Belograd4ik
10 отговора
424 прегледа
Belograd4ik
njakoi da znae kude moje da se nameri karta na rajona? imam namerenie da hodja tam subota i nedelja, a zakusahme s informazijata za terena.
imate specialno mnogo zdrave ot nnn, koito v momenta nabiva krak v rodnata kazarma i vi jelae veselo ljato. az mu razpe4atvam va6ite putepisi da 4ete i toi se kefi maksimalno.
Specialno za Asparuh:
Iska6 li da doide6 na kletvata mu v Pleven na 13.08? mislja, 4e 6e se iznenada strashno prijatno.
imate specialno mnogo zdrave ot nnn, koito v momenta nabiva krak v rodnata kazarma i vi jelae veselo ljato. az mu razpe4atvam va6ite putepisi da 4ete i toi se kefi maksimalno.
Specialno za Asparuh:
Iska6 li da doide6 na kletvata mu v Pleven na 13.08? mislja, 4e 6e se iznenada strashno prijatno.
Re: Belograd4ik
И имаи предвид, че енкодинга на страницата е Cyrillic ISO-8859. Ако нямаш откаде да регулираш браузара (който в 99% знае само Cyrillic Windows - 1251).... гориш...
Хвала на такива хитри web дизайнери....
...::CCCCC::...
We love green clouds, clean skyline and dry passages
Хвала на такива хитри web дизайнери....
...::CCCCC::...
We love green clouds, clean skyline and dry passages
като идвам на софия ще трябва ад прегледам твойта брошура, че мисля да ходя натам това лято
Re: Belograd4ik
Длъжен съм да предупредя, че е възможно тези оринтировачески карти да не ти свършат голяма работа. Набързо ги загледах, но определено си трябват повечко познания за работата с тях.
А днес ми се случи нещо много куриозно. Закупих си карта озаглавена Белоградчишките скали от 78 г. (същата, която е на препратката на Турист), от сергия, а по-късно вечерта един приятел ми я подари същата, в няколко екземпляра, плюс една торба туристическа литаратура и карти. Ако имах време бих могъл да ти услужа за екскурзията с един брой, но съм страшно зает в момента.
По същия начин си купих оригинала на Павел Делирадев "Пътувания из България" от 1944г. в 4 тома, а ми я подариха издадена в една книга от 1979 г.
Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"
А днес ми се случи нещо много куриозно. Закупих си карта озаглавена Белоградчишките скали от 78 г. (същата, която е на препратката на Турист), от сергия, а по-късно вечерта един приятел ми я подари същата, в няколко екземпляра, плюс една торба туристическа литаратура и карти. Ако имах време бих могъл да ти услужа за екскурзията с един брой, но съм страшно зает в момента.
По същия начин си купих оригинала на Павел Делирадев "Пътувания из България" от 1944г. в 4 тома, а ми я подариха издадена в една книга от 1979 г.
Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"
Re: Belograd4ik
хей, предложението ти е страхотно! ако имаш повече, аз мога да ти платя за едната веднага, а ако държиш да си ги имаш, ще ти я върна след това. вярно, че днес ми е супер зает ден и на мен, но утре мога да бъда където и когато кажеш, стига да е в рамките на София :).
Re: Belograd4ik
Хоби ми е да колекционирам подобни неща, а и имам приятели, които биха проявили интерес към тези повтарящи ми се карти, така че вероятно ще ти услужа само за прехода.
На мен ежедневието ми е доста натоварено, но предполагам, че и утре ще прекарам голяма част от деня в обикаляне по магазини. Можеш да ми пуснеш един SMS на 0887356639, за да се свържа с теб, когато имам дупка.
Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"
На мен ежедневието ми е доста натоварено, но предполагам, че и утре ще прекарам голяма част от деня в обикаляне по магазини. Можеш да ми пуснеш един SMS на 0887356639, за да се свържа с теб, когато имам дупка.
Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"
разходката
А сега да разкажа как мина уикенда.
Петък в 15.00 доволно напуснахме работните места и се отправихме към автогарата. В 16.00 автобусчето тръгна и доволно пристигнахме в 20.15 в центъра на малкото градче. Пътя беше страшно красив, минава се през Петрохан, а като наближиш целта - мястото е извънземно. Дивно и красиво.
В града големите хотели са затворени, пълно е с малки частни хотелчета. Ние спахме в х-л"Св.Валентин":) за 12лв. на легло. Отворил е само преди месец и всичко е новичко и чистичко, топла вода има в изобилие.
И така , настанихме се , оставихме багажа и взехме с нас сандвичи, вода и фенерче и отидохме да си потърсим хубаво място за вечеря. Качихме се на едни скали, не далеч от града, от които се разкриваше страхотна панорама и похапнахме сладко. постояхме доста, наслаждавахме се, описвахме си коя скала на какво ни прилича, радвахме се на щуращите се прилепчета... тръгнахме към хотела, но искахме да разберем кой е пътя за телевизионната кула, за да се качим там на другия ден. И така захапахме баирчето и докато не стигнахме до нея не спряхме. Тя просто ни мамеше със светлината си- като морски фар е. През целия път не срещнахме никой. Само на самата кула вяло ни посрещна лай на куче. Елена в началото малко я беше страх- сами две жени по тъмно в планината, беше й за пръв път. Но светлината на кулата наистина е омайваща. До горе е около час, час и малко, но ние го минахме по нощен хлад. Бяхме при нея точно в полунощ. Светлините на града, свирнята на щурчетата и т.н. :) Прибрахме се към 01.30h в хотела и легнахме да поспим.
На другата сутрин ходихме първо на Калето. Разгледахме, пощурахме се , катерихме се по скалите тук и там и зяпахме към околността. После тръгнахме по екопътека №4 към връх Ведерник. Не стигнахме до него обаче. Успяхме само до Иванов камък - бяхме там около 14.00 и по-натам вече пътеката е непроходима- тръни, къпини и акации. поседяхме, похапнахме, направихме снимки. Аз се опитах да се кача на най-високата скала там, но ми остана 1м. и тръгнах надолу с надеждата да сляза здрава. Надолу по скалите не е същото като да се катеркаш по тях :). Маркировката на връщане е много лоша- трябва непрекъснато да се обръщаш назад за да я видиш, защото е най-често по дърветата откъм страната на града. На връщане срещнахме група туристи:) 6 човека, на които обяснихме за лошото състояние на пътеката. Може да са били и хората на Диана, която също питаше за Белоградчик във форума. Прибрахме се в хотела- душче, това онова... излязохме да пием кафе на верандата при стария, не работещ вече хотел. Приказна гледка. В неделя- сън до 10.30, после кафе и закуска, разходка и т.н. В 15.00 автобуса ни потегли за София.
Доста мързелив уикенд беше. Знам, че ако бяхме с Никсън щяхме да походим доста повече.. Какво да се прави- задължения към родината.
Пък и ако някой беше положил повече усилия и се бе погрижил за състоянието на пътеките...
п.с. Много благодарности на Yogi за картата, която ми подари. Аз си купих от Калето и ориентировъчни карти, както беше споменал. Вършат работа, стига терена да е по-проходим.
Петък в 15.00 доволно напуснахме работните места и се отправихме към автогарата. В 16.00 автобусчето тръгна и доволно пристигнахме в 20.15 в центъра на малкото градче. Пътя беше страшно красив, минава се през Петрохан, а като наближиш целта - мястото е извънземно. Дивно и красиво.
В града големите хотели са затворени, пълно е с малки частни хотелчета. Ние спахме в х-л"Св.Валентин":) за 12лв. на легло. Отворил е само преди месец и всичко е новичко и чистичко, топла вода има в изобилие.
И така , настанихме се , оставихме багажа и взехме с нас сандвичи, вода и фенерче и отидохме да си потърсим хубаво място за вечеря. Качихме се на едни скали, не далеч от града, от които се разкриваше страхотна панорама и похапнахме сладко. постояхме доста, наслаждавахме се, описвахме си коя скала на какво ни прилича, радвахме се на щуращите се прилепчета... тръгнахме към хотела, но искахме да разберем кой е пътя за телевизионната кула, за да се качим там на другия ден. И така захапахме баирчето и докато не стигнахме до нея не спряхме. Тя просто ни мамеше със светлината си- като морски фар е. През целия път не срещнахме никой. Само на самата кула вяло ни посрещна лай на куче. Елена в началото малко я беше страх- сами две жени по тъмно в планината, беше й за пръв път. Но светлината на кулата наистина е омайваща. До горе е около час, час и малко, но ние го минахме по нощен хлад. Бяхме при нея точно в полунощ. Светлините на града, свирнята на щурчетата и т.н. :) Прибрахме се към 01.30h в хотела и легнахме да поспим.
На другата сутрин ходихме първо на Калето. Разгледахме, пощурахме се , катерихме се по скалите тук и там и зяпахме към околността. После тръгнахме по екопътека №4 към връх Ведерник. Не стигнахме до него обаче. Успяхме само до Иванов камък - бяхме там около 14.00 и по-натам вече пътеката е непроходима- тръни, къпини и акации. поседяхме, похапнахме, направихме снимки. Аз се опитах да се кача на най-високата скала там, но ми остана 1м. и тръгнах надолу с надеждата да сляза здрава. Надолу по скалите не е същото като да се катеркаш по тях :). Маркировката на връщане е много лоша- трябва непрекъснато да се обръщаш назад за да я видиш, защото е най-често по дърветата откъм страната на града. На връщане срещнахме група туристи:) 6 човека, на които обяснихме за лошото състояние на пътеката. Може да са били и хората на Диана, която също питаше за Белоградчик във форума. Прибрахме се в хотела- душче, това онова... излязохме да пием кафе на верандата при стария, не работещ вече хотел. Приказна гледка. В неделя- сън до 10.30, после кафе и закуска, разходка и т.н. В 15.00 автобуса ни потегли за София.
Доста мързелив уикенд беше. Знам, че ако бяхме с Никсън щяхме да походим доста повече.. Какво да се прави- задължения към родината.
Пък и ако някой беше положил повече усилия и се бе погрижил за състоянието на пътеките...
п.с. Много благодарности на Yogi за картата, която ми подари. Аз си купих от Калето и ориентировъчни карти, както беше споменал. Вършат работа, стига терена да е по-проходим.