Кому?

От отдавна изминали времена човек търси своята половина, с която е бил разделен, не заради друго, а за да й каже. Какво и как, сякаш не е толкова важно. Важното е да го каже именно на нея. Да сподели. И да бъде споделен...

какавида: "...Понякога една единствена дума има повече послание, отколкото цял текст.. Само трябва да бъде "чута". И е щастие за говорещия да бъде разбран.

... - писаното слово като "казване" и четенето като "чуване", като интимно усещане, като съпреживяване. Отношение, чувствителност. Всъщност нали оттам тръгнахме..
Може да се помисли и върху САМОТО казване, доколкото то е акт на саморазравяне. Послание. Споделяне. И пак КОМУ..."

За казаното и неизказаното. За разбраното и недоразбраното. За словата, казаните и писаните, и за вечното търсене. Както и за вечното разминаване.
КОМУ?

------------------------
Слушай беззвучието...

Виждаш ли колко е трудно. За разбраното и неразбраното. За казаното и неизказаното. За споделянето. Защо, мислиш, някои сме яхнали метлите?
И това е в една симулирана среда. Виртуална. А в реална? А в обкръжение от неясни сенки? А в условия на истинска неизвестност? А при натиск и напрежение, надвишаващи границите на човешките възможности?А??

Това е положението с въпроса КОМУ. За разминаването не знам. Ама господ си знае работата.

Очертава се трудна тема.. Не съм съвсем изненадана..
Но се чудя - защо?
Дали заради малко абстрактните обертонове?..
Или заради отсъствието на ясен въпрос?..
Или може би заради съдържащата се в темата формулировка?..
Дали пък леко не се докосваме до социология на познанието? :)
Знам ли и аз..

Така или иначе - все повече се учудвам на все по-трудното разбиране.
И с годините все по-уместно ми се вижда това - КОМУ говорим. И не заради кой знае колко коренно различни мисли.
Не е и заради невъзможност за предаване с точни думи. (Тук всички боравим с повече или по-малко точни думи или поне се стараем).
А дали пък не е заради като че ли предварително заложеното НЕжелание за разбиране, за "чуване"?
Не невъзможност (това е друга тема:), а нежелание..Предварително.:)

Хрумва ми едно сравнение. Малко е странно, но се надявам, да е логично. Писаното слово - тук, виртуалното писано слово - подобно на сценична реч. При обикновения говор контролираме възприятието на думите и реагираме - с повторения, акцент, интонация и т.н..
При сценичната реч обаче се съобразяваме с многолюдност, която предполага и пространственост и различни индивидуалности..Оттам и изборът на думата, която да провокира усетливостта..

И.. ако сме се съобразили с изискванията за точна фраза, малко по-ярка чувствителност (задължителна за пространството), ясен език.. защо е така трудна "чуваемостта"?


Кое обуславя разбирането?
Защо има разминаване?

Трудно, наистина.. И наистина май е важно - КОМУ. Не просто така - на някого, а точно определено, адресирано..:)
Знам ли..
Много се разбъбрих пак..

............
.по-добре по-късно, отколкото ... някога.

кому ли - на онзи, за когото усещаш, че каквото и да му кажеш, колкото и да помълчите заедно, ще се разберете.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Подкрепям.

Очевидно е НЕжелание, какавида. Предварително. Защото аз все пак мислех, че сме се разбрали КОМУ.

Ама явно идеята за умерена заядливост не понася на всекиго. Други пък губят мярката. Може би аршините са различни. Или ЕГОТО - ама това беше в един друг клуб. Май пак обърках клубовете.

Сори. Няма да се повтори.

Родените да летят не могат да пълзят!
вещерска поговорка

Според мен въпроса не е толкова в разбирането на казаното, в разбирането на премълчаното. Онази странна телепатия, с чиято помощ се разбираш с другия от половин дума, че и от по-малко...