си невменяемост, без да обяснявам на какво се дължи....

Но иначе, както казва Фреди Мелкюри " be free with your tempo/ surender your ego"

това е - истината е вътре в теб, и дори състезанието със състудентите - понякога напредваш, друг път изоставаш, но в крайна сметка съэстезанието е със самия теб /К.вонегът/ - и ще свърши там, където ти пожелаеш.

успех

май времената са такива, хората лека по лека се отчуждават един от друг, а?

No matter how good you are,don't ever let them see you coming.You gotta keep yourself small.

за коелгите съм съгласен, трябва да е така, но мякак си не мога, предпочитам да си чета в интернет и да си мълча. И те са ми малко прости, макар да са изключителни специалист в областта си (в ИТ-то съм) и аз на отговорна работа.
Насилвам се да поддръжам някакъв контакт, защото знам, че от това зависи кариерата ми. Но ако не беше така може би щях да си казвам с тях само здрасти и чао.

П.С
на другата тема ще и отговоря там

No matter how good you are,don't ever let them see you coming.You gotta keep yourself small.

Присъединявам се
Особено трудно ми е да водя "дежурни"разговори, пълнеж на времето, кой какво правил вчера и какво не правил... Имах една съседка американка, тя обичаше да си говори с мен, защото само аз от блока знам английски, тя ме изумяваше... Така разказваше, че можеш да възстановиш миг по миг целият й обикновен ден... С всички подробности... Като си разхождала кучето, кога изскимтяло и тя какво направила после... Абе хората са най-различни

...може би и аз не съм права....
на предишната ми работа....когато пуснех някоя шега или разкажех виц, ме гледаха като извънземна - е как така, ние тука счетоводство на голяма компания ли сме или какво....и усмивката ми беше вечно неуместна, това беше начина, по който не се вписвах и ми натежа така, че напуснах без да имам идеи как ще продължа....
важно е да се чувстваш добре - ако не е така, предприеми нещо, ако ти е добре - продължавай така.....
а моята тема - ако не ми се случваше на мен, едва ли щях да имам търпение да я изчета, сега се чудя и как съм имала търпение този цирк да ми отнеме цяла година от живота и сега стискам зъби и.....

не
времената са си времена
и не ги виждам така аз
и си ми е добре да знаеш

Основни моменти/проблеми:
- това, че останалият свят и половината човечество търси общуване с мен, не ми носи удовлетвореност, а някакво странно чувство и въпроси от рода "какво намират в мен?, за какво съм им?...
- Не съм си самодостатъчен, въпреки, че в определени моменти собствената ми компания е най-приятна.
- Прекалено съм зает със собствените си възприятия и анализирането им.
- Абееее с една дума много готин пич съм, знам си го, но друго си е и да си го кажа "на глас".

Ако не можеш да убедиш някого - объркай го... и опитай пак.

сега да се заяждаме ли?

за да си човек който има нежелание да се запознава с чуждите идеи, си почти успял, само дето не осъзнаваш че много добре си се запознал с всички чужди идеи, че да стигнеш до там да ги определиш за тъпи -
различното между теб и другите е че много бързо се запознаваш с чуждите идеи и тяхната същност, това ти позволява да си имаш ръководен пост и супергадже.

Не само че си наясно за тъпотата на всички, ами откривайки я навсякъде си като огледало което е изпълнено с тази тъпота - тя се отразява в него и го изпълва от всякъде ...

Е, в крайна сметка можеш да се спреш - твой си е избора да разбираш всеки и бързо, и всичко, но ако искаш спри и не разбирай толкова бързо... имаш избор да нямаш този избор...;-)

"И си мисля. аз ли съм толкова странен или масово хората са скучни?Още по странно ми се струва, че хич не изпитвам нужда ад се срещам с хора?
Лошото е, че този ми стил личи и най-вероятно ще ми пречи все повече и повече, най-малко в професионален аспект?"

Заради написаното от мен по-нагоре - смятам че колкото скучни ги направиш с твоето отношение към тях, точно толкова скучни ще са ти хората - ако ги искаш по-малко скучни - направи си ги такива, огледалото действа в двете посоки - ако им (при)дадеш някаква умност, и най-вече на себе си, ако излезеш ти от самотата, ще се окажеш при тях, и ако престанеш да си израз на един скучен човек, то и другите наоколо няма да виждат само същото което и ти - също скучни хора...

за професионалните ефекти е по-сложно - един представител на персоналната ефективност може да е добър ръководител и ще разчита(ш) само на даването на пример. Но си зависи от орг. - в някои не може така, има организации които променят самата си структура динамично, а вашата май не е такава?

Белое на белом...

Почти същия съм
Ако имаш силни плещи да носиш самотата и леки стъпки да не сгазваш хубавото около теб е ОК.
Все пак това е живота ми. Приех го. Свикнах.

Arbeit macht frei

Абееее с една дума много готин пич съм


exactly!that's what i was talking about

харесва ми как някои хора са толкова проницателни

No matter how good you are,don't ever let them see you coming.You gotta keep yourself small.

Заради написаното от мен по-нагоре - смятам че колкото скучни ги направиш с твоето отношение към тях, точно толкова скучни ще са ти хората - ако ги искаш по-малко скучни - направи си ги такива, огледалото действа в двете посоки - ако им (при)дадеш някаква умност, и най-вече на себе си, ако излезеш ти от самотата, ще се окажеш при тях, и ако престанеш да си израз на един скучен човек, то и другите наоколо няма да виждат само същото което и ти - също скучни хора...

не се смятам за скучен, сори. Напротив мога да говоря по всякакви теми, но хората около мен рядко могат. А темите от ежедневието не са от най-интересните и не показват големи интелектуални умения.
Та не мога да си ги представям за умни, щото тази представа ще се разбие много лесно

А за излизането от самотата- ми да кажем че го решавам така тоя проблем, излизам от време на време с някой да си поговорим глупсоти и след това ме държи достатъчно дълго време, за да ми се иска да се виждам с когото и да било друг

No matter how good you are,don't ever let them see you coming.You gotta keep yourself small.

да и аз почти съм свикнал,
успокоява ме това, че май нищо не изпускам

No matter how good you are,don't ever let them see you coming.You gotta keep yourself small.

Вяра на поръчкови изпълнения?

Ако не можеш да убедиш някого - объркай го... и опитай пак.

мен е така. В повечето случай преставата ни за нещо е много по красива от самото нещо. От друга пък отдаваш много по-голямо значени на малкото неща които се случват и ги изживявах по-пълноценно иначе всичко се размива в случки. От трета може да се концентрираш в/у наистина важните неща - работа, личен живот.

Когато бях теен нашите ми дадоха възможността да имам пълната свобода и не са ме ограничавали в нищо. Казаха ми да правя така че да не се срамувам от себе си или те да не се срамуват от мен. Не че беше незаинтересованост - майка ми през цялото време се е интересувала какво става с мен но доста деликатно и го разбрах след години. И така много бързо се "наситих" на нещата че после въобще нямах желание да правя неща които все още бяха голяма тръпка за съучениците ми.

След толкова много думи искам да кажа че според мен тече процес на сортиране на нещата и това (според мен) си е нещо много хубаво. Най-малкото правиш място за нови

Arbeit macht frei

Ооо...далеч да си от идеята че само ти си така.Има доста единаци.
Аз самата не мога да се определя като единак по простата причина че винаги съм се стремяла към хората въпреки че и на мен много често ми се струват прекалено елементарни.Но не мога без да общувам.Естествено важно е и с кого общувам затова и на мен приятелите ми са малко.Но мога да изтърпя примерно дадена компания.Не са ми омръзнали все още наблюденията върху различните от мен.
А иначе важното е не дали е лошо да си единак...а дали ти харесва.Защото ако ти харесва да си единак то тогава не виждам нищо лошо.
Добре е да си единак с търпимост към другите.Тогава всички ще са
щастливи.

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

към сигнатурата бих добавил вбеси го

също върши работа

No matter how good you are,don't ever let them see you coming.You gotta keep yourself small.

Щом можеш - добави!

Ако не можеш да убедиш някого - объркай го... и опитай пак.

:-)
Все едно аз съм го писал това. Като се има и в предвид, че се занимаваме и с приблизително едни и същи неща, направо мога да се напиша the_dude_80.
Само бих искал да добавя още едно хоби - музика :)