Да помрънкам...

Изпушвам!
Кажете ми моля ви има ли лек срещу това? Никога не бях изпадала в подобно положение с Денис като беше самичък. Никога не съм му крещяла...
А сега.....а сега....
До там съм стигнала, че вечер си лягам със страх от утрешният ден. И ако може да не се събудя, ще съм най-щастлива...
В моментите в които почват да реват и двамата сякаш се надпреварват кой да бъде по-дразнещ. Става въпрос за случаите без причина.
Денис не помня вече от кога не е спрал да мрънкоти. Както си лежи или седи ии играе и изведнъж се съсеща нещо и почва да пищи! Аз го питам - защо пищиш и той почва да пищи още по-силно.
С това буди брат си, който грухтайки за секунди набира сила и рева му минава на фалцет...
Ако го гушна, Денис изпада в амок и почва да ме дърпа да гушна него. Аз почвам да се въртя в кръг, защото той е доста висок и успява да докопа бебето я за краче, я за дрешка и не пуска а дърпа. Или пък подскачам на едно място като кенгуру за да не го стигне. Накрая почваме да ревем и тримата на глас..
Или пък аз кърмя, а Денис с ясното съзнание решава да отиде и да почне да дърпа покривката на масата на която има пълни чаши да речем. Аз почвам да крещя, все по-силно и по-силно, а той милиметър по милиметръ дърпа и ме следи с очи.
Накрая вече чашите са на ръба, аз скачам. Бебето ревва и повече не спира. Не ще да захапе зърното и почва да се дърпа. Денис съответно идва и почва да се бута в бебето, за да го гушна и него. Това съпроводено с порядъчна доза хленч, който може да те изкара от равновесие.

Не съм спряла да викам!Изпадам в ужас от себе си. Това просто не ми се случва на мен!
Викам по Денис, викам по бебе.

Дайте ми рецепта как да се узаптя. На моменти усещам как главата ми ще експлоадира.
Онзи ден се заключих в банята и пуснах водата. Оставих ги да реват и двамата. А после едва ги успокоих.

Посъветвайте ме как да се контролирам в тези ситуации. Има ли въобще начин.
С всеки изминал ден прагаа ми на търпимост става все по-нисък.
А пък и тези дни заради болестта на Денис не сме излизали.
Снощи сефте за половин час.
Никога не съм си представяла, че едно кръгче около блока може да бъде по-жадувано и по-прекрасно и от най- прекрасното пътешествие по райските къчета на света да кажем.

Само при мен ли е така?
Има ли сестри по съдба и как овладяват нервите си?
Така вредя и на себе си, но най-вече на децата. Искам да променя нещата.....

Миличка Додо, аз не съм в същата ситуация, но мога да си представя...
Не мога много съвети да давам, но ако можеш да си го позволиш, защо не помислиш за някоя жена която да идва да ти помага....да извежда Дени на вън, да го занимава....така ти ще се пооспокоиш и ще имаш повече време и за бебето и да себе си и дори за Дени когато Ерик спи. Мисля че това изглежда най-разумно и не толкова трудно за осъществяване....знам ли, ние имахме жена която гледаше малката когато тръгнах на работа, бая на нагоре ни идваше с парите, но се преживява.....
Доголкото знам нямаш армия баби наоколо, но поне за малко ако има нои да ти помогне, нещата постепенно ще се нормализират....

Незнам до колко съм ти помогнала, може би въобще не съм,, но само това ми идва на ум в момента......

Целувки.... и кураж!

И аз не знам какво да ти кажа. Пиша само, защото и аз съм била сам-сама с две деца със същата разлика и до ден-днешен си се справям с децата относително самостоятелно, та те разбирам отлично.

Първо искам да запита: защо изобщо крещиш? Аз например, ако се развикам моите и двамата замръзват на секундата. Ефекта при вас очевидно не е такъв. Тогава ти защо крещиш? Като ти се размрънка или развика Денис без причина и бебето спи аз бих станала кротко, ще се приближа до него и няма да питам и разпитвам ами с равен глас ще му обясня, че бебето и спи и ако ще си излива емоциите да го прави в съседната стая. Хващам го за ръката и го извеждам в другата стая. Поставяш ясни условия - или ти казва човешки какъв е проблема или заминава сам в другата стая да си укроти емоциите насаме. Но кротко и наистина твърдо. На бебето пък ИЗОБЩО няма смисъл да се репчиш. Според мен първостепенна задача ти е да овладееш Денис и тогава проблема ти се решава отвсякъде. Просто трябва да намериш подход към него.

Аз като се вбесях зверски на децата (ама наистина зверски, а това ми се е случвало не повече от 5-6 пъти досега) съм предприела следната тактика. Стискам умруци, за да се овладея в първите секунди, излизам от стаята по най-бързия начин, затварям врата след себе си и броя до десет. Но бавно, много бавно. И се настройвам за съответната ситуация. След като си нормализирам дишането влизам и се впускам във водовъртежа отново. Но вече успокоена и по-нормално мислеща. Това на мен ми действаше без грешка. И досега го практикувам успешно. Препоръчвам го и на баща им, но той твърди, че на него не му помага.

Тактики има много, но зависи от различните ситуации. Въпроса е да си изградиш линия на поведение и да не си променяш правилата. Тогава и децата ще се водят по теб.

ПС. И не оставяй пълни чаши на масата. Дърпаш дявола за опашката.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Здравей Додо

И аз ще ти предложа да вземаш от време на време някоя жена да
ти помага почасово. Мислили ли сте да пращате на есен Денис на ясла?
Така ще се разтовариш, а и той ще бъде сред връстници.

Не се отчайвай. Помякога човек има трудни моменти в живота. Само след
година вече ще имаш две отгледани деца - радвай се.

и аз не съм в тая ситуация, ама напълно те разбирам. Ох. много гадно
наистина идеята някой да ти помага, да води Дени навън напр. е добра. Имам една позната - момченцето е почти на 4, а момиченцето на 1 и малко. Тя взима жена да извежда голямото дете за два часа някъде. Инак и тя не издържа. Не си единствена:-( не знам какво да ти кажа - излизай сама от време навреме - дори да е вечер когато спят, ей така за 15 минути!
Ох не знам, наистина не е лесно да си майка. Не ти помогнах хич, ама... съчувствам ти много!

миличка нали и ти си човек. аз има едно и пак на моменти изпушвам пък си представям какво е с две, а пък имам и нагледен пример от близка приятелка. найстина ще най-добре да наемеш някой дори за по час два на ден да ти помага. да води дени на вън или нещо каквото решиш. иначе ти съвсем ще се изнервиш и ще стане затворен кръг. друг вариант е да се събритате през деня с найкоя друга мама наоколо и тя да помага покрай грижите за своя наследник и на теб. дори да не е всеки ден пак е нещо. кураж мила и дано се поуспокоят нещата

Искренно ти съчувствам....
Като решение ми изплува - ясла... Защо не пуснете баткото на ясла или наистина не вземеш жена да ти помага?

Вики и Ици

Доди,
идеята на Грами никак не е лоша. Приположение, че няма кой да ти помага от близките, помисли за домашна помощница.

Ти самата си преуморена и имаш нужда ако не от почивка, то поне от помощ и малко разтоварване от част от ангажиментите.

Денис е навлязъл в първата "трудна" възраст или т.нар. "бебешки пубертет" - между 2-рата и 3-тата година. За да можеш спокойно да овладяваш настроенията му, самата ти трябва да си много спокойна. От друга страна Ерик си иска 24-часовото внимание. И в едната и в другата ситуация се изисква много търпение, здрави нерви и физическа издръжливост. А за да са налице, трябва да имаш възможността по малко да си почиваш.

Помисли за такъв вариант да наемеш жена, която да ти помага в домакинството и да се грижи за едно от децата за по 1-2 часа, докато ти се занимаваш с другото. Така ще можеш да отделяш и повече внимание на Денис без да си нащрек за бебето.

Стискам палци желаната от теб промяна да дойде бързо!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Ех, Додо...........много ти се събра на теб, а и на децата!Не съм изпадала в подобни ситуации, но единственото, което ми се струва правилно, е да дадеш Денис на градина, или просто детегледакчка да ти помага. Всъщност, така като се замисля, имала съм два-три случая, подобни, но мойто нищо не е в сравнение с твойто. Аз в такъв момент ,зарязвам всичко, грабвам детето и излизам навън. При теб с тези две деца, ми се струва непосилно. Искрено ти съчувствам!!! Дано този кошмар скоро да приключи!

Няма ли някоя съседска баба - пенсионерка, която да може да ти помага с/у примерно пазаруване, или някаква скромна сума? Идеята е не да върши някаква домакинска работа, а да занимава Денис, докато ти кърмиш, да го изведе пред блока и т.н. Би било удобно решение, защото може лесно да я отпратиш, когато спят или положението е под контрол, както и бързо да я извикаш, ако стане напечено, даже и по няколко пъти на ден. Пък и друго си е да има втори човек около теб - сам не се издържа.

Напълно те разбирам. Доколкото разбрах Денис е годините на моята Вики (2,5). Тази възраст явно неистина е доста трудна. Мисля, че яслата е добро решение. Там той ще израходва енергията си и ще му е интересно. Ти пък вкъщи ще си си "отпочинала" от него и ще му обръщаш достатъчно внимание. Аз и с едно дете пощурявам понякога, представям си с две.
Ако имаш възможност да ги оставиш на някого да ги гледа, излез с приятелки или по магазините. Нещо такова - избягай за малко.

Според мен Денис се чувства застрашен от Ерик и затова така се държи, а твоето поведение е разбираемо. Доколкото си спомням вие не сте в България, нали?
Моя съвет е да намериш добър хомеопатичен доктор там, защото проблема ви е поведенчески, а хомеопатията има много добри решение за такива проблеми. Знам от опит.
А за ясла на Денис не съм съгласна, че това ще помогне - напротив може той да реши, че съвсем го игнорирате.

Защо крещя? А де ? И аз това се чудя, особено пък при положение, че ефекта е равен на 0. От зор и безсилие и изтощение.
Денис хич не се впечатлява. Само моите нерви се обтягат още повече. Най-много да ревне още по-силно или пък с още по-голямо ожесточение да довърши пъкленото дело което е започнал. Безсилна съм.
Ако постъпя както ме съветваш - отивам и с тих глас обяснявам. Ще почне да пищи нечеленоразделно в лицето ми. А ако го нарамя и заведа в другата стая се разплаква горко и почва да си бие главата в стената
Кажи ми как да постъпя? Вече имам уплах от него. Нито мога да му се скарам, нито нищо.
Преди мъничко просто мръднах вестника от единия му крак на другия, действие което го докара до истерия и вестника мигом беше разпердушинен
Има моменти в които съм убедена, че подход към него просто няма. Всяко едно мое действие, всеки различен подход води до един резултат - крясъци и тръшкане.
Вчера като излязохме. Ами той просто не пожела да върви. Иска да бъде носен. И това заради бебето. Баща му побесня, изпусна си нервите и каза, че ще го смели от бой. Но не помага и това. Той пак иска да бъде носен. Носихме го.
Защото ако го прибера на момента както ти би постъпила - днес хептен ще ме подлуди.
А и се опитвам да се поставя на негово място. Той вижда, че бебето се вози и съответно иска да бъде носен. Т.е. той иска да се разходи, не иска да бъде прибран, но се чувства нещастен и иска да бъде част от онова което се случва между нас с бебето. Иска да получи част от това което получава бебето.
Ако го прибера в такъв момент, това ще го съсипе, защото ще му покаже, че не само не може да бъде част от това което получава малкото нахално бебе, но и бива наказан само заради желанието си....

Мъкааааааа.....
И като капак аз започвам да издишам от към нерви и издържилвост.

Твоята реакция - да изляза и да броя. Работата е там, че вече губя контрол. Попаднала съм в омагьосан кръг. И да изляза не ми минава, защото ги чувам как врякат и не спират. Гнева ми ме задушава и не мога да се концентрирам върху никакво броене.
А за чашите - ако не е чашата винаги има какво друго да подхване, не го подценявай...Преди няклко дни беше докопал въртележката над коша на бебето и я изскуба....

Аз и миналия път те питах, но темата стана много дълга и така и не разбрах - защо не дадеш Денис на ясла?
В "Носорога" не стои ли?

вземи мерки, не искам да те плаша, ама нещата хич, ама хич не звучат добре!
Тръшкащо се дете за щяло и нещяло, изнервена до краен предел майка, и невинно бебе в средата на сичко това. УЖАС!!!!
Задължително, ама задължително поне един ден в седмицата излизай БЕЗ ДЕЦАТА!!!!
Намери някой да стои при бебето и ти излизай само с Дени! Така поне за час ще обръщаш внимание само на него!

Мъжът ми настоява още от преди да родя да вземем жена. Но аз не мога да преодолея неудобството си. Не си го представям просто. Ако съм на работа примерно - ок. Но да съм си в къщи и някаква чужда жена да ми се мотае...такъв тип човек съм, че вместо тя, аз ще се нагаждам към нея...
И ще се притеснявам от всичко. Дали е подредено, дали има чиния в мивката, дали детето се държи добре...
Като се замисля една такава жена ще ми донесе повече натовраване и мисли, отколкото облекчение.
Затова до сега не сме взели.
А и ми е стренно как аз примерно ще изляза с бебето и ще тръгна в една посока, пък някаква непозната ще тръгне с Дени да го разхожда в друга посока. Мисълта да се разхождам с чужд човек ми се струва абсурдна, какво ще си говорим......

Да, задължително заминава на ясла. Но да септември има тонове време, тонове които ще ме задушат до тогава........

АААА чакай малко сега! Че няма да ти е лесно да си оставиш детето на някой....това е ясно. Че не става от веднъж ... не става! Само че според мен ще трябва за малко да се опиташ да се абстрахираш от неизмитата чиния или падналата лъжица...... Опитай се вътрешно да се убедиш, че жената която взимаш ще се грижи добре за Дени и най-важното....ще ти даде възможност да си пълноценна с бебето и след това спокойна и пълноценна с Дени. Не че става с магическата пръчка..... но бавно ще стане, ще видиш.
А понеже тая жена няма да се появи ей така веднага, си мисля че е хубаво Ерик докато спи да зарежеш къщата и PC- то, да се чучнеш с Дени на пода е да поиграете заедно 20-30 min. Ей така просто двамата.....ще Ви е от полза...за него защото ще види че има 100% внимание и за теб защото той ще е спокоен и доволен. Пробвай да го правиш всеки ден, Дени постопенно ще свикне с това и сам ще започне да те търси

И аз бях така....хвърчах като линейка да чистя, да мия....а пък има и по-важни неща от това.

Може и да не съм права, но пробвай... И се поогледай за жена за Дени, просто да те отменя за няколко часа.

Чакам да ми се обадиш

Преди малко писах какво ме смущава във варианта с жената... Вече съм редуцирала голяма част от домашните си задължения. Преди няколко седмици с огромно чувство на вина спрях да мия по два пъти на ден пода и минах на варианта един път. По същият начин и с прахта - от три пъти в седмицата на веднъж. От няколко дни вече без угризения си давам сметка че въобще не съм мила пода
Плаши ме и другата крйност - на моменти се улавям как ме завладява апатия. Вчера мъжът ми ме завари на пода да си редя кулички, сама...май се умопомрачавам вече.
Трагедията е, че в нас никога няма тишина. Ако не реват двамата заедно, ще реве поне единият. Е това най ме омаломощва. Никога не съм си давала сметка, че бебешкия рев може да те докара до лудост !