Обичам

Обичам леките аромати, които напомнят за човека, когато случайно ги доловиш някъде... А когато е при теб, те карат да го притиснеш мааалко по плътно. Да усетиш лекото, невинно докосване на бедрата и отъркването на гърдите в рамото или гърба. Невинното докосване на дланта с пръсти. Поглед, задържал се миг повече върху теб. И леката, почти приятелска прегръдка, в която телата се долепят плътно едно до друго... а ти си с гръб към него. И искаш дланта му да тръгне лееекичко нагоре и бавно да обхване гръдта ти. Или да седиш на земята, облегната на него, а дланта му да погали бедрото ти, започвайки от коляното и отивайки навътре ...Подпряна на мъжката гръд, защитена и в същото време цялата на показ и така да затвориш очи, да се облегнеш назад, да се разтвориш цялата и да се потопиш в ласката...........
А той, усетил желанието ти, да зарови глава във вратлето ти. Както стои зад теб. Без никога досега да го е правил, без да е сигурен дали няма да се дръпнеш... нежно и внимателно, постепенно усилвайки ... натиска си.
Обикаляйки с ръце. Усещаш силата, с която би могъл да завърти главата ти към устните си. И ... почти с нежелание му отговаряш на целувката. Езиците ви се сплитат - изгаряш от желание за целувка и същевременно искаш устните му там - на вратлето.
Той обаче те пуска да легнеш на земята и почти ляга върху теб. Без тежест, притиска те само колкото да усетиш тялото му, а възбудата му го кара да разкопчее панталона си. И те гали по голия корем без да престава да те целува ... дълбоко...........
Краката ти сами се увиват около кръста му, дъхът казва "хайде, влез в мен рязко до ръба на болката, изпълни ме"....................
Тялото ти се извива назад, гърдите ти изпълват погледа му и той се впива в тях за миг, след което смъква дрехата ти през главата.......
Да чуваш шепота на тревите когато ги подухне вятъра, да слушаш как някой бръмбар се мъчи по стръмното листо, да долавяш тропота на крачетата на мравките-труженички, да чуваш страхливото жужене на мухата, попаднала в паяжината на близкия храст, да гледаш как пчелите се трудят от цвят на цвят, слънцето да те залива с тоя водопад от светлина, а ти се смееш хем притеснено, хем щастливо...

Ако знаеш само какво направи с мен вчера другата ти изчервена писанка, в невъзможно съчетание с есето за платоническата любов, дето го постна Лилит… Ей такова едно нещо стана. И днес пак почваш! Ма засрами се малко, бе! Тези изчервени иконки хич не са достатъчни, да знаеш!

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

Хей,усмивчице,ако и това ти си сътворила ,вземи и се отдай на писателстване-супер си

:-)По добре е да си мълчиш и да те сметнат за глупак,отколкото да бързаш да го докажеш.

Пропусна да опишеш шарената сянка под крушата

...гол по пясъка да тичам
теб със зноен поглед да събличам
в банята ти да надничам
соковете ти с устни да извличам
и по жаркото ти тяло да се стичам!

А сега си те отвличам
без изобщо да се спичам
жарко те желая, не отричам
и на огнена магия аз се вричам
"Желая теб и близостта ти!", тук отсичам.



П.П. Така е, като ме споходи музата - Яворов бледнее...

God made man and then rested. God made women and then no one rested.

..... внимавай ..... това нещо, по това време .... не така

.... ако бях мишена .... да знаеш ..... уцели ме

се взема в ръце, викаш..........
Или него да взема в ръце.......

А кое е достатъчното?

Pisaneto samo hobi li ti e?

Liubovta e dolna konspiraciq izmislena ot alchni cevetari!

прочети Смайл и заспи усмихнат

"...I DID IT MY WAY!! REGRETS, I HAD A FEW.."

имам съавтор

музата си от нас?
Лошо момче!

да те споходи по никое време..... Обаче колко е гот, когато е изненадващо, налииииииииииииииии?

имам доста публикации (не в тоя жанр обаче).
За официално публикуване на това....не съм изпълнила едни условия (не такива, за които ще си помислиш) на един кандидат-издател

като няма възможност за друго...."четенето" остава

Винаги се усмихвам, като те чета

FoxyLisa

LIFE SUCKS