моля за съвет...

да си представим следната ситуация:

скарали сте се с човек, когото чувствате изключително близък духовно, обичате го с много чиста и нежна любов.

изречени са силни и глупави думи (от вас). вината за скарването също е във вас - във вашия егоизъм и глупост.

минава време и в душата ви остава едно такова странно нещо... минали сте през етапите на яда, после на разкаянието, после на (само)съжалението...

вече не искате и не очаквате да получите нищо от този човек, не се и нуждаете отчаяно от близостта му или нещо подобно. просто във вас като червейче дълбае една такава много особена тъга, едно съвсем странно усещане, че нещо не е както трябва в сегашното положение.

знаете, че нищо не ви пречи да обичате този човек от разстояние, да го чувствате близък дори само в сърцето си. и все пак усещането, че нещо не е наред си остава.

какво мислите - случвало ли ви се е подобно нещо и каква би могла да е причината за това усещане? а какво може да се направи според вас?

сякаш мен описваш

да, съвсем точно мен

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

zdrawej
mnogo e prosto
otiwash pri 4oweka i mu kazwash towa koeto kazwash tuka , samo 4e kato gledash w o4ite .Po wuzmojno naj-istenskiq na4in i naj -otkrowenno i iskrenno.Sled koeto go molish da ti prosti.
Malko moje i da se poizojish ama niama problem.Az kakto i wseki e popadal w takawa situaciq -naprawih to4no towa i mi olekna do izwesna stepen.Pri men beshe dosta dramati4no stoto go naprawih sled 4 godini zakusnenie.
Znaesh li kakwo mi kaza tia?
- ne sumwiarwala nikoga 4e niakoga ste mojes dakajesh takowa nesto.
Sled koeto mi idwashe da se razciwria.

Rezultata

4uwstwamm se mnogo dobre sled towa

spomenut

ne go zabrawiam nikoga ne mislia ,4e bih naprawil takowa nesto oswen ako ne se izluja po niakuw


dano da sum ti ot polza
4ao ;)

Мдаааа ...
познато наистина. Ако бях на твое място щях да направя едно единствено нещо : да се извиня. След това червейчето ще престане да те гризка с остри зъбки.

по добре да не филoсовствам :


Помолих Бог за интервю.

За моя изненада той се съгласи.
- Влез! - каза ми Бог. - Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време... - казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?

- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да бъдат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели...
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца през Новата Година?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях.
- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.
- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
- Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство.
- Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.
- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи.
- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

Замислих се. Бог потъна в мълчание...

Откакто чух какво мисля не вярвам на това което чувам

да спреш да лицемерничиш пред себе си...

Нищо човешко не ми е чуждо :)

не ми се е случвало такава простотия
я се стегни бе пич
начи не ти отива тва да знаеш

Според мен тази тъга, това червейче, не е нищо друго, освен точно липсата на близостта му. Какво значи да обичаш някого от разстояние? При такава "чиста и нежна любов"...аз бих искала този човек да бъде до мен...И във всяка една минута, когато го няма...ще ми липсва.

различна съм...и тъжна

Всичко незавършено се стреми да се завърши... Много е странно /а може би не чак толкова/ когато след години забравени от мен хора, които на времето са ме наранили по някакъв начин / най-често точно с глупави и силни думи, с пренебрежение и подценяване/ - се обаждат.
Нещо отвътре не им дава мира...гризе ги.
Години са минали...да речем, едната от ситуациите е от преди 10 години. А този човек е запазил в себе си и носталгията...и чувството за вина...и да, чиста и искрена обич като към икона...
Обич към изсушената роза между страниците...
Или към приятеля у мен.
Към Душата ми. Защото физически плътта ми нищо не означава. Аз съм се променила физически, остаряла съм...сбръчкала съм се. Но вътрешно нещо у мен си е все Аз...онова Аз, обичаното...и нараненото.
Аз не съм била често от твоята страна, Ветре. Може би защото инстинктивно се стремя да не наранявам хората, дори когато се разделям с тях. А ако го направя -е неволно и гледам ...специално при скъпите за мен хора...да си пречупя гордостта и да отхвърля от себе си товара...
Трудно ли ти е да пречупиш гордост?
Задай си въпроса струва ли си... И ако искрено обичаш човека, отговорът ти ще бъде "Да, струва си". И ще отидеш при него.
Докато все още не е късно за прошка.

Направи го за човека. За себе си. За вас.

"- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги."

Благодаря ти, че ми напомни това. Имах нужда.

Mi...moje bi triabva da govorish otkrito s vaprosnia subekt i...da poiskash savet ot nego...Moje bi toi se chuvstva po sastia nachin?Vinagi sam tvardiala ,che po-hubavo nesto ot otkrit razgovor niama-bez temi-tabuta i t.n.,no ne na vseki mu stigat silite i smelostta za takav razgovor...

Obich ot razstoianie ima men ako pitash-km-te poniakoga niamat znachenie...A,che se izmachvash i iskash choveka da e do teb...tova e drug vapros,ama obichta ti ne spira,nali?

Първо, привет _Razlichna_


Мисля, че той има друго предвид, като казва от разстояние...поне аз така го разбрах.

...спирането понякога...е мисия невъзможна

различна съм...и тъжна

са се сетих пич
море от любов
отиваш там при оная русата мадама и обясняваш ситуацията
и за из път дават и кутии с бонбони и тва и онова.
е па щом митьо крика се пробва там в море от любов а
спука се да реве митьо крика
обаче му върза му накрая
ще ти стискам палци ако се пробваш у морето с любов да знаеш

грубостта,проявата на сила и т.н,е реакция
на естествената ти(ни) природа,а втората проява
се дължи на твоята култура.



там където има воля,там има и път

е кое е смешното а
може и хонорар да му платят
кутия с бонбони
цветя
тва
онова
гледат те по тв всички
жива далавера си е тва да знаеш

абе жив резил си е
аз даже не бих споделил,а ти.....

аз познавам бегло вятърком,но е свястно
момче и мъж преди всичко

там където има воля,там има и път

Има пропаст и причината не е във скарването а в различните пътища.

случвало ми се е. причината беше разбирането ми, че не бях права, въпреки че и човека не беше изцяло невинен. направих първата стъпка към изясняване на нещата и ми олекна. разбрахме се и си простихме. сега отново сме близки, дори повече отколкото преди скарването. може би наистина всяко зло е за добро...