очила

Вчера бяхме на очен лекар и се установи ,че дъщеря ни има късогледство . На двете очички по около 3 диоптъра. Направо ми иде да крещя от безсилие - ми няма връщане на зад - какво ли не правихме за да я предпазим (ограничения на телевизионното време , по- малко четене на уроците привечер и на лампа...) , не ,не и не ... То си беше ясно ,че един ден ще ни се случи (съпругът ми е с 4 диопт. , аз със 2 , а и родителите ни също с такъв проблем), но все ми се щеше някак си да се размине , пък и много рано започваме ( на 8,5 г.)...
Просто и ясно - човек предполага ,бог разполага. Понякога имам усещането ,че само се отбранявам . Ами сега да я подсилвам ли с нещо (храна ,напитки) и как да спра по нататъшно увеличение на диоптъра? Не съм на себе си от нерви - хем знам че е често срещано явление , хем си мисля ,че ние сме виновни ...

Ne moje nishto da se napravi. Kazvat che morkovi bili polezni za ochite, no ne mogat da promeniat dioptura, a i ostanalite predpazni merki ne vodi do nikude. Sina mi sloji ochila na 12 godishna vuzrast (kasogledstvo 1,5 dioptura). Shtom kato cialoto semeistvo e s bolni ochi se ochakva i decata da sa taka. Gledai samo ochilata da sa plastmasa, a ne staklo i ramkite da sa leki, za da ne deformirat nosleto. Kazvat che noseneto na ochilata i sled tova puberiteta mojeli da ponamaliat kasogledstvoto, no az lichno ne viarvam.
Uspeh!

:) ot men

as sam minala po patja na detenzeto ti
pih sok ot borovinki, morkovi - ne pomogna mnogo
NO ima edni avsrijski tabletki, koito as pih obache kato po-goljama (17-18g) i ne pomognaha maj mnogo, no ako se pijat kato malak imat efekt
extrakt ot cherni borovinki sadarjat i sa nesto kato vitamini - pijat se po 3x na den
imeto beshe nesto s D (sa sajalenie ne go pomnja)
preporacha mi gi togava Dr. Parvova ot Okrajna Bolniza (sega maj se kasva Klinika Sv. ANA) - tova beshe edinstvenata lekarka, kojato uspja da uspokoi men i roditelite mi na temata - iskreno ja preporachvam ako oste raboti
no ot sega iskam da kaja - tova ne e tragedija a savsem normalno sastojanie na savremennija chovek, kojto njama vasmojnost da gleda nadalech i pogleda mu se blaska v PC, sgradi i etc.
savet - kato porasne 13-14 godini - moje bi trjabva da sloji lesti, sa men tova beshe vremeto ot kogato gi nosja - njamam problemi, no mahaneto na ochilata beshe iskljuchitelno vajno sa vastanovjavane na samochuvstvieto v malkata mi pubertetska glava togava (sestra mi mina po sastija pat)

i ne se karajte tolkova na deteto, sastoto as se rastrepervah samo kato videh tablizata sa proverjavane na dioptrite, vapreki che roditelite mi bjaha iskljuchitelno rasbrani na temata

разбирам те. дъщеря ми е на 9 г. преди една година я заведохме на очен лекар, защото не виждаше добре (хванахме я, че като гледа филм със субтитри, буквално се залепва за телевизора). сложи очила -0,75. вчера бяхме на контролен преглед. диоптърът е увеличен двойно. от утре ще е с нови очила.
и на мен ми е криво. даже много криво, защото аз самата съм с много висок диоптър и ми е ясно какво предстои. докторът каза, че не е нужно очите да се щадят като се ограничава четенето или гледането на телевизия. каза, че влиянието на тези неща е пренебрежимо малко.

единственото, което мога да направя е да подкрепям дъщеря ми. да я подсещам да си почиства очилата (бедна ти е фантазията колко отпечатъци от пръсти може да има по стъклата на детските очила), да й казвам, че е хубава с тях, да й поръчам красиви рамки с фотосоларни стъкла за лятото (за да не се налага да носи слънчеви очила)... и да приема фактите. никой не е виновен и май не може да се промени. започвам да събирам пари за лазерна корекция. ако не мога да си го позволя за мен, поне за нея един ден да мога да го платя.

нашето гардже си е най-хубаво!

имах една колежка с много голям диоптър, която си направи операция и направо махна очилата.
Не бързай да се отчайваш така... технологиите бързо се променят и докато момичето ти поотрасне, кой знае какво ще измислят ново.
Не знам подробности за операцията, но не вярвам да е била прекалено скъпа - тя сама си я плати, от спестявания от заплатата.


Ти имаш ли?

И аз съм така. Сега съм на 17 и съм с по-малък диоптър , но и при мен е наследствено откъм майчина линия. Аз дори отначало бях далекогледа, но минах на късогледство. Носех очила при четене, сега съм с лещи, но диоптърът не се понижава, все нагоре лети...
По принцип храни , богати на витамин А, помагат на очите- моркови, сирене, кисело мляко...Аз тези храни адски много ги обичам, но генът явно е по-силен....А относно лазерните операции- при раждане диоптрите пак скачали и операцията се обезсмисля....ако не ви се правят 2 такива, доста ще трябва да чакате...ако въобще мислите по този въпрос...

звучиш като че някаква трагедия се е случила! Че всеки втори човек в днешно време носи очила, голям прас! Аз съм с -9 и астигматизъм почти цял живот и не виждам за какво толкоз се притесняваш, нито боли, нито сърби, нито създава кой знае кви неудобства! Най-големия майтап е, че и мъжът ми е горе-долу на същия хал и е въпрос на време да поставят диагноза на щерка ми!
Айде стига глупости, за кво сте виновниНищо не може да направиш, гледай си детето както преди, че както си се панирала ше земеш да му натресеш някви комплексиДиоптъра сигурно ще порасте с разтежа на детето, не е болка за умирачка и няма кой знае ква разлика между 2 и 3,25 диоптъра, се цайси ти трябват, или лещи де! Днешно време поне има хубави лещи, аз като сложих преди двайсетина години беха некви пласмасови допотопни....

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

Съгласна съм за това, че пластмасата е лека, но не се ли надрасква много лесно? От друга страна пък стъклото е безспорно по тежко. Какви са вариантите за затъмняващо стъкло при детските очила , а и правят ли се, позволено ли е за деца?

Захващам се за последните ти думи “да не се караме на детето”. Разбира се и дума да не става, дори през акъла не ми е минавало да го правя.Спомних си годините в ,които разбрахме в къщи ,че брат ми ( и той) не довижда.Майка ми го прие невероятно трагично, почти лично защото баща ни имаше невероятно зрение.Години наред след като знаех за себе си ,че съм късогледа не смеех да спомена в къщи за да не я разстроя...Всъщност така или иначе тя разбра 15-тина години по-късно (беше публична тайна), аз вече семейна и с дете – така като че ли го преглътна по-лесно. Струва ми се ,че до едно известно време за родителя е по-тежко.Иначе ,знам че не е трагедия ,но много ме плаши възможността за увеличаване на диоптъра.За морковите съм чувала и аз .Беше време в което правехме в къщи сок от моркови и ябълки ,при това току що откъснати от градината. Ефекта е малотраен май...За екстракта от боровинки благодаря – ще го потърся по аптеките.

Всъшност и ние така постъпваме – окуражаваме я колкото можем ,даже й споменахме,че да носиш очила е модерно... Решихме, че и тримата ще си направим нови очила за да не се чуства самичка, избираме си модели , сменяме магазини , ама колкото и да играя театри пред нея ,като си останем на саме се улавяме ,че не ни се приказва . Тъпо. Още по-тъпо е, че до няколко седмици може да й проведат някаква терапия за стимулиране на едното( “мързеливо “ както се изрази доктора око), за която ще се наложи да ходи с превръзка...
Чудя се и как ще играе физическо през новата учебна година? Вие как се справяте?
По въпроса за лазерните операции намерих това :
[линк].

[линк]

[линк]
взети от друг клуб(как се правят активни да му се не знае)
Ако искаш прегледай ги.

Благодаря за съчувствието!Не съм отчаяна съвсем ,още повече сме преживели и други стресиращи моменти . Дъщеря ни се роди със тотална аномалия на сърцето и на 6 мес. се наложи операция в Трета градска болница(докато съм жива няма да забравя човешкото отношение на всички педиатри и хирурзи там),но все пак ми е криво. Все едно сме от пясък – външно изглеждаме здрави , а току се поправяме – я очи , я зъби , я нещо по-сериозно и докато оправиш едното нещо друго се обажда за ремонт. Така само тичаме да запушваме протеклите дупки...
Във връзка с лазерната операция ние се интересувахме по принцип за мъжа ми (среща трудности при каране на ските ) и доктора реагира много странно –“А ти на колко си години?”-“На 35”-отговаря той-“Че за кога ще си правиш корекция?....Ти след малко ще започнеш да връщаш”Такива едни работи

От операциите се вълнуваме, но не за нея.Тя е още малка, пък и само като чуе се разтреперва.Предполагам,че като влезе в пуберитета ще си промени мнението,но засега е така. Едно нещо ме шокира – сега казва никой няма да иска да си играе с мен , нито ще седне до мен на чина. Иди му обяснявай , че това не е точно приятелство. Така се срещаме и с други не-маловажни проблеми.

Като те чета не мога да не се съглася с теб , ама не знам защо се чувствувам като леко напляскана.Горе –долу като в ситуацията с припадането - удрят ти две три малки шамарчета и се свестяваш.
Майтапа настрана обаче – вече сме на хорото и трябва да се играе. Довечера ще обиколим всички оптики в града ( да не си помислите че са много – я има 10 я няма) и ще пробваме на воля. Апропо, има ли някакви съображения при закупуването на детски очила , както и нещо от което да се пазя?

Остави детето си само да избере рамките, не го ограничавай. Направи всичко възможно тя да се харесва с очилата и да се чувства комфортно с тях :-) Ако имате финансова възможност, изберете маркови рамки. Моите са италиански, много по-леки са от обикновените китайски рамки за очила, много по-удобни и много по-здрави (за 2 години и половина не съм имала проблеми с тях, няма го стандартното разхлабване на рамките, непрекъснато донагласяне и т.н), стоят с пъти по-добре и съвсем дискретно. Не съм на възрастта на дъщеря ти, но също имах притеснения как ще свикна да ходя непрекъснато с очила, как колегите и приятелите ми ще приемат новия ми външен вид. Обаче в момента, в който аз се харесах с тези рамки, вече нищо не беше в състояние да повлияе на самочуствието ми :-))

Ами добре, че са се усетили за мързеливото око. Защото при мен го пропуснаха и резултатът е 4 диоптъра разлика между 2-те очи(запчна с 0.25 разлика... стигна до 6 - сега се е кротнало)... Което вече е доста неприятна ситуация...

Така че ако предлагат терапия - съгласявай се. Това се оправя. Ако се хване навреме. Иначе после става страшно (в най-лошия момент при мен разликата беше 6 диоптъра... а по принцип не се препоръчва на очила да се слага повече от 3.5-4 диоптъра разлика(идея нямам защо... само че всичките ми лекари така твърдят. Всъщност изписват се, само че следват главоболия, дискомфорт, бля-бля - личен опит от опит да сложим 5 диоптъра разлика,когато беше толкова. ) - т.е. единственото решение са или лещи или очила, които са... близки до твоите диоптри.

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

да мислиш така! Струва ми се, че понеже майка ти е направила трагедия от въпроса затова и ти така сега....а не е хубаво щото и детето усеща! Вие сте тези, които не трябва да давате повод за притеснения, приеми го като нещо нормално, то си е такова. Аз не съм имала никакви ограничения в живота си поради късогледство, това не е недостатък! Някои хора са атлетични, стават я футболни звезди, я скиори....някои не могат 100 метра да избягат, все се спъват...природа, ко да праиш! Къде по-страшно е това със сърчицето на детето, през какво сте минали ти сега за такава дреболия се притесняваш! В днешно време има такъв избор от очила и лещи, че изобщо няма смисъл от притеснения! Важното при избор на очила е да ги погледне добър оптометрист, защото трябва да "стават" Ако са големи или малки ще има проблем естествено, или ще се смъкват или ще стягат. Вземете възможно най-леките, да не му тежат на нослето. Оттам насетне има толкова много екстри в стъклата-такива, които потъмняват на слънце, такива които не рефлектират, т.е. вечер като запалиш лампата не виждаш отражението в стъклата, такива дето не се драскат...бе пари да имаш! Някой спомена да оставите детето да си ги избере, ако се хареса с очилата ще е по-добре. На моят син му откриха далекогледство, половин диоптър или нещо подобно. Доктора ме пита ще му слагам ли очила, щото можело и без ако не му пречи. Аз викам, аа няма нужда, той като скочи, искам, искам очила, а ся де! Направих му, носи ги месец два и ги заряза, той наистина няма нужда.
О, и сичките тия работи за четене и телевизия...не тормозете детето! КОйто си има гените ше има късогледство, ако ще изобщо да не гледа телевизия! Тва няма никакво значение, вервай ми! И мен така ме тормозеха като малка, да не чета в леглото, да не тва, да не онва....и пак имам 9 диоптъраВ същото време сина ми си е чел и гледал както си иска, би трябвало да е полусляп! Ма е зел гените на баща си(те с щерката имат различни татковци, тя няма да е късметлийка)

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

Хлапето си избра вече. Като за начало- добре сигурно по половин час във всеки магазин сме стояли, докато премери всички модели. Накрая съвсем се обърка . Както и да е поръчахме що годе лекички, но (както ни увериха) издръжливи. Малко ме смущава това , че я стискат край носа и ушите ама в оптиката казаха, че всичко това се подлагало на някаква термична обработка и се напасвало спрямо конкретния случай. Дано!
За самочувствието – браво!

В интерес на истината мога да кажа, че доктора доста се постара.Все пак така си е редно при децата.За съжаление не всички са толкова внимателни.За терапията ми обясниха ,че се затваряло с марля едното око за известно време(не разбрах колко???). Не ме стана ясно обаче каква е идеята – по – мързеливото да достигне по-високия диоптър или по-умореното да си почине? Както и да е ще бъде трудно за детето ако се стигне до там.За сега трябва да свикне с очилата.

Да права си (тук въздъхвам тежко) ,ще караме нататък . То и много избор няма. Вече поръчахме такива с метална рамка, антирефлексна пластмаса и някакъв повърхностен слой за ненадраскване . Вариантите за потъмняване не се препоръчвали за деца и се отказахме. Всичко добро !

Хелиоматика може да не е подходящ, но е добре да и направите още едни очила - с диптър, тъмни, с пластмасова рамка, да не се отличават много от хубавите тъмни очила. Казвам го от опит, защото през целия си живот съм се ядосвала, че не мога да нося тъмни очила. На мен ми обясняваха, че хелиоматика не струва (може би са били прекалено скъпи за семейния бюджет), а ако знаеш как по-слабите ми очи са чувствителни към светлината.... Сега вече използвам идеята за носене на тъмни очила като стимул за лазерна корекция :))))))) Само да я направя, ТАКИВА очила ще си купяяяяяя

(пък и като резервни може да ги използва ако се наложи)

А за физическото - винаги съм била с висок диоптър, но ме освободиха от тежки физически натоварвания май заради бъбреците, не съм сигурна вече... просто пропускаш някои от упражненията, дори е приятно, в някой момент може да се почувстваш дори повече от другите

За лазерната корекция:
- трябва да си навършил 18 години и да си спрял да променяш диоптрите поне от 12 месеца;
- по-сериозната оперция (за големите диоптри) в Света Петка (Варна) струва по 600 евро на око, става за няколко минути, на другия ден си на преглед, след това след месец, два, три, шест, година... и от всичко, което съм проучила за себе си, си заслужава...

И не се шашкай от диптрите... огледай се, колко невероятни гаджета вървят по улиците с очила и самочувствие... Важното е да я възпитате така, че да не се притеснява от тях. Успех!