Е-самот@

Спомних си за една песен, започваше така:
"Пръстите трескаво пишат..."

Обаче не, не мисля така, когато трескаво пишат пръстите, никога не е самота. Защото винаги има кой от другата страна да чете. А четенето само по себе си е антоним на самотата, защото съдържа връзката в себе си.

Самотата е, когато няма дори писане. Не знам дали само на мен ми се струва, но напоследък е настанало мълчание навсякъде. Липсва не просто писане, липсва мислене, отказ от занимаване с каквото и да било. А това е самота вече.
Размишлявах дали самотата тук е различна от тази навън. Интересното е, че в реала може да си сам и същевременно да не си самотен. Докато тук... Разполагаш единствено с думите. Липсата им, равнозначна на липса на връзка, сама по себе си отрича възможността да не си самотен.

Отказвам да говоря. Повече. Вие сте.
"Хей, хей, хора, хей, хей, има ли? Някой в тоя свят?"

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

има, има, ама чак днес!

"...казват, че съдбата закриля смелите и тези, които могат да се поучат от грешките си..."

Ми добро утро!

Къде има, къде няма, ама си прав, че и сам да си пишеш и после да си четеш дивотиите, пак е гот!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

"Тук разполагаш единствено с думите."

Думите са следи. Присъствие. Повик за спомен.
Дори човек да е самотен, думите му правят компания. Показват, че е имало още някой самотен. (Дори това да е някое старо самотно аз.)
А когато има някой, който да е самотен с теб, вече не си самотен ;)

А навън... хората все по-рядко май използват думи. Все по рядко оставят нещо, което да остави следа.
Хората (сигурно също самотни и празни) изпълват празното пространство с шумове.
Предпочитам собствените си думи пред чуждите шумове. Собствената си празна стая пред прашната чужда.

В интернет има връзка. Мен ме плаши обаче огледалността... нали чуждите думи и мисли се изчитат само с моя си глас, аз им придавам интонация и емоционален заряд... почти винаги.
Страшно е, защото ти е позволено да говориш със себе си чрез думите на човека отсреща. Като в огледало.
И все пак понякога много, много истински се получава връзка, която не протича по кабелите. Когато и без думи се разбираш онлайн. Странно и хубаво :)

Няма да мога да разбера
това, което е всъщност животът ми.

взаимоотношението между реалната и виртуалната самота.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

ако човек е самотен, няма значение дали седи пред компютъра или на някоя пейка в парка. защото и да си говориш с някакви хора в нета, ако не се почувствате близки и не задълбочите контакта...си е убиване на време, което не те прави по-малко самотен. както когато си самотен сред хора. самота е състояние - за мен винаги временно.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Самотата е най-ужасна,когато я чувстваш,въпреки,че си заобиколен от хора...поне при мен.

При мен самотата винаги е такава!
И е доста болезнено...

Благодарение на добър ритник можеш да получиш криле.

Да...наистина си е болезнено.Но до голяма степен зависи и от самия човек.Аз например в много случай като че ли сама се затварям...и страдам.Но ако успееш да намериш там някъде...в сърцето си поне малко сили...и да се изправиш колкото и да е трудно,после самотата за дълго може да не се появи..Трябва прото да се огледаш наоколо и да забележиш какво те заобикаля-то не винаги е сиво и мрачно,както в съзнанието ти.Аз например един ден си вървях/не помня къде точно отивах/ и минах покрай едно училище.Точно тогава децата имаха междучасие.Бяха малки/1-4 клас/ и просто се вслушах в смеховете.:)И отново се усмихнах,а не го бях правила от доста време.
Но в повечето случаи ти е нужна и една приятелска усмивка,една протегната ръка за да заживееш пак,не винаги е достатъчна собственото желание за живот.И тук пак трябва да се огледаш и да видиш човека,желаещ да ти помогне.:)

Самотата в живота ми е относително по-ясна.
Тук обаче не толкова.
Тук и за секунда не съм се усетила самотна, за разлика от "живота". Значи има и разлика. Може би в отворената форма на "споделяне", без да е нужно да има адресат. Без да има условности от типа "време, място и начин". Отношенията са по линията: аз ->всичко останало навън.
А в "реалния живот" очакванията и "надеждите" съсипват всичко.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Това е, когато има само един файл в Recycle Bin-a и той се чуства самотен

Няма.
Никой.
И никога не е имало.
Тук сме само сегашното и миналото аз.
Говорим си. Забавно е. И странно. Опознаваме се.
После става тъжно. Нарича се меланхолия. Може и носталгия. Както ви харесва.
И остава...

Лека нощ!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

mai dosta si samoten?kaji si bolkata az 6te te izslu6am!az 6te sam tuk za teb!az 6te se opitam da te razvedria!6te se opitam da bada tozi koito iska6!no samo za tazi no6t!!!:)))))))))

отдавна се канех да ти отговоря, та ...най-после.
аз съм се чувствала самотна и докато пиша тук - отчасти и защото съм си давала сметка, че приятният разговор в нета не значи, че ще се получи и на живо. но това вероятно е резултат от целите, които преследвах, пишейки тук. не само да споделя, но и да намеря хора, които мислят като мен.
самотна съм се чувствала и защото хората, с които говоря тук, понякога са твърде далеч и по-голяма близост е непостижима.
защо мислиш, че и тук няма очаквания и надежди...а и когато не се надяваш кой знае колко и си реалист, но и непредубеден, няма как да се разочароваш, нали така...

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Доказваш това, за което говоря и аз.
Непостижимата близост, неосъществени желания...
Не твърдя, че в нета няма очаквания и надежди, просто ми се иска да ги нямаше. По-лесно и по-добре би било така.

Усещам виртуална самота само, когато думите ми не намират отклика, нужен за едно пълно разбиране - и реакцията е агресия, омаловажаване или нападки. Много често се случва, включително в момента на едно друго място.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

а когато в нета те разберат и ти отговорят...по-натам какво става, не искаш ли в следващ разговор пак да е така; някои хора се открояват сред другите, запомнят се, привличат те.
и агресията, и нападките ми минаха през главата - май са били повече в нета, отколкото навън. и много хора са ми казвали, че в нета съм една, а в реалния живот - доста по-различна. и в двата случая си мисля, че съм си била аз. така или иначе самотата е усещане, което идва от нас самите, можем да си го внушим дори да не е така; или пък да си въобразяваме, че търсим нещо друго; или просто да спим с отворени очи.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Да, така е, от нас си е -склонност към самота може би? От нейната степен зависи доколко й се поддаваш.

За агресията не ми се мисли, няма да я разбера никога.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

мда, склонност. като бях малка, си мислех, че това ще ми е съдбата - все да съм самотна. като поотраснах, реших, че прекалено драматизирам и съм склонна да преувеличавам.
от друга страна, човек понякога трябва да е самотен, как иначе ще усети какво е да не е...

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got