Samoten chovek..

Ще те разбирам всеки момент.
Ще се усмихвам с теб.
Ще те разбирам всеки момент.
Отлитам бързо към теб.
Земята няма нищо общо с мен.

Самотен човек стои пред мен.
Самотни са лицата ни обречени.
Самотен човек мълчи.
Самотни са телата ни облечени.

Ще те разбирам всеки момент.
Или. Ще се опитвам всеки момент.
Да те разбирам.
Защо не кажеш нещо.

Самотен човек мълчи.
Самотни са лицата ни обречени.
Самотен човек лежи до мен.
Самотни са телата ни прехвалени.
Самотни са лицата ни обречени.
Самотни са телата ни прехвалени.

Ще те разбирам всеки момент.
Ще се усмихвам с теб.
Ще те разбирам всеки момент.
Защо не кажеш нещо.

Самотен човек мълчи.
Самотни са лицата ни обречени.
Самотен човек мълчи.
Самотни са телата ни.

Самотен човек изчезва от мен.
Самотен човек.
Самотна е Земята плаче в место мен.
Самотен човек.
Самотна е Земята плаче в место мен.

Самотен човек съм.



Защо любовта в повечето случаи преминава в привързаност и привикване? Лежите един до друг.. приятно е, но любовта я няма. Останало е доброто познаване на човека, който те е прегърнал. Да стана и да тръгна? Незнам. Искам и не искам.


Какво мислите?
Има ли смисъл една такава връзка да продължава?

Разбира се, че няма еднозначен отговор.
Аз искам да вярвам, че любовта не умира.
И си го повтарям, повтарям, повтарям...
И накрая повярввам.

Но е много тъжно да си сам до някого...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Не тъгувай:-)))
Хората разказват легенди за любовта, която не си отивала.
И затова все я търсят...
И намират, може би, частици от нея. Толкова, колкото могат да понесат...да не ги убие...Но свикват с тях...
и така...

А Любовта е Чудо...
Никога не свиквай с Нея

Как да не тъгувам..? Толкова добре се познаваме, че имам чувството, че ако съм жадна и само го погледна, той веднага ще разбере какво искам.

И обратно.

Навиците, доверието, спокойствието.. всичко това това е толкова по-силно от нас, че не можем да бъдем разделени по-дълго от 2 седмици. Опитвали сме няколко пъти. Не можем един без друг, и в същото време няма смисъл да бъдем заедно.

И когато пак се съберем, я няма онази страстна прегръдка, няма го онзи луд ритъм на сърцето.. появява се само усмивката която ти казва: " Ето ме отново тук, у дома, при теб..." и сякаш нищо не се е случило, продължаваме както обикновено. Чете книга, вдига поглед и казва " Обичам те". Аз се усмихвам и казвам "Много". Но това вече са само думи. Някак... като здравей и лека нощ.


Искам себе си! Къде си ти?

Невероятно е да имаш такъв човек до себе си, но това същевремено те убива малко по малко.

Не мога да взема решение.

And let there be no sun ray to dry the tear of the face of the one who suffers, before I wipe it...

Влюбването е отминало, останала е любов. Поне така, както го описваш. Какво всъщност те тревожи толкова?

If you don't know where you're going, just stay where you are.
Но не знам дали горното е вярно.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Влюбването е отминало, но и любовта също... тя се познава, усеща се..

При нас вече е навик... а навика е това което ме притснява

Не искам застой... а развитие. По дяволите имам чувството че съм омъжена за този човек от 40 години. Изхабихме се.

Искам живот, искам огън, искам лудост.. но явно нямам смелост да потърся тези неща..

And let there be no sun ray to dry the tear of the face of the one who suffers, before I wipe it...

Кажи как я усещаш ти? Любовта?

Подозирам, че се досещам какво ще опишеш, но ми се иска да се убедя.
Знаеш ли - ако наистина не искаш повече да бъдеш с този човек, по-добре не бъди с него. Много е трудно, наистина. Дори и не ми се иска да го казвам/пиша тук, защото знам какво е, знам как всякакви думи губят смисъл и как съветите веднага олекват през призмата на собствения опит. И все пак - много мислене иска, поне аз мисля така.
Успех!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Как усещам любовта.. доверието и спокойствието между нас е нещо като странична част на любовта... искам когато се прибирам да си мисля.. дали той ще се е прибрал, дали ще е направил нещо за мен вкъщи.. когато реши да не се прибира, да ми се обади и да ми каже, да пазаруваме заедно, да ходим на плаж заедно, да ме изненадва, да ме кара да се усмихвам.. и още и още..

Това което е сега - доверие, спокойствие, когато се прибирам не се чудя дали е у дома.. и да не е - ще се прибере, когато единия от двамата реши да не се прибира не се обажда на другия ( сякаш.. дали ще се обади/я или не... така и така няма да се прибера.. какво значение има.. нещо такова..) всеки си купува това, което иска.. самостоятелно.. вече няма значение какво ще си сготвим.. просто да има нещо.. не ходим никъде.. не се изненадване.. даже не се шегуваме един с друг... просто имам чувството, че вече нищо няма значение, защото просто знаеш, че другия е там...

И все повече си задавам въпроса: " А ако другия не е там?"

And let there be no sun ray to dry the tear of the face of the one who suffers, before I wipe it...

Ами така е. Секса убива влюбването. Природен закон.
Следващия път избери какво искаш, и двете не може.

Начина не е този. Знам какъв е.

А относно секса е точно така.

А бе и аз си мислех до преди време, че при мъжете е така, но напоследък с изненада открих, че не при всички и не винаги е така... Голям сюрприз



Но пък човек се учи и се изненадва от това, дето не е научил, докато е жив!

Не съм от тук и съм за малко

...че това, което искаш е много трудно да се постигне. То е висшия пилотаж в любовта между двама души. Много малко са тези, които успяват да го направят - да държат една връзка жива и с тръпка дълго време. Условията са много, някои от тях са направо непосилни.

Човек трябва да отглежда връзката си, както се отглежда живо същество, иначе залинява и умира постепенно... и това е много тъжно.

А отделно от това - можеш да имаш множество краткотрайни, но интензивни връзки с много страст, и с много тръпка, обаче те пък се изчерпват бързо. От друга страна - даваш ли си сметка колко много струва това, което ти имаш? По мое мнение - мое си е де - то е много повече... но пък лудостта си е лудост - можеш ли да я сперш с разума си?...

Не съм от тук и съм за малко

Не знам какъв е твоя случай, но и да знаех, защо да ти казвам моя начин, като той е за моя случай и на теб няма да ти свърши работа.
Но и да ти свърши, пак няма да ти кажа, щото това е между мен и още един човек, и то очи в очи, и никога няма да го развявам по интернет.

а отн. секса:
твоя познат психолог естествено че е прав. те всички работят със средностатистически данни и приравняват всичко със средностатистическия обект. То няма с какво друго де, и на това му викат "нормално", на това как е при повечето хора, демек при тия дето матрицата ги е щамповала невъзвратимо. Е, аз съм от ненормалните- ония дето са извън статистиката, при мен не е така.
Пък ти ако си от средната статистика и ако живота ти се върти около секса, приготви се да си задаваш подобни мъчителни въпросчета докато си жив.