Поведението

Дали проблемът кара хората около теб да се държат по различен начин?
Дали гледат със съжаление повече, отколкото с разбиране...Може би и се държат и по- добре, отколкото при други обстоятелства....? Родители, приятели, познати и колеги само подозиращи...Е, не говоря за тези, които злоупотребяват с това (дано около вас няма такива), защото има и такива.
Сигурно се вманиачавам на тази тема...вглеждам се повече, отколкото трябва...
Едни такива въпроси...

знаеш ли, аз сам от другата страна и много се притеснявям.
имам приятелка , която има проблем със забременявянето, но никога не говори на тази тема.
Когато се видим много се радва на дащеря ми, но се чете мъка в очите и!

Тя е на 30г. и от около година правят сериозни опити / това го знам от мажа и/

Много ми се иска да поговоря с нея на тази тема , да и дам кураж и най-вецхе да и кажа за зачатие и този прекрасен клуб.Знам, че ще и много полезно за нея да пише тук, и да се информира от сайта на зачатие.



Немога да подхвана тази тема, сигурно ж нейните очи и аз се дарза идиотски, но само искам да и помогна!

ох незнам много е сложно

Определено-да. Държат се по по-разли4ен на4ин. Интелигентните, деликатни хора, 4увствителни натури, образованите хора са изклу4ително внимателни да не изръсят някоя простотия, за което след това те ще съжаляват даже пове4е от мен самата. Тези, които са в "бранша" ( кръстницата ми е акушерка, майка ми има много познати лекари) настъпително питат, и деформирани от професията си, се опитват да помогнат с идеи. А пък простаците ( които за огромно съжаление са най-голямата група хора около мен) направо се уливат в намеците си, подмятанията, директните въпроси и коментарите зад гърба ми. Убедена съм, 4е около мен има хора, за които лубима тема за кафе е защо Мари не е забременяла все още...И на вси4ко отгоре това са хора, които нямат елементарни познания по биология и не могат да кажат имената на органите в женската полова система, например. Могат ама само с вулгарни изрази. И при тях бебетата са първона4ално посрещнати с " ти, ма, патко, защо не ми каза да не си свалям панталона.... ти май се опитваш да ме вържеш... това не е от мен, да знаеш, аз нямам никаква вина..."Уви... Аз се опитвам да се справям така: простаците не мога да ги съдя, защото никой не е виновен за това, 4е са бягали от у4илище, 4е не са у4или в Университет, 4е гледат само сапунени опери, а не образователни програми, 4е 4етат само жълти вестници, а не сериозна литература. Това е въпрос на възпитание и средства, така 4е гледам да ги "оправдая" с това и дори ги съжалявам за простотията им, която те никога няма да разберат, 4е носят в себе си. За старите хора, за простите хора от село си е напълно нормално, по стар БГ оби4ай, да си питат защо съм булка ве4е 2-3 години, пък лулка все още няма... Пропускам си го покрай ушите. Оба4е на приятелите ми, които се имат за умни хора, с образование и широка култура не прощавам болката, която ми при4иняват с необмислените си приказки. Така както аз се съобразявам с всеки, с който се виждам, да не споменавам за самоубилата му се съпруга, да не питам за лубовницата му пред жена му, да не клукаря защо свекърва и не я искаше на свадбата, защо еди кой си инвалид няма да дойде на излета, така изисквам и с мен да се съобразяват. Не прощавам на гадняри, просто го приемам като провал от тяхна страна в доказването на дружбата ни. И сме до там с тях. Слава на Бога, хората, на които истински държа, са все още с мен. А пък на дале4ни роднини и приятели за един ден, отговарям така: "Ами, лельо Ганке, то като стане нашето бебе, ти няма да си от информираните... " или " ох, ако знаете какъв луд секс става у нас заради това бебе, вие едва ли сте си и ме4тали за такова нещо..."или " не мислиш ли, 4е нашата работа по въпроса за бебе, не е твоя работа?".
Знам, 4е нямам при4ина да се срамувам и страхувам. Взела съм мерки, правя тестове, прегледи и 4ета, 4ета, 4ета по темата. И като дойде моментът, ще е много, много, много сладко. И това ще е награда за мен и съпругът ми, не за разни лели, приятелки и т.н.
Ох, много дълго стана, дано да не е отег4ително.
Оба4е, Дафна, да си призная и много пла4а у дома от обида...и всяка ве4ер съм в клуба!
Ама засега се опитвам да се държа като воин и все си мисля, 4е ще спе4еля войната!
Поздрави, Мари

Знаеш ли , когато стана случкатас мен никой не смееше да ме погледне в очите ......... Вървях по улиците , а хората извръщаха глава, или просто казваха едно плахо "здравей!" ....... чуствах се ужасно. Не говореха с мен, приятелки не смееха да ми се обадят , защото не знаели какво да ми кажат ......... Ако случайно някой се решеше да поговори с мен или да застане лице в лице с мен аз четях съжаление в очите му , някакво вид неудобство може би ....... Аз по принцип както повечето знаете съм комуникативна личност и не мога без хора около мен. А много е трудно по този начин да се живее . Но когато започнах открито да говоря по проблема и по това което е станало , хората се отпуснаха , можеха спокойно да разговарят с мен , да вдигат глава и да ме поглеждат, започнах да се усмихвам насила, за да видят , че аз съм си същата , или поне спрямо тях ........... много е деликатно положението на повечето момичета тук , но мисля или поне от опит съдя, че ако се говори върху проблема е доста по-лесно. Сега дори бременни приятелки ми се обаждат и ме питат това онова за бремеността, наистина помагам им с каквото мога, радвам се безумно на щастието им ...... но си имам една скрита болка в душицата ми и тя си е само за мен , само моя ...........

Zdraveite mili momi4eta,i az mislia 4e vsi4ko zavisi ot 4oveka.Za 4etirite godini prez koito imam problemi sas zabremeniavaneto sam popadala na kakvi li ne slu4ai.Po 4esto sa izpalneni sas sajalenie(vse edno si bolen ot neizle4ima bolest)s koeto otno6enie me drazniat.A za sajalenie ima i takiva koito mi se struva 4e se radvat.Kolkoto i jestoko da zvu4i,za6toto te vijdat 4e si ,,pove4e,,ot tiah i to4no tuk te se 4uvstvat,,pobediteli,,4e imat ne6to koeto ti (za sega)niama6.Nai tejko prejiviah predi 2god.sre6ta s poznata koiato prave6e taka 4e da ne vijdam bebeto i (ogra6ta6e koli4kata )za6toto se strahuva6e da ne i uru4asam deteto.Kogato se dosetih za tova(kazva6e mi 4e uj neina priatelka go pravela)se po4uvstva6 ........niamam dumi da vi kaja 4e si tragnah i sedmici nared samo plakah,za6toto ne mojeh da go proumeia.Az tolkova obi4am deca i nikoga ne moga da izpitvam ni6to lo6o spriamo tiah.No nikoga niama da zabravia obidata.A sa6tata tazi poznata (rabotih izvestno vreme s neia)vseki den mi kazva6e razli4ni slu4ki za deteto,bez povod (sigurna sam 4e e naro4no)Ekajete mi vie kak 6te se 4uvstvate.(tia znae 4e imam problem)Izvinete me 4e stana mnogo dalgo,no znam 4e samo vie 6te me razberete.Dano vsi4ki skoro da smeniame pampersi ,i da zabravim kolko ne6ta sme prejiveli.jelaia vi kasmet

izvinete me,ok

Според мен по тази тема трябва да се говори, колкото и трудно да ни изглежда на пръв поглед. В началото за мен беше табу да говоря дори с най-близките си на тази тема. Да не ги тревожа, да не се покажа уязвима и притеснена ...и др. причини.
Наистина както писа Мари някои хора са недотам съобразителни основно защото нямат информация за проблема, а и интелектуалното ниво оказва влияние. И на мен ми се е случвало да ми кажат "Виждаш ми се напълняла, да няма нещо.... " или "Хайде докога ще чакате, време ви е вече и на вас за един такъв сладур". Ей, идва ми да избягам в такива моменти или да избухна - чудя се как съм се овладявала всеки път. Хем знаят, че сме женени от 3 г. Толкова ли не им светва лампичката, че може и да има някакъв проблем. С тези хора аз не общувам ... Те са просто част от пейзажа ми и се опитвам да не ги взимам насериозно.

Останалите - семейството ми, приятелите ми, колегите ми - смея да твърдя , че са интелигентни и тактични хора и не съм имала подобни проблеми с тях в общуването на тази тема.

За първи път заговорих за това с момичетата от този клуб - първо тук, после на първата ни среща и на срещите след това, видях, че проблема е реален, касае много други като мен и започнах постепенно да споделям и с други мои приятелки. Сега и колежките ми са в течение. Освен, че ме подкрепят морално и със съвети се оказа, че и аз мога да бъда полезна на техни приятели и приятели на техни приятели. Обаждали са се да им кажа адреса на клуба и сайта, да им дам е-мейл на приятелка със сходен проблем, да им препоръчам клиника, да им разпечатам статия, а също и те да споделят къде и как са се лекували. Приятелките ми са в течение с всичко, което правим и ще правим и се вълнуват много... с 2 от тях сме израснали заедно, а част от тях са тук и се четем всеки ден в този клуб. Не знам при вас как е, но най-добре през последната година и повече се чувствам в компанията на момичетата от клуба и техните семейства. Чувствам се в свои води и много по-добре отколкото в компанията на старите ми приятелки - не искам да ги обиждам, но ... проблемите ни са на светлинни години разстояние. Толкова се радвам, че го открих този клуб преди 2 години... Такива чудесни приятели открих тук, че дори си мисля как щях да ви познавам ако нямах този проблем ...

бях си регистрирана като го писах защо така излезе ????


[линк]

Покрай мен има много от тия - злонамерените. Ма то поне да не им личеше толкова! Има и от тия - тъпите и простите, дето не се усещат... Десетки пъти вече съм обяснявала, че не ми е приятна темата, а те отново, и пак и пак... "Кога?"," Ама защо още не?"," Мина много време!", "Как са ти кистите" Имам определен много тесен кръг хора, с които мога да говоря за проблемите си, а на останалите вече се чудя как да им затварям устата. До там се докарах, че вече толкова съм се изолирала, че не искам нито да се чувам, нито да се виждам с никого от страх да не почнат пак с досадните въпроси или констатации от сорта "Ми я какво коремче имаш, ми ти май... а?!" При което аз казвам, НЕ, за съжаление, а отговорът е "Айде айде, недей да криеш..."

Момиче благодаря ви ,че ви има.От два месеца всякя вечер влизам в клуба и трябва да ви кажа,че вече се чувствам малко по-уверена в себе си.Вярвам,че все някога щъркела ще кацне и на нашия покрив.Преди изобщо не говорех с никого за проблема си и много се дразнех на нетактични въпроси от страна на приятели и роднини.Но откакто съм се заела с решаването на проблема реших ,че нямам нужда от отрицателни емоции и затова избягвам да контактувам с нетактични хора,защото някои от въпросите им и намеците им направо ме подлудяват.Вярно,че доста съм се затворила в себе си ,всяко бебе едновременно ме радва и натъжава,често плача, но знам ,че няма да позволя на простаци да ме съсипват психически с непремерени думи и действия

И аз си поплаквам честичко.Сега сЪм в период, в които непрекъснато се питам с какво заслужих такава съдба.
Когато разбера за някоя позната че е бременна много се радвам за нея, но такова самосъжаление ме обзема, че ми идва да се скрия в миша дупка.
Изпадам в див ужас, когато наши приятели започнат да кроят планове за бебе или когато кумът ни каже, че вече иска да става кръстник.Е, няма си и на идея аз пък как го искам!
Зная, чехората около мен не са виновни за моите проблеми и имат свои мечти, но ми причиняват невероятна болка с тези разговори.
Най-тъжно ми стана, когато майка ми ми каза с успокоителен тон: "Не се притеснявай, майче, всичко ще се оправи, аз всеки ден се моля на господ да ти помогне".Милата ми майчица, колко много се притеснява и тя като ме слуша.Добре, че сме в различни градове, че не вижда болката в очите ми.
Е дано господ не ме е забравил напълно и наистина някой ден ми помогне.
Дано помогне и на всички вас мили момичета, защото всички го заслужавате.А дотогава шще си помагаме взаимно и аз лично ще се благодаря, че ви има вас

Не се виждай повече с нея. Кажи й какъв е проблема-да задоволиш просташкото й любопитство. Тя ще бъдее "поласкана". Но повече не се виждай с нея.


[линк]

Дафна, темата е страхотна, за това че всяка от нас е преживяла и продължава да преживява това, дай боже не за дълго още.
И при мен, като всички вас положението е сходно. Чувството на самосъжаление и непълноценност е много силно проявено, докато страх и срам няма, не съм направила нищо лошо, от което да се срамувам, но когато видя бременна жена или се заиграя с малко дете (а толкова ги обичам) сърцето ми се къса и ми идва да се скрия в миша дупка Незнам, може би си внушавам, но болката която изпитвам не е само душевна, а и физическа
А за "доброжелателите" няма да кажа нищо ново, само се чудя как хората нямат елементарното чувство за такт. Все си мисля, че не е необходимо да разтрабявам, че имам проблем и за това нямам деца, след като сме женени от 2г. и все още нямаме е много просто да се сетиш, че има някаква причина. Никога не съм крила, всеки който ме е попитал му е било обяснено по подобаващ на въпроса начин. А когато някой много настоятелно и неприятно ме попита, просто отговарям "ми не става" и тогава е много трудно човекът отсреща да реагира на такъв отговор, защото не е очаквал чак такава откровеност
За семейството ми, само мога да съм благодарна, че имам такива родители, а и родителите на мъжа ми са много свестни хора, незнам, може би за това ми е по-лесно, защото виждам, усещам тяхната подкрепа и разбиране. Сигурността, обичта, която ми дават и чувството, че каквото и да стане те пак ще са до мен, е най-ценното което съм получавала до сега.
Май малко дълго стана
Не бива да спираме да вярваме, че и ние рано или късно ще прегръщаме нашите малки бебоци и тогава по-щастливи от нас няма да има

Здравейте момичета! Аз вече нямам този проблем, но съм минала през това и затова темата ме вълнува. Когато не можех да забременея също много страдах от разни подмятания, но за щастие имам верни приятели, с които винаги съм споделяла болката си. Сега, когато вече имам дете пък почнах да се дразня от друго. Имаме вила в една село и понеже там не са ме виждали през бременността сега само оглеждат детето и се чудят дали не е осиновено. Дразни ме това оглеждане - много явно и неприкрито. И понеже детето много прилича на мъжа ми са напълно объркани и само подпитват. Това ми е също толкова неприятно, колкото и когато ме подпитваха защо нямам дете.
За съжаление на хората устата не може да се затвори. Една моя приятелка казваше - по-добре в устата на хората, отколкото в краката.

Ама че тесногръда простотия....извинявам се за силните думи ма като видя такова тесногръдо отношение към осиновяването и се разпенвам....Наистина не мога да приема, че е работа на хората аджеба осивено или не е детето ти. Пък и не виждам нищо срамно да е осиновено!!! Нито осиновителите, нито осиновените са свършили нещо нередно или лошо та хората да се отнасят така.....
А иначе за отношението на хората....ами със сигурност и ние самите сме станали свръх чувствителни на тази тема, а и хората понякога са леко злоради , но на мен Слава Богу не ми се е случвало да се срещна с лишо отношение...само ми става тъпо като вземат да разпитват и се долавя един такъв малко клюкарски интерес. Аз лично говоря съвсем открито за това и хич не ми пука.
Имаме си една баба съседка - много е сладка....неграмотна и много вързрастна е жената. Отгледала е 4 деца, починали са й 6...минала е през много жената и зная, че е добронамерена, но май само на нея ми се наложи веднъж да й скръцна със зъби. Тя много си ни обича - мен и мъж ми щото и помагаме от време на време с туй онуй...и всеки пък все за детенце ни говори. То веднъж, дваж - хубаво. Ма един път просто прекали и в прав текст и казах просто да престане щото ме натоварва и мъчи. Бабата не разбира много от такт, но сигурно някак го е усетила женицата...та сега не ми дудне постоянно. Хората често са истински добронамерени, но просто не са минавали през това, през което ние минаваме и не могат да си представят за какво иде реч.
Жената на баща ми е супер печена мадама и моя добра приятелка. Преди време й казах и на нея и баща ми за проблемите ни. Баща ми е супер дискретен. Жена му обаче малко време след като й бях казала взе да ги ръси едни....първо естествено заяви, че трябва да се успокоя и то ще си стане. То така е най-лесно да ти разправят. Времето обаче си минава, нищо не става при което тя почва да ме подканя - айде кво става с вас, кога ще ни родите? Добре де и аз викам айде айде ма не става. На третия път тя заявява - ми вие младите като не искате да си родите, ние като нищо ще си направим едно, и ние сме още в детеродна възраст..... Ми гадничко ми стана. Но съм сигурна, че тия изказвания при нея не са от злонамереност, а по-скоро от липса на усет и ясна представа за какво иде реч. Както и да е с тях си имам достатъчно общи теми :) и подводните камъни ги заобикалям вече :).
Стана прекалено дълго, но с две думи исках да кажа, че хората повечето пъти не са злонамерени, но просто нямат реална представа как да се държат.
Друг е въпроса, че нашите сетива са изострени до крайност.

Ти ме наведе на темата за чуствителността. По този повод искам да ви кажа какво аз се опитах да направя и какво получих в замяна.
От известно време си поставих нещо като цел да започна по често да се обаждам на приятелите, да се виждаме, да ходим нагоре-надолу и какво мислите стана? Обаждам се на една приятелка, която доста често ме критикува, че рядко й се обаждам и й предлагам да се видим. Наистина, че много исках да се видим, някъде в центъра на по кафе и после, кой от къде е, нейното детенце е малко, но все пак може да го ставя вече. Предлагам й аз и тя ми казва, че не може. Те, вечерно време излизали ТРИМАТА в квартала и аз ако искам да се видим, като толкова много искам, да отида след работа в техния квартал. А техния квартал е надругия край, ясно е, че не мога след работа да отида до там. При което аз направо се стъписах, страшно се обидих на това натъртване за тримата, но реших, че съм страшно чуствителна и затова така съм се обидила. Разказах на мъжа ми какво стана, защото и той е на мнение, че сме доста затворени, но пък този път той ми каза, че в случая тя не е права. Тази ми приятелка отлично знае, че ние ходим по доктори и всеки път много така настоятелно ме пита за "нещо ново при вас", при което аз всеки път казвам "ми нищо ново, нали знаеш, едно и също всеки ден, работа и пр" и винаги досега съм смятала, че съм чуствителна. И понеже аз пак започнах себе си да обвинявам, се поразмислих и се сетих, че другата ми приятелка, която също има момиченце и също е заета с детето си, в деня, в който ми правиха снимката на тръбите и аз бях като абсолютен парцал след това и ми се ревеше и от болка и от резултатите, тя остави детето да спи, извика някой да го гледа през това време и дойде при мен да ме изслуша, да ме успокои и да ми каже, че ако имам нужда от нея, мога да разчитам на всичко. Тя никога не е имала проблеми, забременя си на първия месец и си няма идея през какво минавам, но беше до мен тогава и се опита да ме разбере и подкрепи, за което съм й безкрайно благодарна.
С това не искам да кажа, че аз я уважавам и обичам само заради тази постъпка. За мен се оказа наистина много важно в онзи момент, кой точно е до мен, освен мъжа ми. Връщайки се назад във времето, виждам, че двете с нея винаги сме били заедно в най-трудните ни моменти и винаги сме били заедно, когато са ни най-прекрасните спомени от живота.

Стана объркано и дълго, но вие ме разбрахте.

Когато си мислехме,че проблема с незабременяването е в мен, свекърва ми постоянно ме буташе"Вземи мерки", "Лекувай се" "То времето минава","ако нямате пари за лечение да ти дам" и т.н. от което много ме болеше.Но всичко изведнъж се промени когато разбрахме,че причината е в мъжа ми.Не чух думичка по въпроса, все едно никога не сме говорили за това. Иначе е много готина и не мога да и се озъбя, както ми се искаше.Във входа в който живеем има почти във всеки апартамент бебе и е много весело когато ги изкарат навън, но аз не мога да стоя при тях, въпреки ,че се уважаваме, просто ме е страх от въпроси.

Темата ме провокира, защото и аз минах по пътя на проблемното сдобиване с дете.Вярно е , че човек става свръхчувствителен на тази тема и лесно се обижда . . но аз винаги съм се стремяла да съм с гордо вдигната глава и усмивка на лицето.Доколко съм успявала - незнам. И при мен имаше проява на нездраво любопитство от страна на околните , но поради това , че проблема ми беше по-специфичен / имах двурога матка и доста спонтанни аборти/почти всички от близките ми знаеха за това и доста от тях ми предлагаха помощта си относно избор на специалист и начини за решаване на проблема.Признавам, че никак не ми е било лесно за тези 8 години , но винаги съм си казвала -проблема с възпитанието си е техен а не мой.Аз си преследвам целите упорито и гледам да не си късам нервите с простотии.
Е, славната епопея завърши благополучно за мен и смятах , че вече няма да се сблъсквам с простотията и любопитството , но .... не съм била права.
След като се роди детето и бях безкрайно щастлива при случайна среща с познати /приятелки на свекърва ми/, първия въпрос който ми зададоха виждайки ни беше - ама ваше ли си е или го осиновихте?!!!!!
Изумена бях как е възможно такава реакция.И тогава си казах- ами я всеки да си мре от болестта!Няма да се ядосвам на човешката глупост.
Върха обаче беше , когато роднина на мъжа ми каза ми каза в прав текст , че била много се изненадала, че след толкова време ме била отписала вече и дори не ме поздрави след толкова детайлни разсъждения по този въпрос.
Няма да обяснявам реакцията ми , но не и останах длъжна.
Та така , че . . .майната им!!!
Живот и здраве всички да се преборите за дългоочакваната рожба -
но не забравяйте , че въпросите ще продължат и след това!
Простотията е навсякъде.
Гледайте философски на нещата и не се отчайвайте!
Няма невъзможни неща!

Момичета...незнам какво да напиша...чета всяко мнение, но незнам какво да кажа....тъжно е. Накрая се престраших да драсна нещо...

явно не си внушавам...наистина е така и по- учудващото е, че и след събитието си има особено отношение...

Постингите са дълги...наситени...преливащи.

Добре, че сте вие. Наистина се чувствам чудесно във вашата компания- без такива усещания за по- странно поведение...

А пък аз съм объркана...