Ще дойдеш ли...?

...Всеки ден ще чупя по нещо грубо и твърдо от себе си... Докато стигна до меката сърцевина и ти я подаря. Ще я пазиш ли?!
Ще ме боли ужасно. Ще бъдеш ли до мен да поливаш раните ми с живата вода на гласа и очите си?...
Всеки ден ще умирам по малко, за да се роди нещо красиво. Ще го откърмиш ли?...
Ще си проправям път през собствената си джунгла... Ще бъдеш ли мачетето в ръката ми?... Моята посока?...
Готова ли си да ме следваш в това пътуване ... към мен ... към теб ... към щастието...към нищото...?
Ще бъда уязвим и слаб! Безкрайно беззащитен! Ще бъдеш ли черупката на голата ми душа?... Ще попият ли устните ти завинаги тайната на моите сълзи – последните момчешки сълзи в уморените ми мъжки очи?
Готова ли си да сънуваш заедно с мен най-страшните ми кошмари?... Най-красивите ми сънища?...
Готова ли си да провериш колко дълга е една малка вечност?...

Иначе всичко ще е тъй ненужно! Безпричинно... Недовършено...
Докато те няма...

Нямаше те през онази майска утрин, когато долината се пробуждаше след дъжд, обляна в слънце и зеленина... Когато изгревът над гората беше толкова красив, само заради самия себе си... Затова не успях да се зарадвам докрай на пейзажа... и все ми се стурваше, че нещо липсва. Търсех го и не го откривах. Не разбирах,че липсваш ти...!
Ще бъдеш ли онзи последен допир на четката с платното, който превръща пейзажа в шедьовър?... Онзи последен стих, който крие ключа към смисъла на една поема?...

Нямаше те в кафенето да посрещнеш погледа ми, когато между репликите на моите приятели не намерих себе си и се почувствах чужд на мястото и времето... Когато с поглед, реещ се над съседните маси, те потърсих, но не те намерих...
Ще бъдеш ли нежният ловец, който ще улови всички мои препуснали в степта на самотата погледи...? Ще бъдеш ли моята тишина...?

Нямаше те в малката къщурка с кирпичена душа и варосани стени, която толкова харесах... Нещо избяга тогава горе в планината, когато отворих прозоеца на бялата стаичка и ми се стори,че светът изглежда съвършен единствено от този дървен прозорец с олющена боя...
Ще дойдеш ли, за да пуснеш слънцето през прозореца на варосаната ми душа?... Да чуя смеха ти като ято пеперуди над поляна с цветя?.... Да донесеш въпросите на моите отговори?... Да предусетиш и най-тихите ми вътрешни повеи и да бъдеш повелителката на моите ветрове?...
Ще дойдеш ли?!

Отварям ти врата:

despairado@abv.bg

__________________________________

Точно сега имам нужда от много приятели! Не е задължително всеки, кото изрази отношение, да е безумно млада, престъпно красива, невъзможно нежна, вдъхновяващо духовита и обезоръжаващо добра девойка, но много би ми помогнало,ако е така...! Особено, ако можем да говорим не през мониторите... Отдавна нещо в мен крещи, че иска нещата да се случват истински... Всяка виртуална дума уморява...!

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

...
"...Отвори ми,
нося светлина...
зная тайни,
притчи за душите.
Погледни ме
само във очите,
за да видя,
малко топлина..."
......



...........

Хубава песен...подарявам ти я...

А когато дойде твоето момиче, ще го познаеш ли между тълпите поклоннички, готови да те последват навсякъде??

А какво ще стане, когато тя стои някъде далече, а ти не я виждаш, но тя е дошла за теб, и все пак сте далеч?

Търсейки се, ще се намерите ли????
И аз имам въпроси, на които още нямам отговор.

Estestveno che shte q poznae,shte q zabeleji....ako naistina e TQ nqma nachin da q izpusne...

Звучи наистина красиво.Лошото е че са амо думи

Най-лошото е, че не са само думи...!

____________________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

...би дошла.

не!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

аз бих отишла, но това не е за мен

Прекрасно е.Красиво,нежно,звучи истинско....Пожелавам ти успех.Внимавай само да не подариш тези чувства не на която трябва,ще боли много,ако те нарани. Късмет

винаги боли... май остава само въпросът как да изтъргуваш болката...




________________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

e, някои хора изпитват желание да търгуват с болката си, други просто стискатзъби и я изживяват.

Уважение за болката ти, но не се опитвай да търгуваш с чувствата си, иначе с нищо няма да си по-различен и от най-меркантилната проститутка.

Чувствата са си твои, погрижи се за тях и дай на душата си подходящата храна.

Има много хора, които изпитват болка. Повечето от тях наистина се борят, за да постигнат нещо повече. Имаше един религиозен спор от 15 век, колко дявола могат да се съберат на върха на една игла.

Въпросът може да звучи и така: колко страдащи могат да поставят в центъра на съществуването си болката си.

И дори да не искат да се разделят с нея.

Длъжна съм да отбележа, че мечтата ти е прекрасна.
Въпросът е какво правиш, за да я постигнеш.

За мен нещата в живота се делят на две неща: случили се и неслучили се.

Пожелавам от сърце да ти се случи точно, ТОЧНО както го искаш.

всъшност не знам дали е мечта
не знам какво е
прекалено невъзможно е...!
може би е отблясък от някакъв друг/възможен/хипотетичен/утопичен живот... (в който нещата се случват)
може би е само изблик - на отчаяние, на бунт...
може би е само мисъл, просъница, евфимерно пожелание
последна избягала неопитомена фантазия
може би дори твоето пожелание (благодаря ти!) е по-истинско отколкото моето...

А иначе си права - нещата просто (ми) се случват...
и няма много какво да направя срещу НИЩОНЕСЛУЧВАЩОТОСЕ
мога само да използвам времето докато дишам да се опитвам да се боря с него
не знам много начини
опитвам се да търся
този тук е един от малкото
не работи особено...

Ако някой знае как се преборва НИЩОНЕСЛУЧВАЩОСЕ нека бъде така добър да освободи света от него!!!
:)


______________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

...да не продаваш също е търговска стратегия, питай борсовите спекуланти...
само дето в един момент няма да има никой, който да желае да купи...!

но да не говорим с търговска терминология наистина - не е най-подходящата...


_______________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

You are like the diamond
You glimmer and glow
And shine so brightly
Some, like me, draw close
To feel your warmth, your heat
Only to find none

You are like the diamond
You are bright and strong
But you have no warmth, or love
It's a terrible game
To play with people's hearts
Like mine

You are like the diamond
You will last longer than most
But you will have no love
No warmth to back up that bright light
So what kind of life will it be?
Besides long?

Will you regret it someday?
Regret being so much like the diamond
Regret being so cold
And look for me
A find me gone?
Can I ever leave?

No, I can never leave you
I am drawn to this cold light
This false sense of warmth you give
I keep wishing and hoping
That someday, you will give warmth
But, this will never be

Diamonds last forever


Някой вече е писал по въпроса.....за диамантените сърца и какво може да ги разбие.
Радвай се, и виж предимствата на положението.
Други хора не са късметлии като теб.

Аз чак сега забелязвам, че правя някаква неволна връзка между твоите думи и темата на M-F.
Особено сравнението с диамантено сърце....но и в случая има нещо такова, не разбирам в момента защо направих това прехвърляне.

Напълно е възможно и най-коравосърдечното сърце да има своите копнежи и желания....даже си е естествено.
Дано намериш своя път.....дано.....
Аз съм сигурна, че някъде те чака една жена, за която си всичко, и че ти и тя ще се намерите.

а някой използва моето ***

Къде пише, че е твоето?????

Иди се изкажи по темата, не се заяждай за никове, така понеможе би ще помогнеш.
Ега ти хората, ще се изядат за някой и друг символ, но не им пука, че някой е сложил сърцето си на тезгяха.....

беше шега.
Сърца се валят по тезгяха само в кланницата. Ако виждаш нещата така, по-добре не помагай.