~ * ~

Потъвам.
Потъвам…
Потъвам дълбоко,
дълбоко във синьото
да догонвам
една мисъл,
душата одраскала
с грапава нежност.
Крайпътна,
набързо преминала,
като пръски фонтанови,
събуждащи жажда дъждовна
и прегърнали вятъра,
словата ни грабващи,
политащи
да бродират в небето
земни копнежи.

Търся се.
Щом се намеря,
пак ще се върна.
Дано ме дочакаш…

Ще те дочака,
просто защото на Земята
Живота така е начертал,
пък той чертае не на пясъка,
а на сърцата ни.
И тези пътища остават
вечно...

Водното конче съвсем не бе простота, нито пък сложност.
То бе поезия.

хубаво е.

.......който трябва да бъде някъде е винаги там.