Скапаните бебета!!!

В събота,на една клубна сбирка,на която отидох без ентусиазъм,само и единствено зарад' един стар пръч-клубен приятел,имаше едно майче с бебе,швъкащо наоколо.Русо едно,ангелоподобно,нищо общо с моя расов трако-византиец-ала-прелест съща!Също!
А моето вече месец и половина не съм го виждал и ми липсва ужасно!
Едно време май нямаше толкова много бебета,мама му стара-поне по времето,когато аз си нямах...
Ето-вчера пък -по работа на село,мамка му,Ради има едно момиченце на 7 месеца(кодово име "Снахата"),не я бях виждал,щото зимата бе съвсем прясно(бебката),отгоре на всичко и малко настинало,а сега-една прелестна русолява мома!
Дори се усмихва учтиво,а като я вземеш(перце-къде ти-моя бабанко беше 13 кила преди месец,сега сигурно е все едно произведен от базалт),като я вземеш-перце,перце,сладко и пухкаво момиче-излъчва Ин-лъчи,лъчец,ми каза един стар прекрасен приятел,а как ще е в множествено число?Лъчлета? Личици? Добре,де вдетинявам се,ако на някой не му харесва,да не чете...
Категорично не съм Борис Виан,макар да се получи нещо като идиотски поток на съзнанието,но как инак да опишеш неописуемото чувство да държиш бебче на близък,много близък приятел,и да лееш вътрешно сълзи,усмихвайки се,че то не е твоето Кретенче-че сигурно чак след месец ще го видиш,а той ще е съвсем различен от това ,което си изпратил на бабата в началото на Юни...?То е като да приказваш с непознат,или просто да го гледаш,и да ти прилича ужасно на някой,който ти е бил близък,ала в момента,или вече го няма по една или друга,та чак трета причина...??Несмела,някаква тъгичка,а вие не се подсмихвайте снизходително,едно време тук се пишеше повече за бебета и деца,детски градини и по-малко за матраци...ама не,лошо няма ,нищо лошо няма и в матраците,де,имат си своята функция...
А онази малка кокетка-ей,заглеждам се по бебета откак си имам собствено,собствени,вече ...известно време,но всяко-ебаси характерчетата и уникални произведенийца са тия пикливи същества! Онази малката,след като види(взех я от баща и),че оня и се изплъзва,не ,не реве,не протестира,а прави някакво невероятно движение-като реверанс,ама от кръста нагоре,като фигура,изпълнена от перфектрн кънкьор върху лед -и протяга-съвсеееем кокетно и ненатрапливо-не толкова на баща и му става жал или иска да си я вземе,колкото на мен -неудобно-усмихвайки се-иска си при нейиния си човек !!

Липсва проклетото изчадие-свиква се с НЕ-слагането на чупливи неща...т-е с липсата вече на необходимостта всичко да се качва извън обхвата на поражение на малката крилата ракета-чаши,уреди,телефони,мишки..първите дни всеки път се улавях как вдигам несъзнателно нещата на по-горните рафтове,а чиниите-в недостъпния за НАМЕСА край на масата...и -едно,липсващо!
А вие-матраци,та матраци!
Бебетата са си бебета,и да ме извинявате,ама тук по-често трябва да се пише за бебета,личното ми мнение,написано в едно абсолютно идиотско и откраднато за целта време и кога ли ще успея да прочета какво ми е написал някой ,и дали,но няма нищо по-липсващо от едно бебе-все едно за ден ,седмица,или месец !
По друг начин е-ако една жена липсва,ще я замениш със спомен,представа,заблуда-съзнателна,ако трябва.
Отишъл си(все едно за колко) близък-също,но бебе,бебе-всеки ден то е различно,с какво бихме могли да заменим прелестните му усмивчици и все нови и нови номерца?
Извинете ме,майната ми,де,ама тоя човек ми липсва и то много,да знаете !!

Nеc sine te
nec tecum vivere possum.

И както до преди 5 минути бълвах огън и жупел и с пяна на устата отправях свирепи закани към единия, че ще отлети с бясна скорост при баба по негов избор, а на другия съсках страховито, че ще го оставя да реве докато се пръсне като балон....така изведнъж ми размина лятната буря прочитайки доста обърканото ти /признавам/ словоизлияние.

Да, истината е, че без децата - тия малки нагли отрепчици, с нахални промушващи се във всеки процеп пръстчета - живота е ужасно скучен!

Аз, като много, съм на антитерористична вълна.
Това, твоето, е същностният отговор. Другото е ала-бала. Това е!

Agent of Change

Днес уредихме лапешорите единия при едната баба, а другия при другата за четвъртъкпетъксъботаинеделя. И освен това е приказвано принципно за 15 дена бебока да е пак там за отпуската. И сега вече почнаха да ми липсват, и ме фана дърмата

(в подобен стил, от архива)
Ухание на бебенце
10.07.03 18:15

Безспорно,да имаш бебе е товар,отговорност,грижа,беля на главата,безсънни нощи и мнооого,много бъдещи и настоящи грижи.
Но знаете ли ,уважаеми приятели кое е най-малкото нещо,което може да се каже в плюс на това,да разполагаш с едно малко,сладко и безпомощно,изцяло зависимо от теб прото-човече?
Ароматът.
Ароматътъ на чисто,къпано бебе.
Ароматът,който пропива пеленки,малката му и нестабилна главица,дрехите ти,губерите,килимите,мокетите,гардеробите,куклите,всичко наоколо.
Ароматът,който ни пропива и нас,целите,които сме около него.
След време,много или по-малко години,когато вече ще сме стари,а това ще е един по-близък или далечен спомен,ми се ще да извадя едно шишенце и да си сложа малко от този парфюм
Но едва ли има такъв начин.Макар да не бих го заменил за всички скъпарски и снобарски измислени благоухания.

Agent of Change

нали?
как пък като ги събуждах цяла година за училище и детска градина не пропуснаха нито веднъж да мрънкат и да се тръшкат, че им се спи, а иначе в събота от 7 часа започват да цвърчат по-силно от двата папагала в клетката и да ми се мятат из леглото с опити за мечешки целувки...

и как като стане време за подреждане изведнъж се заиграват сякаш са първи приятелки, а щом имам нужда от малко спокойствие (да поработя, да не си мислите, че се надявам на почивка...) и ги пратя в стаята им, оттам долитат зверски писъци не смея да си помисля, че ще мога отново да ги сдобря...

всеки път, когато са на гости с преспиване, се улавям как през нощта затаявам дъх пред детската стая и се ослушвам - спят ли вече? надниквам да видя дали са на леглата или на пода, завити ли са... и после дълго гледам подредените завивки и ми е хем смешно, хем тъжно... и самотно...

неведнъж съм им се заканвала, че в неделя ще ги събудя рано и ще ги заведа на битака... да ги продам... ама сигурно няма да стане, защото кой ли пък ще ги поиска... и те се смеят, и аз се смея с тях, защото не искам да знам какъв би бил светът ми без тях...

нямаме баби на село... и това ме радва...нямам повод да се отделям от децата си...

и да се върна на темата: нашите матраци са удобни и издържат на много скачане. а възглавниците ни какви чудеса са преживели.... да ви кажа ли от кой магазин са или това вече ще е реклама??

нашето гардже си е най-хубаво!

Чак ми се насълзиха очите от спомени!!Радвайте им се,докато са при вас.Моите са вече големи/на 25 и 20 години/ и вече не са при нас.А не бяха се делили от нас, нямахме баби на село или в друг град.Първо ,когато синът ни замина да следва, преживявах почти година,но се успокоявах,че дъщеря ни е още при нас.Преди 2 години тя замина да учи в чужбина.Боледувах повече от година,всичко важно се свеждаше до разговорите ни по телефона.С татко и се редувахме да говорим за да я чувяме и двамата....Сега,за мен празниците са когато си идват у дома!!!!!Тогава имам желание да готвя, да им угаждам,да ги прегръщам....И аз още помня миризмата на парфюма "Бебе",надявам се след някоя и друга година да си го припомня-помагайки за внуче!!!!

Кирооо, Кироооо пък аз си мислех че се занимаваш само с цветя.
Мдааааааааа тази тема просто е удар в десетката и дано повече майки и бащи я видят и осъзнаят неповторимостта на това да си родител.
Ако някой каже че е лесно и безпроблемно не му вярвайте. Но ако някой ви каже че е по-добре без тях то този човек не е от вашия свят

само да добавя глазурата на тортата, ягодката в мелбата, чадърчето в коктейла:
неделя сутрин. много рано. толкова рано, че клепачите ми едва са се затворили за сън. неумела целувка по бузата и весело гласче: мамо, нарисувай ми коте!

нашето гардже си е най-хубаво!

А на теб мина ли ти дърмата?
А питаш ли някой,дето дърмите му са няколко ,от еднакво,различно и всякакво естество,че и се смесват взаимно?
Ех,ех,ех!)
Пожелавам ти да ти е минала вече.

Nеc sine te
nec tecum vivere possum.

Иде ми неудържимо да проверя това на тия петички!

Nеc sine te
nec tecum vivere possum.

Мерси! Но не, не ми е минала. И няма начин. Тая работа, дето повече си я изсипал, отколкото написал по- горе я чета за четвърти път. И всеки път ме хваща :-)дърмата. Чувствам се, като долен предател. Отивам на море (след 2 седмици) а мръснишки планирам да оставя Шварценегер тук при Бабет. Аз - на плажа, а той тук в тъмно подземие при плъхове и мишки. Протяга ръце през решетките и плаче за млекце или поне лъжичка каша. През това време аз къркам коктейли...
Ще вземем с нас Терминатора- батко, но това вместо да ме успокоява, сега ме плаши. Като го гледам дали няма нещо да ме присвива под лъжичката, че бебока е останал в София. Където и да е тая лъжича...
Като затръгвам към морето ще се сетя, че някъде по това време ще го видиш наяве, твоето късче от базалт

сега тръгвам да прибера моите оттам. От Варна. Да споделя просто, че и ти, и Киро съвсем точно сте описали собствените ми чувства

Agent of Change

Егати, колко насипно-точно !
Счупи ми главата!

Ти и тая банда бебоманияци ме просълзихте и сега цял ден няма да мога да се наместя Бившият ми съпруг не се е обаждал от 3 седмици и се чудя как ме му липсва сина ни, който е на 3 годинки. Човече, направо ме уби! Ами сега какво да прая? Тъкмо се наместих от неделята, когато с бебо ходихме в зоопарка и беше пълно с татковци и бебета, а аз вместо да си мисля, че майките са на козметик, срещи с приятелки, фитнес....си мислех, че това са неделните им срещи. ПОвредила съм се еееееееееей!
Децата имат нужда от бащите си, но не знаех, че и бащите им се нуждаят от тях Вие да не сте извънземни, а?

Хе, със сигурност не просто му липсва, а изгаря отвътре твоят човек... но причини - разни. Пък и аз, само тук си ривъ - да не мислиш, че жена ми подозира?

Agent of Change

иде ми да си призная нещо, колкото и да ме е срам

В последно време си мисля за внуци.

Да бе, рано ми е още, знам... поне 4 години занапред си мисля, че съм спасена от подобна участ, ама... започва да не ми звучи чак толкова абсурдно това обращение "Бабо!" към мен.

Бебета, казваш :))
И аз ги заглеждам, ама от друга позиция... откакто моя хлапак започна да се заглежда по девойки и му почерня малко горната устна :))))
И все по-често се присещам за бебешкия му период и си се чудя на акъла - от какъв зор съм си мечтала да порасте по-бързо?!
"Няма ли да се научи да пълзи най-сетне?"
"Ама другите бебета на негова възраст вече им набождат зъбки, а нашия още няма..."
"Кога ще проговори най-сетне?!"
"Кога ще..."

Абе радвайте им се, бе хора!
И като големички са мили, ама... мечешката прегръдка на 65 килограмовото диване ми оставя синини... не е както по времето, когато с часове ми спеше на врата, докато се разхождахме в парка ;)))) Маминия гръб - най-удобната детска количка :))))

То това време винаги ще ти липсва.
Поне докато не се появят внуците...


Ти имаш ли?

Ма.. какви внуци те патят теб, нали уж щяхме да спамваме 'Бъдещи майки'.. в хубавата възраст, с Mama Netty барабар? Но то май едното пречи на другото де..

Ама тия думички 'баба' и 'внуче' - недей, че ме е срам , по-млада си от мене даже. Не че това и при мене не може да се случи - като гледам как се развиват хлапетата на скъпия - нищо чудно по едно и също време да се прави и на баща, и на дядо.

Определено добър материал за начинаещи сценаристи



When dream turns to a nightmare the only way is to wake up…