Благодаря ти

Благодаря ти
за това, че си неизразимо слаб,
За това, че ми обеща … щастие.
За това, че никога не би могъл да ми дадеш
дори частица свобода.
Защото я нямаш.
Дори капка сила, защото сила не знаеш.
Дори грам отчаяние,
защото то постига силните.
Дори сълза от мъдрост,
та тя изисква отчуждение.
От себе си, от собственото “аз”,
На егоизма и себелюбието
да сложиш кръст.
Благодаря ти за присъствието ти в живота ми.
Беше ми нужно.
Благодаря ти, че те познавах,
че в най-тъмната нощ, подарена от теб за мен
с много обич - каква жалка нелепост…
Аз се родих от тебе.
Благодаря ти за съжалението, което будиш в мен,
то е най-ценното.
Благодаря ти, че през твоята сянка
По - истински от всякога виждам НЕГО -
попивам чертите му и знам,
че без твоите черти
не бих го познала…
Благодаря ти,
казвам аз,
преди да се изсмея победоносно в лицето ти
и да избягам далече…
Победа – да!
А не поражение…
Убиваше ме, ала твоята душа умря…
в мига, в който въздух аз имах отново и там,
към края на света
сега
летя…
Благодаря ти.
И сбогом.

докато имаш желание да се изсмееш победоносно в лицето му, съвсем не си победила.

себе си трябва да надвиеш, защото той - това си ти.

и внимавай да не хвръкнеш много близо до слънцето, че восъкът лесно се топи в тия жеги

Не знам, пеперудите много победоносни нещо... И в един друг клуб четох за тях. И все съжаляват останалите. И все ми се струва, че носят ботуши. Не е пеперудско бееее...

Благодаря, че беше силна...
поне да ми благодариш.
Благодаря, че ми обеща завинаги
да бъдеш моя
и никога за теб да няма друг...
Благодаря за всички илюзии, по-прекрасни от приказка
и по-реални от тялото ти до мен.
Благодаря за смисъла, с който изпълни живота ми.
И след това го изпразни. От съдържание.
Благодаря, че след всичко, което чух след края,
след най-голямото предателство, извършвано от някого
към мен...
ми благодариш от ярост и със злоба.
Като че ли аз съм предателят...
Благодаря за отворените очи.
И кърваво подарената свобода.
Благодаря.


------------------------
Слушай беззвучието...

Такива като вас с Пеперудата не трябва да ви пускат сред хора. Това, което правите е жестоко. Красиво и жестоко. Като славея от приказката на Уайлд, който пронизва сърцето си в шипа на розата, за да изпее последната си и най-хубава песен. *ако си спомням добре.
Разплакахте ме от снощи, а не ми се случва често да се събуждам разплакана.

Благодарността е перфектната отправна точка...За всичко.

Чудесно е. Харесва ми.
Много!..

...по-добре по-късно, отколкото ... някога..

Ето това е то!
Отличното, точното "казване"..

..........................

...по-добре по-късно, отколкото ... някога..

не плачи. нали не мислиш, че това се е случило между нас. :) ние с нея дори не се познаваме.
просто... писания някакви. поне моите.

------------------------
Слушай беззвучието...

милата ми. :)

------------------------
Слушай беззвучието...

Ооо!..:)))
В смисъл?..:)
Нима казах нещо нередно?:)

Ето защо рядко се обаждам...


А сега даже и в предишната тема писах.

.....................

...по-добре по-късно, отколкото ... някога..

Нищо нередно не си казала.
Беше опит за едно небрежно "благодаря". :))

------------------------
Слушай беззвучието...

Светът на пеперудите и гущерчетата взе да ме притеснява. Чувствам се объркана. Май предпочитам птиците и планинските пътечки. Там поне няма навалица.


И предпочитам също прозата. Поезията само те разплаква. Особено ако не знаеш кой/кои са авторите и дали писаното е резултат от игра на стъклени перли или са находки, открити в бисерна мида.

Притеснява те? Светът на пеперудите те притеснява?..:)
А не бива...
Съвсем случайно съвпадение е сходството между прякорите.

Дано не мислиш, че имам нещо общо с горния стих (освен като читател, разбира се) и съм се появила, за да се самопорадвам и самопохваля..Би било твърде глупаво, нещо повече - наистина би било твърде объркващо.. Да не кажа, че би било една напълно излишна мисъл..:)
Освен това прекалено съм свикнала с тази си фаза - "какавида"..:)

Що се отнася до птичките, горичките и планинските пътечки - да, там като че ли няма навалица особена, но пък - ех, какво многообразие би могло да има..:)

Впрочем - аз също не знам нито коя е Пеперуда, нито кой е Chestor, нито коя е "вещерица", ното КОЙ точно е който и да е тук. Но това не ми пречи да повторя добрите думи към първите двама, както и да добавя, че ми е приятно да се срещна тук с "вещерица"..:)
"Вещерица", която предпочита прозата пред поезията. Защото се разплаква от ЕКСТРАКТА на думите в поезията.. И не знае дали са просто цветни стъкълца или ценни находки..
Но знае, че са красиви! Усетила е красотата, точната дума я е развълнувала.. А това е много важно. Много!

Така или иначе - приятно ми е, "вещерица"..:)


............

...по-добре по-късно, отколкото ... някога..

нали не смяташ това за поезия. аз бих го нарекъл по-скоро проза. тази, новата претендираща да е поезия, не е такава, а си е чиста проза. с малко поетични примеси...
и... кажи какво имаш предвид под "игра на стъклени перли или са находки, открити в бисерна мида"?

------------------------
Слушай беззвучието...

Приятно ми е, какавида...(((: Фазата ти според някои не е на необходимото високо ниво. Ама виждам, че не си го слагаш на сърце. Това е светъл лъч в царството на тъмнината...
Да ти кажа кое ме притеснява. Не точно светът на пеперудите. А това, че двете стихотворения имат еднакъв почерк. Ако съм един издател, ще ги сложа едно до друго...
ЕКСТРАКТЪТ на думите в поезията е нещо страшно. Точната дума може да предизвика тежки рани. Справка - славеят на Уайлд. А това е плашещо. Мда. (((: И не избирам планинските пътечки заради птичките, тревичките и многообразието, бога ми. А защото прозата, за разлика от поезията, не те обсебва толкова. Вълнува, завладява те, понякога те разплаква, но нe нанася толкова тежки травми.
И съгласи се, че се чувстваш кръгъл идиот ако допуснеш да те травмират с някое стъкълце. Пък истинските бисери са продукт от дъното на морето, от усилията на мидата да превъзмогне мъките, които й нанася песъчинката, попаднала в сърцевината й.
Логично е да направиш опит да се предпазиш от травма. Не че тогава пак не изглеждаш като кръгъл идиот...

Ето, пеперудата успя да си влезе с ника...
Честър, сега може би може да се запознаем...
Как мислиш. жестоки ли сме към хората в този клуб, нали това ни е вината?...

Инсайт

Если человеку суждено стать богом, то престолом его будет книга.

Аз мисля, че най-малкото сте първи братовчеди.
Не е лошо да се разберете кой кой е.
И онова, което пишете, наистина е жестоко.
Я по-добре не излизайте сред хора..

Драго ми е, Инсайт. Аз съм Честор. :)
Как мисля ли? Дали сме жестоки към хората в този клуб? И това ли ни е вината?
Знам ли... Не мисля. Мисля, че сме жестоки по-скоро към себе си. Ако сме искрени в това, което сме написали де...
Ъм?

------------------------
Слушай беззвучието...

Да!
Прав си...жестоки сме към себе си, но само така мога, а ти?
Искам да се отпусна и да приема неравностите и бездънните пропасти ...равно и...отново съм крайна.
А ти...Виждам, че влизаш предимно нощем. А нощите са по-жестоки, дори от нас...

Инси

Если человеку суждено стать богом, то престолом его будет книга.

А, що бе, няма ли да сме забележителна двойка?
Не сме първи братовчеди. Нито дори се познаваме. Ама... знае ли човек. То в тия виртуални реалности... може и да се окажем, всеки от нас този, за когото другият е писал.

------------------------
Слушай беззвучието...