За ... простаците

До нас има голямо кръстовище. С няколко платна, светофари, пешеходни пътеки и т.н. По принцип избягвам да минавам оттам, но тази сутрин нямаше начин. Носим се аз, мъжът ми и Славенка (тя в кенгуру и баща й щастлив я мъкне). Светва зелен пешеходец, ние се оглеждаме (виждаме на около 200 м. кола, но преценяваме, че ще минем…) и тръгваме. Когато стигаме до средата на пътеката, въпросната кола (мерцедес широк колкото половината платно) с бясна скорост продължава да хвърчи към нас. Аз изумена вдигам ръце, демек Накъде?! И в отговор получавам тлъст, мазен среден пръст, докато мерцедесът минава на метър от нас с детето. Хич не е сефте на червено да минават коли и аз да се чудя как да мина с количката/кенгуруто – на прибежки, или да хвръкна, или на червен пешеходец може би…Или хич да не си подавам носа от нас…
Новото е средният пръст, който…е, просто не знам как да коментирам.
Едва поокопитила се малко, се качваме в трамвая, на първата седалка (която, доколкото знам, е за болни, бременни и майки с деца) се изпружило като рязан турчин едно момче на около 10 г. и хич не ебава, че до главата му виси бебенце. Лелеее, причерня ми. Само що не го наритах да стане. Оказа се, че на съседната седалка седи пък милата му майка, която едва не ме наби, че й вдигам детенце – откъде знам, може да е изморено (в 10 сутринта)?!
Знам. Това са реалностите. От години си е така. Новото е, че АЗ имам ДЕТЕ. И аз трябва да го уча как да пресича, как да се пази, как да не се разправя като простак с простаците (както аз направих в трамвая), но и как да си търси правата и да не се оставя да го тъпчат! Е как да стане???
Кога за последно сте виждали полицай на кръстовище. Крият се по храстите. Защо, бе? А после реват колко катастрофи, колко ранени и УБИТИ деца. Къде, да му се не види, са куките?? Къде са глобите, дето да им свирнат ушите на тъпанарите, дето карат по трамвайните линии?? Как може да нас по 3-4 часа да пищи автомобилна аларма и никой нищо да не може да направи?? Как може комшиите (които отлично знаят, че имаме бебе на 4 месеца) посреднощ да мятат пиратки и аз да се чудя после как да успокоявам Славенката??
Знам как е в Европата. Въпреки това бях върл противник на махането оттук.
Обаче вече не знам – егаси държавата, простаци на всяка крачка – все по-арогантни, все по-ОПАСНИ.
Кажете бе, хора, как се оправяте, че аз изкуквам вече!

Отвратително!
Не знам какво да ти кажа, защото и аз съм на същото мнение. Всяко пресичане на по-оживена улица е такова изпитание за мен, че топка в корема си усещам. С колчика си още по-неманеврен и тогава какво препускане и страх пада...
За простотията, която цари, считам че ще отмине постепенно, но май при следващите поколения. Имам чувството, че немотията и демокрацията (криворазбраната) катализираха най-ниски страсти в обществото.
И аз като теб се размислям как да възпитавам Алекс и какви примери ще има в живота си. Лошото е, че не мога да намеря още отговор.

Не съм изненадана За съжаление
На мен не веднъж ми се е случвало да ми се нервят, че твърде бавно (според тях) съм пресичала с количката, а видиш ли, те чакат (пресичм нерегулирана улица, понеже просто няма светофар наблизо). То това среден пръст за нищо го нямам .
На същата улица (ул. "Цар Симеон" в частта й в "Света Троица"), един Голф беше спрял в количката на моя близка позната
За късмет, изхвърлиха само количката, а на бебето нищо му нямаше. Все още тя се опитва да направи нещо по въпроса, ама успех никакъв Там нямало било пешеходна пътека . Еми няма. Изтрила се е. Да ходим на половин километръ по - нататък до светофара ли?
Изобщо.... разбирам те отлично.


Мартин - 13.05.2002 г.

Здравей! Аз вече съм убедена, че с прости хора оправия няма. Просто заради себе си спрях да се ядосвам. Но все още ме дразнят разни новобогаташи, които си мислят, че господари на всичко около себе си и не се съобразяват с никого. Как са забогатели не ме интерисува, но лошото е, че не се стремят към никакви обществени и културни ценности и се опитват да се наложат над обществото. Точно с такива мисля, че оправия няма.И мене вече ме е страх да пресичам с детето си дори и на зелено. Наистина почти никъде няма полицай.
Имам чуството, че ходя из някаква джунгла и непрекъснато човек трябва да е готов за разни непредвидени неща.
А за градския транспорт нямам думи - да не си бременна ли майка. Много рядко някой ще се трогне от това.Наскоро пътувахме с дъщеря ми в автобус и аз сложих детето да седне само на седалката - то е на 3 години и половина. Качва се една бабичка с едни туби с вода, хвана ми детето и го дигна от седалката с думите:Я стни, малката, вие не сте уморени, без това цял ден търчите нагоре-надолу. Направо побеснях.
Съжалявам, че исказвам такива негативни мисли, но отдавна исках да го споделя с някого.

Дааааа! Това, което описваш, е част от ежедневието на всички ни!

Как се справям ли? НЕ знам. Реакцията ми всеки път е различна. Понякога си изпускам нервите и крещя просташки. (а после се срамувам от себе си). Имало е случай, в които съм налитала на бой (попринцип съм позната в обществото като миролюбив и добре възпитан човек! ). Друг път стисвам зъби и подминавам простака, като всъщност наказвам себе си за неговата простоия, защото съм побесняла и съм стаила гнева в себе си.

Онзи ден присъствам на следната сценка. Полицай на кръстовище. Такси преминава след като вече му е светнал червения сигнал. Полицаят радостно изприпква на платното и махва с палката. "Ей сега го отнесе за тарикатлъка си! - казвам си с известна доза удовлетворение, че поне един нарушител ще си понесе наказанието. И в същия момент виждам как таксито подминава полицая и си продължава по пътя. Все още невярваща на очите си гледам каква ще е реакцията на полицая. А той махва с ръка, изричайки гръмогласно едно "Да ти .... майката!" и се връща на тротоара. Съвсем оглупях!!!
В т.нар. "нормални" държави на въпросния таксиджия през ума нямаше да му мине да пресече на червено. Ако пък му се беше случило, хич нямаше и да си помисли да не спре пред палката. Ако ипък това беше станало по накакви невероятно странни обстоятелства, то 50 метра по-надолу щеше да бъде спрян от следващия полицай, уведомен по радиовръзка за случилото се и щяха да го разкатаят. Такава случка те вкарва в "черния" списък за цял живот. А тука властта ти тегли една и те оставя да правиш каквото си щеш.

С други думи нанаказаните простаци са на всяка крачка - в превозните средства, на пътя, в заведенията, сред съседите ти, сред колегите и партньорите ти ... Трагичното е това, че тези простаци раждат, отглеждат и "възпитават" малки простачета, които след време ще тровят също така успешно живота на детето ти, както родителите им тровят нашия живот. Същите тези т.нар. родители наблюдават с гордост или безучастие дивашките прояви на децата си от пейката в кварталната градинка, но ако се опиташ да направиш забележка, веднага скачат наежени в защита на невръстните си простачета. (това последнот беше малко лирическо отклонение във връзка с топли вчерашни преживелици!).

Кръгът е порочен и не знам как става измъкването от него.

Това, което сме изградили като защитна реакция в нашето семейство е възможно най-пълното игнориране на простащината. В свободното си време се виждаме само с хора, с които ни е приятно да общуваме. Правим го на места, където концентрацията на простаците е възможно най-ниска. В ратоно време свеждаме комуникацията с простаците до възможния минимум. Не е много, но е нещо.

Наскоро в един от клубовете се появи един "провокационен" постинг, в който авторът му изразяваше съжаление, че родителите му са го възпитали в ценности, които в днешното "вълче" време му пречат. Категорично не мога да се съглася с това, че трябва да възпитаваме децата си в простащина, за да оцеляват добре сред простаци.

Моята борба срещу простащината е в пълното й игнориране и отричане. Където и когато мога да й се противопоставя без това да застрашава здравето и живота ми, го правя. Всъщност като се замисля, здравето ми е постоянно застрашено от ядовете и нервите, които ми причиняват простаците, така че моля последното да се приема буквално. (Може и да звучи малодушно, но не обичам да влизам в битки, които не мога да спечеля. )

Ще направя вскичко, което е по силите ми да възпитам сина си добре, по собствените си разбирания за етика, морал и ценности. Ще се постарая да го направя резистентен на простотията. И ако успея, това ще е още една малка победа - един добър човек повече. Или един простак по-малко - въпрос нагледна точка!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

В интерес на истината, и на мен ми кипва, когато видя възрастни хора да стоят прави, с бастуни, а деца на 3, 4, 5г. се пльоснат на седалката. Никой не може да ме убеди, че едно дете е по-изморено от възрастен човек. Именно това ми минава и на мен през ума, че децата търчат по цял ден, кипят от енергия и не може да са тооолкова уморени.

I only work to enjoy when I am not working.

къде живееш ?

свикни с мисълта, че 80% от населението са пълни идиоти...и ще ти стане по-леко
просто гледай да си в другите 20 ;-) и запомни, че не можеш да оправиш кривия свят !

аз като живея на село и ми е гот....мерцедесите са малко, кръстовища със светофари няма....;-)

photo.cult.bg/torbalan

Абсолютно права си , че децата на 3, 4 и 5 годинки не са по-уморени от възрастните, но презумпцията те да седят на седалките е друга-децата на тази възраст са все още нестабилни , за да стоят прави в безумно лашкащите се превозни средства.Не искам да си помислям пък как оцеляват , ако превозното средство е претъпкано-всички ги мачкат и газят.Друг е въпроса , че когато се появи такава баба или дядо просто могат да си споделят седалката с детенцето.
Пак казвам става въпрос за децата до 5 годинки. Другите е редно да отстъпват.Но в никакъв случай не са длъжни! И смятам, че заслужават да получат една усмивка и едно благодаря ако го направят.А повечето възрастни хора са прекалено прости за да отвърнат по този начин, което ме вбесява!! И не съм сигурна дали ще уча детето си да отстъпва на думите "стани да седна"!!! На молба -винаги, но на това....

Абсолютно съм съгласна с теб!

Смятам, че независимо от това на каква възраст е детето, трябва към него да сеподхожда с уважение. Ако е отстъпило мястото си (независимо дали само или по молба на възрастен), е редно да му се благодари. Това също е част от възпитанието!Как да му създадем мотивация, ако не се поощрява?!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Обикновено автобусите са претъпкани и такова малко дете не може да стои право в навалицата.Мене ме ядоса това, че бабата не помоли, а направо хвана детето и го дигна от седалката.

Ljonja
без да се заяждам, но понеже имам и 10 годишно диваненце и ако някой "само що не го нарита да стане", просто защото не се е сетил да стане, няма да съм особено доволна /меко казано/ Сигурна съм че всяка мама тук - също, вкл. и ти, независимо, че детето не е чак в толкова крехка възраст.

Яна 21.09.2003

Страхотен постинг!!

Напълно подкрепям мнението ти. Жалкото е, че децата от малки така ги възпитават и... дори като бях бременна съм се клатушкала в рейса, а на седалката под мен седи 5-6 год. дете и ту скача, ту пак сяда, а зад гърба му, майка-усорлица... Не, не го приемам това за умореното дете.

Деца не бих вдигнала, за да седна, но си спомням аз като бях дете и се возех седнала как се озъртах на всяка спирка и при нужда си отстъпвах мястото, то не че сега не го правя
Но откакто съм бременна и то по - скоро откакто ми пролича, като вляза в градския транспорт моментално всички се зазяпват през прозореца или се правят на разсеяни и това са не само мъже, но и жени. Познайте кой ми влиза в положението - възрастните хора, един човечец ми стана от края на тролея, аз бях посредата, за да ми каже да ида да седна, но докато се дотътря през хората на мястото седна една девойка намазана с червило до ушите и дъвчеща дъвка с отворена уста - за много секси се мислеше явно.
А за пешеходните пътеки и колите не ми се говорииииииииииии след като поживях малко в Португалия, тук се чувствам застрашена за живота си на всяка крачка.

Аз пък днес за пореден път избеснях от паркираните по тротоарите коли. Не стига,че самите тротоари са в безобразно състояние и на човечето в количката му се разместват карантиите, ами и през 5 метра трябва да слизам на улицата, защото някой е решил, че е много важен. Онзи ден се опитах съвсем човешки да помоля една ЖЕНА да не паркира на тротоара, обясних й какви трудности създава, а тя, захапала една цигара, ми крещи, че да не съм си отваряла много устата, да не давам акъл и, че тя щяла да остави там колата "само" за 15 минути. Аз се стъписах, защото не очаквах такава агресия и онемях.

Та: Имам идея! Може и да е малко утопична, но ще я споделя с вас.

Ще си направя стикери, на които ще пише нещо от рода на : " Аз преча на безопасното движение на децата" или нещо подобно. Виждам някой автомобил, който ми е препречил тротоара и хоп! лепвам му стикерче. По този начин някой може да се позамисли, друг да се позасрами, а трети може и да ми плесне два шамара . Но поне ще знам, че правя нещо по въпроса , а не се примирявам и не въздишам безмълвно.

Започвам да правя проект за стикер. Ако и вас ви плесне вдъхновението - много ще се радвам. В много бойно настроение съми това е добре!

Ако някой има други идеи - споделяйте! Трябва да се направи нещо, макар и малко!

Ти пък! Те 10-годишните деца не са деца, особено чуждите!
Разбирам до някъде възмущението с което е написан постинга, ама ако аз претендирах за възпитание и наистина съм такава, този начин на изразяване да се убия пак нямаше да го докарам. Може би е лесно като му иде на човек отвътре!

Ако става въпрос за фрашкан трамвай/автобус, това е друго.
Но в повечето случаи майките могат да вземат децата на колене, а не примерно майката на едната седалка, детето на другата - също често срещана ситуация.
Дали някой ще благодари на детето, вече си е въпрос на интелект.
Ако някой има нахалството обаче да вдигне дете, аз винаги се застъпвам за детето. Много възрастни са просто безцеремонни и лежат на кълката, че си длъжен да им направиш място.
Мен са опитвали да ме вдигат, когато като малка бях със счупен крак и аз казах "няма да стана". Бабичката се развилня жестоко, обаче за щастие, пътниците й отвърнаха и тя ме остави на мира.
Ето затова например в някои държави от около 16.00 до 18-19.00 не е желателно възрастни хора да се возят в обществените превозни средства.
Първо заради гъчканицата, второ че те буквално цял ден се мотат из града и после за изморените от работа няма места.

I only work to enjoy when I am not working.

Аз, ако бях на твое място, щях да й зина!

I only work to enjoy when I am not working.

Всичко си зависи от ситуацията, но понякога на лицето на майката просто си е изписана една такава проклетия, а ла "ако искаш да вдигнеш детето, първо с мен се разправяй!" Ето това ме ядосва.

I only work to enjoy when I am not working.