Повод за размисъл
3 отговора
287 прегледа
Повод за размисъл
Грешни решения на кабинета задълбочиха дефицита в текущата сметка
(ПАРИ) - 2004/7/6
АНАЛИЗЪТ на мисията на МВФ показа, че протестиращите срещу рязкото повишаване акцизите на горивата са били прави. Фондът констатира категорично, че един от основните фактори, водещи до задълбочаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, е скокът на цените на петролните продукти на международния пазар. Правителството не се вслуша в мненията на независимите икономисти и протестите на хората в София и други големи градове. При положение че България не е производител, а вносител на суров петрол и в момент на задълбочаване на кризата в Близкия изток правителството с лека ръка повиши средно с над 40% акцизите на горивата и така постави България под ударите на разразилата се петролна криза. Българската икономика загуби милиарди левове от това некомпетентно решение, но в държавния бюджет бяха прибрани излишни пари, с които сега правителството се хвали.
Защо правителството не е толкова усърдно по отношение на подчинените си бизнесструктури. Нефинансовите предприятия от обществения сектор имат 5.4 милиардал лв. задължения, като почти 40% от тях са дългосрочни. Само електроснабдяването, топлофикацията и водоснабдяването имат 2.2 милиарда лв. дългове, 40.3% от които са дългосрочни. Една пета от тези огромни задължения са към данъчната администрация и към осигурителните институции. Една от причините за това състояние е и недалновидната държавна политика по отношение на петролните продукти.
Получава се омагьосан кръг. Държавата помпа цените с административни решения за повишаване на такси, цени, акцизи и т.н., държавните предприятия задлъжняват, не плащат данъци и осигуровки и поставят в затруднено положение платежния баланс. Вместо обаче да реши тези проблеми, защото все още именно държавните предприятия са най-големите данъкоплатци, държавата затяга колана на населението и дребния бизнес. Повишаването на цените на тока и телефоните, акцизите на горивата, бирата и кафето, повишаването на патентните вноски, на съдебните такси, задължителните застраховки, пътните данъци, въвеждането на ДДС на лекарствата и туризма, поддържането на прословутия нулев бюджетен дефицит и т.н. са все мерки в тази насока.
В резултат на тази политика България продължава твърдо да е на последно място по доходи сред 44 европейски страни. За пръв път в историята на континента Албания има по-висока средна работна заплата от България. Ако нещата продължават по същия начин, през тази година ще ни изпреварят Русия и Украйна. Причината за това състояние е, че държавата не събира данъци от богатите. Цялата данъчна тежест се носи от слоевете с най-ниски доходи, защото те са подложени на ударите на косвените данъци. Дали данъкът върху печалбата ще бъде 20 или 15%, няма значение, защото счетоводната печалба на големите фирми винаги е малко над нулата. Докато един пенсионер няма как да не си плати 20% ДДС, когато си купува едно хлебче за 50 стотинки. Както лошо ръководи своите предприятия, така държавата не се интересува и от големите данъкоплатци в частния сектор. Затова богатството на единия полюс расте, а на другия непрекъснато намалява. Няма помен от обещанията за несимволично повишаване на ниските доходи, нито от икономически мерки в областта на доходите, които да намалят социалното напрежение и да европеизират поне малко политиката на доходите и потреблението. Тук не става въпрос за пропаганда на социално равенство или т.н., а за елементарни условия за качествено възпроизводство на квалифицирана работна ръка. Как това да стане, когато равнището на цените на основните хранителни стоки е почти изравнено с това в най-развитите държави, а равнището на доходите е почти 20 пъти по-ниско. Приказките за това, че доходите ни са почти 25% от тези в ЕС, са заблуда. Ако сравним средната заплата от 170 EUR в България с 2600 EUR в Белгия или Германия, ясно е, че нещата са далеч по-трагични. Допълнителните доходи от аренда на земя, производство на селскостопански продукти и т.н. в България са мизерни и не може в никакъв случай да повлияят съществено върху тази пропорция.
Ако правителството не промени икономическата си политика и най-вече политиката на доходите, България ще продължи да бъде най-бедната държава в Европа. За съжаление нито опозицията, нито профсъюзите, нито самите граждани проявяват активност в тази насока. Това е в ущърб на цялото общество и е причина за забавяне развитието на страната по пътя и към ЕС.
Автор: Веселин ПАСЕВ, доктор по икономика
По принцип макроикономическия анализ не ми е силата, но тази статия просто ме изуми и породи няколко въпроса, които бих искал да споделя.
*Първо, като как увеличението на акцизите влияе на дефицита в текущата сметка? Доколкото ми е известно вносът се изчислява по цени CIF, т.е. без да си включват мита, данъци и АКЦИЗИ.
*Второ, как българската икономика е загубила "милиарди левове" с повишаването на акзица на горивата?
*Какви са въпросните дългове на държавните предприятия? Какво лошо има в това, че някое предприятие има задължения? Хайде да не теглим кредити тогава
*Кои точно са тези държавни предприятия, които са "най-големите данъкоплатци"?
*Как точно задлъжняването и неплащането от страна на държавните предприятия поставят в "затруднено положение платежния баланс"?
*След като "счетоводната печалба на големите фирми винаги е малко над нулата", т.е. големите фирми използват вратички в законодателството и крият реалните си печалби, не е ли по-добре да им вземем парите когато потребяват? Когато частникът Петров крие данъци от държавата той го прави легално така че спестените пари да може да си ги похарчи. И т.к. той ги харчи не за хляб и сол, а за луксозни стоки не е ли по-логично да им вдигнем акциза и от там да си ги вземем?
*Печалбата на Фесто от 3 295 000 малко над нулата ли е? или може би печалбата на Данон - 1 445 000 е малко над нулата? А какво да кажем за Булгаргаз (86 537 000), Стомана Перник (32 953 000) или Софарма (10 466 000). За други големи фирми, които имат печалба малко над нулата можете да видити в сайта на българската стопанска камара: [линк]
Има и още много въпроси, които напират у мен, но може би най-важните от тях са:
*Какъв е този доктор по икономика, който може да роди великата глупост, че повишаването на акцизите, води до задълбочаване в дефицита на текущата сметка?
*Достатъчно авторитетно издание ли е в-к"Пари" след като допуска публикуването на подобни малоумия? Още повече, че въпросният доктор по икономика редовно пише на страниците на този вестник
(ПАРИ) - 2004/7/6
АНАЛИЗЪТ на мисията на МВФ показа, че протестиращите срещу рязкото повишаване акцизите на горивата са били прави. Фондът констатира категорично, че един от основните фактори, водещи до задълбочаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, е скокът на цените на петролните продукти на международния пазар. Правителството не се вслуша в мненията на независимите икономисти и протестите на хората в София и други големи градове. При положение че България не е производител, а вносител на суров петрол и в момент на задълбочаване на кризата в Близкия изток правителството с лека ръка повиши средно с над 40% акцизите на горивата и така постави България под ударите на разразилата се петролна криза. Българската икономика загуби милиарди левове от това некомпетентно решение, но в държавния бюджет бяха прибрани излишни пари, с които сега правителството се хвали.
Защо правителството не е толкова усърдно по отношение на подчинените си бизнесструктури. Нефинансовите предприятия от обществения сектор имат 5.4 милиардал лв. задължения, като почти 40% от тях са дългосрочни. Само електроснабдяването, топлофикацията и водоснабдяването имат 2.2 милиарда лв. дългове, 40.3% от които са дългосрочни. Една пета от тези огромни задължения са към данъчната администрация и към осигурителните институции. Една от причините за това състояние е и недалновидната държавна политика по отношение на петролните продукти.
Получава се омагьосан кръг. Държавата помпа цените с административни решения за повишаване на такси, цени, акцизи и т.н., държавните предприятия задлъжняват, не плащат данъци и осигуровки и поставят в затруднено положение платежния баланс. Вместо обаче да реши тези проблеми, защото все още именно държавните предприятия са най-големите данъкоплатци, държавата затяга колана на населението и дребния бизнес. Повишаването на цените на тока и телефоните, акцизите на горивата, бирата и кафето, повишаването на патентните вноски, на съдебните такси, задължителните застраховки, пътните данъци, въвеждането на ДДС на лекарствата и туризма, поддържането на прословутия нулев бюджетен дефицит и т.н. са все мерки в тази насока.
В резултат на тази политика България продължава твърдо да е на последно място по доходи сред 44 европейски страни. За пръв път в историята на континента Албания има по-висока средна работна заплата от България. Ако нещата продължават по същия начин, през тази година ще ни изпреварят Русия и Украйна. Причината за това състояние е, че държавата не събира данъци от богатите. Цялата данъчна тежест се носи от слоевете с най-ниски доходи, защото те са подложени на ударите на косвените данъци. Дали данъкът върху печалбата ще бъде 20 или 15%, няма значение, защото счетоводната печалба на големите фирми винаги е малко над нулата. Докато един пенсионер няма как да не си плати 20% ДДС, когато си купува едно хлебче за 50 стотинки. Както лошо ръководи своите предприятия, така държавата не се интересува и от големите данъкоплатци в частния сектор. Затова богатството на единия полюс расте, а на другия непрекъснато намалява. Няма помен от обещанията за несимволично повишаване на ниските доходи, нито от икономически мерки в областта на доходите, които да намалят социалното напрежение и да европеизират поне малко политиката на доходите и потреблението. Тук не става въпрос за пропаганда на социално равенство или т.н., а за елементарни условия за качествено възпроизводство на квалифицирана работна ръка. Как това да стане, когато равнището на цените на основните хранителни стоки е почти изравнено с това в най-развитите държави, а равнището на доходите е почти 20 пъти по-ниско. Приказките за това, че доходите ни са почти 25% от тези в ЕС, са заблуда. Ако сравним средната заплата от 170 EUR в България с 2600 EUR в Белгия или Германия, ясно е, че нещата са далеч по-трагични. Допълнителните доходи от аренда на земя, производство на селскостопански продукти и т.н. в България са мизерни и не може в никакъв случай да повлияят съществено върху тази пропорция.
Ако правителството не промени икономическата си политика и най-вече политиката на доходите, България ще продължи да бъде най-бедната държава в Европа. За съжаление нито опозицията, нито профсъюзите, нито самите граждани проявяват активност в тази насока. Това е в ущърб на цялото общество и е причина за забавяне развитието на страната по пътя и към ЕС.
Автор: Веселин ПАСЕВ, доктор по икономика
По принцип макроикономическия анализ не ми е силата, но тази статия просто ме изуми и породи няколко въпроса, които бих искал да споделя.
*Първо, като как увеличението на акцизите влияе на дефицита в текущата сметка? Доколкото ми е известно вносът се изчислява по цени CIF, т.е. без да си включват мита, данъци и АКЦИЗИ.
*Второ, как българската икономика е загубила "милиарди левове" с повишаването на акзица на горивата?
*Какви са въпросните дългове на държавните предприятия? Какво лошо има в това, че някое предприятие има задължения? Хайде да не теглим кредити тогава
*Кои точно са тези държавни предприятия, които са "най-големите данъкоплатци"?
*Как точно задлъжняването и неплащането от страна на държавните предприятия поставят в "затруднено положение платежния баланс"?
*След като "счетоводната печалба на големите фирми винаги е малко над нулата", т.е. големите фирми използват вратички в законодателството и крият реалните си печалби, не е ли по-добре да им вземем парите когато потребяват? Когато частникът Петров крие данъци от държавата той го прави легално така че спестените пари да може да си ги похарчи. И т.к. той ги харчи не за хляб и сол, а за луксозни стоки не е ли по-логично да им вдигнем акциза и от там да си ги вземем?
*Печалбата на Фесто от 3 295 000 малко над нулата ли е? или може би печалбата на Данон - 1 445 000 е малко над нулата? А какво да кажем за Булгаргаз (86 537 000), Стомана Перник (32 953 000) или Софарма (10 466 000). За други големи фирми, които имат печалба малко над нулата можете да видити в сайта на българската стопанска камара: [линк]
Има и още много въпроси, които напират у мен, но може би най-важните от тях са:
*Какъв е този доктор по икономика, който може да роди великата глупост, че повишаването на акцизите, води до задълбочаване в дефицита на текущата сметка?
*Достатъчно авторитетно издание ли е в-к"Пари" след като допуска публикуването на подобни малоумия? Още повече, че въпросният доктор по икономика редовно пише на страниците на този вестник
Re: Повод за размисъл
К'ви са тез наукообразни приказки И си счетоводител! Ще се спра само на един факт от реалната действителност: През 2003 г. как се движеше курсът на долара? Колко баланса си разглеждал и забелязал ли си какъв е посочения приход от това. Уж не може да се скрие! Тогава къде е? Не гледай избрани компании, за да не ти посочвам напр. Софийска вода - горката! И т. и т.н А ДЕФИЦИТА ПО ТЕКУЩАТА СМЕТКА. иМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ В ТАЗИ ДЪРЖАВА НИЩО НЕ СЕ ПРОИЗВЕЖДА . Само внос!
Повод за размисъл
Мисълта на доктора не тече гладко!
Тук той не казва директно, че акцизите влияят на платежният баланс:
"Фондът констатира категорично, че един от основните фактори, водещи до задълбочаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, е скокът на цените на петролните продукти на международния пазар."
Просто е сложил това изречение между идеите си за акцизите.
А тук:
"Държавата помпа цените с административни решения за повишаване на такси, цени, акцизи и т.н., държавните предприятия задлъжняват, не плащат данъци и осигуровки и поставят в затруднено положение платежния баланс. "
..според мен просто е объркал "платежният баланс" с "балансирането на бюджета".
Иначе не си го обяснявам!
Вратата винаги е затворена за нямащия очи да я види!
Тук той не казва директно, че акцизите влияят на платежният баланс:
"Фондът констатира категорично, че един от основните фактори, водещи до задълбочаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, е скокът на цените на петролните продукти на международния пазар."
Просто е сложил това изречение между идеите си за акцизите.
А тук:
"Държавата помпа цените с административни решения за повишаване на такси, цени, акцизи и т.н., държавните предприятия задлъжняват, не плащат данъци и осигуровки и поставят в затруднено положение платежния баланс. "
..според мен просто е объркал "платежният баланс" с "балансирането на бюджета".
Иначе не си го обяснявам!
Вратата винаги е затворена за нямащия очи да я види!