Големо прозрение

***

Някак всичко губи форма

и

СЪДЪРЖАНИЕ:
червен пипер - лют, червен пипер - сладък, сол;

срок на годност: виж опаковката

и всичко останало...

Ние сме подправки към живота си
__________________

IX

Седя и мисля.
Бавно полудявам.

Снегът в косите ми...
сметището в устата ми...

Всичко, което крия е отпечатано
по стъпалата ми
И
щом си легна
ТИ
ще ме разобличищ.

Нищо повече от смъртта...
Нищо повече от живота

Ако вървя след теб
ще прочета в следите ти,
това, което криеш зад очите си...

...ако искам мога да разоблека
съдържанието от плещите ти...



***черен гологан не се губи***

***

В главата ми е пълно със часовници
чиито звуци истерично ми напомнят
предателската нежност и послания
на Любовта ми
(тая дет' излезе смъртна)...

.
.
.
.
.

Нищо повече от смъртта...
Нищо повече от живота

На какво се учудвам, не зная -
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.

Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.

Добромир Тонев (жалко, че и той се пресели при мъртвите)

Но и твоето второ стихотворение е много хубаво