научете ме

да разговарям, моля ви
сигурно знаете как
гледам ви, че всички добре говорите, добре четете, добре слушате, добре разбирате и добре отговаряте
не говоря за някакви сложни дълбокосъдържателни беседи, а за съвсем обикновенни приятелски разговори
може да не ви се вярва, но аз не мога като вас, а много искам да мога
нямам представа защо е така,
ако вие се сещате нещо, кажете ми го
мисля си, че може и наказание някакво да е, защото много обичам да си играя с думите, търкалям ги из ума си, подхвърлям ги, строя си разни кулички и къщички от тях,
навярно понякога злоупотребявам,
за това сигурно те стават много отмъстителни,
най - невинното им отмъщение е, че започват да ми се кривят насреща, да се правят на "ний не сме това, което си мислиш", да ми се надсмиват
после вадят ноктенца и ги забиват в чувствата ми и дерат до кръв,
е, свикнах с това за толкова години, откакто ги познавам,
въпреки, че и досега ми личи, кога една дума ме е надрала
най-гадно ми е обаче, когато се скрият, когато изчезнат съвсем
искам да кажа нещо на някого - няма ги, някой ме пита нещо и трябва да отговоря, пак ги няма,
в най-добрия случай идват най-глупавите, нищо неозначаващите думи, тези дето за нищо не стават, и които винаги гледам да ги отбягвам
понякога се насилвам да ги употребявам, но съгласете се, не мога да ги повтарям като латерна
хората започват да си мислят, че не ми се говори, че не искам да им отговарям, или нямам какво да им отговоря, а истината е съвсем друга
искам, много искам!
но думите ги няма
това ме вцепенява, в такъв момент ме обзема едновременно ярост и отчаяние,
тогава ми идва на ум да дам обет за мълчание
и знам, че един ден ще го направя
ей тъй, няма да ги пусна да се върнат вече,
ще ги забравя завинаги

това не е измислица, проблем ми е
съвсем сериозно ви моля, кажете ми какво мислите,
дори и това, което мислите да ми се види несериозно, ще го приема с благодарност и ще се опитам да го разбера

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Сега ще ти кажа какво мисля.
Първо като видях заглавието на темата "научете ми" веднага се сетих за онази песен: "научи ме татииии, жица да крадааааа". Обаче ти не искаш да учиш за жицата...
Това което пишеш за отношениятга ти с думите е останало пълна тайна за мене до сега. Според мене ти си в много добри и задушевни отношения с думите, разбираш се с тях чудесно и ги употребяваш много добре. За това ми е трудно на прима виста да се задълбоча в проблема. Все едно изведнъж някой гений на цигулката да ме помоли за някой съвет за по-добро свирене.
Обаче сега мисля по нещата които си написала.

"всички добре говорите, добре четете, добре слушате, добре разбирате и добре отговаряте "

Аз така ли съм? А ти не ? Ти не можеш какво?

И за да разбереш, че възприемам това съвсем сериозно, ще ти кажа сериозно какво мисля.

Ако на някой му липсват думи - има два варианта.
1. Той може да не е много умен.
Това може да не се окаже съществено важно.
2. Обратното.
"много обичам да си играя с думите, търкалям ги из ума си, подхвърлям ги, строя си разни кулички и къщички от тях"
Може да не казваш нищо с думи, да си мълчиш, ей така като пукъл да си мълчиш, а вътрешната ти реч да върви, виж какво си писал горе.
Понякога многото варианти нахвърляни в ума - объркват.
Не много умният човек има само един вариант и действа директно.
По-умният има винаги няколко, което му създава поне дилима, ако не трилема.


Тук ще спра, понеже може да искаш да кажеш съвсем различно нещо.
Когато ти дойде дума - кажи ми - и ще продължим.

добро утро и на двете и ви благодаря,
само че
ето, знаех си, че няма да го кажа ясно, но пък вашите отговори ме насочват да обясня по-конкретно
клубното си присъствие не мога да давам за пример, защото повечето тук познавам, по-лесно ми е да ви кажа нещо, въпреки, че и с вас понакога ми се случва да "онемявам"
иска ми се да участвам в разговора, да ви кажа нещо, ама нещо съвсем обикновенно, шегичка някаква, а не мога,
не ми идват точните думи, плаша се, че няма да приемете, няма да разберете или ще го помислите за много глупаво, може и обидно да ви се стори
случвало ли ви се е, когато срещнете неразбиране, дори и само "добър ден" да сте казали, да го усещате физически,
всичко да се сгърчва у вас, мисълта ви да блокира, или такава лавина от мисли да ви затрупа, че за дълго да загубите способност и желание да говорите,
на мен това прекалено често ми се случва
и това е с хора, които познавам и им имам доверие
ако вие ме заговаряте, ми е по-лесно, и пак разговора бързо замира, аз го "душа", знам го,
а когато не познавам някого, или ако остсрещния също не може или не иска да говори?
ако не ме заговори, посмъртно не мога да направя контакт, колкото и голямо желание да имам за това
пробвах тук да се "лекувам", обаждах се на непознати, самолечението не даде никакъв резултат, даже сякаш задълбочи проблема и убеждението ми, че не мога да разговарям,
ако отсрещния не поеме инициативата след първото "как си?", разговора е умрял,
не обичам да задавам въпроси, не знам и какви въпроси да задавам, за да покажа интереса си към човека, без да навлизам прекалено нахално в личното му пространство,
не знам какво е това, което го интересува, за да говоря за него
мразя телефоните, защото там още повече ми се иска да мълча, и го правя, знам, че поставям в неудобно положение събеседника, и че всеки на негово място би искал никога повече да не ми се обади, и с право

не ми се искаше да ми отговаряте точно това, което сте писали, даже се сдухах
знам , че понякога мога да редя и интересни пъзели от думи, защото прекалено много си играя с тях,
обичам много да гледам как и другите са си играли, и са ги редили,
но може ли човек винаги да живее в застинало пространство от думи, и да очаква, че някой ще се чувства уютно в него,
то е дистанцирано, в него няма контакт

сега разбрахте ли?

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

....хайде бе ти кого искаш да заблудиш а...ти дето водиш разговорите толкова спокойно и разумно....за пример те давах, ся кво така се обърках ама няма да мине твоя номер ша знайш....

Връзката поставя в зависимост

бафр мааму/вече поне на френски мога да казвам по нещо/
наистина не ми вярвате
абе едно е да редиш монолози,
а съвсем друго да си водиш кротки , приятелски, задушевни разговори,
а аз в тях съм само зрител

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

...стига де кво са запъна сега...я ма питай нещо задушевно ако не мога да ти отговоря значи имаш проблем.....

Връзката поставя в зависимост

ми не мога бре,
няма ги думите,
кажи ми какво да те питам, и веднага ще го направя

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Хей, вие само тука ли киснете?

Може ли да се включа по въпроса с думите? Ако разрешите. До неотдавна с тях се занимавах, та все нещо мога да допринеса.

Думите са знаци. Означават различни неща за различните хора и в различните ситуации. При определено средно ниво на владеене ти ги употребяваш плоско и еднакво спрямо всеки и във всякакви ситуации. При друго внимаваш да се съобразяваш с човека. При трето - съобразяваш и думите, и ситуацията. Оттам нататъка се изисква познаване на ситуациите и човеците. И кръгът се затваря, защото ако нямаш такова познаване или ти е трудно да го осъществиш по ред причини, губиш възможност за боравене с думите.

Нещата се усложняват действително много ако имаш няколко варианта за действие. И неясноти в мотивацията. Тя пък зависи от адекватната оценка на ситуацията. И кръгът пак се затваря.

А когато ситуацията стане напечена, въобще не формулираш нещата с думи. Просто действаш на момента.

Родените да летят не могат да пълзят!
вещерска поговорка

...ааааа не питам нищо аз....ша та питам аз пък ти да ма излъжиш...и ей ти на проблем......

Връзката поставя в зависимост

говориш на Pineapple, особена слабост имаш към нея,
проблема обаче е мой,

добре, всичко звучи логично, но какво от това, че го разбрах?
на мен това с какво практически може да ми помогне?
каква мотивация трябва да има човек, познаване на ситуацията и пр., че да води един съвсем обикновен, неангажиращ, приятелски разговор?

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Не съм наясно дали проблемът е твой и изобщо има ли проблем. И оттам не знам това практически с какво може да ти помогне.

Обикновен и неангажиращ приятелски разговор се води в приятелска среда. Под приятелска среда разбирам съвкупност от хора с приблизително еднакво отношение към заобикалящата ги действителност. А когато нямаш подходящи ситуации за общуване, трудно можеш да разбереш кой какво отношение има към действителността. Е, това което ти остава е да си избереш няколко души, на които симпатизираш. С някои общуваш, на други просто симпатизираш.

При натегната обстановка обаче нещата са по-различни. Просто внимаваш значително повече. И така се стига до допълнително самоограничаване в контактите и в общуването. Целта е да не създаваш проблеми на хората, на които симпатизираш, най-общо казано.

Защото пък ти самият не си човек, който не създава проблеми... Характерът и дори работата ти го изискват. Та така.

Родените да летят не могат да пълзят!
вещерска поговорка

Уточнявам нещо важно - просто ако наистина има проблем и проблемът е твой, целта не е била такава.

За мен проблемът доскоро беше дали да вляза в голям конфликт и да търся защита, или просто да не влизам в конфликт. Сама трудно можех да се защитя. А ако бях потърсила защита, щеше да е проблем за хора, на които не им е това първа грижа и основно занимание.

Пък и тези хакерки в дира...

Родените да летят не могат да пълзят!
вещерска поговорка

е, ти изглежда знаеш теорията
сега и аз да ти кажа какво мисля, и защо теориите не винаги ми изглеждат приложими,
това тук е един пример, в който думите ми изглеждат враждебни, и предпочитам да ги няма

1. смятам клуба за приятелска среда и ми се вижда ненормално, да не мога да водя приятелски разговор тук

2.благоприятни ситуации за разговори също достатъчно има
давам пример :
днес Марина и Майа съвсем приятелски ми отговориха /в темата на Марина, и в тази на Pineapple, и в моята/, те винаги подържат този тон,
но аз не мога да продължа разговора, не знам защо, чудя се,
надявам се, че с това не ги обиждам, но самата мисъл за това, че не мога да продължа ме потиска,
това надявам се и на тях ще даде да разберат, за какво говоря

3. намирам почти на всеки, за какво да симпатизирам,
мисля, че с всеки има за какво да си говоря,
въпроса е в това, че не мога да намеря начина, особено ако и той не проявява някаква особена инициатива, тогава решавам, че ако продължа да говоря, вече мога му създавам проблем, най-малкото да му досадя

сега обаче на теб ще ти създам, въпреки вътрешната си съпротива, защото виждам, че ти обичаш проблемите
ще ти кажа защо се задестваха в мен разни защитни механизми, и защо тези думи, в този постинг ми изглеждат враждебни,
преди това обаче искам да ми отговориш на следните въпроси, свързани с този пасаж
<Целта е да не създаваш проблеми на хората, на които симпатизираш, най-общо казано.
Защото пък ти самият не си човек, който не създава проблеми... Характерът и дори работата ти го изискват>

от това аз разбирам, че добре ме познаваш, познаваш характера ми, знаеш какво работя, и че работата ми е свързана с това, да създавам проблеми, и едва ли не го изисква

това с каква цел го каза?
за да засилиш усещането и притесненията ми, че създавам проблеми/нещо, което аз най-малко желая/ на хората, на които симпатизирам , дори и да става дума само за неангажиращи разговори или елементарно приятелско внимание?
искаш да засилиш параноята ми, че някой всичко знае за мен, и дори и в чаршафите ми може да се е набутал, без аз да искам това ли?

допускам, че може и да греша, и това пак да е само теория, и тя да важи не само за мен, но и за теб, и за всички останали,
отговори ми

разликата между нас е тази, че на теб ти харесва да създаваш проблеми, забавлява те, и ги създаваш на всички без много да ти пука
а аз хич не ги обичам и само мисълта за тях ме сковава
гледам сигнатурата ти,
възможно е летенето да е свързано и с рискове, и ти да се чувстваш огромна героиня в очите си, поемайки този риск
аз обаче също не се страхувам от летене, но предпочитам делтапланерите,
когато се чувстваш в хармония с вятъра, с ландшафта, с природата изобщо
така е и с общуването при мен,
не искам думите да са извор на недоразумения, за това и понякога се чудя, дали да не дам обет за мълчание
сега разбра ли?

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

не разбирам, коя цел не е била такава?
поставих съвсем личен проблем, който няма нищо, ама НИЩО общо с теб,
този проблем си го имам от дете

не схващам и чувството ти за хумор по отношение на хакерките

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

...тука аз малко да се намеся...ето ти можеш да говориш сериозно, изискано, познавателно...в друг един момент ти можеш да говориш с голямо чувство за хумор, весело, невзискателно много простичко....затова аз не виждам проблем, докато аз не мога да застана сериозно и така да говоря, защото първо аз никога не съм се взимала себе си и живота ама всичко около мен насериозно...за мен всичко е шега, майтап и така и разговарям...еее май аз имам проблем а........не бе майтапя се не ми е проблем...

Връзката поставя в зависимост

е ето, ти колко по-лесно откри ключа на бараката
възненавидях се още докато пишех отговора към вещерицата,
да не казвам, че съжалявам горчиво, че пуснах темата
тези думи сериозно, изискано, познавателно ме накараха да потръпна от ужас към думите които наредих, и към себе си
вярваш ли ми?!
заклевам ти се
искам да мога като теб,
изобщо не искам да гледам на живота, още по малко на себе си сериозно,
искам и на мен всичко да ми е на майтап

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

....оооооооох как искам да открия ключа на двореца.....
...ха ха ха това е най-лесното нещо да направиш всичкото да е веселба около тебе....живот, хора ,себе си ооох себе си е най-лесно да вземеш на шега.....ще кажеш ами няма ли да ме приеме обществото като шут - пфу, че къде е това общество, обществото съм си аз и така много си се харесвам....

Връзката поставя в зависимост

1. Има недоразумение някакво. Стилистична грешка може би. Моя. Под *ти самият не си човек, който не създава проблеми* имах предвид себе си. И своята работа, свързана с думите, които не всеки и всякога харесва. Затова се налага да влизам в спорове и дори в конфликти с доста хора. Което пък е лошо, защото обикновено не е ясно кой има право. А арбитри няма. Няма лесен механизъм за работа. Повечето хора не обичат да оспорваш думите им. Не смисъла в думите им, а езика, на който се изразяват. Затова е необходимо разбиране между работещите с думи, и дори симпатия.
Оттам надолу разсъжденията ти не важат, защото нито познавам характера ти, нито този на работата ти, нито пък (най-малко!) мога да знам нещо за чаршафите ти, ще прощаваш, ако това те обижда. Аз поддържам мнението, че всеки си гледа неговите чаршафи и те не може и не бива да бъдат обект на чието и да било внимание. Само че в повечето организации и компании, дори в приятелските, като чели това е най-важната тема на разговор. И да има, и да няма поводи.
Що се отнася до това дали аз обичам проблемите - мразя ги. И правя възможното да не ги причинявам. На никого. Най-малко пък на хората, които симпатизирам.
Е, не съм вакло агънце байново. Ако някой дълго и нарочно ме предизвиква, отговарям на предизвикателството. Но проявявам търпимост, а отговорът на предизвикателството обикновено е съпоставим с него по сила.
2. Клубът като приятелска среда. Знаеш ли, за мен приятели не са хората, с които водя разговори за новите си обувки, времето или новините по радиото. И дори не са хората, с които имам общи интереси. Изкуство, музика и т.н. Или обща работа. Приятели са ми хората, с които имам дълго общуване, симпатия, караници и сдобрявания, с които сме водили общи *битки*, с които имаме общи приятни, весели и обогатяващи преживявания. А клубът не е място, където преживяваш. Или поне аз не го приемам за такова. Защото преживяването е нещо комплексно, не се състои само в размяната на думи.
3. Сигнатурата ми. Свързана е с Буревестник на Горки. Ако си спомням добре. Там се разказваше за разговора между птицата буревесник (не я знам на български как е) и една змия. Идеята беше, че като начин на придвижване на нещата някои предпочитат пълзенето, други - полета. Това е. В този смисъл няма връзка с риска. Не че мразя риска. Но допускам само умерени и обосновани рискове.
4. Не се чувствам огромна героиня в ничии очи. И изобщо не се гордея с проявите си тук. Честно казано идеята да бъдеш герой в нечии очи е малко детинска. Според мен.

Родените да летят не могат да пълзят!
вещерска поговорка

Виждаш ли, пак проблем с разбирането и думите. Аз останах с впечатлението, че ти създавам проблеми с нашествието си в дира. Както вече казах, намесих се в доста теми и в доста клубове, и то разгромително. Словесните двубои понякога са лошо нещо. От думите боли.
За хакерките не беше съвсем хумор. Част от моите проблеми започнаха с едно общуване в дира. В резултат на което останах с доста основателно впечатление, че общуващият с мен ме познава. И че това общуване в дира може пък да причини проблеми на други хора чрез различни тълкувания на думите. Реални проблеми, а не виртуални. Абе какво да ти кажа - не само теб те тресе параноя...

Родените да летят не могат да пълзят!
вещерска поговорка