протуберанс

В един единствен миг
да се разтвориш във безкрая на всемира
В една секунда
да вкусиш пулса на вселената
Прашинка, миг, частица –
все още нищо,
а след миг – безкрайност.

Завършен кръг,
Затварящ всичко във пулсиращ всеобхват
Началото и края се поглъщат в невъзможна граница
Животът и смъртта минават бясно в състояния(та си)
Тибетски възвишения на времето
И мариански падини материя, копнееща да бъде светлина…

Значението е илюзия

“да спрем до тук”
изписа мида върху пясъка.
Вълната го отми и върна я във морето…


***черен гологан не се губи***

kolko vyzvisheno i krasivo

ох, сега като го чета не съм сигурна - нещо тромаво ми се струва, за онова, което исках да предам... една музика ми навря такива мисли в главата...

***черен гологан не се губи***