Достатъчно
8 отговора
260 прегледа
Достатъчно
Достатъчно е да живееш
и да пееш/може и фалшиво/,
да подадеш ръка на непознат,
макар и не красив или безкрайно богат,
и без да чакаш нищо в замяна,
да отвърнеш на благодарността му засмяна.
Достатъчно е сутрин с чиста съвест да ставаш
и "Добро утро" на хората да пожелаваш.
Достатъчно е болката да победиш да успееш
и пак да можеш да се смееш;
не винаги да бъдеш сериозен,
което би те направило грозен.
Достатъчно е да помиришеш цветята,
да усетиш истински аромата,
радост ден след ден да даряваш
и всичко възможно от себе си да даваш.
Достатъчно е когато някой те помоли за нещо,
не само да го убедиш горещо,
че молбата му ще бъде чута,
а всъщност да остане единствено в надежди обута.
Достатъчно е да правиш
това,което истински желаеш;
да бъдеш честен
и когато се наложи-да дадеш съвет уместен.
Достатъчно е да умееш да допускаш до себе си тъгата,
но да превъзмогваш горчивината,
да продължаваш да следваш мечтите си неотлъчно,
колкото и да е трудно и мъчно.
Достатъчно е да се научиш как,
в непрогледния мрак,
искрицата надежда се намира
и да не я оставяш да умира!
Достатъчно е да можеш да се изправиш срещу целия свят,
когато знаеш,че ти си прав,а другите грешат.
Достатъчно е въпреки всички препятствия огромни
и склонове стръмни
да можеш да градиш
и след това слепените парченца да не разрушиш.
Достатъчно е не всичко да знаеш,
да умееш да се колебаеш;
да не гледаш на света предубеден;
да не живееш ден за ден,
но и да разбереш,че тук и сега,
това е реалността!
Достатъчно е да се примириш,
че и ти понякога грешиш;
от миналото от време на време да се учиш,
защото само така ще сполучиш.
Достатъчно е на себе си да останеш верен
и винаги уверен,
че каквото и да става,
краят на света все още не настава,
и една погрешна дума или действие,
не винаги са равни на природно бедствие.
Не трябва в грижата за другите себе си да забравиш,
достатъчно е това да направиш,
което сърцето ти диктува,
дори разума да го критикува.
Достатъчно е да спреш да се затваряш от всички страни
и да мислиш,че хората са зли,
а в тях да се вгледаш по-внимателно
и много старателно
и да разбереш,че под обвивката на външността,
се крие и една душа,
може би не кристално чиста,
но достатъчно лъчиста;
да разбереш,че във всяко едно същество
се крие по нещо добро.
Достатъчно е каквото трябва-да забравиш,
гордо да се изправиш,
да погледнеш напред,
и да продължиш,както си му е ред!:)
И накрая май се оказва,
че именно достатъчно-то прави живота сладък,
а Пътя към щастието по-красив и по-гладък.
и да пееш/може и фалшиво/,
да подадеш ръка на непознат,
макар и не красив или безкрайно богат,
и без да чакаш нищо в замяна,
да отвърнеш на благодарността му засмяна.
Достатъчно е сутрин с чиста съвест да ставаш
и "Добро утро" на хората да пожелаваш.
Достатъчно е болката да победиш да успееш
и пак да можеш да се смееш;
не винаги да бъдеш сериозен,
което би те направило грозен.
Достатъчно е да помиришеш цветята,
да усетиш истински аромата,
радост ден след ден да даряваш
и всичко възможно от себе си да даваш.
Достатъчно е когато някой те помоли за нещо,
не само да го убедиш горещо,
че молбата му ще бъде чута,
а всъщност да остане единствено в надежди обута.
Достатъчно е да правиш
това,което истински желаеш;
да бъдеш честен
и когато се наложи-да дадеш съвет уместен.
Достатъчно е да умееш да допускаш до себе си тъгата,
но да превъзмогваш горчивината,
да продължаваш да следваш мечтите си неотлъчно,
колкото и да е трудно и мъчно.
Достатъчно е да се научиш как,
в непрогледния мрак,
искрицата надежда се намира
и да не я оставяш да умира!
Достатъчно е да можеш да се изправиш срещу целия свят,
когато знаеш,че ти си прав,а другите грешат.
Достатъчно е въпреки всички препятствия огромни
и склонове стръмни
да можеш да градиш
и след това слепените парченца да не разрушиш.
Достатъчно е не всичко да знаеш,
да умееш да се колебаеш;
да не гледаш на света предубеден;
да не живееш ден за ден,
но и да разбереш,че тук и сега,
това е реалността!
Достатъчно е да се примириш,
че и ти понякога грешиш;
от миналото от време на време да се учиш,
защото само така ще сполучиш.
Достатъчно е на себе си да останеш верен
и винаги уверен,
че каквото и да става,
краят на света все още не настава,
и една погрешна дума или действие,
не винаги са равни на природно бедствие.
Не трябва в грижата за другите себе си да забравиш,
достатъчно е това да направиш,
което сърцето ти диктува,
дори разума да го критикува.
Достатъчно е да спреш да се затваряш от всички страни
и да мислиш,че хората са зли,
а в тях да се вгледаш по-внимателно
и много старателно
и да разбереш,че под обвивката на външността,
се крие и една душа,
може би не кристално чиста,
но достатъчно лъчиста;
да разбереш,че във всяко едно същество
се крие по нещо добро.
Достатъчно е каквото трябва-да забравиш,
гордо да се изправиш,
да погледнеш напред,
и да продължиш,както си му е ред!:)
И накрая май се оказва,
че именно достатъчно-то прави живота сладък,
а Пътя към щастието по-красив и по-гладък.
..Б.........
Re: Достатъчно
Доста АТ-ъчно! 
Имам предвид поговорката, че когато Атовете имат думата, птички като нас мълчат.
Чудесно е!
Надявам се да имаме удоволствието да се насладим и на нещо друго...
Предполагам, че не е импулсивен продукт - то е своего рода квитесенция.
Подобни нагласи срещам при Киплинг ("Ако").
Нови вдъхновения!
Имам предвид поговорката, че когато Атовете имат думата, птички като нас мълчат.
Чудесно е!
Надявам се да имаме удоволствието да се насладим и на нещо друго...
Предполагам, че не е импулсивен продукт - то е своего рода квитесенция.
Подобни нагласи срещам при Киплинг ("Ако").
Нови вдъхновения!