Как мислите?...

10 отговора 291 прегледа
#1

Как мислите?...

Древните гърци са вярвали, че някога хората са били “двойни”, андрогини, и мъж и жена едновременно, с две лица от двете страни на тялото, цялостни… но боговете се уплашили, че така са много силни и взели, че ги разделили по дължина през средата… и после съвсем ги разбъркали, така че да е много трудно на всеки един да открие другата си половина, и има само един човек, който ти пасва точно, който е другата част от теб… много романтично, нали така?

Другата версия е в съвременното западно мислене – човеците са самостоятелни, в определени моменти се срещат, допадат си, после си омръзват, разделят се, и има множество люде от обратния (или от същия?) пол, с които можеш да имаш краткотрайни или дълготрайни връзки, но в края на краищата ти си винаги сам, еднозначен в себе си, и такъв си оставаш… прозаично, без съмнение, но доста рационално, а?

Вие в какво вярвате – има ли го онзи един/една, който е другата част от “мен”, и с когото аз ще се чувствам “цял”, или аз съм си отделна вселена, и всеки един друг е също така отделна вселена, можем да се докосваме за малко, но никога не можем да се слеем, а? Интересно е, до колко сме “модерни”…?

Не съм от тук и съм за малко
Отговор
в отговор на Prosur #2

Re: Как мислите?...

в човека е заложено вечното любопитство.вечно търси,вечно открива.
стремежът към съвършенство е вечен.вечно е стремлението към пълно себепознаване и познаване на околните.
затова мисля,че стремежът да откриеш този който стои от другата страна на лицето ти или този с който ще се чувстваш цял е вечен.винаги ще се появява някой който ще ти пасва повече от другия или ще те допълва по-добре от предишния.
до последен дъх.
поне такива са ми наблюденията.

Отговор
в отговор на Prosur #3

Re: аз така си мисля...

Определено подкрепям съвременната версия. Според мен няма такова нещо като "двете половинки на едното цяло" по няколко причини.
А. Ако се родиш на самотен остров, родителите ти умрат, това означава ли, че ще си непълноценен? В смисъл такъв - да си търсиш половинката сред животните и храстчетата или да не търсиш и да си живееш "половинчато"?
Б. Защо половинки? Може да са третинки, четвъртинки и т.н. Трима или повече души също би трябвало да правят едно цяло...
Единствената логика, която откривам в първото твърдение за половинките, е, ако половинките са мъжка и женска. Но това пък води към други мисли, които доказват, че това не са половинки, ами две самостоятелни цели същности.
Ох, много объркано го давам. Значи... моята теза е следната. Двете същности - мъжката и женската са самостоятелни, отделни, като всяка една носи в себе си другата, но доминиращата я определя и отделя. С други думи, всеки мъж носи в себе си женското и всяка жена - мъжкото, но морфологичните белези, възпитанието и други са тези, които определят човека като мъж или жена. И тези мъж или жена са си напълно достатъчни сами на себе си, защото носят и двете начала. Защо обаче постоянно търсим партньор, спътник и каквото там се нарича още човек до себе си? Та ние си идваме самички на света и си отиваме самички... отредено ли ни е да сме сами и през тези два момента, или трябва да търсим? Причините да търсим са много - любопитство, естествена нужда да споделяш, страх от поемане на някои отговорности (търсиш им своя заместник), продължение на рода. Сигурно има и още.
Горе-долу т'ва си мисля аз. А ти?



Винаги има още един вирус!
Отговор
в отговор на Prosur #4

ами да видим

Това което си мисля е изцяло свързано с моите собствени наблюдения върху самия себе си... Във всеки отделен момент човек се променя... макар и малко,толкова малко че ние чак не го забелязваме...случвало ли ви си е в един момент да се погледнете в огледалото и да се зачудите вие ли сте тва или не? (и това не след поредното зверско напиване а в един съвсем обикновен ден)? е на мен ми се е случвало... Та в тази връзка във всеки един момент всеки от нас е различен и винаги ще се намери някой който да те допълва повече от човека който е бил до теб досега...просто не смятам че е възможно дадна личност да се променя успоредно така че да ме допълва абсолютно съвършено във всеки един момент...затова и не съм много убеден в съществуването на как да кажа... вечната любов или нещо такова (може и да е заради това че все още съм прекалено млад и не съм се замислял особено за сериозна връзка), но познавам и много други хора които са на същото мнение

Try to fight me but in vain... When I come I end your pain
Отговор
в отговор на Grave Heart #5

Re: ами да видим

zashto trqbva nqkoi da te dopulva? zashto nqkoi trqbva da pravi tvoeto shtastie?

tolkova li nepulnocenni se chuvstvate che vi trqbva neshto koeto da "zapulni lipsata", puk bila kakvato i da e lipsa?

choveka koito e do teb ne e do teb za da te dopulni ( a zamislqli li ste se.. ako tolkova tursite dopulvane... dali vie shte mojete da dadete sushtoto za drugata strana?? basi egoizma..). Toi e do teb zashtoto ti i toi taka iskate.. zashtoto taka vi e dobre.. i zashtoto se obichate.. ( koeto mai shte vi navede na misulta mi tochno toi me pravi shtastliv/a), zashtoto ti namirash neshta koito te radvat v nego/neq i obratno

sebeotdavaneto e bezsmislen nachin na samoubiistvo na duha

ne ochakvai ot nikoi da zavurshi tvoeto izrechenie..

izrechenieto si e samo tvoe..

And let there be no sun ray to dry the tear of the face of the one who suffers, before I wipe it...
Отговор
в отговор на Grave Heart #6

Re: ами да видим

umm. oburkah replies.. sorry.. beshe za glavnata tema

And let there be no sun ray to dry the tear of the face of the one who suffers, before I wipe it...
Отговор
в отговор на Tapkaлaн #7

Re: Как мислите?...

Така де, ама въпросът беше - вярваш ли, че имаш "половинка", друга част от теб, която ти липсва, и че има един друг, който би могъл да я попълни и тогава двамата заедно да образувате едно цяло, или изобщо изключваш такава възможност - всеки един те допълва по малко и различно?

Не съм от тук и съм за малко
Отговор
в отговор на eM™ #8

Re: аз така си мисля...

Аз ли? Аз съм твърде раздвоена, но в края на краищата нещата са такива, каквито човек вярва, че са...

Иска ми се да вярвам във версията на древните гърци, защото звучи красиво и защото дава надежда на човека, че стремленията му към другия - с малко повече късмет - биха могли да го доведат в крайна сметка до онази завършеност в себе си, при която нямаш нужда от нищо повече... и освен това защото познавам 1-2 двойки, за които си мисля, че легендата наистина е вярна... и благородно им завиждам!

От друга страна базирайки се на собствения си опит мога да твърдя, че човек е и ще бъде винаги сам, отделен, фрагментарен, че може да докосне другия само в кратки, единични мигове (независимо дали става въпрос за връзка с един човек или с няколко и независимо от продължителността), в които се случва някаква магия, но тя не може да бъде удържана за дълго...

Не ти ли се е случвало да имаш усещането за някой човек, че душите ви си говорят, и това няма много общо нито със секса, нито с това, за което действително говорите?...

А в същото време има друг човек, когото рационално преценяваш като "подходящ" партньор (добър секс, общи теми за разговор, пасващи си характери), и инвестираш много усилия в тази връзка, но въпреки всичко я чувстваш непълноценна?...

Вярваме ли в съществуването на Единия, или просто трябва да изберем еДИН от множеството?... и до колко това има значение?...

Не съм от тук и съм за малко
Отговор
в отговор на Autumn #9

Re: ами да видим

Напълно модерен дух!

Но я кажи - не ти ли се е искало - някога, някъде, дори в момент на слабост - някой да довършва изреченията ти? Толкова ли завършена и самодостатъчна се чувстваш?

Не съм от тук и съм за малко
Отговор
в отговор на Prosur #10

Re: Как мислите?...

иска ми се да имам обаче точно това се не се получава......
малко по малко зрънце по зрънце всеки ме допълва
вероятно и аз допълвам много хора....


Отговор
в отговор на Grave Heart #11

Re: ами да видим

Вярно, променя се... но не пък чак толкова радикално, че да не може да се познае... не преувеличаваш ли малко?

А и тук, струва ми се, не става въпрос за вечна любов - или поне не точно за това - а за какво ми е нужен другия? За развлечение, секс, размножаване, стабилност, ... какво е това, което ми липсва, когато съм сам? Какво може да го запълни и какъв е този, който може да ми го даде - уникален, или просто обикновен?...

Не съм от тук и съм за малко
Отговор