"Пианистката"

Като се появи го прегледах набързо, но нямаше субтитри (филма е на френски) и веднага забравих за него.
Сега, месеци по-късно го гледах по Д2 и останах пред ТВ до последния надпис.
После си затворих и устата( целия филм съм го изгледал с отворена уста).
Има ли някой друг, на който историята и актьорите толкова да са му се осладили?

честно да ти кажа, на мен леко ми приседнаха:)
Особено онази сцена, където Изабел Юпер съвсем превъртя и направи някои неща с майка си в леглото. Имаше и други подобни потресаващи сцени. Дано нито аз, нито която и да е жена да не се докарва до подбно положение

не ми понесе много добре, а и очаквах повече от филма..

не ми понесе много добре, а и очаквах повече от филма..
Това съвсем не е критерий за самия филм.

Иначе Пианистката е нещо като бодлива тоалетна хартия, хем е нужна , хем издира задника.
Неприятен филм е, но не ми изглежда безсмислен както някои тука се опитаха да "докажат". Страховете могат да ни докарат до подобни неща, както и недоизказаните неща.

Друг филм на Хaнеке, който има подобно въздействие : все едно биеш зрителя с чук по тенекията , под която се е скрил : КОД НЕИЗВЕСТЕН.
Изабел Юпер си прави една от най-добрите роли при Ханеке.

Харесвам доста!

И какво точно ти се видя чак толкова услаждащо!? Още не мога да определя кой от всичките томове на Фройд беше "изяла с кориците" сценаристката, да не говорим, че - по-скоро - беше направила някаква "салата" от няколко книги на куп, но - ВЪПРЕКИ ТОВА - продължавам да смятам филма за един от тези, които са ме впечатлили (и които са ми харесали) най-много. Моя позната разказваше, че във Франция на премиерите са стояли линейки пред кината, защото масово са припадали мъже в салоните. Склонен съм да й вярвам. Този филм наистина бърка много надълбоко, особено в мъжката психика. И ако при Алмодовар това "бъркане" (в психиката въобще) е с неиронично намигване, при Ханеке вулгаризмът беше определено катарктичен. Понякога и това си има предимства. Гледах го още като излезе по кината в България. Преди прожекцията изядох две вафли, които през цялото време напираха да излязат. Но това, което остана в главата ми се свежда до една релика от "Бялото слънце на пустинята": "Женщина тоже человек!"
Ай, стига толкова...

Ето още мнения от предишната тема в клуба.


yes i said yes but not yet

Ами филма като цяло ми се услади, нямаше някакви насилени сцени, от екрана не извираха голотии, нямаше специални ефекти, а и историята беше интригуваща!

Хм! Сценариската си е свършила добре работата значи.

Ех, търсих аз дали някой не е писал нещо за този филм, ама сигурно защото е било на латиница не съм обърнал внимание точно на този пост. Сори.

наистина очаквах повече, предвид това, което съм гледала преди с Изабел Юпер. Не казвам, че филмът е безсмислен, напротив. Може да послужи като поука за повечето жени. Беше много искрен и истински, без никакви илюзии. Жесток, отчайващо жесток, защото подобни неща се случват в нашата реалност, за съжаление.

За новия филм на Ханеке - Времето на вълка (?), знаеш ли нещо? Пак е с Юпер, фантастика е и... знам само това. А го изпуснах, когато го даваха в Европейския .

yes i said yes but not yet

Няма какво да се извиняваш - аз го пуснах за улеснение . А и по-добре 17 нови теми за Панистката, отколкото поредната На кой рафт в местната ви видеотека са изложили DVDто на Завръщането на Краля .

yes i said yes but not yet

Няма какво да се извиняваш - аз го пуснах за улеснение . А и по-добре 17 нови теми за Панистката, отколкото поредната На кой рафт в местната ви видеотека са изложили DVDто на Завръщането на Краля

YEs ;)

Sorry, obache nishto ne znam za novia Haneke...ili sum go izpusnal dokato biah v BG ili ne sa go davali...

Да или тема за развръзката в 1050-та серия на "Дързост и Костенурките Нинджа".

Не си изпуснал нищо, филмът е отчайващо слаб, непрекъснато се случват разни "странни" неща (всъщност си личи дори как са режисирани), напълно самоцелни и излишни, които трябва сами да построят филма - сам Ханеке казва, че не се е напъвал особено и се е опитал само да натрупа учудващи образи - дори и в това, обаче, не е успял.

Мъдрата музика не достига на нашите желания.

"Пианистката" е по романа на Елфриде Йелинек.
Тя във всичките си произведения се занимава със сексуалноста и взаимоотношенията между половете. Специално за "Пианистката"- в романа са използвани всички клишета на класическия психологически роман и в същото време те са непрекъснато разрушавани, иронично рефлектирани... Елфриде Йелинек казва, че романа и съдържа автобиграфични елементи.
Сценария за филма е на Ханеке. Той променя леко ударението от взаимотношенията между майка и дъщеря в един триъгълник, в който пък вниманието(поне това на зрителя) е концентрирано повече върху любовната история между Ерика и Валтер.
Работата на Ханеке по този роман е, както той самият казва " първия ми излет в жанровото кино".

За Михаел Ханеке- няма как да не му се радвам.
Случи се така, че 97 г. разглеждахме в един курс сценария на "Видеото на Бени" и си спомням, че ми трябваше поне една година, докато се превъзмогна да изгледам филма- целия, а и предпазливо да се позагледам и в останалите му филми.
За мен интересното при Ханеке е, че той се е отдал до голяма степен на комуникацията между хората - на липсата на такава, на субтилната форма на безпределна жестокост в ежедневнието, на контроверзните въпроси трябва ли филмовата story да е цялостна, след като самите хора възприемат заобикалящата ги действителност фрагментно, трябва ли киното да ни успокоява и повтаря частички от истини, които ние по-добре знаем...

Харесва ми: цялостното въздействие, клопките, в които попадам като зрител- на кого симпатизирам всъщност, схващам ли въобще какво става, филм във филма- тук са размитите граници, уж е на ужким, а..., монтажа- твърдия насред изречението, който променя смисъла на самото изречение, използването на черно пространство, незабележимия монтаж, плановите Sequenz... осветлението във вълчо време, работата му с тъмното, фрагментното напластяване от различни посоки на действието, които в началото не изглеждат логично свързани...
(говоря за всички филми, които съм гледала от него като цяло)
И така, доволна съм, че го има на филмовия небосклон.

Той затова имаше проблеми с финансирането и успя единствено, защото "Пианистката" му пазеше гърба. Осветлението ми хареса на мен много, но вярно, че филма си потъна безславно някъде.

Намерих това за филма.
Ще се гледа . Особено на фона на тенденцията фантастиката да се сведе само и единствено до жанр на зрелищата.
Нищо, че Ханеке е спал, докато го е правил .